Решение по дело №2718/2021 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

   РЕШЕНИЕ

 

     № 331

  гр. Пловдив, 23.02. 2022 год.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МИХАЙЛОВА административно дело №  2718 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на Н.К.Н.,ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв.В.И. против Решение № 2153-15-359/08.10.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-554/10.08.2021г., издадено от Ръководителя на Отдел „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за извършване на по-нататъшни действия по отпускане на пенсията. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

Поддържа се, че административния орган неоснователно е приел, че периода от 06.10.1971г. до 05.11.1973г. с продължителност от 2 години 01 месеца 00 дни, представляващ отбиване на наборната военна служба, не следва да се зачита като действителен осигурителен стаж.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в депозирано по делото писмено становище. Претендира се и присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите :

5. Изначално производството пред административния орган е започнало по повод заявление вх. № 2113-15-1098/15.04.2021 г., депозирано от  Н.К.Н., с което същият е отправил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО.

Съгласно приложените надлежно оформени документи за осигурителен стаж и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО от Регистъра на осигурените лица, на Н. е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд 03 г. 01 м. 06 дни и от трета категория - 13 г. 00 м. и 27 дни. Прието е, че общата продължителност на осигурителния стаж след превръщане към трета категория по чл. 104 от КСО е 16г. 11 м. и 12 дни. Прието е, също така, че действителният осигурителен стаж на Н. е 14 г. и 10 дни. В този контекст, на основание чл. 9, ал. 7 от КСО е зачетен осигурителен стаж по представената със заявлението за пенсия ВОК № 027077/25.10.1971 г., за периода на редовна военна служба за времето от 06.10.1971 г. до 05.11.1973 г., с продължителност 02 г. 01 м. 00 дни, като е прието, че зачетеният осигурителен стаж по чл. 9, ал. 7 от КСО не е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

6.При тези данни е издадено процесното Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-554/10.08.2021г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на Н., на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е прието, че не е изпълнено условието за наличие на не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. В тази насока е прието, че предвид изричната дефиниция на понятието "действителен стаж" регламентирано в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от КСО, не може да се зачете за действителен осигурителен стаж, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба.

7. Този резултат е обжалван от Н. пред горестоящия в йерархията административен орган - Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, който с Решение № 2153-15-359/08.10.2021г. е потвърдил оспореното разпореждане на изложените в него фактически и правни основания.

Наред с това, горестоящият в йерархията административен орган е приел, че на основание чл. 99, ал. .3 КСО в случай, че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се изменя от датата на отказа за отпускане на пенсията. Към жалбата Н. обаче,  не са представени нови доказателства, удостоверяващи наличие на осигурителен стаж, който да не е представен със заявление вх. № 2113-15-1098/15.04.2021 г. на ТП на НОИ Пловдив.

Формирал е крайният извод, че жалбоподателят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО, тъй има действителен стаж по см. на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО от 14 години,00 месеца 10 дни, а не изискуемите 15 години,  и затова не отговаря на условията за пенсиониране по чл.68, ал.3 от КСО.

 

ІV. За правото :

8. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл. 90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив.

9. Впрочем спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото. Спорът е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в производството се концентрират във въпроса следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж, стажът с продължителност 02 години 01 месеца и 00 дни - наборна военна служба, положен в периода от 06.10.1971г. до 15.11.1973г.

10. Породен е от становището на ответния административен орган, че периодът на наборна или мирновременна алтернативна военна служба, не може да се зачете за действителен осигурителен стаж за придобиване право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

Обратно разбира се е становището на жалбоподателя.

В случая становището на административния орган е неправилно, като се е наложило от неправилно тълкуване и прилагане на относимите правни норми  досежно  квалифициране като „действителен осигурителен стаж“ на времето на наборна военна служба.

11.Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна военна служба, за който се внасят осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет.

В този смисъл категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.

Относима към спора е и разпоредбата на чл. 81 от отменения ППЗП, съгласно която, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед нормата на § 9, ал. 1 КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.

Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. Разпоредбата на чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) изрично признава на служещите редовната си военна служба във Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба. Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и лицето да е било задължително осигурено и за посочените в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и други осигурителни рискове.

Със създаването на новата т. 12 от § 1, ал. 1 ДР на КСО не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж.

В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС, 6 отд., по постановените по идентични казуси решения, като Решение № 806 от 17.01.2013г. на ВАС по адм. д. № 11816/2012г., VI о.,  Решение № 28 от 3.01.2013г. на ВАС по адм. д. № 9460/2012г., VI о., Решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г., VI о., Решение №7647 от 16.06.2017г. на ВАС по адм.д. №4023/2017г., VI о., Решение № 9471/17.07.2017г на ВАС по адм.д. № 7470/2016г. VI о.,Решение №  11681/03.10.2018г. на ВАС по адм.д. № 10591/2017г. VI о. Решение № 6234/24.4.2019г. на ВАС по адм.д.№  1300/2019г. и др.   

12.  В съответствие с чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, през 2021 г. придобиват право на пенсия при навършване на 66 години и 08 месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.

При това положение и при признаването на периода на наборна военна служба (02 години 01 месец 00 дни), действителният стаж на Н. надвишава 15 години, а не както е посочено в оспореното решение - 14 години 10 дни и с оглед навършената възраст – 70 години, същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.

13.Като е приели обратното, органите на  ТП на НОИ - гр. Пловдив са постановили незаконосъобразни административни актове, постановени в противоречие с  материалноправнитеразпоредби на закона - отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Те ще следва  да бъдат отменени. И тъй като естеството на административноправния спор не позволява разрешаването му по същество от Съда, то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяната на административните актове, делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при  ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-1098/15.04.2021 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от Н.К.Н., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.     

     

V. За разноските:

14. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 650 лв., заплатеното възнаграждение за един адвокат. В случая, и с оглед възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Посочената правна норма, каза се въвежда ограничение единствено относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъщественото процесуално представителство. Съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела по Кодекса за социално осигуряване възнаграждението е 350 лв. Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият  размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА. В конкретния случай, оказаната правна помощ по настоящото дело се изразява в изготвяне на жалба и осъществено процесуално представителство в проведените  по делото две публични съдебни заседания от страна на адвокат В.И.. Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от  жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е 650,00 лв. за настоящата съдебна инстанция, следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

  

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-359/08.10.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-554/10.08.2021г., издадено от Ръководителя на Отдел „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив, с което на Н.К.Н.,ЕГН ********** е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № вх. № 2113-15-1098/15.04.2021 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от Н.К.Н., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона. 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр.София, да заплати на Н.К.Н.,ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 650  лева, представляваща сторените от последния разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му. 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: