Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7398 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът И.Л.И. излага следните обстоятелства за основаване на исканията: настъпило на 22.10.2018 г. в гр. София ПТП по вина на водач на автомобил Хюндай И30 с ДК № ******КК, който не го пропуска като пешеходец, преминаващ пешеходна пътека на кръстовището на бул. 8-ми декември с ул. Д.С.; причинени му от ПТП-то увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана челно в ляво и контузия на главата челно, наложили оперативна интервенция и от които изпитвал световъртеж, гадене, замаяност и дразнене от светлина и шумове през време на болничното му и домашно лечение; причинена му била също и травма на нервните коренчета на гръдната част на гръбначния стълб, установена през време на домашното му лечение; претърпени от тези увреждания неимуществени вреди, справедливото обезщетяване на които възлиза в размер на 26000 лева, и застраховане на деликтната отговорност на виновния водач по застраховка ГО при З.Б.И. АД, който не се е произнесъл по предявената пред него писмена претенция в предвидения от КЗ срок. Претендира посочената сума, заедно със законната лихва от 02.11.2018 г. и разноските по производството.

Ответникът З.Б.И. АД в законоустановения срок оспорва така предявения иск и акцесорна претенция, навеждайки възражения за липса на доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за истинността на протокола за ПТП относно обстоятелствата и причините за неговото настъпване, а и за причинна връзка на ПТП-то с твърдените от ищеца вреди. Навежда възражения за съпричиняване поради пресичане на пътното платно на необозначеното място и несъобразяване на разстоянието на МПС-то и за прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

По делото се установява от констативен протокол № К-678 от 22.10.2018 г., че на 22.10.2018 г., около 20.10 часа, в гр. София водачът на автомобил Хюндай И30 с ДК № ******КК – И.Ц.В.,***-ми декември от бул. Климент Охридски към бул. Акад. С.М. на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М.81 Зебра, в района на кръстовището с ул. Д.С. не пропуска и реализира ПТП с пресичащия се от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец И.И. – ищец по производството, като се отклонява вляво и реализира ПТП в съседна лява пътна лента с автомобил Фолксваген Пасат. В протокола е констатирано, че от произшествието е пострадал пешеходецът И.И. и че за водача на автомобил Хюндай И30 с ДК № ******КК е била сключена със З.Б.И. АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/02/118001217808, със срок на застрахователно покритие от 22.04.2018 г. до 21.04.2019 г. (факт и безспорен между страните). На водача на автомобил Хюндай И30 с ДК № ******КК – И.Ц.В., е съставен и акт за установяване на административно нарушение № 941122 от 22.10.2018 г. за извършено от него нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а въз основа на него е издадено и наказателно постановление № 18-4332-022979 от 23.11.2018 г., влязло в сила на 23.01.2019 г.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено от вещото лице, се установява, че процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека с пътна маркировка Зебра, като ищецът И.И. при движение по пешеходната пътека преминава пред автомобил Фолксваген, но е ударен от автомобил Хюндай, който се е движел по бул. 8-ми декември в посока от бул. Св. Климент Охридски към ул. Акад. С.М., като при удара тялото на пешеходеца е качено върху предния капак на автомобила и с главата си е счупил предното стъкло, а водачът на автомобил Хюндай се отклонява вляво и с предната лява част се удря в автомобил Фолксваген. Вещото лице изяснява, че причина за процесното ПТП, настъпило по дължина на пътното платно на пешеходна пътека, находяща се на образуваното кръстовище от бул. 8-ми декември и ул. Д.С., а по широчина – върху дясната лента за движение в посока от бул. Св. Климент Охридски към ул. Акад. С.М., е поведението на водача на автомобил Хюндай, който не е спрял, за да пропусне преминаващия се по пешеходната пътека пешеходец, ударът с който е настъпил при скорост по-висока от 60 км/ч.

По делото са представени също медицински документи – епикриза, болничен лист за периода от 22.10.2018 г. до 25.11.2018 г. и лист за преглед, издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и съответно са послужили на вещото лице, заедно с преглед на ищеца, за достигане на крайните му заключения, които съдът възприема за достоверни дадени. Според вещото лице в резултат от настъпилото ПТП ищецът И.И. е получил мозъчно сътресение, контузия в челна област на глава, разкъсно-контузна рана в челната област на главата и множество охлузвания, представляващи по своята медико-биологична характеристика „временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Вещото лице изяснява, включително и при неговото изслушване в съдебно заседание, че мозъчното сътресение на ищеца И.И. е протекло със зашеметяване, без пълна загуба на съзнание, последвано от непълен спомен за случилото се и умерено изразена и бързопреходна общомозъчна симптоматика. За получените увреждания на ищеца е било проведено 5-дневно лечение в УМБАЛ Св. Анна, като в спешен порядък се извършила оперативна интервенция, изразяваща се в антисептична обработка на раните по главата, ревизия на чужди тела, сутура (хирургичен шев) и стерилна превръзка и след извършване на необходимите изследвания и консултации и проведено лечение той бил изписан с подобрение, нормален неврологичен статус, спокойна оперативна рана, афебрилен. Възстановителният период на претърпяната от ищеца черепно-мозъчна травма е продължил 30 дни и е приключил с пълно възстановяване, върху което не са повлияли съпътстващите при него заболявания - болест на Крон и гръдна сколиоза. От получените увреждания ищецът е търпял болки и страдания, които са били значителни за срок от 7-10 дни и умерени до 30 дни от получаването им. Изяснява се също от вещото лице, че „травмата на нервните коренчета на гръдната част на гръбначния стълб“ не е резултат от процесното ПТП, тъй като оплакванията му от няколко месеца преди настъпването му и по повод на тези му оплаквания са извършвани рентгенови изследвания с данни за гръбначно изкривяване и дегенеративни промени на гръбначния стълб в гръдния отдел. Понастоящем съществуват трайни белези в челната област на главата с размери 5-10 мм, които са забележими и представляват козметичен дефект.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан и св. З.К.– колега и приятел на ищеца И.И.. От показанията на свидетеля се установява, че той е видял ищеца на следващия ден след произшествието в УМБАЛ Св. Анна, като ищецът бил на легло с превръзка на главата и охлузвания по лицето и бил контактен, но в недобро състояние. След изписването му и през време на болничния отпуск ищецът не излизал навън, като го посещавали за осигуряване на необходимото негови колеги и приятели. При връщането си на работа ищецът станал по-раздразнителен от яркостта на монитора и шума на работното място и ограничавал излизанията си. Съдът цени показанията на св. З.К.при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетеля почива на непосредствените му и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, с изключения на частта им за липсата на оплаквания от седящата стойка преди настъпването на процесното ПТП (опровергани от установените данни въз основа на съдебномедицинската експертиза), съдът не намира основание да им откаже вяра в останалата им част, а и показанията му се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустима поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай се установи по делото, че при настъпилото на 22.10.2018 г. в гр. София в района на кръстовището на бул. 8-ми декември и ул. Д.С. пътнотранспортно произшествие застрахованият при ответника водач на автомобил Хюндай - И.В., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП относно поведението на водачите към пешеходците при приближаване към пешеходната пътека с пътна маркировка Зебра в района на кръстовището, без да спре управлявания от него автомобил, за да пропусне преминаващия се по пешеходната пътека пешеходец – ищеца И.И., му е причинил мозъчно сътресение, контузия в челна област на глава, разкъсно-контузна рана в челната област на главата и множество охлузвания, довели до изживени от ищеца болки и страдания. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин, че така претърпените от ищеца И.И. увреждания са в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водача на процесното МПС, извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника, поради което и възраженията му в обратния смисъл се явяват неоснователни. Следователно са налице всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Не се установи при пълно и главно доказване от ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК обаче причина за травмата на нервните коренчета на гръдната част на гръбначния стълб да е противоправното поведение на водача на процесното МПС. Наличието на данни за оплаквания от такава травма при ищеца И.И. месеци преди настъпването на процесното ПТП и провеждането на изследвания във връзка тези оплаквания с констатирани гръбначно изкривяване и дегенеративни промени на гръбначния стълб в гръдния отдел, видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, изключват възможността тази травма да е пряка и непосредствена последица от поведението на водача на автомобил Хюндай, поради което за нея за ищеца не възниква вземане за обезщетение за вреди.

Доказа се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищцата И.И. срещу ответника З.Б.И. АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Хюндай. Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от представените констативен протокол и справка.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Настоящият състав на съда при преценка на всички събрани по делото доказателства счита, че с оглед броя и вида на уврежданията, довели до временно разстройство на здравето на ищеца неопасно за живота, интензивните болки и страдания при настъпване на увреждането и за срок до 7-10 дни след произшествието, стихващите такива след този период и до края на възстановителния такъв на ищеца от 30 дни, пълното му възстановяване за сравнително краткия период от 30 дни, наличието на трайни белези в челната област на главата, представляващи козметичен дефект, психологическите неудобства от преживяното, включително и повишена раздразнителност и ограничаване на социалното му общуване, и зрялата му възраст към момента на настъпване на увреждането – 31 години, следва да му бъде определено заместващо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 10000 лева. Във връзка с тези съображения, съдът счита, че така определеното обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане на ищеца И.И., а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди. Процесното произшествие е настъпило на пешеходна пътека, където пешеходците се ползват със законово предимство и ищецът И.И. е представлявал предвидима опасност за движението, тъй като той, макар и през тъмната част на денонощието, е пресичал пътното платно на пешеходна пътека с пътна маркировка Зебра. Следователно неизпълнението на задължението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от водача на автомобил Хюндай е единствената причина за настъпването на процесното ПТП – арг. и от чл. 119, ал. 5 (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) от ЗДвП, действаща към релевантния момент.

Следователно ответникът дължи на ищеца И.И. за причинените му неимуществени вреди обезщетение в размер на сумата от 10000 лева, за която сума искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част - за разликата над тази сума до сумата от 26000 лева, искът е неоснователен.

По акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В случая основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и на акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната претенция от ищеца И.И. – 02.11.2018 г., поради което следва да се присъди от този момент до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца И.И. сумата 194.23 лева, представляваща сбора на реално заплатените по производството разходи за държавна такса и възнаграждения за вещи лица, а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на адв. К.Д. сумата 503.85 лева за предоставената на ищеца безплатна правна помощ, определена съразмерно на уважената част на иска въз основа на възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година в размер на 1310 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 172.31 лева, представляваща разноски по производството за възнаграждения за вещи лица съразмерно на отхвърлената част на иска. До приключване на съдебното дирене по производството доказателства за уговорено и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение не са представени, поради не му се и присъжда с решението.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата 180 лева, представляваща остатъка от дължимата държавна такса по производството.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Л.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 10000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от причинените му травматични увреждания – мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана челна област на глава и контузия в челна област на глава, в резултат от осъществено на 22.10.2018 г. в гр. София на пешеходна пътека с пътна маркировка Зебра в района на кръстовището на бул. 8-ми декември и ул. Д.С. пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Хюндай И30 с ДК № ******КК – И.Ц.В., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със З.Б.И. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 02.11.2018 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 194.23 лева - разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 10000 лева до пълния предявен размер от 26000 лева.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. К.М.Д. – член на САК, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата 503.85 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на И.Л.И. безплатна правна помощ по производството.

ОСЪЖДА И.Л.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 172.31, представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 180 лева - държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: _________

Р. Бошнакова