Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № 363 от 30.05.2014 година, постановена по НОХД № 787/2012 година В. районен съд е признал подсъдимия Х. П. И., роден на 14.04.1974 г. в гр. Г. О., българин, български гражданин, с постоянен адрес в гр. Г. О., ул. „О.” №18, .2, А.3, със средно образование, женен, ЕГН *, осъждан, за виновенв това, че в периода месец август 2011г. - месец септември 2011г., в гр. Г. О., в условията на продължавано престъпление - през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, извършил няколко деяния, осъществяващи един състав на едно и също престъпление, при което последващите от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите, а именно: - през месец август 2011г., в гр. Г. О., в качеството си на длъжностно лице - „шофьор-пласьор” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., присвоил чужди пари - сума в размер на 167,00 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., платени за извършена доставка на ПК „В.” гр. К., поверени в това му качество да ги пази; - през месец септември 2011г., в гр. Г. О., в качеството си на длъжностно лице - „шофьор-пласьор” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., на два пъти, присвоил чужди пари - сума в размер на 394,30 лв. и сума в размер на 565,48 лв., общо 959,78 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.”ООД гр. Г. О., платени за извършени доставки на „Фреш трейд” ЕООД гр. Д., поверени в това му качество да ги пази; - през месец септември 2011г., в гр. Г. О., в качеството си на длъжностно лице - „шофьор-пласьор” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., на четири пъти, присвоил чужди пари - суми, съответно в размер 63,88 лв., 130,96 лв., 101,38 лв. и 99,58 лв., общо 395,80 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., платени за извършени доставки на ПК „Н.” гр. К., поверени в това му качество да ги пази; - през месец септември 2011г., в гр. Г. О., в качеството си на длъжностно лице - „шофьор-пласьор” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., на два пъти, присвоил чужди пари - сума в размер на 86,45 лв. и сума в размер на 100,55 лв., общо 187,00 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., платени за извършени доставки на „Л.-98” ЕООД гр. Б., поверени в това му качество да ги пази, с които деяния присвоил парична сума, възлизаща на общо 1709,58 лв., поради което и на основание чл.201, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК, муналожилнаказаниепет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1 от НК, определил на И. едно общо наказание – най-тежкото, измежду определените му по НОХД № 791/2011 г. по описа на Районен съд гр. Г. О. и настоящото НОХД № 787/2012 г. по описа на Районен съд гр. Г. О., в размер на най-тежкото от тях, а именно: пет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, ал.3 от НК, приспаднал изцяло от определеното на Х. П. И. общо наказание - пет месеца лишаване от свобода, наказанието ПРОБАЦИЯ, определено със споразумение по НОХД № 791/2011 г. по описа на Районен съд гр. Г. О., като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода, ако има такова изтърпяване. На основание чл.68, ал.1 от НК, привел в изпълнение определеното на Х. П. И. по НОХД № 1639/2010 г. по описа на Районен съд гр. В. Т. наказание три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и отделно от общото наказание пет месеца лишаване от свобода, определено по НОХД № 787/2012 г. На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил Х. П. И. да заплати по сметката на Районен съд гр. Г. О., сумата245 лв.(двеста четиридесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски, както и 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от присъдата останал служебния защитник на подсъдимия, който като я обжалва моли въззивния съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невинен по повдигнато обвинение и го оправдае. Като алтернатива моли въззивния съд да постанови решение, с което да намали размера на наложеното наказание. Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да я остави без уважение. СÙужебния защитник на подсъдимия поддържа жалбата, така както е заведена. В. окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: На 29.04.2011 година между жалбоподателя и свидетелката Р. Б., в качеството й на управител на "Р.А.№-Б." ООД Г. О., бил сключен трудов договор № 118, с който жалбоподателя бил назначен като "шофьор-пласьор" във фирмата. Съгласно длъжностната характеристика, с която жалбоподателя бил запознат, същият извършвал разнос на пруските на фирмата - колбаси и местни изделия, до клиенти в Северна България по предварителна заявка. За предадената стока жалбоподателя получавал от клиентите пари в брой, който в края на деня следвало да отчете или на Д. или на свидетеля П.. Заявките били приемани от Д. и подготвени предния ден. В деня на доставката жалбоподателят вземал стоката, доставял я на клиента и приемал плащането в брой, като предавал на клиента предварително подготвена фактура и касов бон удостоверяващ плащането. При завръщането си в офиса отчитал получените суми. В края на м.август 2011 година свидетелката Д. забелязала, че имало разминавания между отчетените от жалбоподателя суми и дължимите такива, съобразно доставените от него продукти. На въпросите й жалбоподателят давал различни обяснения, че клиентите реално не били платили, че имало неточности и пропуски при изчисления от негова страна. В резултат на проведени разговори с клиентите Д.установила, че плащания са извършени, а жалбоподателят не е отчел сумите. На 19.09.2011 година трудовия договор бил прекратен. Горепосочените задължения и действия на жалбоподателя се установяват по безспорен начин от разпитаните свидетели по делото. По делото са назначени и приети и съдебно икономически експертизи, като правилно и обосновано районният съд е допуснал повторна съдебно икономическа експертиза. И настоящата инстанция намира, че първата съдебно икономическа експертиза е необоснована, поради което не следва да се приема и обсъжда. От заключението на вещото лице М.е установено, че: през месец август 2011г., в гр. Г. О., в качеството си на длъжностно лице - „шофьор-пласьор” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О. не отчел сума в размер на 167,00 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., платени за извършена доставка на ПК „В.” гр. К., поверени в това му качество да ги пази; - през месец септември 2011г., в гр. Г. О., в качеството си на длъжностно лице - „шофьор-пласьор” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., на два пъти не отчел чужди пари - сума в размер на 394,30 лв. и сума в размер на 565,48 лв., общо 959,78 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.”ООД гр. Г. О., платени за извършени доставки на „Фреш трейд” ЕООД гр. Д., поверени в това му качество да ги пази; - през месец септември 2011г., в гр. Г. О., в качеството си на длъжностно лице - „шофьор-пласьор” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., на четири пъти не отчел чужди пари - суми, съответно в размер 63,88 лв., 130,96 лв., 101,38 лв. и 99,58 лв., общо 395,80 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., платени за извършени доставки на ПК „Н.” гр. К., поверени в това му качество да ги пази; - през месец септември 2011г., в гр. Г. О., в качеството си на длъжностно лице - „шофьор-пласьор” в „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., на два пъти не отчел чужди пари - сума в размер на 86,45 лв. и сума в размер на 100,55 лв., общо 187,00 лв., собственост на „Р.А.-03-Б.” ООД гр. Г. О., платени за извършени доставки на „Л.-98” ЕООД гр. Б., поверени в това му качество да ги пази. Общата стойност на неотчетените суми е 1709,58 лв. Въззивният съд също намира, че заключението на вещото лице Миланова следва да се кредитира изцяло, като обосновано, почиващо на обективни данни, съдържащи се в счетоводните документи на фирмата. Възражението на защитата на жалбоподателя, че при повторната съдебно икономическа експертиза вещото лице е използвало счетоводни документи изготвени от длъжностните лица на фирмата в по-късен период следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, голословно и недоказано. Като взе предвид описаната по-горе фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е обвинен. От обективна страна безспорно е установено, че в периода м.август - м.септември 2011 година жалбоподателят е имал качество на длъжностно лице, изпълнявайки работа по трудов договор на длъжност шофьор пласьор. В това му качество същия получавал продукти от фирмата, които доставял на клиенти срещу което получавал от тях съответните парични стойности. Парите, предавани от клиентите на жалбоподателя са собственост на фирмата, поверени са му да ги пази и същият ги е присвоил, като се е разпоредил с тях в своя полза. Отделните деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, поради което извършените деяния представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26 НК. От субективна страна жалбоподателят е действал при условията на пряк умисъл. С оглед гореизложеното и настоящата инстанция намира, че жалбоподателят следва да бъде признат за виновен да е извършил престъпление по чл.201 ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК. В този смисъл искането на жалбоподателя за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде признат за невинен следва да бъде оставено без уважение. Без уважение следва да бъде оставено и оплакването на жалбоподателя относно размера на наложеното му наказание. При определяне на наказание районният съд е отчел само отегчаващо вината обстоятелство - минали осъждания и липса на смекчаващи вината обстоятелства. Приел, че наказанието следва да бъде наложено около средния размер и определил наказание от пет месеца лишаване от свобода. Предвиденото в закона наказание за извършеното от жалбоподателя престъпление е до осем години лишаване от свобода. Очевидно е, че наложеното наказание от пет месеца лишаване от свобода е далече от средния размер. Настоящата инстанция намира, че така определеното наказание е явно несправедливо, но поради липса на протест същото не следва да бъде променяно. В този смисъл оплакването на жалбоподателя за несправедливо висока наказание и искането за налагане на такова в минимален размер следва да бъде оставено без уважение. При извършената цялостна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна. По изложените съображения съдът намира обжалваната присъда за правилна, обосновано и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл.338 НПК В. окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 363 от 30.05.2014 година, постановена по НОХД № 787/2012 година от В. районен съд като правилна и законосъобразна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |