№ 8349
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110108715 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част II „ Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Е., срещу АС.
Й. Й. и А.В. Й., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД и чл.422 ГПК вр. чл. 415
ГПК вр. чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55380
по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 145 състав: сумата в размер на 1847.33 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 25.05.2015 г. – част от
претендираната в заповедното производство главница, представляваща сбор от непогасените
вноски за главницата за периода 25.10.2016 г. – 25.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /27.09.2021 г/. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 528.03 лева - лихва за забава /в
размера на законната лихва/ върху главницата от 1847.33 лева, представляваща част от
претендираната в заповедното производство лихва, съгласно намалената претенция за
главница, за периода от 27.09.2018 г. до 20.09.2021 г. включително.
Ищецът твърди, че паричното му вземане срещу ответниците е възникнало от Договор
за потребителски кредит от 25.05.2015 г., сключен между „Ю. /като универсален
правоприемник на „А./ и АС. Й. Й. – кредитополучател, и АДР. В. Й. – солидарен длъжник.
Сочи, че банката е одобрила и предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 3850.71 лева, кредитирайки разплащателна сметка с титуляр – АС. Й. Й.. Целта на
кредита била рефинансиране на необезпечени кредити, отпуснати от Б.. Посочва, че срокът
за издължаване на кредита е 30 месеца, т.е. за периода от 25.06.2015 г. до 25.11.2017 г.
1
Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит на равни месечни вноски, всяка
в размер на 154.89 лв., дължими на 25-то число на месеца съгласно погасителния план,
неразделна част от договора за кредит. Сочи, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на по-малкото измежду 10% годишно и законната лихва.
Твърди, че сумата по кредита била усвоена, но е останала непогасена. С текста на чл. 50 от
Общите условия страните се споразумели, че банката може да прехвърля правата си по
договора за кредит на трето лице.
Твърди, че на 27.03.2020 г. по силата на Договор за прехвърляне на вземания „Ю. е
прехвърлила на „К./ портфейл от вземания. Същият портфейл от вземания бил прехвърлен
от ,,К. по силата на договор за цесия от 11.12.2020 г. Всички вземания по цитирания договор
били определени и индивидуализирани в Приложение № 1 от 11.12.2020 г., включително и
вземането към АС. Й. Й. и АДР. В. Й. по договора за кредит. Твърди, че длъжниците били
уведомени за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, с уведомления, приложени
исковата молба. Сочи, че на 25.11.2017 г. е настъпил крайният срок за погасяване на
потребителския кредит, включително и дължимите лихви, като считано от тази дата
вземането е станало изцяло дължимо. Твърди, че на крайния падеж, както и към датата на
исковата молба, ответниците не са изпълнили договорните си задължения за погасяване на
предоставения кредит, поради което предявява настоящите искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответниците, с който оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че не са били
известени за извършената цесия, като оспорват процесуалната и материалноправната
легитимация на ищеца. Правят възражение за погасяването на задължението по давност. Ето
защо, молят за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че между „Ю. /като универсален правоприемник на „А./, АС. Й.
Й. – кредитополучател, и АДР. В. Й. – солидарен длъжник, е сключен на 25.05.2015 г.
договор за потребителски кредит /л. 5- л. 7 от делото/, по силата на който банката е
одобрила и предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3850,71
лв., кредитирайки разплащателна сметка с титуляр – АС. Й. Й.. В чл. 1 от договора е
посочено, че размерът на дълга по кредита се формира като сбор от усвоени и непогасени от
кредитополучателя към банката суми по договор за потребителски кредит с номер № . от
08.02.2008 г. в размер на BGN 2520.93 лв. и кредитни задължения по кредитна карта с номер
№ . в размер на BGN 1329.78 лв., като в чл. 2 е дефинирана и целта на кредита. В чл. 2.2. е
посочено, че усвояването на кредита с цел рефинансиране ще се извърши чрез служебно
погасяване на кредитните задължения към Банката. Страните не спорят, че това е сторено.
В чл. 3.1 от договора за кредит е посочено, че за усвоените суми от кредита
кредитополучателят заплаща на банката фиксиран лихвен процент в размер на 15.04%, а в
чл. 3.2 – , че при неизпълнение задълженията по договора и при просрочие на плащанията,
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава съгласно общите условия на
банката – съгласно чл. 9 от представените по делото общи условия при забавено плащане от
страна на кредитополучателя на дължими суми по договора, кредитополучателят заплаща
върху всички непогасени в срок суми за времето на забавата обезщетение за забава в размер
на по-малкото измежду 10% годишно и законната лихва.
В чл. 3.3 от договора са уредени дължимите по договора такси и комисиони, а в чл. 4.1.
е уреден крайният срок за погасяване на всички задължения – 25.11.2017 г.
В чл. 5 от договора е посочено, че АДР. В. Й. е солидарен длъжник по него.
2
В чл. 50 от приложимите общи условия изрично е предвидено, че банката има право да
прехвърля правата и/или задълженията си по договора на трети лица и с подписването на
договора кредитополучателят/солидарният длъжник дават неотменимото си съгласие, че
всяко такова трето лице става страна по договора.
Ищецът „Е. основава претенциите си, респ. качеството си на кредитор, на Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.12.2020 г. и Приложение № 1 към него от същата
дата, по силата на който „К./ е прехвърлило на ищеца вземането по процесния договор за
кредит. От своя страна пък цедентът по този договор /„К./ се легитимира като носител на
спорното вземане въз основа на договор за продажба на вземания /цесия/ от 27.03.2020 г.,
сключен между „Ю. – цедент – и „С. /„К./ – цесионер. Посоченото се установява от
представените по делото договор за цесия от 27.03.2020 г. и Приложение № 2 към него –
„Н.“, договор за цесия от 11.12.2020 г. и Приложение № 1 към него, служебна бележка с изх.
№ ./24.01.2022 г., както и от представения и неоспорен в първото открито съдебно заседание
по делото протокол за приключване от 03.04.2020 г. /потвърждение/ между „Ю. и „С..
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го
отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си. Приложение № 2 към договора за цесия от 27.03.2020 г.,
неразделна част от същия, съдържа конкретна информация за вземанията по всеки отделен
договор за кредит и в него е включен и процесният договор за кредит, като е описано името
и ЕГН-то на длъжника /главния длъжник – АС. Й. Й., ЕГН **********/, както и размера на
дълга в евро – 1468.05 евро или 2871.25 лв., за която сума е било подадено и заявлението по
чл. 410 ГПК, а по искова молба сумата е в по-малък размер, доколкото е за по-кратък
период. Така прехвърлените вземания са конкретно определени с оглед приложението към
договора. Същото се отнася и до Приложение № 1 към договора за цесия от 11.12.2020 г. В
случая непосочването на продажната цена във връзка със закупуването на процесното
вземане не означава липса на задължителни реквизити и безвъзмездност на
правоотношението, а политика за конфиденциалност между цедента и ищеца-цесионер.
Размерът на покупната цена би могъл да има характер на търговска тайна, касаеща
отношенията единствено между цедент и цесионер, а и длъжникът няма интерес и не
разполага с възможност да оспорва действителност на договор за цесия между стария и
новия му кредитор, поради липсата на съществено съдържание от договора, доколкото за
него липсва правен интерес от това – в този смисъл е и Решение № 60256 от 07.03.2022 г. по
гр.д. № 3590/2020 г. на ВКС, IV ГО.
По делото са представени пълномощни от цедента, с което се упълномощава
цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Представено е и уведомление за
извършено прехвърляне на вземанията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Цесионерът /приобретателят на
вземането/ може да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на
цедента. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник /Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т.
д. № 2639/2014 г. на II т. о.; Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о. и др./. Без значение е и, че ответникът не е уведомен за цесията преди подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК. Изходящото от цедента уведомление (или изходящото от
упълномощения цесионер уведомление), приложено по делото на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.
235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г.
3
на ВКС, ІІ т. о./. Препис от исковата молба и приложенията към нея е надлежно връчен на
ответниците и от тази дата длъжникът се счита за уведомен за цедирането на порцесните
вземания, което обстоятелство следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Отделно от горното релевираното от ответниците възражение, че цесията не им е съобщена
е ирелевантно по делото, доколкото ответниците не доказаха правоизключващото си
възражение, че са платили на стария кредитор или на овластено от него лице преди
уведомлението, в който случай единствено това възражение би имало значение за извод
относно точното изпълнение.
Предвид всичко гореизложено настоящият съд намира, че по производството се
установява наличието на валидно отговарящо на изискванията на ЗПК сключено
облигационно правоотношение, както и договор за цесия между „К./ и „Ю., както и между
„К. и „Е., по които е цедирано вземането, произтичащо от процесния договор за кредит, за
което прехвърляне ответниците са надлежно уведомени в хода на настоящото производство
при връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Така, съдът достига до извод, че предявените искове са доказани по основание, а
техният размер не е бил спорен в производството, поради което съдът приема, че размерът
на непогасената главница по договора за кредит от 25.05.2015 г по вноски с падежи в
периода 25.10.2016 г. – 25.11.2017 г. възлиза именно на сумата 1847.33 лв. /съгласно
погасителния план към договора за кредит/.
Като законна последица върху претенцията за главница ще се присъди и законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на 27.09.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази сума се дължи и мораторната лихва, която
като размер възлиза на съдебно предявения от 528.03 лв. за периода от 27.09.2018 г. до
20.09.2021 г. включително, определена с помощта на онлайн лихвен калкулатор.
По възражението за давност, релевирано от ответниците в отговора на исковата молба
съдът намира следното:
При договора за кредит /заем/ е налице общо плащане и договореното връщане на
заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за частични плащания по договора. Разсрочването на плащането на
цената на отделни вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД. Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не
променя характера им и не ги прави периодични /Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 523/2011 г., III г. о., Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г.,
IV г. о., Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., Решение №
93 от 27.10.2016 г. по т. д. 1882/2015 г. на I ТО и др./. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Относно главното вземане
по договор за банков кредит е приложима е 5-годишната погасителна давност, която обаче
тече от изискуемостта на всяка една погасителна вноска /така, Решение № 45 от 17.06.2020
г. по т. д. № 237/2019 г. на II т. о. на ВКС/.
В случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 27.09.2021 г., от когато
искът се счита предявен, съгласно фикцията на чл. 422 ГПК, респ. от тази дата давността се
счита за прекъсната на осн. чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Следователно вземанията за главница,
станали изискуеми преди 27.09.2016 г. са погасени по давност, тъй като за тях е изтекъл
предвиденият в закона пет годишен давностен срок. В случая обаче ищецът претендира
единствено вземанията по вноски с най-ранен падеж – 25.10.2016 г. Ето защо, никое от
съдебно предявените вземания не се явява погасено по давност.
Непогасено по давност е и вземането за мораторна лихва, по отношение на което
приложима е разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД – с тригодишна давност се погасяват
4
вземанията за лихва и неустойка. Началният период на претендираната лихва е 27.09.2018 г.,
а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 27.09.2021 г., поради което възражението
за настъпила погасителна давност се явява изцяло неоснователно
По разноските:
При този изход на правния спор разноски се дължат единствено на ищеца.
По исковото производство от ищеца са представени доказателства за направата на
разноските в общ размер на 227.51 лв., които следва да се възложат в тежест на
ответниците.
По ч. гр. д. № 55380/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, следва да се присъдят на
ищеца разноски съобразно присъдените от заповедния съд и съобразно размера на
предявените в исковото производство искове, като същите възлизат на 163.14 лв.
Ответниците нямат право на разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Е., ЕИК ., със седалище и адрес
на управление в гр. С.“ срещу АС. Й. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. С. и А.В. Й., ЕГН
**********, с адрес в гр. С. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че ответниците дължат солидарно на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 55380 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 145 състав: сумата в
размер на 1847.33 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от
25.05.2015 г., сключен с „А.“ /чийто правоприемник е „Ю./, вземанията по който са
прехвърлени на „К./ по силата на Договор за цесия от 27.03.2020 г., които от своя страна са
прехвърлени на ищеца „Е. по силата на Договор за цесия от 11.12.2020 г. – част от
претендираната в заповедното производство главница, представляваща сбор от непогасените
вноски за главницата за периода 25.10.2016 г. – 25.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /27.09.2021 г/. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 528.03 лева – лихва за забава /в размера
на законната лихва/ върху главницата от 1847.33 лева, представляваща част от
претендираната в заповедното производство лихва, съгласно намалената претенция за
главница, за периода от 27.09.2018 г. до 20.09.2021 г. включително.
ОСЪЖДА АС. Й. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. С. и А.В. Й., ЕГН **********, с
адрес в гр. С. да заплатят на „Е., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.“ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 227.51 лeвa – разноски за настоящото производство,
както и сумата 163.14 лeвa – разноски по ч. гр. д. № 55380/2021 г. по описа на СРС, 145
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5