№ 2195
гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20243110100319 по описа за 2024 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Ж. Т. Ж. срещу
В. К. Б., с която са предявени в условията на първоначално евентуално съединяване на
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 500.00 лева, представляваща непогасена част от главница по договор за
заем от 23.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда 11.01.2024г. до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност се
претендира осъждането на ответника да заплати горната сума като получена без основание.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. К. Б. не депозира отговор на исковата молба.
Първо по делото заседание е проведено на 10.06.2024г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът Ж. Т. Ж. основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: на 23.03.2023г. ищцата е заела на ответницата сумата от 1000 лева чрез Б.о
преводно нареждане, с основание на превода „заем“, която сума е преведена от Б.а сметка на
ищцата към сметка с титуляр В. К. Б..
Ищцата твърди, че въпреки поетия ангажимент за връщане на сумата в рамките на
следващата седмица - 27.03.2023г. – 02.04.2023г., сумата от 1000 лева не била възстановена
от ответницата. Сочи, че едва на 11.07.2023г., след многократно отправяне на покани,
ответницата В. Б. превела по Б.ата сметка на ищцата 500 лева, представляващи част от общо
1
дължимата сума от 1000 лева.
Излага, че ответникът до настоящия момент не е изпълнил задълженията си да върне
заетата сума в пълен размер, поради което и претендира осъждането на Бачева да
възстанови на ищцата заетата й сума, ведно с лихва за забава от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението, както и направените
в хода на настоящото производство разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса в
размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В полза на ищеца не
следва да се присъждат разноски в размер на 66.00 лева за образуване на изпълнително
производство по допуснатото обезпечение. Съгласно трайната съдебна практика, разноските
по обезпечителното производство са тези, сторени по повод обезпечаване на бъдещи искове
или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част (по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки) същите съставляват разход по изпълнителното дело,
които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител и не се присъждат в исковото
производство (в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. №
648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I
т. о., ТК и др.).
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, от гр. *****, да заплати на Ж. Т. Ж., ЕГН
**********, от гр. ****, сумата от 500.00 лева (петстотин лева), представляваща
непогасена част от главница по договор за заем от 23.03.2023г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда 11.01.2024г. до окончателното й заплащане,
на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, от гр. *****, да заплати на Ж. Т. Ж., ЕГН
**********, от гр. ****, сумата от 450.00 лева (четиристотин и петдесет лева),
представляваща направените в хода на производството пред Районен съд - Варна разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
2
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239 ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3