Присъда по дело №469/2024 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 2
Дата: 17 януари 2025 г.
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20244230200469
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. Севлиево, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
и прокурора М. В. Д.
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Наказателно дело от
общ характер № 20244230200469 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и закона съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. Д. за ВИНОВЕН в това, че в периода от началото
на месец януари 2017 г. до края на месец януари 2024 г., в гр.Севлиево, след като с
Решение № 241/12.11.2015 год. по гр.дело № 889/2015 г. по описа на Районен съд
гр.Севлиево, влязло в законна сила на 27.11.2015 г., е осъден да издържа свой
низходящ – сина си И. А. Д., изплащайки ежемесечна издръжка в размер на 150.00лв.,
чрез неговата майка и законен представител М. К. П. от гр.Севлиево, съзнателно не
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – осемдесет и
пет месечни вноски, на обща стойност 12 750.00лева, с което е извършил
престъпление, за което на осн.чл.183, ал.1 и чл.54 от НК, съдът го ОСЪЖДА на
ПРОБАЦИЯ, като му налага пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК,
както следва:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти
седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
1
Мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60 дни, считано от днес.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Габровски
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ:
Подсъдимият А.С.Д. от гр.Севлиево, е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от началото на
месец януари 2017 г. до края на месец януари 2024 г., в гр.Севлиево, след като с
Решение № 241/12.11.2015 год. по гр.дело № 889/2015 г. по описа на Районен съд
гр.Севлиево, влязло в законна сила на 27.11.2015 г., е осъден да издържа свой
низходящ – сина си И.А.Д., изплащайки ежемесечна издръжка в размер на 150.00лв.,
чрез неговата майка и законен представител М.К.П. от гр.Севлиево, съзнателно не
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – осемдесет и
пет месечни вноски, на обща стойност 12 750.00лева.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по
безспорен начин.
В съдебно заседание подсъдимият заявява, че е получил препис от
обвинителния акт и, че разбира обвинението.Признава се за виновен и дава обяснения
по фактическата обстановка на деянието и своето поведение.
От обясненията на подсъдимия А.С.Д., показанията на свидетелката М.К.П. и от
останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следното:
Подсъдимият А.С.Д. и свид.М.К.П. живяли заедно на семейни начала, без да
имат сключен граждански брак.В резултат на съвместно им съжителство свид.П.
забременяла и на 11.01.2010 г. родила дете – И.А.Д..В последствие подс.Д. и свид.П. се
разделили, като детето останало да живее при своята майка.След раздялата им свид.П.
ограничавала личните отношения на бащата с детето, поради което същият бил
принуден да подаде искова молба в съда, за да бъде определен режим на лични
отношения с детето му.С Решение № 241 от 12.11.2015 год. по гр.дело № 889/2015 г. по
описа на Районен съд гр.Севлиево, влязло в законна сила на 27.11.2015 г.
упражняването на родителските права върху детето било предоставено на майката –
свид.М.К.П., а подс.Д. бил осъден да изплаща на своя низходящ – сина си И., чрез
нейната майка и законен представител – свид.М.К.П. ежемесечна издръжка в размер
на 150.00лева.Изплащането на дължимите суми за издръжка на малолетното дете
подс.Д. следвало да извършва по местоживеенето на майката и законен представител
на детето – в гр.Севлиево.Подс.Д. имал знание за влязлото в сила решение, както и, че
дължи издръжка на своя низходящ като в началото заплащал дължимата издръжка.В
последствие обаче последният се афектирал от поведението на майката, която
продължила да го лишава от лични отношения с детето, поради което спрял да
изплаща дължимата от него издръжка.След влизането на съдебното решение в сила, в
периода от началото на месец януари 2017 г. до края на месец януари 2024 г., подс.Д.
не изплащал дължимата от него издръжка, като в посоченият период от време не
изплатил нито една месечна вноска.По този начин подс.Д. не изплатил повече от две
месечни вноски – осемдесет и пет месечни вноски, на обща стойност 12 750.00лева.
В съдебно заседание същият не оспорва изложеното в обстоятелстваната част на
обвинителния акт, но твърди, че е заплатил месечната вноска за месец януари 2024
г.Тези негови обяснения обаче се опровергават от показанията на свид.П., както и от
приложените по делото писмени доказателства, в това число и от писмото на ДСИ при
РС – Севлиево, при когото било образувано изпълнително дело № 39/2023 г.Поради
изложеното, съдът не кредитира с доверието си обясненията на подсъдимия в тази им
1
част.
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че
подсъдимият А.С.Д., след като в периода от началото на месец януари 2017 г. до края
на месец януари 2024 г., в гр.Севлиево, след като с Решение № 241/12.11.2015 год. по
гр.дело № 889/2015 г. по описа на Районен съд гр.Севлиево, влязло в законна сила на
27.11.2015 г., е осъден да издържа свой низходящ – сина си И.А.Д., изплащайки
ежемесечна издръжка в размер на 150.00лв., чрез неговата майка и законен
представител М.К.П. от гр.Севлиево, съзнателно не изпълнил това си задължение в
размер на повече от две месечни вноски – осемдесет и пет месечни вноски, на обща
стойност 12 750.00лева, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Поради това съдът призна подсъдимия А.С.Д. за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна
отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.Д. престъпление не е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, но е с висока степен на обществена опасност, която се
обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Не е завишена
обществената опасност на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно
минало.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид размера на
невнесените месечни вноски и общата им стойност.Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина в досъдебното и съдебното производство и
направените самопризнания.За извършеното от подс. деяние се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация.При съвкупната преценка на тези
обстоятелства, тежестта на престъплението, размера на невнесените вноски и общата
им стойност, материалното и имотно състояние, съдът счете, че с оглед постигане на
целите на генералната и специалната превенция, от така предвидените като вид
наказания на подс.А.С.Д. ще следва да се наложи второто от тях, а именно
ПРОБАЦИЯ като му бъдат наложени пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от
НК, както следва:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти
седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
Съдът счита, че не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне на наказание на
подс.А.С.Д. по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
2