Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Русе, 21.04.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Венцислав Василев
при секретаря Елка Горанова……..……………………………………………………………
и в присъствието на прокурора. ………………………………………………………………
като разгледа докладваното от
съдията НАХ Дело № 16 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Е.Е. до Русенския Районен съд
против Наказателно постановление № 19-1085-003208 / 15.11.2019 г. на Началника
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б,
т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а, ал.1, пр.3
от с.з. му било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за нарушение по чл.5, ал.2, т.4 вр. чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП „глоба“ в
размер на 150 лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление, като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява, вместо него
се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща
представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 03.10.2019 г. в гр.Русе около 16,50 ч. по бул.“ Цар
Освободител“ до Земеделския колеж в гр.Русе
автонаряд на сектор „ПП“ в състав св. Д.Г. и св. П.П. изпълнявали
задълженията си по пътен контрол, като били извън служебния автомобил. Ръмял
дъжд и съответно пътната настилка била мокра. В този момент те възприели
автомобил „Ситроен Ц2“ с ДК № ***, управляван от жалбоподателя, който се движел
с висока скорост и заобикалял другите автомобили, като безпричинно сменял
пътните ленти, които били три на брой. Предвид избраната от жалбоподателя
скорост на движение неколкократно автомобилът поднасял, като започвал да се
движи напред ту с левите, ту с десните врати. Това му поведение възмутило
останалите участници в движението, които с ръце правели знаци към полицейските
служители. Св. Г. спрял жалбоподателя за проверка, който обяснил, че бил много
изнервен от скандал с приятелката си и именно това го накарало да управлява
автомобила по този начин. Бил му съставен АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление с което му наложил горепосочените две наказания за
две отделни нарушения.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
По същество обаче е частично основателна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но
неправилно е приложен материалния закон по отношение на второто нарушение.
Неправилността се изразява в това, че всъщност деецът е извършил само едно нарушения – това по чл.104б, т.2 от ЗДвП, тъй като тази норма е специална по
отношение на чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН се
установява съвсем ясно и недвусмислено, че жалбоподателят с поведението е
нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на
водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари. Нарушението произтича от това, че вместо да се движи по законосъобразен
начин по бул.“Цар Освободител“ в гр.Русе съобразно чл.5, ал.1, т.1 и особено чл.25,
ал.1 от ЗДвП същият е управлявал
автомобила по такъв начин, че поведението му може да се окачестви по всякакъв
друг начин, но не и че е имал намерение да ползва бул.“Цар Освободител“ по
начина, указан в разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Възприятията на св. Г.,
като свидетел – очевидец са еднозначни – същият е възприел лично и
непосредствено, че жалбоподателят е навлизал съвсем рисково и преднамерено в
съседните пътни ленти, поднасял е, като на няколко пъти автомобилът му се е
движел напред ту с левите, ту с десните врати, заобикалял е другите автомобили
от различни страни. От това се налага извода, че същият на практика не е бил в
състояние да го контролира и по този начин е поставил в пряка и непосредствена
опасност останалите участници в движението. Че това е така, е видно също от
показанията на св. Г., че останалите участници в движението, възприемайки
поведението на жалбоподателя са били възмутени, израз на което е било да му
правят знаци с ръце, за да се вземе отношение. Възприятията на свидетеля по
АУАН св. П.П. са напълно идентични в тази насока, т.е. налице са показания на
двама свидетели очевидци на нарушението.
Именно това необичайно и рисково поведение е привлякло вниманието и на
двамата, което е съвсем естествена и логична реакция и впоследствие е довело до
спиране и извършване на проверка по отношение на жалбоподателя. Всъщност с
поведението си на пътя, той сам се и поставил и
в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 (досежно атмосферните
условия) от ЗДвП, защото при подобен начин на управление ненастъпването на ПТП
следва да се отдаде единствено на случайността и то при положение, че пътната
настилка е била мокра. Следва да се посочи, че пътищата, отворени за обществено
ползване са предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за подобни
прояви, които освен всичко друго могат да бъдат окачествени и като
квалифицирано хулиганство по чл.325, ал.3 вр. ал.1 от НК. Всъщност с поведението си жалбоподателят е
демонстрирал умение да управлява автомобила по начин, радикално различен от обичайния и съответно
притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока и то провокирано
от скандал с приятелката му. Показателна в това отношение е саморъчната му декларация
в АУАН, че „поради нервна криза, за това тръгнах от кръстовището така“. Това
деяние би било несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация/овладяването
на нервната криза бе извършена на място, което не е път отворен за обществено
ползване, като напр. земеделска земя, гора и др. под. по арг. чл.1, ал.1 от ЗДвП.
От поведението на жалбоподателя, т.е. признаците от
обективна страна не оставя никакво съмнение, че деянието по чл.175а, ал.1, пр.3
от ЗДвП е извършено умишлено при форма вината пряк умисъл, най-малко защото са
налице поне няколко последователни резки навлизания в съседните пътни ленти съпроводени
с поднасяния и движение напред с левите и десните врати.
Защитата прави единствено възражение, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно в частта с което жалбоподателят е
наказан за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като се претендира отмяна в тази
му част и потвърждаване в частта, с което е наложено наказание за нарушение по
чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП. Това възражение е неоснователно и като такова следва
да се остави без уважение:
В случая
действително има извършено само едно извършено нарушение, но то е по
чл.104б, т.2 от ЗДвП, а не по чл.5, ал.2, т.4 от с.з., т.е. налице е привидна
идеална съвкупност. На първо място следва
да се посочи, че нормата на чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП, видно от систематическото
и място се намира в гл.II,
раздел I ЗДвП, който е озаглавен „Общи положения“ и
видно както от заглавието, така и от граматическото тълкуване и на двете му
алинеи въвежда изключително широк кръг от задължения, като адресати на тази
норма са както всички участници в движението по пътищата, а също и водачите на
пътните превозни средства .
От своя страна нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП също
систематически се намира в гл. II , но в раздел ХХ от
закона, като видно от наименованието на раздела, предмет на правно регулиране
са конкретни задължения на водачите на моторни превозни средства, което понятие
е значително по-тясно както от участници в движението, а така също и от
водачите на пътни превозни средства по
арг. сравнителното тълкуване на § 6 т.10, т.11 и т.28 от ЗДвП, като особено от
първите две точки се установява, че се касае за съотношение между родово и
видово понятие.
В този смисъл се налага извода, че се касае за съотношение
между обща (чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП) и специална (чл.104б, т.2 от ЗДвП) норма с
последица правният принцип, че специалният закон дерогира общия. Това е така
защото в случая жалбоподателят не само е преминавал от една пътна лента в
друга, а това е било съпроводено с рязко увеличаване и намаляване на скоростта,
форсиране на двигателя и неколкократни поднасяния по пътя по който се е движел,
включително започвайки движение напред ту с десните, ту с левите врати и безпричинни
заобикаляния на другите автомобили. В този смисъл съдът намира, че е
реализирано поведение, което не се отличава само и единствено в последователно
внезапно преминаване в лентите за движение, вкл. с поставяне в непосредствена опасност,
а същото е съпроводено и с множество допълнителни действия, които се обхващат вече
от санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, а не от чл.180, ал.1, т.1,
пр.3 от с.з, т.е. и между санкционните норми е налице същото съотношение, като
специална към обща.Този извод следва и от съпоставянето на диспозициите им,
като следва също да се посочи, че общата норма не включва в себе си други действия
освен посочените в нея, а извършеното от жалбоподателя разкрива и други
допълнителни действия, посочени по-горе и обхванати от специалната. Различието
между двете санкционни норми произтича и субективната страна на всяка от тях –
нарушението по чл.175а, ал.1 от ЗДвП е възможно само при пряк умисъл, докато
това по чл.180, ал.1, т.1 от с.з. , като типично такова на поставяне в опасност
само при евентуален умисъл.
С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца. Санкцията
е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на
АНО и съда.
Също с оглед изложеното наказателното
постановление в частта, с която деецът е санкциониран за нарушение по чл.180,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП се явява незаконосъобразно, тъй като би довело до
нарушение на принципа „non bis in idem“ и по тази
причина следва да бъде отменено.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-003208 / 15.11.2019 г., издадено от
Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Русе, с което на В.Е.Е. с
ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000
лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 вр. чл.104б,
т.2 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1085-003208 / 15.11.2019 г., издадено от
Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Русе, с което на В.Е.Е. с
ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150
лв. на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.3 вр. чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд –
гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен
съдия: