Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 19/11.02.2013 г., постановено по гр. дело № 340/2012 г. по описа на Районен съд – С. е осъдено "Н.П" Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Ц. О.” № 72, представлявано от управителя Н.П.П да заплати на Л.И.Л с фирма "Л.И-А", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Ц., У. "Е." № 25 сумата 8 282.08 лв. (осем хиляди двеста осемдесет и два лева и 08 ст.), представляваща незаплатена цена за изработка на ишлеме на 103 126 кг пшеница за периода 07.01.2008 г. до 30.09.2009 г. в размер на 80 лв. с ДДС за тон, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 804.31 лв. (хиляда осемстотин и четири лв. и 31 ст.) - разноски. Със същото решение е осъден Л.И.Л с фирма "Л.И-А", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Ц., У. "Е." № 25 да заплати на "Н.П" Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Ц. О.” № 72, представлявано от управителя Н.П.П сумата 163.97 лв. (сто шестдесет и три лв. 97 ст.) – разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от "Н.П" Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Ц. О.” № 72, представлявано от управителя Н.П.П против Решение № 19/11.02.2013 г., постановено по гр. дело № 340/2012 г. по описа на Районен съд – С.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че в контекста на гр. дело № 1179/ 2010 г. на Великотърновския окръжен съд не бил безспорен факта по делото за вида на договора за ишлеме и неговите параметри - в частност стойността на изработката, поради което същите не се ползвали със сила на присъдено нещо. Излага се, че в настоящето дело по реда на чл. 175 от ГПК ответниците били направили признание на факта „договорена цена ишлеме 20 лева/тон”, което изобщо не било обсъдено от първоинстанционния съд, тъй като в този случай било безспорно по делото, че стойността на сключения договор за ишлеме бил 2 060 лева, като за горницата над това признание до предявения размер на исковата претенция ищецът следвало да проведе главно доказване, каквото му било указано от съда и каквото изобщо не се състояло по делото. На следващо място се излага, че ако съдът бил разполагал със специални знания или че щял да приложи процедурата по чл. 162 от ГПК то тези обстоятелства би следвало да намерят място в доклада по делото, тъй като в противен случай било налице логическо противоречие между доклада и решението по делото. На следващо място, за да приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК по делото би следвало да са събрани множество конкуриращи се доказателства за размера на иска, от които съдът по своя преценка да определи размера му - замествайки вещото лице. При положение, че по делото освен извършеното от ответниците признание липсвали каквито и да са доказателства за договорената цена на ишлемето, респ. съдът не бил обявявал служебно по делото общоизвестни/служебно известни факти в тази насока с оглед защитата им по тях, то бил необоснован изводът за приложението на чл. 162 от ГПК. На следващо място неправилно и необосновано съдът бил приел цена от 80 лв. Излага се, че преценката по чл. 162 от ГПК не била сурогат на доказването и не можела да го замести. Считат, че неправилно и необосновано било отхвърлено направеното възражение за прихващане, тъй като по делото се събрали множество писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установило, че ищецът бил получил процесиите машини. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск, като се присъдят направените разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излагат се съждения за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание процесуалният представител на ответникът по жалбата е оспорил същата. В законния срок е постъпила насрещна въззивна жалба от "Л.И-А", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Ц., У. "Е." № 25, представлявано от Л.И.Л против Решение № 19/11.02.2013 г., постановено по гр. дело № 340/2012 г. по описа на Районен съд – С.. В същата се прави оплакване, че решението, в частта му, с която е приложена разпоредбата на чл. 162 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд, на основание чл. 297 от ГПК, бил приел мотивите на решение по търговско дело № 1179/2010 г. по описа на Великотърновски окръжен съд и бил приел, че ищецът бил изработил на ответника, на ишлеме, процесното количество пшеница, от 103 526 килограма, за периода 07.01.2008 г. -11.12.2008 г. Съдът бил приел и, че не се спори, че преработката на пшеницата не била заплатена от ответника. Единственият спорен момент според първоинстанционния съд бил - каква е стойността на преработката на пшеницата, като на основание чл. 162 от ГПК, тъй като иска бил установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът, с оглед правомощията си, определил по своя преценка, че ответника следва да заплати на ищеца, на тон, с ДДС - 80 лв. за извършената преработка на ишлеме. Излага се, че първоинстанционният съд не съобразил факта, че едва в настоящото дело ответникът „признава", че уговорката му с ищеца била да се заплаща по 20 лв. на тон преработката на ишлемето, като това „признаване" на факти, не било признаване на отрицателен за ответника факт, а удобната цена, която би обезмислила иска, предявен по настоящото дело. Признаване на факта правната теория се тълкувало като признаване на отрицателен за страната факт, но едва ли толкова удобен за нея, като признание. Излага се, че именно поради недоказване на този факт, при условията на пълно и главно доказване, следвало да се поиска назначаване на вещо лице. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен изцяло предявения иск, като се присъдят направените разноски. В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е подаден отговор на насрещната въззивна жалба. В съдебно заседание процесуалният представител на ответникът по насрещната въззивна жалба е оспорил същата. Окръжен съд – Велико Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 340/2012 година по описа на Районен съд – С. е образувано въз основа на предявен от "Л.И-А", с. Н., общ. Ц. против "Н.П" Е., гр. С. иск с посочено правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 12 375.12 лв. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че за периода от 07.01.2008 г. - 30.09.2009 г. сключил с ответното дружество устен договор за изработка на ишлеме на 103 126 кг пшеница. Договореният рандеман бил 70% от това количество за брашно и 30% - за трици. Посочва, че изработката на пшеницата от неговата мелница не му била заплатена от ответното дружество, като уговорката по устния договор била 100 лв. на тон пшеница за изработка, без ДДС, съответно 120 лв. на тон пшеница с ДДС, като по този начин стойността на изработката на пшеницата възлизала на 12 375.12 лв. с ДДС. Излага се, че уговорката била за заплащане на изработката на пшеницата в края на всеки месец според изтегленото количество брашно по рандеман. Поради неплащане от страна на ответника ищецът задържал 5 608 кг брашно и 8 047 кг трици, като по-късно по силата на съдебно решение бил осъден да му заплати стойността на задържаното. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 12 375.12 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършена изработка на ишлеме на 103 126 кг пшеница, за периода 07.01.2008 г. – 30.09.2009 г., ведно със законната лихва от деня на забавата 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане. Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск, като неоснователен. Изразява становище, че вземането на ищеца, заявено като обезщетение за неизпълнен договор е погасено по давност по смисъла на чл. 111, б. „б” от ЗЗД. Посочва, че договорената цена между страните за преработка на процесната пшеница била 20 лв./тон. Твърди, че по същото време страните установили наемни отношения в рамките, на които се споразумели да погасява задълженията си до края на 2012 г. с прихващане за сметка на свои активи, които бил предоставил под наем на ищеца. Прави възражение за прихващане, като моли съда в случай, че евентуално намери ищцовите претенции за основателни, да прихване същите със сумата 12 375.12 лв., която сума ищецът му дължи за наем за периода април 2008 г. до май 2012 г. В случай, че това възражение бъде прието за неоснователно претендира, че ищецът се е обогатил неоснователно за негова сметка. Претендира разноски. Ищецът прави възражение, че твърденият от ответното дружество наем договор между страните не е съществувал. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно между страните, че същите са установили договорни отношения въз основа на устен договор за изработка, по силата на който ищецът "Л.И-А", с. Н., общ. Ц. се е задължил, по предоставена му от ответника "Н.П" Е., гр. С., чрез негови клиенти, пшеница за млене да извърши изработка на ишлеме на брашно и трици, като получените брашно и трици да се предадат на ответника при рандеман – 70 % брашно и 30 % трици. Не е спорно обстоятелството, че полученото количество пшеница - 103 126 кг за период 07.01.2008 г. - 30.09.2009 г. е обработено от ищеца, като получените количества брашно и трици са предадени на ответника, освен 5 608 кг брашно и 8 047 кг трици, за които пък ищецът бил осъден да заплати обезщетение за неизпълнение с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1179/2010 г. по описа на Великотърновски окръжен съд. Няма спор, че ответното дружество не е заплатило възнаграждение за извършената преработка на пшеницата. Спорно е единствено каква е договорената между страните цена, като възнаграждение за извършената преработка на пшеницата. Установи се, че през м. декември 2007 г. ответното дружество е предало на ищеца следните движими вещи: Окръглителна машина за хляб – 1 бр., Тестомесачка – 1 бр., Оформител – 1 бр., нова машина за разточване на бутер тесто – 1 бр., но от събраните по делото писмени доказателства (приложените по делото заверени копия от фактури) и гласни такива не се установи основанието за предаването им – дали се касае за покупко – продажба (с оглед стойността на вещите записана във фактурите) или твърдяното от ответника наемно правоотношение. По отношение на движимите вещи - Казани за месене на хляб – 12 бр., подова фурна – БУФАБА не се установи същите да са предадени на ответника. Събраните за последните гласни доказателства нито индивидуализират последните, нито установяват факта, че същите са се намирали във владение на ищеца. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че за периода 07.01.2008 г. до 11.12.2008 г., съгласно устен договор за изработка "Л.И-А", с. Н. е получил от „Н.П.” Е., гр. С. 103 726 кг пшеница за мелене при рандеман 70 % брашно и 30 % трици, като ищецът е предал на ответника част от добитите при меленето количества брашно и трици, а неиздължените количества са заплатени на ответника по Решение № 277/21.10.2011 г. на Великотърновски апелативен съд. Вещото лице дава заключение, че в счетоводствата на двете страни не му били предоставени документи и счетоводни записвания за извършено плащане на услугата мелене на житото и няма издадена и осчетоводена фактура от "Л.И-А", с. Н. за извършена такава услуга на "Н.П" Е., гр. С.. Вещото лице дава заключение, че при посещенията му в двете фирми не му били предоставени предавателно – приемателни протоколи и описи на активите отдадени по твърдения договор за наем между "Н.П" Е., гр. С. и "Л.И-А", с. Н., като дава заключения, че ако такъв се докажа, то дължимия наем за периода м. април 2008 г. до м. май 2008 г. би бил 19 882.08 лв. Дава заключение, че в инвентарната книга на дълготрайните материални активи в "Н.П" Е., гр. С. са осчетоводени като собствени активи следните машини: Окръглителна машина за хляб – инв. № 093, Тестомесачка – инв. № 095, Оформител – инв. № 100, Машина за разточване на хляб – инв. № 132, като другите активи – Казани за месене на хляб – 12 бр. и подова фурна, източногерменска, триетажна с втасала камера – БУФАБА не се водят в счетоводството на "Н.П" Е., гр. С.. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – графическа експертиза, неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че подписите в Кочан ППР с номера 455/08.01.2008 г., 458/07.02.2008 г., 463/21.03.2008 г., 464/03.04.2008 г., 465/10.04.2008 г., 468/14.05.2008 г., 469/20.05.2008 г., 473/10.06.2008 г., 475/16.06.2008 г., 477/26.06.2008 г., 479/30.06.2008 г., 480/08.07.2008 г. и 487/31.07.2008 г. в реда след: „Приел превозвач: …” не са изпълнени от Георги Ангелов Русанов. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза от въззивната инстанция, неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че цената, която обикновено се е плащала за периода 07.01.2008 г. – 30.09.2009 г. за същия вид услуга при подобни обстоятелства – мелене на ишлеме на пшеница в Централна Северна България е 86.75 лв. на тон без ДДС (или 104.10 лв. с ДДС), като за меленето на 103 526 кг пшеница следва да се заплатят 8 980.88 лв. без ДДС (или 10 777.06 лв. с ДДС). Вещото лице дава заключение, че лихвата за забава за меленето на ишлеме на 103 526 кг пшеница върху получената средна цена в размер на 8 980.88 лв. за периода от 30.09.2009 г. до датата на представяне на иска – 19.05.2012 г. е в размер на 2 464.83 лв. без ДДС. От показанията на св. К.Г., св. П.П. и св. И. И. се установяват обстоятелствата, свързани с предаването на машини, предмет на възражението за прихващане. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 19/11.02.2013 г., постановено по гр. дело № 340/2012 г. по описа на Районен съд – С. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, са предявени искове с правно основание чл. чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Направено е възражение за прихващане по чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и евентуално такова по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът прави възражение, че евентуалното вземане за наем по чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е погасено по давност. Между страните са възникнали облигационни правоотношения, произтичащи от договор за изработка. Страните са установили договорни отношения въз основа на устен договор за изработка, по силата на който ищецът "Л.И-А", с. Н., общ. Ц. се е задължил, по предоставена му от ответника "Н.П" Е., гр. С., чрез негови клиенти, пшеница за млене да извърши изработка на ишлеме на брашно и трици, като получените брашно и трици да се предадат на ответника при рандеман – 70 % брашно и 30 % трици. Полученото количество пшеница - 103 126 кг за период 07.01.2008 г. - 30.09.2009 г. било обработено от ищеца, като получените количества брашно и трици били предадени на ответника, освен 5 608 кг брашно и 8 047 кг трици, за които пък ищецът бил осъден да заплати обезщетение за неизпълнение с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1179/2010 г. по описа на Великотърновски окръжен съд. Не се доказа ответното дружество да е заплатило възнаграждение за извършената преработка на пшеницата. Съгласно чл. 266 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Спорно между страните е обстоятелство каква е договорената цена, като възнаграждение за извършената преработка на пшеницата. Настоящият състав на въззивната инстанция обаче не споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая е приложима разпоредбата Ýа чл. 162 от ГПК. Разпоредбата на чл. 162 от ГПК е отклонение от общите правила на тежестта на доказване и се прилага, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, като съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В случая е налице законовата презумпция на чл. 326, ал 2 от ТЗ и разпоредбата на чл. 162 от ГПК е неприложима. С оглед изложеното не се касае за иск, установен по основание, на който съдът следва да определи размера по чл. 162 от ГПК. На следващо място чл. 162 важи за вземания, чийто размер не се определя от закона или от договор (например вземания за обезщетяване от вреди). Съгласно чл. 326, ал. 2 от ТЗ ако цената по договор за продажба не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, счита се, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. По аналогия на закона същото правило се прилага и по отношение на цената по договора за услуга. Спецификата на търговските сделки по отношение на общия режим на сделките е уредена в Глава ХХІ от ТЗ, а спецификата на търговската продажба по отношение на продажбата по ЗЗД - в Глава ХХІІ от ТЗ. В Търговския закон не са уредени изрично особени правила по отношение на търговския договор за изработка, но несъмнено специфика показва не само търговската продажба в сравнение с продажбата по ЗЗД, но също и търговската изработка в сравнение с изработката по ЗЗД. Предвид близостта на двата договора, правилата за търговската продажба могат да намерят приложение не само към договорите, които съдържат елементи на продажба и изработка, но и за договорите за изработка, които не съдържат никакви елементи на продажба. Спецификите на договора за търговска продажба се обуславят от воденето на предприятието на продавача по търговски начин, но и изпълнителят води предприятието си по търговски начин и това се отразява по еднакъв начин на договора за изработка. Затова всички правила на Раздел I (чл. 318 до 328 от ТЗ) са приложими съответно и за договора за изработка. Не всички правила на Раздел II (чл. 329 до чл. 336 от ТЗ) обаче са приложими и за договора за изработка (неприложими са напр. правилата на чл. 333 и чл. 336 от ТЗ). Настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя изводите на първостепенния съд, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, произтичащи от договор за изработка. Търговското качество на страните по него обуславят търговския характер на сделката. Обстоятелството, че по силата на препращащата норма на чл. 286 от ТЗ тази търговска сделка се регламентира от разпоредбите на ЗЗД не означава според настоящия състав, че същата е изцяло изключена от режима на Търговския закон. Освен общите разпоредби към търговските сделки, по аналогия на закона по отношение на нея следва да намерят приложение част от нормите, регулиращи търговската продажба и в частност разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ, както посочихме по-горе. Според законовата презумпция, установена в нея, ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства. Следователно, договорът за търговска продажба е валиден и без страните да са договорили цена, за разлика от обичайния договор за продажба по ЗЗД, по който цената трябва да е определена или поне определяема, защото в противен случай нетърговската продажба би била нищожна. Липсата на съгласие на страните по нетърговския договор за изработка също влече до нищожност, която по аналогия на чл. 326, ал. 2 от ТЗ следва да се счита за преодоляна чрез прилагане на установената в нея презумпция. Въз основа на гореизложеното настоящият състав приема, че по аналогия на закона разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ следва да намери приложение и при договора за изработка, когато той е сключен под режима на Търговския закон. В т.см. - Решение № 59 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 511/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията М. С. Видно от заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза от въззивната инстанция се установява, че цената, която обикновено се е плащала за периода 07.01.2008 г. – 30.09.2009 г. за същия вид услуга при подобни обстоятелства – мелене на ишлеме на пшеница в Централна Северна България е 86.75 лв. на тон без ДДС или 104.10 лв. с ДДС, като за меленето на 103 526 кг пшеница следва да се заплатят 8 980.88 лв. без ДДС или 10 777.06 лв. с ДДС. Вещото лице дава заключение, че лихвата за забава за меленето на ишлеме на 103 526 кг пшеница върху получената средна цена в размер на 8 980.88 лв. за периода от 30.09.2009 г. до датата на представяне на иска – 19.05.2012 г. е в размер на 2 464.83 лв. без ДДС или 2 957.80 с ДДС. Като е уважил иска прилагайки разпоредбата на чл. 162 от ГПК първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на недоказаността за съществуване на наемно правоотношение между страните, предмет на направеното възражение за прихващане и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Недоказана е и приложимостта на института за неоснователно обогатяване от страна на ищеца по въведеното при условията на евентуалност възражение за прихващане. Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Решение № 19/11.02.2013 г., постановено по гр. дело № 340/2012 г. по описа на Районен съд – С. е неправилно, в частта, с която е отхвърлен иска на Л.И.Л с фирма "Л.И-А", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Ц., У. "Е." № 25 против "Н.П" Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Ц. О.” № 72, представлявано от управителя Н.П.П за сумата над 8 282.08 лв. до 10 777.06 лв., представляваща незаплатена цена за изработка на ишлеме на 103 126 кг пшеница за периода 07.01.2008 г. до 30.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане и в частта за разноските, следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което предявеният от Л.И.Л с фирма "Л.И-А", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Ц., У. "Е." № 25 против "Н.П" Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Ц. О.” № 72, представлявано от управителя Н.П.П иск за сумата над 8 282.08 лв. до 10 777.06 лв., представляваща незаплатена цена за изработка на ишлеме на 103 126 кг пшеница за периода 07.01.2008 г. до 30.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане бъде уважен. В частта, с която е отхвърлен предявеният от Л.И.Л с фирма "Л.И-А", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Ц., У. "Е." № 25 против "Н.П" Е., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Ц. О.” № 72, представлявано от управителя Н.П.П иск за сумата над 10 777.06 лв. до 12 375.12 лв., представляваща незаплатена цена за изработка на ишлеме на 103 126 кг пшеница за периода 07.01.2008 г. до 30.09.2009 г., макар и по други съображения, е правилно, поради което следва да се потвърди. Съобразно направеното искане и с оглед изхода на спора пред второинстанционния съд ответникът "Н.П" Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Ц. О.” № 72, представлявано от управителя Н.П.П следва да заплати на ищеца Л.И.Л с фирма "Л.И-А", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Ц., У. "Е." № 25 направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 3 223.63 лв., съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съобразно направеното искане и с оглед изхода на спора пред второинстанционния съд ищецът Л.И.Л с фирма "Л.И-А", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Ц., У. "Е." № 25 следва да заплати на ответника "Н.П" Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Ц. О.” № 72, представлявано от управителя Н.П.П направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 225.68 лв., съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК, Окръжен съд – Велико Т. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 19/11.02.2013 г., постановено по гр. дело № 340/2012 г. по описа на Районен съд – С., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Л.И.Л с фирма "Л.И-А", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Ц., У. "Е." № 25 против "Н.П" Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Ц. О.” № 72, представлявано от управителя Н.П.П за сумата над 8 282.08 лв. (осем хиляди двеста осемдесет и два лева и осем ст.) до 10 777.06 лв. (десет хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и шест ст.), представляваща незаплатена цена за изработка на ишлеме на 103 126 кг пшеница за периода 07.01.2008 г. до 30.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане и В ЧАСТТА, за присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА "Н.П" Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Ц. О.” № 72, представлявано от управителя Н.П.П да заплати на Л.И.Л с фирма "Л.И-А", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Ц., У. "Е." № 25 сумата от 2 494.98 лв. (две хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и деветдесет и осем ст.) – допълнително, извън присъденото от първоинстанционния съд и представляваща разликата над 8 282.08 лв. до 10 777.06 лв., представляваща незаплатена цена за изработка на ишлеме на 103 126 кг пшеница за периода 07.01.2008 г. до 30.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията й договорите. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19/11.02.2013 г., постановено по гр. дело № 340/2012 г. по описа на Районен съд – С., в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА "Н.П" Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Ц. О.” № 72, представлявано от управителя Н.П.П да заплати на Л.И.Л с фирма "Л.И-А", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Ц., У. "Е." № 25 сумата от 3 223.63 (три хиляди двеста двадесет и три лева и шестдесет и три ст.) лв., съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. ОСЪЖДА Л.И.Л с фирма "Л.И-А", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Ц., У. "Е." № 25 да заплати на "Н.П" Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., У. „Ц. О.” № 72, представлявано от управителя Н.П.П сумата от 225.68 (двеста двадесет и пет лева и шестдесет и осем ст.) лв., съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |