№ 8756
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110116623 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „ИСИ Б.К.“ ООД с ЕИК ***** срещу Д. Б., италиански
гражданин, с ЛНЧ **********, иск по чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение съгласно чл. 8.1. на Трудов договор № 520 от 16.02.2021г. в размер
на две брутни месечни заплати: 4 639,30 лева, ведно със законната лихва от 12.10.2021г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът се представлява от особен представител адв. В. Н., който оспорва изцяло
претенциите и моли да бъдат отхвърлени. Навежда, че не е доказана процедурата по
връчването на дисциплинарното уволнение, за да може да се направи извод, че същото е
валидно.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Видно от приложените писмени доказателства между ищецът като работодател и
ответника като работник е сключен Трудов договор № 530/16.02.2021г., като Д. Б.
/италиански гражданин/ ще работи при ищеца като „специалист продажби“ с място на
работа гр. София. Договорът сключен със срок за изпитване 6 месеца, като след изтичането
им се счита за такъв за неопределено време. Уговорено е брутно трудово възнаграждение
2319,65 лева месечно. Предизвестието за прекратяване е фиксирано на два месеца за всяка
от страните – чл. 8.1. Данните за контакт в договора за ответника са : „Т.Б. и посочен
телефон за връзка“, адрес гр. София, бул. „К Ал. Д“ № ***.
1
Ищецът – работодател на 25.06.2021г. е направил опит да изпрати документ на
ответника, видно от обратната разписка, но ответникът не е намерен на адреса.
След това със Заповед № 463/23.06.2021г. по конкретно посочено основание: от
02.06.2021г. не се е явявал на работното си място без да е представял обяснения от негова
страна, въз основа на поискани писмени обяснения на 10.06.2021г., изпратени по куриер и
Констативен протокол от 23.06.2021г. на Д. Б. е наложено дисциплинарно наказание –
уволнение.
Видно от Справка от НАП за подадени от ищеца уведомления на 24.06.2021г. е
заверено уведомление за прекратяване за Д. Б..
Съгласно Констативен протокол на ч.с.и. Б. Я с рег. № *** и район на действие
СГС от 27.09.2021г. на основание чл. 434 ГПК е съставен протокол, за неуспешен опит за
връчване на документи по искане на ищеца до ответника. В същия е посочено, че
длъжностното лице при ч.с.и. е извършило залепване по чл. 47 ГПК при посещения на
адрес: гр. София, бул. „К Ал. Д“ № *** на 07.09.2021г. на „искане за писмени обяснения“ и
също е посочено, че в двуседмичния срок Д. Б. не се е явил в кантората на ч.с.и. да получи
документите.
Други доказателства не са искани, съответно не са събирани.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Искът е неоснователен. За да се присъди поисканото обезщетение по чл. 221, ал. 2
КТ работодателят следваше да докаже, че валидно е извършил дисциплинарно уволнение. В
случая има редица пропуски в самата процедура и така се стига до краен извод, че валидно
уволнение няма. Конкретно работодателят – ищец първо е издал заповедта за уволнение
/23.06.2021г./ след това автоматично – на следващия ден 24.06.2021г. е подал уведомление
до НАП за прекратяване на трудовия договор /посоченото уволнение/ при положение, че
изобщо заповедта не е влязла в сила, защото не е била връчена на работника /от който
момент евентуално ще се счита, че влиза в сила/. Отделно три месеца след издаването на
заповедта чрез ч.с.и. се опитва тепърва да връчи „искане за писмени обяснения“. Това
връчване е валидно – има процедура по чл. 47 от ГПК, но предметът на залепване
/документът/ не е заповедта, а искане за писмени обяснения.
За да има валидно налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение
следва задължително да са поискани писмени обяснения от работника – чл. 193 от КТ. Тук
такава процедура реално не е проведена. Писмени обяснения от Д. Б. се искат едва след
постановяване на заповедта чрез връчване на уведомлението по чл. 47 ГПК.
Отделно посоченото нарушение – неявяване на работа „от 02.06.2021г.“ също не
отговаря на законовите изисквания за конкретизация. Неявяването на работа по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е неявяване на работа в течение на два последователни работни дни,
което означава, че следва да се посочат конкретни два работни дни като дати, в които
2
работникът не се е явил на работа. Изразът „от 02.06.2021г.“ не покрива това определение.
И не на последно място, искът е недоказан по размер. Определянето на
обезщетения всякакви по КТ при прекратяване на трудовото правоотношение става когато
се установи какво е било реално начисленото трудово възнаграждение за последния
отработен месец, а не да се сочи уговореното в договора, защото тези числови величини са
различни. Дори и да беше доказано, че има валидно уволнение, искът е недоказан по размер
по изложеното.
По разноските
С оглед изхода на спора и особеното представителство за ответника, разноски не
следва да се присъждат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ИСИ Б.К.“ ООД с ЕИК *****, със седалище: гр. София,
бул. „П.Е.“ № 49, ет. 4, П.Б.Ц., срещу Д. Б., италиански гражданин, с ЛНЧ **********,
роден на 24.04.1997г. иск по 221, ал. 2 КТ за осъждане ДА ЗАПЛАТИ сумата 4 639,30 лева,
обезщетение съгласно чл. 8.1. на Трудов договор № 520 от 16.02.2021г. в размер на две
брутни месечни заплати, ведно със законната лихва от 12.10.2021г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3