ОПРЕДЕЛЕНИЕ №323
гр. Варна, 18.06.2020г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов ч. гр. дело № 205/20г., намира следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Д.Т.Д.-Р. и Д.П.Р. – последната действаща лично и в
качеството си процесуален представител на първата жалбоподателка /пълномощното
е в т. І, л. 114 от гр.д. № 2290/13г. на ВРС/, насочена против определение № 386/30.01.20г., постановено по в.ч.гр.д. № 1202/19г. на ОС-Варна, с което е била оставена без разглеждане тяхна молба
вх. № 37278/13.12.2019 г. с искане за допълване на Определение №
2192/25.07.2019 г., постановено по същото дело, като производството по чл. 250
от ГПК е било прекратено. Счита се, че определението е неправилно, необосновано
и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
закрепени в нормите на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 и чл. 47 от ГПК. Освен това се
счита, че е неправилно даденото на страните указание за обжалваемост на
определението пред ВАпС вместо пред ВКС, тъй като е налице вече сезиране на
последния съд с тяхна частна жалба против въззивното определение от 25.07.19г.
– поради това всички жалби следва да се разгледат в касационното производство.
Оспорва се приетото от съда, че определението от 25.07.19г. е било връчено на
жалбоподателките на 28.10.19г., тъй като същото е връчено на Д.Р. на
11.11.19г., а на Д.Р. – на 12.11.19г. Поради това подадената на 11.12.19г.
молба за допълване на определението се явява подадена в едномесечния срок.
Освен горното се поддържа, че в подадената от Д.Р. частна жалба против
определението от 25.07.19г., което е станало на 18.11.19г., също е имало искане
за допълване на обжалваното определение по реда на чл. 250 от ГПК, поради което
и такава молба следва да се приеме за депозирана на 18.11.19г. Отрича се, да е
налице хипотезата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, както е приел въззивният съд, тъй
като простото ненамиране на страната на адреса, без да е удостоверено от
връчителя, че същият го е напуснал, не е налице основание да се приложи
законовата фикция. Сочи се, че жалбоподателките с молба от 25.06.18г. са
уведомили съда относно адреса, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа
/гр. Варна, СО „Траката“, ул. „11-та“, № 18/, но въпреки това съдът е изпращал
съобщенията на стари адреси. В разпореждането на съда от 28.10.19г., с което е
прието наличието на хипотезата на чл. 41, ал. 2 от ГПК и че двете
жалбоподателки следва да се считат за редовно уведомени, не е посочено кои
точно върнати от посочения от страните адрес книжа следва да се считат за
редовно връчени. Напротив, изпратените на 22.10.19г. съобщения са били получени
от жалбоподателките и в съответните срокове те са упражнили правата си.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на съда за
произнасяне по молбата им по чл. 250 от ГПК, ведно с присъждане на разноските
по настоящото дело.
В предвидения срок не е депозиран
отговор на частната жалба от насрещната страна К.П.Р..
Частната жалба е подадена в срок
/имайки предвид датата на пощенското клеймо/, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт, същата е редовна и при наличието на
надлежно учредена представителна власт за процесуално представителство, поради
което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С определение № 2192/25.07.19г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 1202/19г. на ВОС, съдът е потвърдил решение №
941/06.03.19г. по гр.д. № 2290/13г. на ВРС в частите, с които са били оставени
без уважение молби от 31.01.19г. на Д.П.Р. и Д.Т.Р. за изменение на решение №
5315/21.12.18г. по първоинстанционното дело, в частта му за разноските. Указано
е на страните, че определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС с
частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му. Съобщенията до
двете жалбоподателки са били изпратени на 25.07.19г. на адрес в гр. Варна, ул.
„Атанас Георгиев“ № 6, ет. 1, ап. 3, въпреки че с молба, подадена пред ВРС на
25.06.18г. /т. ІІ, л. 581/ те са посочила адрес в гр. Варна, СО Траката , ул.
„11-та“, № 18, на който да им връчвани книжата по делото /същият е посочен и в
частната им жалба до ВОС/. След връщане на съобщенията в цялост е било
разпоредено връчването на определението на адреса, вписан в частната жалба.
Изпратените на 30.08.19г. съобщения до посочения от страните адрес в гр. Варна,
СО „Траката“ , ул. „11-та“, № 18 са върнати в цялост с отбелязване от съдебния
служител, че адресът е бил посетен на 09.09.19г., но имотът е запустял,
необитаем. Няма звънец, нито пощенска кутия. Входните порти са със синджири
катинар. На 12.09.19г. съдът е разпоредил съобщенията да се връчат отново на адрес
в гр. Варна, ул. „Атанас Георгиев“ № 6, ет. 1, ап. 3, но същите са върнати
отново в цялост на 16.10.19г.
С разпореждане от 21.10.19г.
съдът е разпоредил Д.Р. да се уведоми на посочен мобилен телефонен №, а Д.Р. –
на адрес ***. Не е осъществен контакт по телефона с Д.Р. и поради това на
23.10.19г. е разпоредено да се залепи уведомление по чл 47 от ГПК на вписания в
НБД „Население“ адрес в гр. Варна, СО Траката , ул. „11-та“, № 18 /л. 47/. Това
е сторено на 25.10.19г. и уведомлението е било залепено на входната врата на
имота на 29.10.19г., като в дадения 2-седмичен срок на 12.11.19г. Д.Р. е
получила книжата в Бюро призовки.
Определението е било връчено на Д.Р.
чрез дъщеря ѝ Д.Р. на 11.11.19г. на адрес ***.
Междувременно, след изпращане на
съобщенията на 25.10.19г. и преди тяхното връчване, на 28.10.19г. съдът с
разпореждане № 6725 е разпоредил и двете жалбоподателки да се считат за редовно
уведомени на осн. чл. 41, ал. 2 от ГПК /л. 48/.
С оглед на горното следва да се
приеме, че не е била изпълнена хипотезата на чл. 41, ал. 1 от ГПК, за да се
приложи фикционната последица, закрепена с нормата на чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Това е така, защото не е било установено от съда отсъствието на страните в
продължение на 1-месец от посочения от тях адрес за призоваване и връчване на
книжа по делото в гр. Варна, СО Траката , ул. „11-та“, № 18.
Подадената молба на 11.12.19г. за
допълване на определението се явява подадена в предвидения по чл. 250, ал. 1 от ГПК /приложим по аналогия за определенията/ едномесечен срок.
Обжалваното определение следва да
се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия
по молбата.
Тъй като с настоящия съдебен акт
не се слага край на производството по съществото на поставения пред въззивната
инстанция процесуален въпрос по допълване на съдебния му акт, то и разноски в
настоящото производство не следва да се присъждат на жалбоподателките /по арг.
от мотивите на т. 5 от ТР № 6/12г. на ОСГТК/.
Поради горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 386/30.01.20г., постановено по в.ч.гр.д. № 1202/19г. на ОС-Варна и ВРЪЩА
делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата по
чл. 250 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: