Решение по дело №16/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 371
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20204520200016
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Русе, 21.04.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

         Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Елка Горанова……..……………………………………………………………

и в присъствието на прокурора. ………………………………………………………………

         като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 16 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Е.Е. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 19-1085-003208 / 15.11.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б, т.2  от ЗДвП, на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от с.з. му било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за нарушение  по чл.5, ал.2, т.4  вр. чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 150 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, вместо него се явява процесуален представител, който  поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2019 г. в гр.Русе около 16,50 ч. по бул.“ Цар Освободител“ до Земеделския колеж в гр.Русе  автонаряд на сектор „ПП“ в състав св. Д.Г. и св. П.П. изпълнявали задълженията си по пътен контрол, като били извън служебния автомобил. Ръмял дъжд и съответно пътната настилка била мокра. В този момент те възприели автомобил „Ситроен Ц2“ с ДК № ***, управляван от жалбоподателя, който се движел с висока скорост и заобикалял другите автомобили, като безпричинно сменял пътните ленти, които били три на брой. Предвид избраната от жалбоподателя скорост на движение неколкократно автомобилът поднасял, като започвал да се движи напред ту с левите, ту с десните врати. Това му поведение възмутило останалите участници в движението, които с ръце правели знаци към полицейските служители. Св. Г. спрял жалбоподателя за проверка, който обяснил, че бил много изнервен от скандал с приятелката си и именно това го накарало да управлява автомобила по този начин. Бил му съставен АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил горепосочените две наказания за две отделни нарушения.

 

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

 

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

 

По същество обаче е частично основателна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалния закон по отношение на второто нарушение. Неправилността се изразява в това, че всъщност деецът е извършил само едно  нарушения – това по чл.104б, т.2  от ЗДвП, тъй като тази норма е специална по отношение на чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН се установява съвсем ясно и недвусмислено, че жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушението произтича от това, че вместо да се движи по законосъобразен начин по бул.“Цар Освободител“ в гр.Русе  съобразно чл.5, ал.1, т.1 и особено чл.25, ал.1 от ЗДвП  същият е управлявал автомобила по такъв начин, че поведението му може да се окачестви по всякакъв друг начин, но не и че е имал намерение да ползва бул.“Цар Освободител“ по начина, указан в разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Възприятията на св. Г., като свидетел – очевидец са еднозначни – същият е възприел лично и непосредствено, че жалбоподателят е навлизал съвсем рисково и преднамерено в съседните пътни ленти, поднасял е, като на няколко пъти автомобилът му се е движел напред ту с левите, ту с десните врати, заобикалял е другите автомобили от различни страни. От това се налага извода, че същият на практика не е бил в състояние да го контролира и по този начин е поставил в пряка и непосредствена опасност останалите участници в движението. Че това е така, е видно също от показанията на св. Г., че останалите участници в движението, възприемайки поведението на жалбоподателя са били възмутени, израз на което е било да му правят знаци с ръце, за да се вземе отношение. Възприятията на свидетеля по АУАН св. П.П. са напълно идентични в тази насока, т.е. налице са показания на двама свидетели очевидци на нарушението.  Именно това необичайно и рисково поведение е привлякло вниманието и на двамата, което е съвсем естествена и логична реакция и впоследствие е довело до спиране и извършване на проверка по отношение на жалбоподателя. Всъщност с поведението си на пътя, той сам се и поставил и  в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 (досежно атмосферните условия) от ЗДвП, защото при подобен начин на управление ненастъпването на ПТП следва да се отдаде единствено на случайността и то при положение, че пътната настилка е била мокра. Следва да се посочи, че пътищата, отворени за обществено ползване са предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за  подобни  прояви, които освен всичко друго могат да бъдат окачествени и като квалифицирано хулиганство по чл.325, ал.3 вр. ал.1 от НК.  Всъщност с поведението си жалбоподателят е демонстрирал умение да управлява автомобила по начин, радикално  различен от обичайния и съответно притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока и то провокирано от скандал с приятелката му. Показателна в това отношение е саморъчната му декларация в АУАН, че „поради нервна криза, за това тръгнах от кръстовището така“. Това деяние би било несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация/овладяването на нервната криза бе извършена на място, което не е път отворен за обществено ползване, като напр. земеделска земя, гора и др. под. по арг. чл.1, ал.1 от ЗДвП.

От поведението на жалбоподателя, т.е. признаците от обективна страна не оставя никакво съмнение, че деянието по чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е извършено умишлено при форма вината пряк умисъл, най-малко защото са налице поне няколко последователни резки навлизания в съседните пътни ленти съпроводени с поднасяния и движение напред с левите и десните врати.

Защитата прави единствено възражение, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно в частта с което жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като се претендира отмяна в тази му част и потвърждаване в частта, с което е наложено наказание за нарушение по чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП. Това възражение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение:

В случая  действително има извършено само едно извършено нарушение, но то е по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а не по чл.5, ал.2, т.4 от с.з., т.е. налице е привидна идеална съвкупност.  На първо място следва да се посочи, че нормата на чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП, видно от систематическото и място се намира в гл.II, раздел I  ЗДвП, който е озаглавен „Общи положения“ и видно както от заглавието, така и от граматическото тълкуване и на двете му алинеи въвежда изключително широк кръг от задължения, като адресати на тази норма са както всички участници в движението по пътищата, а също и водачите на пътните превозни средства .

От своя страна нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП също систематически се намира в гл. II , но в раздел ХХ от закона, като видно от наименованието на раздела, предмет на правно регулиране са конкретни задължения на водачите на моторни превозни средства, което понятие е значително по-тясно както от участници в движението, а така също и от водачите на пътни превозни средства  по арг. сравнителното тълкуване на § 6 т.10, т.11 и т.28 от ЗДвП, като особено от първите две точки се установява, че се касае за съотношение между родово и видово понятие.

В този смисъл се налага извода, че се касае за съотношение между обща (чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП) и специална (чл.104б, т.2 от ЗДвП) норма с последица правният принцип, че специалният закон дерогира общия. Това е така защото в случая жалбоподателят не само е преминавал от една пътна лента в друга, а това е било съпроводено с рязко увеличаване и намаляване на скоростта, форсиране на двигателя и неколкократни поднасяния по пътя по който се е движел, включително започвайки движение напред ту с десните, ту с левите врати и безпричинни заобикаляния на другите автомобили. В този смисъл съдът намира, че е реализирано поведение, което не се отличава само и единствено в последователно внезапно преминаване в лентите за движение, вкл. с поставяне в непосредствена опасност, а същото е съпроводено и с множество допълнителни действия, които се обхващат вече от санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, а не от чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от с.з, т.е. и между санкционните норми е налице същото съотношение, като специална към обща.Този извод следва и от съпоставянето на диспозициите им, като следва също да се посочи, че общата норма не включва в себе си други действия освен посочените в нея, а извършеното от жалбоподателя разкрива и други допълнителни действия, посочени по-горе и обхванати от специалната. Различието между двете санкционни норми произтича и субективната страна на всяка от тях – нарушението по чл.175а, ал.1 от ЗДвП е възможно само при пряк умисъл, докато това по чл.180, ал.1, т.1 от с.з. , като типично такова на поставяне в опасност само при евентуален умисъл.    

 

С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната  отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на  3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца. Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на АНО и съда.

         Също с оглед изложеното наказателното постановление в частта, с която деецът е санкциониран за нарушение по чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП се явява незаконосъобразно, тъй като би довело до нарушение на принципа „non bis in idem“ и по тази причина следва да бъде отменено.

        

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-003208 / 15.11.2019 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Русе, с което на В.Е.Е. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 вр. чл.104б, т.2 от ЗДвП.  

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1085-003208 / 15.11.2019 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Русе, с което на В.Е.Е. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв. на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.3 вр. чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                          

 

Районен съдия: