Номер 36317.09.2020 г.Град Враца
Окръжен съд – Враца
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
Секретар:Мария К. Ценова
Прокурор:Владимир Иванов Дилков (ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20201400200339 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е по молба на осъдения М. И. А. , ЕГН **********, понастоящем в
Затвора-Враца, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част от определеното му по НОХД № 452/2020 г. на РС-Видин наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца, при първоначален общ режим.
Към сезиращата молба са приложени писмени документи, предписани от чл.155 и
чл.156 ЗИНЗС, личното затворническо досие на М.А. и актуална справка за
изтърпяната към днешна дата част от наказанието.
В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна
връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Упълномощеният представител на Затвора-Враца изразява становище, че молбата
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като осъденият не е дал
доказателства за своето трайно поправяне и превъзпитание.
Участващият по делото прокурор също намира молбата за неоснователна.
Позовава се на това, че е изпълнена само една от предпоставките на закона, а именно
изтърпяна изискуемата част от наказанието. Сочи, че не са налице доказателства за
окончателното поправяне на осъдения.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните
съображения:
С одобрено споразумение от 08.07.2020 г. по НОХД № 452/2020 г. по описа на
РС-Видин на М. И. А. е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, при
1
първоначален общ режим и глоба в размер на 250 лева, за извършено на 09.02.2020 г.
престъпление по чл.343б, ал.2 НК-повторно шофиране след употребата на алкохол. А.
е лишен и от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Той е започнал да търпи наказанието от 3 месеца лишаване от свобода на
17.07.2020 г. Към настоящия момент фактически е изтърпял 2 месеца, от
предварителен арест му се зачита 1 ден. Неизтърпяната част от наказанието е в размер
на 29 дни.
При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал. 1, т. 1 от НК.
В първоначалния доклад на лишения от свобода, изготвен при постъпването му в
затвора, е отразено, че оценка на риска от рецидив не е правена, поради краткия размер
на присъдата. Причините и детерминиращите фактори за извършване на
престъплението са ниското му правно съзнание и некритичното отношение към
предишните му криминалните действия-в миналото е осъждан за идентично деяние по
чл.343б, ал.1 НК. В доклада на социалния работник е посочено, че рискът от вреди за
служителите и останалите лишени от свобода е нисък. Рискът от вреди за обществото е
среден и се обуславя от характера на настоящото престъпление и извършеното в
миналото идентично деяние-шофиране след употреба на алкохол. За това в плана за
изпълнение на присъдата са заложени като цели формиране на чувство за критичност,
съхраняване на психическото и физическото здраве чрез участие в културно-масови и
спортни мероприятия, включване в трудовия процес, спазване на реда и дисциплината
в затворническото общежитие.
Поради краткия престой в затвора не е извършена междинна преоценка на риска и
профила на криминогенните нужди.
В приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изготвен във връзка
с молбата на осъдения за наличието на предпоставките за предсрочното му
освобождаване, е констатирано, че през наблюдателния период от престоя му рискът
от вреди е запазил стойностите си за всички категории.
Проследявайки цялостното поведение на А., социалният работник е отразил, че
въпреки проведената индивидуално-корекционна работа с него, не са отчетени трайни
положителни промени в зоните на дефицит. По отношение на престъплението
осъденият е с ниска критичност и е неспособен да се реформира, въпреки предишните
осъждания; продължава да не осъзнава изцяло тежестта на извършеното престъпление;
не е склонен да спазва стриктно законовите норми и да ограничава собственото си
поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. Злоупотребата с
алкохол е отключващ фактор за извършване на правонарушения, а рискът от вреди за
обществото е насочен към всички участници в движението, в т.ч. и деца.
В доклада е посочено, че по време на престоя в затворническото общежитие А.
има примерно поведение, не е наказван, нито награждаван.
2
Отчетеният резултат от проведените възпитателни мерки са, че договорените
дейности в плана за изпълнение на присъдата не са постигнати в пълен обем. Липсват
доказателства за трайна положителна тенденция в нагласите за водене на
законосъобразен начин на живот след освобождаване, вследствие на преживените
ограничения в затворническото общежитие. Осъденият не е дал категорични основания
да се смята, че след освобождаването му ще промени досегашния утвърден модел на
криминално поведение, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол.
Външните признаци на добро поведение в контролирана среда-спазването на правилата
в затвора, не са достатъчни и не надхвърлят обичайното дължимо поведение, за да се
приеме, че е настъпила дълбока положителна промяна. Необходимо е време за
изграждане на отрицателно отношение към извършеното от него и доказателства за
трайно позитивно поправяне.
В социалния доклад е отбелязано, че корекционната работа с осъденото лице
следва да продължи в посока промяна в нагласите, формиране на критично отношение
към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и
създаване на алтернативи за тяхното решаване, създаване на безопасни умения за
шофиране и формиране на гъвкав модел за мислене, водещ до намаляване
вероятността от извършване на повторно престъпление.
В обобщение на горното съдът намира, че към настоящия момент осъденото лице
не отговаря на изискванията за наличие на трайна положителна промяна, съгласно
чл.70, ал.1 НК и не са налице доказателства за неговото окончателно поправяне и
превъзпитание. Действително, че осъденият спазва правилата и предвидените
ограничения в ЗИНЗС, не е наказван за допуснати дисциплинарни нарушения, което
сочи на започнал поправителен процес, но не и за пълно постигане на целеното от
закона чрез наказанието поправяне. Констатираните при осъденото лице общи
положителни прояви следва да бъдат съпътствани и с прояви на трайна промяна на
личността, ориентирана към спазване на законите. Все още у А. липсва устойчива
мотивация за промяна в поведението и начина на мислене и не е изградил критично
отношение към извършеното престъпление. Не са изпълнени основни цели, заложени в
плана на присъдата, а дефицитите в зоните нагласи, злоупотреба с алкохол и умения за
мислене все още не са достигнали необходимата степен на позитивна промяна.
Поправянето поначало изисква завършен превъзпитателен процес, в който осъденият
да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода А. не е дал
категорични доказателства за своето поправяне. След като не осъзнава в необходимата
степен тежестта на извършеното и не е изградил критичност към него, не може да се
приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив, описаните
3
проблемни сфери говорят, че у него съществува вероятност за нови идентични
правонарушения. С оглед всичко това съдът намира, че по отношение на него следва да
продължи процеса на поправително въздействие в условията на пенитенциарното
заведение. В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода А. е незавършен към момента.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл.70, ал.1, т.1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Това е основание да бъде постановен
отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. И. А. от с.***, обл.***,
понастоящем в Затвора Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му по НОХД № 452/2020 г. по
описа на РС-Видин наказание от 3 месеца лишаване от свобода, с остатък от 29 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
гр.София, в 7-дневен срок от днес.
След влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4