Решение по дело №1798/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 714
Дата: 17 юни 2020 г.
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20197050701798
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


             ВАРНЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД –
XXIII състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:

                        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

при секретар Светла Великова изслуша докладваното от съдията административно дело № 1798/2019г.

Производството е по реда на чл. 210, ал. 3 във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „А.-94“ ЕООД, ЕИК *********, гр.В., представлявано от К.А.И., предявена чрез пълномощника му адв. Б. против Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-60/19.02.2019г. на Кмета на община В., обективирано в Протокол от 25.04.2019г., в частта относно размера на еднократното обезщетение от 8842,00лв. за правото на прокарване на обект "Разширение на газопреносната инфраструктура“ на „Б.“ ЕАД  върху 3,307дка от имот с № 079009; 1,969дка от имот 081035; 4,327дка от имот 090018, всички находящи се в  землището на с.В., ЕКАТЕ 10865 и попадащи в сервитута на трасето.

Иска се изменение на решението на комисията, в частта, с която е определена пазарната оценка на сервитута, по съображение за неправилно приложение на материалния закон и определяне на по-високо справедливо обезщетение, което да съответства на пазарната цена на имота. Претендират се разноските по производството.

В с. з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като изразява несъгласие с извършената и приета от ответника оценка. Твърди се, че не е съобразена с действителната пазарна цена на имота и сервитута към него, както и че същата е значително занижена.

              Ответната страна – Община В. не изразява становище по делото.                     

               Заинтересованата страна - „Б.“ ЕАД, чрез процесуален представител оспорва жалба. Счита, че следва да се съобрази заключението на комисията, назначена по чл. 210 от ЗУТ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема следното:

Съгласно Експертна оценка за определяне размера на обезщетение при възникване на ограничено вещно право върху конкретния поземлен имот земеделска територия, засегнат от одобрен ПУП – обект "Разширение на газопреносната инфраструктура“ с възложител „Б.“ ЕАД , пазарната стойност за учредяване на безсрочно сервитутно право на части от поземлени имоти е определена като са спазени следните критерии – засегната площ от сервитута, вида на ограничението и срок на ограничението (безсрочно) при използването на три метода за оценка на земеделската земя – пазарен метод, метод на приходната стойност и нормативен метод. Размерът на предложеното обезщетение за имота на жалбоподателя е определен общо на 8842,00лв.

С протокол №2 от 25.04.2019г., комисия, назначена със Заповед № РД-60/19.02.2019г. на Кмета на община В., като е разгледала представените документи е приела решение за изплащане на обезщетение по справедливи пазарни оценки на земеделски земи, попадащи в сервитутната зона на обекта в общ размер на 8842,00лв за трите имота.

С писмо с изх. №94АХ-1107/22.05.2019г., Община В. е уведомила жалбоподателя за реда, по който може да получи одобреното от комисията обезщетение.

За изясняване на въпроси от значение за спорното право по делото е допуснато извършването на единична и на тройна съдебно-оценителна експертиза. В заключението са използвани три метода за оценка на земеделската земя – пазарен метод (при прилагане на пазарни аналози на сделки за покупко-продажба, по местонахождението на имота), метод на приходната стойност и нормативен метод. Вещото лице при първата СОЕ е определила справедлива пазарна цена на обезщетението на земеделски земи, КККР 10865.79.9; 10865.81.35; и 10865.90.18 втора категория, попадащи в сервитутната зона в общ размер на 15504,32лв. / 5339,25лв+ 3179,00лв.+6986,07лв/.

Според заключението на тройната СОЕ е определена справедлива пазарна цена на обезщетението на земеделски земи:  КККР 10865.79.9; 10865.81.35; и 10865.90.18 втора категория, попадащи в сервитутната зона в общ размер на 13787лв. /4750,00лв+2646,00лв.+6391,00лв/.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно  чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл.215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.

С оглед цитираните посочените разпоредби, съдът приема, че по делото се оспорва акт на комисия, назначена от кмета на общината на основание  чл.210, ал. 1 от ЗУТ. Възможността за оспорване на тези актове е изрично предвидена в чл. 210, ал. 3 от ЗУТ.

Поради горното, жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че той е издаден от компетентен орган, назначен със заповед на кмета на общината по реда на  чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в обема на правомощията му и в нужната форма.

Относно съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби, съдът приема следното:

Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.

Според даденото в & 1, т. 23 от ДР на ЗЕ определение, "Енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.

От своя страна чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ (в приложимата редакция), сервитутите, съгласно закона са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1.

В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

Алинея 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.

В  чл. 210, ал. 1 от ЗУТ се посочва, че изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - Кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.

Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

С оглед на посочените разпоредби, се налага извод, че посочените в  чл. 210, ал. 1 от ЗУТ пазарни цени на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се образуват като функция на площта на сервитута и срока, за който същия се учредява, като се вземат предвид и видовете ограничения на ползването.

От представената по делото преписка се установява, че площта от имота на жалбоподателя, попадаща в границите на сервитута е 3,307дка +1,969дка + 4,327дка и за да се определи цената на дължимото обезщетение, е необходимо да бъде изчислена пазарната цена.

При изчисляване на пазарната цена на сервитутната площ от процесния имот, в експертната оценка, на която се е позовала Комисията, е посочено, че след направени изчисления на база три метода и прилагайки теглови коефициенти, паричното обезщетение за учреденото безсрочно сервитутно право е 8842лв.

В хода на съдебното оспорване е допусната СОЕ със задачи – идентични на задачите на експерта в административното производство.

При изготвянето на заключението от възложената съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по първата СОЕ, при използването на три метода за оценка на земеделската земя – пазарен метод (при прилагане на пазарни аналози на сделки за покупко-продажба, по местонахождението на имота), метод на приходната стойност и нормативен метод, е определило справедлива пазарна цена на обезщетението в размер на 15504,32лв. / 5339,25лв+ 3179,00лв.+6986,07лв/. на учреденото безсрочно сервитутно право, а тройната СОЕ - 13787лв. /4750,00лв+2646,00лв.+6391,00лв/. Единичната и тройната СОЕ приемат теглови коефициент КСП- експертно определен коефициент, според ограниченията, които сервитута налага на собственика на земята, а именно 1 /единица/, а  експертната комисия към община В. приема КСП -0,75. От тук идва основното различие в изчисленията. В с.з. от 26.05.2020г. в.л. О., заявява, че се приема максималния КСП единица, защото това е свързано с изпълнението и технологията на изгражданите газопроводи, най вече с подземните работи, където първо се извършват изкопни работи на горния слой, тоест  хумусния слой до оста на газопровода, след което се прави съществен изкоп за полагане на тръбите. Когато се положат тръбите, се прави обратен насип, като при този обратен насип става неволно смесване на матрицата на долния пласт под хумусния пласт с хумуса и при смесването на хумуса с другия пласт вече се понижава категорията на тази земя. С тези мотиви експертите по тройната СОЕ приемат максималния КСП 1/ единица/.

Съдът кредитира заключението на тройната СОЕ като компетентно, безпристрастно и изцяло в съответствие с обстоятелствата по делото. Предложената експертна оценка съдържа достатъчно обективни данни за определяне на средна пазарна цена. Вещите лица са е взели предвид пазарни аналози на сделки със земя от същата категория в района, предназначението и цената на сделката. Вещите лица са отчели категорията на имота - втора; площта на имота, площта на сервитута ; влиянието върху засегнатата от сервитута площ, съотношението между последната и цялата площ на имота и срока на сервитута – безсрочен.

По изложените съображения съдът намира, че като е приела, че справедливата пазарна оценка за правото на прокарване през имота на жалбоподателя на обект "Разширение на газопреносната инфраструктура“ на „Б.“ ЕАД  върху 3,307дка от имот с № 079009; 1,969дка от имот 081035; 4,327дка от имот 090018, всички находящи се в  землището на с.В., ЕКАТЕ 10865 и попадащи в сервитута на трасето, в общ размер на 8842,00 лева, комисията по чл.210 от ЗУТ при Община В. е определила неправилно стойността на правото на прокарване. Обжалваното решение следва да се измени в частта, относно размера на определената стойност на правото на прокарване, като същата се увеличи от 8842,00 лева на  13787лева.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в доказан общ размер 850,00 (осемстотин и петдесет) лева, от които 50, 00 лева - държавна такса за разглеждане на оспорването и 200,00 лева - възнаграждение на вещо лице по изготвеното заключение по СТЕ и 600, 00 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ по жалба на „А.-94“ ЕООД, ЕИК *********, гр.В., представлявано от К.А.И., Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-60/19.02.2019г. на Кмета на община В., обективирано в Протокол от 25.04.2019г., в частта относно размера на еднократното обезщетение от 8842,00лв. за правото на прокарване на обект "Разширение на газопреносната инфраструктура“ на „Б.“ЕАД  върху 3,307дка от имот с № 079009; 1,969дка от имот 081035; 4,327дка от имот 090018, всички находящи се в  землището на с.В., ЕКАТЕ 10865 и попадащи в сервитута на трасето, КАТО УВЕЛИЧАВА размера от 8842,00лв. лева на 13787лева.

ОСЪЖДА Община В. ДА ЗАПЛАТИ на „А.-94“ ЕООД, ЕИК *********, гр.В., представлявано от К.А.И. направените по делото разноски в размер на 850,00 (осемстотин и петдесет ) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

Административен съдия: