Р Е Ш Е Н И Е
№ 1207 19.03.2020
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
районен съд петнадесети граждански състав
На деветнадесети
март две хиляди и двадесета
година
В открито
заседание на деветнадесети февруари 2020 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Катя
Янева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 17722 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал. 5,
т.2 от ЗМВР вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът чрез адв.Б. твърди, че през периода 01,09.2016г. до 30.09.2019г. ищецът полага труд на длъжността
„****" в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението"
– Х. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението"
– П. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" -
МВР, като поради естеството на работата полага 24 часови дежурства, които се
отчитат на тримесечие. Съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР той е със статут на
държавен служител.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.
Нормалната продължителност на работното време е
регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като според ал.1 на същия текст тя е с
продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
По силата на чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8, 12 или 24 часови смени -сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5,
т.2 от същия текст работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Според чл.178, ал Л, т.З от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавния служител се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. А според нормата па чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за
организацията н разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивка се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи."
В посочения период 01.07.2016г. до 18.07.2019г. са
действали последователно четири наредби: Наредба № 8121 э-407/11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., и
Наредба № 81213-908/02.08.2018г. /обн. В ДВ бр.67 от 14.08.2018г./, издавани от
министъра на вътрешните работи, всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете и в четирите наредби са идентични, според които „При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 н
6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата) и че
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В
следващите три наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е отменена с приемането
на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., но тази
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано на 29.07.2016г. В периода от отмяната на
Наредба № 81213-592/25.05.2015г., обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.
/11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121 з-776/29.07.2016
г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ отново е действала Наредба №
8121з-407/11,08.2014г., т.е. отново е било предвидено в подзаконов нормативен
акт преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015г., обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и в Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. /обн. В ДВ бр.67 от 14.08.2018г. липсва изрична норма
съответстваща на нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен /каквато изрична забрана би била
противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, при липса на специални норми, следва да се приложат
общите правила и в случая следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в
която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Ето защо, основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1.143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е
нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия
период, при липсата на специална уредба за служителите на МВР, основание за
преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложима Наредба
за структурата и организацията на работната заплата- чл.9, ал.2.
Във връзка с горното, понятието „нощен труд" намира
своето легално определение в чл.140 от КТ, съгласно който:
Ал.1-нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ал.2-нощен е трудът, който се полага от 22.00 часа до
06.00 часа.
Следователно, съгласно чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, коефициентът, посочен в текста,
се определя като нормална
продължителност от 8 часа дневен труд се разделя на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд или 8 : 7 = 1.143.
За периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. ищецът, с
оглед характера на заеманата от него длъжност, е работил 24 часови смени,
полагал труд и през нощта съгласно утвърдени графици, като 7 или 8 нощни смени
месечно. Ищецът е положил общо 1264 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 1444 часа. Преизчисляването на нощен към дневен
труд води до извънреден труд от 180 часа, който работодателят -настоящият
ответник не му е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен. При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно
чл.187, ал.5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с
поне по 6 лева, т.е. задължението на ответника към ищеца възлиза на 1080 лева.
Фактът, че екземпляр от протоколите за положен нощен труд се намират в
ответника, а и сумата, с която следва да бъде компенсиран всеки извънреден час
варира, в зависимост от основното месечно възнаграждение, то предявеният главен
иск с правно основание чл.178, ал.1, т.З, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР е
посочен в приблизителен размер от 1080 лева. Точният размер на дължимото
обезщетение би се установил от вещо лице по назначена от съда
съдебно-счетоводна експертиза.
Работодателят-ответник дължи и лихва за забава на ищеца
върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми. Ориентировъчен е
и размерът на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД в размер на 120 лева,
представляващ мораторна лихва изчислена върху главницата от 1080 лева, начиная
от 01.11.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда, изчислена
сумарно за всеки отчетен период. Искът за мораторната лихва ще прецизира след
представяне на документацията, налична в ответника, както и след изготвяне на
съдебно-икономическата експертиза.
Допуснато е изменение на
предявените искове по реда на чл.214, ал.1 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, моли съда да образува
гражданско производство и след установяване на гореописаните обстоятелства и
след като се убеди в основателността на претенцията да постанови решение, с
което:
Да осъди ответника Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението" на МВР - гр.София, със седалище и адрес на
управление: ****, да заплати на ищеца А.П.М., с ЕГН **********,***,
1.Сума в размер на 1433,58 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 201 часа за
целия процесен период: 01.09.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143,
2.3аконната лихва върху главницата от датата иа подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и
З.Сума в размер на 200,38 лева, представляваща мораторна
лихва за забава, изчислена върху главницата от 1433,58 лева, начиная от
01.11.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда, изчислена сумарно
за всеки отчетен период. Мораторната лихва следва да се изчисли по периоди от
вещото лице, от датата на възникване на задължението за всеки месец /първият
ден от месеца, следващ месеца на възникване на задължението - напр. за
задължението за месец септември 2016г. крайният срок на плащане е 31.10.2016г.
и от 01.11.2016г. се дължи лихва върху главницата за месец септември, и т.н. за
всеки следващ месец/ до датата на подаване на исковата молба в съда.
Своевременно
е постъпил отговор на исковата молба.
По отношение допустимостта на иска, счита същия за допустим. Исковата молба е
подадена на 30.10.2019 г., като от тази дата следва да бъде определен
тригодишния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, за въпросната
претенция. Ищецът посочва в исковата молба период от 01.09.2016 г. до
30.09.2019 г., но за периода от 01.09.2016 г. до 29.10.2016 г. неговото право е
погасено по давност, като прави възражение в тази връзка. Искът е предявен от
лице, което има това право. Не е спорно, че през процесния период ищецът е бил
в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция пожарна безопасност и
защита на населението - МВР (ГДПБЗН - МВР), възникнало на основание Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Относно
основателността на иска, оспорва предявените искове, както по основание, така и
по размер като неоснователни и недоказани по съображения, изложени по-долу.
Относно
претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с
коефициент и заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд като
извънреден такъв за процесния период от 01,09.2016 г. до 30.09.2019 г.
По отношение
на искането за трансформирането на нощния труд в дневен чрез умножаване с
коефициент следва да се обърне внимание върху следните факти:
Ищецът
претендира допълнително възнаграждение за нощен/извънреден труд, положен от
него през периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., в размер на 229 часа,
които часове той е получил при умножаване на общия брой изработени по график
часове с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата. За да
обоснове претенцията си, той се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно тази
разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът излага
аргумента, че липсва изрична норма за трансформирането на положения от
служителите в МВР нощен труд в дневен, което представлявала празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на
дежурства на държавните служители в МВР. Според ищеца, поради липсата на
специална уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
общата НСОРЗ.
Претенцията
на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите
по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ), независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение
второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уредба.
Да се
извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния
труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за
лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в
случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова
продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на
смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните
актове.
Периодът, за
който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след
превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 01.09.2016 г. до
30.09.2019 г. През този период е действала наредба, която урежда въпросите за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР:
- Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г.
В чл.З, ал.З
на същата е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период", което
съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
В ЗМВР в чл.
187, ал. 3, законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа.
Затова счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба,
различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8
часа.
От
изложеното дотук следва, че няма основание да се приложи общата разпоредба за
структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на
чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия
закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните
служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е
8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната
дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187. ал. 3) е 8 часа : 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е
равно на 1,143.
За
държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто
е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност,
той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121 з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Действително
за период, който е извън процесния, през който е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се
е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е
било в несъответствие с ЗМВР. Това е поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. Същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба №
81213-776 от 29.07.2016 г.
Ето защо
счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този
спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.
По отношение
на искането за заплащане на нощния труд като извънреден.
Ищецът
претендира, че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между
броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално
отработените и заплатени часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден
труд.
Тази
претенция е неоснователна.
В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се
състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР
са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите,
като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР прави
ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е
посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца -
служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнагражденне. Видно
от изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд
- в заповед на министъра на вътрешните работи. Заповедта на министъра на
вътрешните работи, в която е посочен размерът на възнаграждението за нощен труд
през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта е
посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и
6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв."
В своята
искова молба ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и
сякаш не обръща внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата
вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни
нормативни актове. В случая, ищецът неправилно обосновава своята претенция с
текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като тьрси допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно
възнаграждение, което не му се следва, защото по този ред се формира размера на
допълнителното възнаграждение за извънреден труд.
Извънреден е
този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в
рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед
неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по
съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисла
на т.1 от Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.
За да има
извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е
полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на
нощния труд в рамките на установеното работно време (график на дежурство) от 8
часа е по смисъла на Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете
нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се
явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза
(КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при
преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такьв. Тези
часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд,
като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда
за заплащане на нощния труд. Съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
МТСП, приложено като доказателство, превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд.
Ищецът
подчертава в молбата си, че претендира възнаграждение за положен нощен труд, а
както вече беше посочено по-горе, размерът на последното се определя със
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и е в
размер на 0,25 лв на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч.
В този смисъл и следва да се извърши преценката относно правилността на
заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд е
правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно
определено и заплатено, което се доказва с представените от ответника към този
отговор писмени доказателства - платежни бележки за възнаграждението на ищеца.
Следователно претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е
неоснователна.
По отношение
на претенцията за лихви.
Претенцията
за лихви има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на
главницата. В настоящия отговор са изложени основания за недължимост на
главните вземания (възнаграждението за положен извънреден труд), поради което и
претенцията за лихви се явява неоснователна.
В заключение
счита, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормата на чл. 187, ал.
3, изречение последно ЗМВР установява 8 часова продължителност на нощния труд,
полаган от работещите на смени държавни служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от специалния ЗМВР.
За
работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12-или
24-часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е
записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано
изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността
на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и
служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно
време. В настоящия случай ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа,
определена по ЗМВР, а максималната продължителност на работното време за една
смяна, определена в КТ е 12 часа. Това само по себе си доказва, че е
несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като
законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три
групи. Именно поради спецификата на работата на държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, законодателят е установил по-голяма нормална
продължителност на работното време за тази група служители от тези по КТ, която
е обща и еднаква както през деня, така и през нощта, а именно 8 часа. Това
различие е обусловено от основните функции на МВР, установени в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР и няма как да бъде направен аналог с общата разпоредба за нормалната
продължителност на работното време за работниците и служителите по трудови
правоотношения.
В същия
смисъл са Решение № 405 от 04.11.2019 г., по гр. дело №548 по описа на Окръжен
съд - Русе, Решения на Районен съд - Плевен от 22.07.2019 г. по гр.дела: 1352,
1645, 1960, 1963, 1990, 2131, 3160, 3166, 3305, 3317, 3339 по описа на съда за
2019 г., Решение на Районен съд - Велико Търново по гр. дело № 2283/2019 по
описа на съда за 2019 г. и Решения от 24.10.2019 г. Районен съд - Велико
Търново, постановени по гр.д. № 2290/2019 г., №2291/2019 г., № 2297/2019 г.,
№2299/2019 г.
В тази
връзка прилага и правна консултация по прилагането на чл. 187, ал. 1, във
връзка с ал. 3 от ЗМВР, дадена от проф. Васил Мръчков, в която той обстойно
разглежда въпросите за статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
категорично изразява становище за непригодност за прилагането на общите
разпоредби на КТ и НСОРЗ към служебните правоотношения на държавните служители
в МВР.
Възразява на
искането на ищеца за представяне на „трудово досие", като вероятно се има
предвид личното кадрово дело на ищеца. Същото представлява класифицирана
информация, маркирана с гриф за сигурност „Поверително" и в него не се
съдържат данни относими към спора - не оспорва факта на съществуването през процесния
период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН - МВР. Ищецът е полагал
труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано
отчитане на отработеното време. Освен това на ищеца му е изплащано
възнаграждение през целия процесен период, видно от приложените към писмения
отговор платежни бележки.
Възразява
относно искането на ищеца за постановяване на предварително изпълненне на
решението в частта за присъдеии суми за възнагражденне - пр. основание чл. 243,
ал. 2 и чл. 519, ал. 1 от ГПК.
Моли да не
се присъждат поисканите разноски от страна на ищеца поради това, че не е налице
някое от условията за приложимост на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата и
поради липса на доказателства за ползване на правна помощ. В случай, че ищецът
докаже, че се ползва от правна помощ в съдебно заседание и размерът на
адвокатското възнаграждение е по-висок от този, определен в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатского възнагражденне.
С оглед на
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Претендира
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните,
намира за установено следното:
Не
се спори между страните, че в процесния период между сочените страни съществува
служебно правоотношение, като ищецът заема длъжността „****“ в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Х.
Ищецът твърди, че е полагал труд
над нормативно установената продължителност в периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019
г.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ищецът е носил 24-часови дежурства в
процесния период, като е полагал нощен труд, който се заплаща по 0,25лв. на
час. В процесния период ищецът е работил 1407 часа нощен труд. През този период
ответникът не е прилагал Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата по отношение на преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент
1,143. При извършване на изчисленията с коефициент 1.143, размерът е 201 часа
извънреден труд. През периода е полаган и заплащан извънреден труд за
изработени часове над норма работно време, които са заплащани. Нощният труд не
е приравняван в дневен. За исковия период главницата възлиза на 1433,58лв.
брутна сума, а мораторната лихва в размер на 200,38лв.
Спорно между страните се явява
обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за
положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 187,
ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в периода
24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./
периодът на отчитане е бил едномесечен. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, а ал.6 урежда
правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал.9 на същия
текст, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период, по силата на
изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на
министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
В Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била
отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и
обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма
норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1. 143.
Настоящият съдебен състав намира,
че не е налице непълнота на подзаконовата нормативна уредба. Постановената
съдебна практика на ВКС, касаеща уредбата на нощния труд и приложението на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата поради непълнота,
касае отменения Закон за Министреството на вътрешните работи. В нормите,
уреждащи нормалната продължителност на нощния труд, е липсвало изрично
посочване на такава продължителност, поради което и приложение по аналогия е
намирала разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.2 от Кодекса на труда, съгласно
която нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Понастоящем, с разпоредбата на чл.187, ал.3,
пр.посл. от ЗМВР, законодателят е определил нормалната продължителност на
нощния труд за служителите на МВР да е 8 часа. Ето защо не е налице и норма в
подзаконовата нормативна уредба, която да предвижда преизчисляване на часовете
реално положен нощен със съответен коефициент.
Съдът споделя даденото в писмо
изх.№ 94-НН-198/ 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния
труд при сумирано изчисляване на работното време съображение, че превръщането
на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за соътветното
работно място. Съгласно това правило, за
7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа
през деня. Целта на определения коефициент е да определи така възнаграждението
на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Следователно, в тези случаи
работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би
бил налице, само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време.
Следователно, превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.
Разпоредбите на чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща трудово
възнаграждение за нощен труд. След като преизчисляването на дневния и нощния
труд не е свързано с наличие на извънреден труд, трудовото възнаграждение след
превръщането на нощните часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по чл.9, ал.2 от НСОРЗ би следвало да се изплаща ежемесечно.
Предвид спецификата на полагания
през нощта труд/ в интервала между 22,00 ч. и 6,00ч./, а именно, че същият е
особено натоварващ и действащ неблагоприятно върху здравето и
работоспособността на лицата, полагащи нощен труд, в сравнение с лицата,
работещи по трудово правоотношение, полагащи труд през деня, законодателят в Кодекса
на труда е уредил по – малка продължителност на този нощен труд. Всъщност, в
рамките на едно денонощие могат да бъдат положени максимално 8 часа нощен труд,
тъй като периодът от 22,00 ч. и 6,00ч. е именно 8 часа. Като е взел предвид
спецификата на този труд, законодателят е посочил, че работещите по трудово
правоотношение лица следва да полагат максимум 7 часа нощен труд за едно
денонощие.
Спорният въпрос е дали в
случаите, когато се полагат повече от 7 часа нощен труд за едно денонощие, той
представлява извънреден труд или не. На пръв поглед, разясненията, дадени в писмо
изх.№ 94-НН-198/ 29.08.2011 г. на МТСП изключват разбирането, че надхвърлянето
на нормалната продължителност на нощния труд представлява извънреден труд. В
това становище обаче е посочено, че извънреден труд би бил налице, само ако
работниците и служителите действително
работят извън установеното за тях работно време.
За изясняване на спорния въпрос,
следва да се разгледа природата на извънредния труд при нормиран, ненормиран
работен ден, удължено работно време, както и при сумирано изчисляване на
работното време.
При установен нормиран работен
ден, надхвърлянето на нормалната му продължителност представлява извънреден
труд. Или ако работният ден е 8 – часов, с начало напр.8.00ч. и край 17.00ч. с
1 час почивка за хранене, то полагането на труд след 17.00ч. представлява
извънреден труд и той следва да бъде отчетен и заплатен.
При ненормиран работен ден,
полагането на труд след края на работния ден / след 17.00ч. в нашия пример/ не
се явява извънреден труд и той не се отчита и заплаща, а се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск. Извънреден би бил трудът, полаган в
междуседмичната почивка, който следва да се компенсира с допълнително
заплащане.
При удължено работно време в
определени дни не се заплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд,
тъй като удължаването се компенсира с намаляване на работното време пред
следващи дни и едва при прекратяване на трудовото правоотношение, ако то не е
компенсирано с почивка, се превръща в извънреден труд и подлежи на заплащане.
По различен начин са уредени
правните норми при сумирано отчитане на положения труд. Работодателят може да
въведе сумирано отчитане на работното време, като периодът може да е
едномесечен, двумесечен и т.н. до максимално шестмесечен такъв. То се въвежда
при непрекъсваем режим на работа или при работа на смени / сменен режим/. При
него се полага труд през отчетния период, като след изтичането му работодателят
извършва преценка дали работникът или служителят е надхвърлил нормалната
продължителност на труда за съответния период или не. Ако часовете реално
положен труд надхвърлят нормалната продължителност / която варира в зависимост
от работните дни за този период/, то тогава е налице положен извънреден труд и
той подлежи на заплащане. При тази хипотеза следва да се прецени и колко часа
нощен труд са положени през отчетния период. Предвид посочените по – горе
разяснения на МТСП, то при нормална продължителност на нощния труд от 7 часа и
преобразуването им с коефициент 1,143, то за едно денонощие ще се вземат при
изчисленията 8 часа труд, който се равнява на 8 часа дневен труд. Напр. ако при
едномесечен период на отчитане на положения труд, нормалната продължителност е
20 работни дни по 8 часа, то за месеца работникът следва да положи 160 часа
труд. Ако след изтичане на месеца се установи, че той е положил 161 часа, но
разликата от 1 час се явява извънреден труд. Ако не е достигната нормалната
продължителност, извънреден труд не е налице, но на работника се полага трудово
възнаграждение за пълен работен месец.
Тук отново се поставя въпросът дали трудът е полаган през деня или през
нощта. В случай, че е полаган само дневен труд, то изчислението се прави, както
беше посочено по –горе. Ако обаче е полаган нощен труд от 7 часа на денонощие,
то същият се преобразува с посочения коефициент и се превръща в 8 часа дневен
труд. Преобразуването в този случай е необходимо, за да се събират съизмерими
величини, а именно часове дневен труд. Предвид различията в дневния и нощния
труд и различната му нормална продължителност, то нощният следва да се превърне
в дневен труд, за да се съберат общо часовете положен труд през отчетния
период.
Дотук разгледахме случаите на
положен нощен труд с нормална продължителност от 7 часа в денонощие. В случай,
че работникът или служителят положи нощен труд над 7 часа в денонощие / напр. 8
часа/, то трудът, след превръщането му с коефициента, се равнява на 9,144 часа.
По своята същност той не представлява извънреден труд. Би се явил такъв, само в
случай, че след изичане на месеца / в нашия пример при едномесечен отчетен
период/, общият брой часове положен труд / дневен и нощен след превръщането
му/, надхвърля нормалната продължителност на положения труд. В случай, че
общият брой часове положен труд не надхвърля тази нормална продълителност, то
не е налице извънреден труд, макар часовете положен нощен труд за едно
денонощие да надхвърлят 7 часа.
Не се възприема и взражението на
ответника, че при превръщане на нощния труд в дневен, се достига до двойно
плащане на този труд – веднъж с увеличение като нощен / в размер на 0.25лв./ и
веднъж с увеличение от 50% като извънреден. Заплащането на нощния труд с
увеличение се полага поради спецификата на този труд и въздействието му върху
човешкото здраве, а същият би бил заплатен като извънреден, ако общата
продължителност на положения труд за отчетния период надхвърли нормалната
такава.
По правило извънредният труд е
забранен, докато нощният - не е забранен, а е определена неговата максимална
продължителност, минимална почивка след полагането му и т.н. Определянето на нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа в денонощие отчита спецификата на този труд и
неблагоприятното му въздействие върху организма на човека и протичащите в него
физиологични процеси. Тази нормална продължителност е въведена за лицата,
полагащи труд по трудово правоотношение. За служителите, работещи по служебно
правоотношение, съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи, тази
нормална продължителност е уредена с продължителност от 8 часа. Сочената
разпоредба се явява в противоречие с разпоредбата на чл.6 от Конституцията.
Принцип в трудовото право е лицата, които работят при специфични условия, при
производствени процеси с повишен риск за здравето, да имат уредено намалено
работно време. В противоречие с този принцип, законодателят е уредил по –
неблагоприятни условия на труд, а именно удължена нормална продължителност на
полагания нощен труд именно за служители, полагащи по-тежък като интензитет,
психическо напрежение и стрес труд в сравнение с тези, полагащи труд по трудово
правоотношение при трета категория труд. Несъмнено, категоризацията на труда
има значение при пенсионирането на работниците и служителите, но условията на
труд имат значение и при определяне на нормалната продължителност на дневния и
нощния труд. Неравното третиране на тези служители противори на чл.6 от Конституцията на Репубика България, както и на чл.14 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. Ето защо, поради дискриминационния
характер на нормата на чл.187, ал.3, пр.посл. от ЗМВР, настоящият съдебен
състав намира, че следва да приложи нормата на чл.140, ал.1, пр.2 от КТ, а
именно да приеме за нормална продължителност от 7 часа нощен труд за едно
денонощие.
В тази връзка ищецът се позовава на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съдът споделя тези доводи,
като намира, че положените часове труд през нощта следва да се преизчислят към дневен такъв. Съгласно чл. 9,
ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Поради това, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 187
ал. 7 от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. Във връзка с направеното твърдение в отговора на
исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за
всеки час (съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ), съдът счита, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен час или
за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По отношение на датата, от която
работодателят е изпаднал в забава, съдът
съобрази следното:
В чл. 187 ал. 9 от ЗМВР е
посочено, че редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Във връзка с това е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в чл. 33 ал. 1
от която е посочено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време се
включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния
период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.
Следователно, установеният принцип е, че извънредният труд се заплаща в месеца,
следващ отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на
положения труд през отчетния период. Ищецът е претендирал обезщетение за забава
от първо число на месеца, следващ последващия месец на полагане на труда, поради
което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на тази дата. Тъй
като в случая се касае за тримесечие, то дължимото месечно възнаграждение за
този период следва да се заплати с възнаграждението за месеца, следващ
последния месец от тримесечието.
Съдът възприема заключението на
ССЕ в частта относно главните вземания като изготвено обективно, с необходимите
знания и опит в съответната област, както и съобразено с нормативната уредба –
Закона за Министерство на вътрешните работи, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, действали в
процесния период, както и с представените от ответника писмени доказаелства.
Съдът намира, че при лежаща върху
ищеца доказателствена тежест да установи полагането на труд над нормативно
установената продължителност, същият установи при условията на пълно и главно
доказване, че при носене на дежурства ищецът е полагал труд над отчетеното
работно време. В този смисъл, полаганият труд се явява извънреден, като на
ищеца следва да се присъди сумата от 1433,58лв. – незаплатено брутно
възнаграждение за извънреден труд. Възнаграждение за положен извънреден труд се
дължи до края на месеца, следващ месеца след тримесечния период на отчитане. Не
се възприема изчислението от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
в частта относно изчисленото обезщетение за забава, тъй като е изчислявано за
всеки месец от процесния период, съответно от първо число на месеца, следващ
последващия полагането на труда месец, а както беше посочено по – горе, падежът
на възнаграждението за извънреден труд настъпва в края на месеца след изтичане
на тримесечния период на отчитане. Съдът намира, че искът за заплащане на
мораторно обезщетение следва да се уважи до размер на 189,07лв., изчислени с
он-лайн калкулатор за законна лихва calculator.bg, както следва: за м.септември
2016 г. – от 01.11.2016 г. до 30.10.2019 г. – в размер на 13,43лв., за
последното тримесечие на 2016 г. върху сумата от 155,72лв.– от 01.02.2017 г. до
30.10.2019 г. – 43,35лв., за първото тримесечие на 2017 г. върху главница от
120,95лв. – от 01.05.2017 г. до 30.10.2019 г. – 30,67лв., за второто тримесечие
на 2017 г. върху главница от 49,07лв. – от 01.08.2017 г. до 30.10.2019 г. –
11,20лв., за третото тримесечие на 2017 г. не се дължи, тъй като ищецът е
ползвал отпуск поради временна неработоспобност, за четвъртото тримесечие на
2017 г. върху главница от 49,07лв. – от 01.02.2018 г. до 30.10.2019 г. –
8,68лв., за първото тримесечие на 2018 г. върху главница от 156,19лв. – от
01.05.2018 г. до 30.10.2019 г. – 23,78лв., за второто тримесечие на 2018 г.
върху главница от 151,12лв. – от 01.08.2018 г. до 30.10.2019 г. – 19,14лв., за
третото тримесечие на 2018 г. върху главница от 175,36лв. – от 01.11.2018 г. до
30.10.2019 г. – 17,73лв., за четвъртото тримесечие на 2018 г. върху главница от
115,01лв. – от 01.02.2019 г. до 30.10.2019 г. – 8,69лв., за първото тримесечие
на 2019 г. върху главница от 177,58лв. – от 01.05.2019 г. до 30.10.2019 г. –
9,03лв., за второто тримесечие на 2019 г. върху главница от 133,44лв. – от
01.08.2019 г. до 30.10.2019 г. – 3,37лв. За третото тримесечие на 2019 г.
мораторно обезщетение за забава не се дължи, тъй като падежът на това
задължение е последно число на месеца, следващ тримесечието, а именно
01.02.2020 г., който не е настъпил към датата на предявяване на исковете.
Ответникът е
представил доказателства за отчитане на реално положения труд и изплащане на
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, но същите
касаят полаган извънреден труд извън преизчисления нощен труд. При изготвяне на
заключението на съдебно- счетоводната експертиза вещото лице е взело предвид
изплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд, но е посочило, че
възнаграждение за извънреден труд при преизчислен нощен труд не е изплащано.
При лежаща върху ответника
доказателствена тежест да установи, че е заплатил посочените суми, същият не е
ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед изложеното
съдът намира, че предявените искове се явяват доказани по основание и до
посочения размер, поради което следва да се уважат до установените размери,
като за разликата над уважения размер на мораторното обезщетение за забава до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед
уважаване на главните искове следва да се уважи и претенцията на присъждане на
обезщетение за забавено плащане на главниците, считано от датата на предявяване
на исковете до окончателното им изплащане.
Ответникът е направил възражение
за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Съдът не възприема това
възражение, тъй като падежът на първото претендирано възнаграждение за
м.септември 2016 г. е настъпил на 31.10.2016г. / предвид едномесечния период на
отчитане към този момент/, а исковата молба е постъпила в съда на 30.10.2019
г., т.е. преди изтичане на тригодишния давностен срок.
Ищецът е направил искане за
допускане на предварително изпълнение на съдебното решение. Съдът намира
искането за неоснователно, макар че се присъжда възнаграждение за труд. Съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, срещу държавните учреждения и общините,
както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските
бюджети, не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.Ето защо не следва
да се допусне предварително изпълнение на съдебното решение.
С оглед изхода на делото и тъй
като ищецът претендира заплащане на разноски, то съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК, на същия следва да се присъдят такива, които се
констатираха в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, като
съразмерно на уважената част от исковете на същия ще се присъди сумата от
397,23лв. Не се възприема възражението
на ответника, че не са налице предпоставките на чл.38 от Закона за
адвокатурата, тъй като в случая не сме изправени пред сочената хипотеза, а
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение. Не се възприема и възражението на
ответника за прекомерност на разноските в тази част, тъй като предвид обективно
съединяване на два иска, а и предвид фактическата и правна сложност на делото,
заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Ответникът претендира разноски,
като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на същия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, а
именно в размер на 1,04лв.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК върху ответника следва да се възложи и държавна
такса в размер на 107,34лв., както и разноски за ССЕ в размер на 100лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция
“Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните
работи, с адрес ****, да заплати на А.П.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 1433,58лв. /хиляда четиристотин тридесет и три лева и 58ст./,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248 часа
за периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г., както и сумата от 189,07лв. /сто осемдесет и девет лева и
7 ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
извънреден труд за периода първо число на месеца, следващ последващия
полагането на труда месец, до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 397,23 лв./триста деветдесет и седем лева и 23ст./ – разноски, като за разликата
над уважения до пълния предявен размер от от 200,38лв.
на мораторното обезщетение за забава ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА А.П.М., с ЕГН **********,***, да
заплати на Главна дирекция
“Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните
работи, с адрес ****, сумата от 1,04лв./един
лев и 4ст./ - разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението” към Министерство на вътрешните работи, с адрес ****, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 107,34лв./сто и седем лева и 34ст./ - държавна такса, както и 100лв./сто лева/ - разноски за ССЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца
за допускане на предварително изпълнение на съдебното решение.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д. КАЦАРОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.