Решение по дело №1013/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 317
Дата: 24 януари 2014 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20131200501013
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 259

Номер

259

Година

23.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.12

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димитринка Гайнова

дело

номер

20124100500534

по описа за

2012

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № ...от 19.03.2012г. по гр.д. № .../ 2011г. по описа на Великотърновски районен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Б. - М. П.” - гр. В. Т. срещу Е. Г. „П. Д. А. З.”- гр. В. Т. иск относно установяване недължимостта на сумата от 2222.20 лв., представляваща облигационно задължение за плащане на наемна цена за периода: май 2011 г.- юли 2011 г. по договор за наем от 04.03.2010 г. на помещение с площ от 40 кв.м. с предназначение - училищен бюфет, представляващо част от ученически стол на Е. Г. „П. Д. А. З.” – гр. В. Т.. Със същото решение е осъден „Б. – М. П.” – гр. В. Т. да заплати на Е. Г. „П. Д. А. З.”-гр. В. Т. сумата от 2580, 62 лв., представляваща облигационно задължение за плащане на наемна цена за периода: май 2011 г. - 26.08.2011 г. по договор за наем от 04.03.2010 г. на помещение с площ от 40 кв.м. с предназначение-училищен бюфет, представляващо част от ученически стол на Е. Г. „П. Д. А. З.” – гр. В. Т., както и сумата 603.23 лв., направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Б. – М. П.”- гр. В. Т. чрез пълномощнÞка адв.З., в която се излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това подробни съображения. Излага, че съдът е игнорирал твърдението му, че при подписване на договора е дал на наемодателя авансово един месечен наем, която сума следва да бъде прихваната. Счита за неправилен извода на съда, че в договора няма уговорена клауза за прекратяване на същия с предизвестие-такива имало, но само за наемодателя. Счита, че това нарушава равенството на страните при проведените преговори и поради това правилно би било да се приеме, че и за другата страна съществуват сходни права в договора. Счита, че неправилно съдът е преценил момента на прекратяване на договора за наем, тъй като моментът на предаване на вещта имал значение при договор за заем, но не и при договор за наем. В случая важно било да се открие момента, в който страните са постигнали съгласие за прекратяване на договора. Съдът не обсъдил обстоятелството, че е имало проведен търг на 03.07.2011г., който е приключил неуспешно, както и характера на нотариалната покана от 20.07.2011г., с която се признава прекратяването на договора от ответника. Счита, че съдът не е изследвал волята на страните, обективирана в техните волеизявления и действия, като сочи, че за да се стигне до опразване на помещението, значи у двете страни вече е била налице вола за прекратяване на договора. Сочи, че на 26.08.2011г. е предал вещи, които не са от наетото помещение, а се намират в друга част на ученическия стол. Счита, че договорът е прекратен още на 01.05.2011г., а ако не тогава, то най-късно на датата на обявяване на неуспешния търг, за щото с волеизявлението за обявяването му ответникът показва, че е съгласен с прекратяване на отношенията си с наемателя. Счита, че неправилно съдът не взел предвид становището му, че не е възможно прекратяване на договор под условие-че се изплатят месечните наемни вноски. Моли съдът да отмени решението на ВТРС като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него да постанови решение, с което да уважи първоначалния установителен иск, предявен с исковата молба и да отхвърли насрещния иск на ответната страна. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Е. Г. „П.Д. А. З.”-В.Т. чрез пълномощника адв.Косева. Оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по изложени за това съображения.Моли въззивният съд да потвърди решението на ВТРС като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Във въззивната инстанция е изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като обективно и пълно. Вещото лице е посочило, че при извършената проверка в счетоводството на ищеца „Б. П.” е установено, че същият не води налично задължение за наем към ответника Е. Г.-В.Т. за периода 01.05.2011г., както и към 31.03.2011г. Експертът сочи, че при извършената проверка в счетоводството на ответника по разчетната сметка същият води неплатен остатък за наем по договора общо в размер на 3469,50 лв., която сума представлява сбор от следните месечни наемни вноски: м.април 2011г.-888,88 лв., м.май 2011г.-888,88 лв., м.юни 2011г.-888,88 лв., м.юли 2011г.-444,44 лв. и м.август 2011г.-358,42 лв.. Вещото лице е констатирало, че по набирателната сметка при ответника е внесена една месечна наемна вноска от ищеца в размер на 888,88лв. като депозит съгласно договора, която към момента не е прихваната от наличното вземане ¯т ищеца. Експертът сочи, че предвид на това вземането на ответника към 01.05.2011г. е в размер на 888,88 лв. /за наемна вноска м.април 201г./, а към 26.08.2011г.-в размер на 3469,50 лв. /вкл.наемната вноска за м.април 2011г./

Предявени са: иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и насрещен иск с правно основание чл.232 ал.2 вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни:

Досежно възражението, че съдът е игнорирал твърдението му, че при подписване на договора е дал на наемодателя авансово един месечен наем, която сума следва да бъде прихваната-същото е неоснователно. Видно от чл.11 от договора за наем от 04.03.2010г. е, че страните са се уговорили, че за обезпечаване на плащанията по договора наемателят е длъжен да внесе гаранция за изпълнение на задълженията си в размер на договорената наемна цена, като са посочили, че гаранцията се внася по посочена сметка при сключване на договора и се освобождава след изтичане на срока на договора с предаване на имота и при изплатени всички дължими суми за наем и консумативи. Както се установява от назначената СИЕ, такъв депозит в размер на 888,88 лв. е внесен от ищеца по сметка на ответника. Видно от твърденията на ищеца в исковата молба от 11.08.2011г. /след конкретизацията й/ ищецът посочва, че е внесъл авансово един месечен наем, която желае да бъде прихваната с дължимия наем за м.април 2011г., т.е. същият признава факта, че дължи наем за м.април 2011г. Видно от назначената СИЕ, този факт се установява и при проверка в счетоводствата на страните, като общо дължимият наем с този за м.април 2011г. до 26.08.2011г. е 3469,50 лв. Заплащането на наема за м.април 2011г. обаче не е предмет на настоящото производство, а и е очевидно, че авансовата вноска е приспадната от ответника при предявяване на претенцията му за неплатен наем, тъй като не е претендирана сумата 3469,50 лв., а 2580,62 лв., т.е. от общо дължимата сума е извадена сумата за дължимия наем за м.април 2011г. /която още с исковата молба ищецът сам посочва, че дължи/, тъй като е приспадната внесената авансова наемна вноска от 888,88 лв.

Относно възражението, че е неправилен изводът на съда, че в договора няма уговорена клауза за прекратяване на същия с предизвестие-такива имало, но само за наемодателя, както и че това нарушава равенството на страните при проведените преговори и поради това правилно би било да се приеме, че и за другата страна съществуват сходни права в договора-същото е неоснователно.Съдът видно от мотивите на решението, е приел, че в отговора не е включена възможност за прекратяването му от страна на наемателя чрез отправяне на предизвестие до наемодателя, а не че въобще няма такава клауза. Съгласно чл.20а ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, поради което следва да се приложат клаузите на договора, такива, каквито са уговорени, като се има предвид, че в случая те са съвсем ясни и недвусмислени. Соченото от жалбоподателя, че така уговорените клаузи на договора нарушават равенството на страните, поради което следвало да се приеме, че и за наемателя съществуват сходни права по договора, както и за наемодателя, е несъстоятелно. Равенството на страните е изначално и то съществува при провеждане не преговорите за сключване на договора, като дали страната ще се възползва от това си право или не, е въпрос на нейна воля. Наемателят доброволно и съзнателно е сключил процесния договор, уговаряйки с наемодателя всички негови клаузи, вкл. и тези за начина на прекратяване на договора и възможностите и правата на страните, свързани с това.

Възражението, че неправилно съдът е преценил момента на прекратяване на договора за наем, тъй като моментът на предаване на вещта имал значение при договор за заем, но не и при договор за наем и в случая важно било да се открие момента, в който страните са постигнали съгласие за прекратяване на договора, е също несъстоятелно. Видно от договора от 04.03.2010г., срокът на същия е за три години, считано от датата на подписването му. Съгласно чл.26 от договора наемните отношения се прекратява:1. с изтичане срока на договора, 2. едностранно от наемодателя без предизвестие при настъпването на посочени конкретно условия, 3.едностранно от наемателя без предизвестие при настъпването на посочено условие, 4. с едномесечно предизвестие от страна на наемодателя при настъпване на конкретно посочени условия и 5 .по взаимно съгласие. Очевидно е, че съгласно условията на договора наемателят няма право да прекрати същия едностранно освен ако наемодателят му създава пречки да използва наетия обект за дейността, описана в чл.6, което условие в случая не е налице. Отправената от него покана до ответника по жалба № 569 от 01.04.2011г. за пристъпване към преговори за прекратяване на договора по взаимно съгласие не е породила правната последица на прекратяване на договора едни месец след това /на 01.05.2011г./, тъй като съгласие между страните за прекратяването му не е постигнато, а наемателят не може едностранно да прекратява договора освен при горното условие, което не е налице. Едва с отправяне на нотариалната покана от 20.07.2011г. от наемодателя до наемателя, наемодателят е изразил съгласието се за прекратяване на договора, но след заплащане на месечните наемни вноски, дължими до момента от наемателя. Нотариалната покана е получена от наемателя на 26.07.2011г. В отговор на поканата наемателят е изразил съгласието си да заплати дължимия наем за м.март и април 2011г. и консумативите, като е посочил, че за освобождаване на помещението са му необходими поне 14 дни, както и че има желание за прекратяване на договора, но считано от 01.05.2011г.-с изтичането на един месец от предизвестие от 01.04.2011г. този отговор е представен пред нотариуса, видно от приложения констативен протокол от 29.07.2011г., като е констатирано, че страните не са постигнали споразумение помежду си относно плащанията и освобождаването на помещението. Предвид на това, договорът за наем е прекратен с предаване на наетото помещение, което е станало на 26.08.2011г., видно от приложения протокол за това. Провеждането на търг на 03.07.2011г., който е приключил неуспешно, е факт, ирелевантен за датата на прекратяването на договора. Провеждането на търг не е обстоятелство, което да сочи на изразено съгласие от страна на наемодателя за прекратяване на договора за наем, тъй като това съгласие трябва да е изрично заявено. Изложеното от жалбоподателя, че на 26.08.2011г. е предал вещи, които не са от наетото помещение, а се намират в друга част на ученическия стол, не равни на приложените по делото доказателства-видно от протокола от 26.08.2011г., в същия е посочено, че същият се съставя във връзка с прекратяване на договора за наем от 04.03.2010г., като наемателят предава на наемодателя инвентар, намиращ се в предоставения за ползване обект.

Счита, че неправилно съдът не взел предвид становището му, че не е възможно прекратяване на договор под условие-че се изплатят месечните наемни вноски. Направеното от наемодателя изявление по същността си представлява водене на преговори по постигане на съгласие за прекратяване на договора, а не съгласие за прекратяване под условие. Постигнатото между страните съгласие е на 26.08.2011г., когато същите с действията си са обективирали това свое съгласие-наемателят е предал наетото помещение, а наемодателят го е приел.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан, а насрещният иск по чл.232 ал.2 вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан.

С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати направените от ответника по жалба разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 600лв.

Водим от горното, ВТОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от 19.03.2012г. по гр.д. № ..../ 2011г. по описа на Великотърновски районен съд.

ОСЪЖДА „Б. П.” със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., ул.”С. П.” № 23, да заплати на Е. Г. „П.Д. А. З.”-гр.В. Т., ул.”С.” № 2 направените пред въззивната инстанция разноски по делото в размер на 600лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:

Решение

2

5AB637BB4E81A4D1C2257A3A0043C2AC