Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ІІІ – 241                   10.09.2020 година                         град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                           Трети състав

На двадесет и първи юли, година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                 2. Йорданка Майска-Иванова

                

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов

в.гр.дело номер 1999  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба С.Г.С., ЕГН **********, Д.Н.С., ЕГН ********** и Н.Д.С., ЕГН **********, тримата от гр. К., ул. „Л.“ № **,  против Решение № 253 от 08.11.2019 г., постановено по гр. дело №1103/2018 г. по описа на Районен съд - Карнобат, с което съдът е приел за установено по отношение на въззивниците, че Ж.Д.Ж., ЕГН ********** и Т.Г.Ж., ЕГН **********, двамата от гр. К., ул. „Л.“ № **, са собственици респективно притежават правото на собственост на недвижим имот, представляващ имот планоснимачен № 106 по КП на гр. Карнобат, целият с площ 450 кв.м., за който е отредено УПИ Х-106 в кв.5 по РП на гр. Карнобат, кв. Красно село, при граници на имота: изток – улица „Люлин“, запад – УПИ VІІ-105 и УПИ VІІІ-109, юг – УПИ – ХІ-107, УПИ ХІV-102 и УПИ ХІІІ-101 и е осъдил въззивниците да предадат на въззиваемите владението на част с площ от 8,6 кв.м. от поземлен имот планоснимачен № 106 при граници: изток – ПИ №107, запад – ПИ №106, север – ПИ №106, юг – ПИ №101, която част е показана в скица – схема и скица – заснемане към допълнителното заключение на вещото лице Стойков, заключаваща се между линия в черен контур – РП 1996 г. и плътна черна линия – граница на място, която скица – схема и скица – заснемане е постановил да се счита за неразделна част от съдебното решение.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивниците, които счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излагат съображения. Молят съда за отмяната му и постановяване на друго, с което претенцията да бъде отхвърлена.

 В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите Ж.Д.Ж., ЕГН ********** и Т.Г.Ж., ЕГН **********, с който намират постановения първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен и молят съда да го потвърди. Излагат съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд – Карнобат е с правно основание чл.108 от ЗС.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено следното:             

Не се спори по делото, че ищците са собственици на поземлен имот с планоснимачен № 106, за който е отреден УПИ Х-106 в кв.5 по действащия регулационен план на гр. Карнобат в кв. Красно село с площ от 450 кв.м. при посочените граници на имота. По делото са представени писмени доказателства, включително и нотариален акт за замяна на недвижим имот № ***, том **, нот.дело №***/17.08.**** г. поправен с нотариален акт №***, том **, нот.дело № ***/04.07.**** г. на нотариус № 570 по НК и район на действие – Районен съд – Карнобат. По делото са представени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, том ***, нот.дело №***/**** г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том **, нот.дело №***/**** г. по описа на Районен съд – Карнобат. Няма спор по делото, че ответницата С.Г.С. е собственик на съседния на ищците недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо УПИ ХІ-107 в кв.5 по ПУП на гр. Карнобат, кв. Красно село, ведно с построените в него сгради, а ответниците Д.С. и Н.С. живеят в едно домакинство със С.С. и са ползватели на недвижимия имот.

Предявената претенция пред КРС е с правно основание чл.108 от ЗС и в тежест на ищците е установяване на обстоятелството, че същите са собственици на недвижимия имот, претендираната от тях част от имота се владее от ответниците и същите осъществяват владението без основание или на отпаднало такова.

Пред първата съдебна инстанция са назначени и изслушани основна и две допълнителни съдебно-технически експертизи. От заключението на вещото лице става ясно, че между двата имота съществува ограда, която съвпада с изменението на междинната регулационна граница между УПИ Х-106 и УПИ ХІ-107 в кв. 5. Съгласно заключението на вещото лице оградата е поставена въз основа на протокол №9/03.06.1997 г. на Община Карнобат, с която са определени строителна линия и ниво. Установено е, че към имота на ответниците са придадени по регулация 10кв.м. от имота на ищците. Според вещото лице тази площ е 10.4кв.м. и се заключава между линии в черен контур „имотна граница и РП 1996“.

Основният спор по делото е по отношение на 8,6кв.м., за които със Заповед № 271/03.09.1996 г. е извършено изменение и е предвидено тази площ между двата парцела да се предаде на ответниците по делото. По делото се установява, че отчуждителното производство е приключило по отношение на 10кв.м., като е осъществено предаването, както и заплащане на дължимата сума. Издаден е нотариален акт №***, том *, нот.дело №***/**** г. на КРС, по силата на който въззивниците-ответници са признати за собственици на предаваема част от имота на ищците-въззиваеми към техния имот в размер на 10кв.м.

Вещото лице е извършило обследване на приложените дворищно-регулационни планове на гр. Карнобат. Установено е, че действащия план от 1982 г. е одобрен при действието на ЗТСУ, като след влизане в сила на ЗУТ, съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, е даден шестмесечен срок за сключване на договори за прехвърляне правото на собственост, като след изтичането им отчуждителното действие на предадените по регулация части от недвижими имоти се прекратява. По делото липсват данни за подписани споразумения между страните по отношение на процесните 8,6кв.м.

Във въззивната жалба се твърди, че дворищната регулация е била променена по взаимно съгласие между страните поради което следва да се приеме, че с влизането й в сила тя се счита за приложена като се цитира решение №222/04.05.2010 г. на ВКС по гр.д. №136/2009 г., второ г.о., в което действително е посочено, че при доброволно уреждане на отношенията между страните, същите не разполагат с възможност да искат отстраняване по общия ред на несъответствието, включително и по реда на поправка на грешка в кадастъра. От една страна съдът намира, че практиката на ВКС в случая е неприложима в настоящия казус, тъй като няма предявена претенция по чл.53 ал.2 от ЗКИР, а от друга страна в случая се касае за предявена ревандикационна претенция по отношение на предаваеми части за урегулиране на поземлен имот и в тази връзка дадените разрешения в ЗТСУ обосновават тезата на ищците.

Не се спори, че дължимото обезщетение за предаваемото място от 8,6кв.м., за разлика от предадените 10кв.м. по предходно отчуждаване, не е изплатено. В този смисъл ищците се явяват собственици на претендираните квадратни метри, поради което претенцията е основателна и доказана.

Второто оплакване по въззивната жалба е свързано с обстоятелството, че въззивниците са направили възражение за изтекла в тяхна полза давност, която не е зачетена от първостепенния съд. КРС е аргументирал незачитане на давността с обстоятелството, че от изменението на плана през 1996 г. до влизането на ЗУТ през 2001 г. не е изтекла необходимата придобивна давност и ответниците – въззивници не са владели предаваемото място в имота повече от 10 години по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗУТ. Настоящата съдебна инстанция намира, че разпоредбите на чл.59 от ЗТСУ /отм./ и чл.200 от ЗУТ /действащ към момента/ дават възможност за придобиване на реални части от недвижим имот по давност при спазване на изискванията за минимални размери за площ и лице. Съгласно чл.19 от ЗУТ частта следва да отговаря на законовите изисквания, т.е. да представлява самостоятелен имот, но в случая се претендира придобиване на реална част от 8,6кв.м., която не отговаря на условията на чл.19 от ЗУТ. Друго изискване касае обстоятелствата свързани с урегулирането на имота и тъй като в случая и двата имота са урегулирани, не би могло реална част да се придобие. Още повече, че придобиването става по силата на чл.200 от ЗУТ, а не по давност – в този смисъл е решение № 102/30.05.2016 г. по гр.д. №5728/2015 г. на ВКК, първо г.о.

С оглед на изложеното дотук, съдът намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено с последиците по закон. Следва на въззиваемите да се присъди сумата от 350 лева – разноски по делото.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 253 от 08.11.2019 г., постановено по гр. дело №1103/2018 г. по описа на Районен съд - Карнобат.

ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********, Д.Н.С., ЕГН ********** и Н.Д.С., ЕГН **********, тримата от гр. К., ул. „Л.“ № **, да заплатят на Ж.Д.Ж., ЕГН ********** и Т.Г.Ж., ЕГН **********, двамата от гр. К., ул. „Л.“ № **, сумата от 350 лв. - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ: