№ 6206
гр. С*, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110141518 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.04.2025 година град С*
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шести март две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Б.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
1
гражданско дело номер 41518 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на * Г. Г., с ЕГН **********, Д. Д. К., с
ЕГН **********, и Г. Д. Г., с ЕГН **********, всички от с. М., ул. Ч.Г.“ № 24, против „М.“
АД, с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С*, район „*“, ул. „*“ № 147, ет. 5, ап.
14, представлявано от изпълнителния директор *. Ищците, чрез процесуалния си
представител, твърдят, че на 13.09.2011 г. бил издаден изпълнителен лист въз основа на
заповед за изпълнение от 09.09.2011 г. по гр.д. № 34290/2011 г. по описа на СРС, 119 състав,
по силата на който * били осъдени да заплатят на „*“ АД сумата от 7 775,60 евро – главница
по договор за банков кредит от 25.11.2009 г., сумата от 2 218,40 евро – договорна лихва за
периода от 25.04.2010 г. до 08.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.08.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 390,93 лв. – разноски
за държавна такса и сумата от 320,47 лв. Въз основа на молба на взискателя от 11.10.2011 г. и
издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 7002/2011 по описа на ЧСИ М. Б., с
рег. № * действащ в района на СГС. На 21.02.2013 г. „М.“ АД подало молба с искане за
конституирането му като частен правоприемник на взискателя. В хода на производството по
изпълнителното дело настъпила смъртта на длъжника * и като негови наследници били
конституирани ищците в настоящото производство. Излага подробни съображения относно
предприетите от ЧСИ действия по образуваното пред него изпълнително дело. Твърдят, че
след 04.06.2012 г. не били искани или предприемани изпълнителни действия от ЧСИ, поради
което на 28.02.2014 г. делото било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След 30.06.2017
г. ответникът не поискал извършване на действия от ЧСИ, поради което вземането било
погасено по давност. Позовават се на съдебна практика. Молят съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на „М.“ АД, че * Г. Г., Д. Д. К. и Г. Д. Г. не
дължат на „М.“ АД в качеството им на правоприемници на * по 1/3 част от сумите, както
следва: сумата от 7 775,60 евро – главница по договор за банков кредит от 25.11.2009 г.,
сумата от 2 218,40 евро – договорна лихва за периода от 25.04.2010 г. до 08.08.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2011 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 390,93 лв. – разноски за държавна такса и сумата от 320,47 лв. по издаден
изпълнителен лист на 13.09.2011 г. по гр.д. № 34290/2011 г. по описа на СРС, 119 състав,
поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат
исковата молба. Молят съда да се произнесе с решение при признание на иска.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „М.“ АД, с който предявеният иск се признава. Твърди се, че
производството по изп.д. № 7002/2011 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № * действащ в района
на СГС, било прекратено с постановление от 04.12.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Навежда твърдения относно преустановяване на извършването на действия по
2
принудително събиране на вземането след прекратяване на изпълнителното производство,
като твърди, че не е давал повод за завеждане на делото. Излага подробни съображения,
позовава се на съдебна практика. Моли съда да постанови решени с оглед на извършеното
признаване на иска, като разноските бъдат възложени в тежест на ищците. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище от процесуалния представител на ответника с искане за
постановяване на решение при признание на иска, при съобразяване на размера на
присъдените разноски с установената съдебна практика.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения от ищците заверен препис от изпълнителен лист от 13.09.2011 г.,
издаден по гр.д. № 34290/2011 г. по описа на СРС, 119 състав, се установява, че * са осъдени
да заплатят солидарно на „*“ АД сумата от 7 775,60 евро за главница, представляваща
задължение по договор за банков кредит от 25.11.2009 г., сумата от 2 218,40 евро – договорна
лихва за периода от 25.04.2010 г. до 08.08.2011 г., ведно със законната лихва, считано от
09.08.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 390,93 лв. – разноски за
държавна такса и сумата от 320,47 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
От представения заверен препис от покана за доброволно изпълнение се установява,
че въз основа на изпълнителния лист от 13.09.2011 г., издаден по гр.д. № 34290/2011 г. по
описа на СРС, 119 състав, е било образувано изп.д. № 2011*0407002 по описа на ЧСИ М. Б.,
с рег. № *, действащ в района на СГС. Като доказателства са представени и приети заверени
преписи – извлечения от образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително
дело.
От приложения заверен препис от изп.д. № 2011*0407002 по описа на ЧСИ М. Б., с
рег. № *, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по Молба с вх.
№ 29734 от 11.10.2011 г., подадена от „*“ АД с приложен към нея изпълнителен лист и
издадена заповед за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 09.09.2011 г. С разпореждане от 17.10.2011 г. ЧСИ е разпоредил да се връчат
покани за доброволно изпълнение и да се изискат справки. От изготвените по делото
справки се установява, че длъжникът * е починал на 10.06.2011 г. и е оставил за свои законни
наследници съпругата си *а и децата си * На 11.02.2012 г. ЧСИ е изпратил запорни
съобщения до банки. На 27.02.2012 г. по делото е постъпила молба от *, по повод на която
ЧСИ е вдигнал наложения запор. С молба от 04.06.2012 г. взискателят е посочил способ за
принудително изпълнение. На 28.06.2012 г. по делото е подадена молба от **, с която ЧСИ е
бил уведомен за извършения отказ от наследство. С молба от 21.02.2013 г. „М.“ АД е
3
направило искане за конституирането му като взискател по делото с оглед настъпило частно
правоприемство по силата на договор за цесия, сключен с „*“ АД на 04.12.2012 г. С молба от
03.10.2013 г. новоконституираният взискател е посочил способ за принудително изпълнение.
По повод на изискана справка от ЧСИ, по делото е постъпило Удостоверение за наследници
с изх. № 278 от 13.12.2013 г., издадено от Столична община, район „Овча купел“, от което се
установява, че * е починал на 12.01.2013 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата
си Е. Г. Г. и дъщерите си Д. Д. К. и Г. Д. Г., а с молба от 03.1.2014 г. взискателя е направил
искане за конституиране като длъжници наследниците и правоприемниците на починалото
лице. На 11.12.2014 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до работодатели на длъжниците.
С молба от 18.08.2015 г. взискателят е посочил способ за принудително изпълнение. Нови
молби представител на взискателя е подал на 30.06.2017 г. и на 30.10.2023 г., като с
последната е поискал прекратяване на производството по делото на основание чл. 433,, ал.
1, т. 8 от ГПК. С постановление от 04.12.2023 г. ЧСИ е прекратил производството по
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
С оглед на направеното признание на иска от страна на ответника по делото и
приключване на съдебното дирене, както и с оглед на направеното от процесуалния
представител на ищеца искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК,
съдът намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно: ответното дружество
„М.“ АД е извършило призвание на иска по основание и размер на вземането спрямо
ищците, прекратено е съдебното дирене, налице е и искане от страна на процесуалния
представител на ищците за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.
На следващо място съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3 от
ГПК, като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а на второ място е
признато право, с което страната може да се разпорежда.
С оглед на гореизложеното предявените от ищеца искови претенции за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат по 1/3 част от сумите,
както следва: 7 775,60 евро – главница по договор за банков кредит от 25.11.2009 г., сумата
от 2 218,40 евро – договорна лихва за периода от 25.04.2010 г. до 08.08.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2011 г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 390,93 лв. – разноски за държавна такса и сумата от 320,47 лв., следва да бъдат
уважени, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за
това.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 1 210,32 лв., от които: 810,32 лв. –
платена държавна такса и 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В случая следва да
4
се отбележи, че по направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на платеното от ищеца възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдът е намалил адвокатското възнаграждение от 1 150 лв. на 400 лв. при съобразяване на
фактическата и правната сложност на делото.
По отношение на направеното от ответника искане за възлагане на разноските върху
ищеца, съдът намира, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК, тъй като не са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за възлагане
на разноските върху ищеца. За ищците исковият път на защита се явява единствено
възможният с оглед на основанието, на което е предявена исковата претенция.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от * Г. Г., с ЕГН
**********, Д. Д. К., с ЕГН **********, и Г. Д. Г., с ЕГН **********, всички от с. М., ул.
Ч.Г.“ № 24, против „М.“ АД, с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С*, район
„*“, ул. „*“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор *, че * Г. Г., Д. Д.
К. и Г. Д. Г. не дължат на „М.“ АД в качеството им на правоприемници на * по 1/3 /една
трета/ част от сумите, както следва: сумата от 7 775,60 евро /седем хиляди седемстотин
седемдесет и пет евро и шестдесет евроцента/ – главница по договор за банков кредит от
25.11.2009 г., сумата от 2 218,40 евро /две хиляди двеста и осемнадесет евро и четиридесет
евроцента/ – договорна лихва за периода от 25.04.2010 г. до 08.08.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.08.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 390,93 лв. /триста и деветдесет лева и деветдесет и три стотинки/ – разноски за държавна
такса и сумата от 320,47 лв. /триста и двадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, по
издаден изпълнителен лист на 13.09.2011 г. по гр.д. № 34290/2011 г. по описа на СРС, 119
състав, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „М.“ АД, с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С*, район „*“,
ул. „*“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор *, ДА ЗАПЛАТИ на *
Г. Г., с ЕГН **********, Д. Д. К., с ЕГН **********, и Г. Д. Г., с ЕГН **********, всички от
с. М., ул. Ч.Г.“ № 24, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 210,32 лв. /хиляда двеста
и десет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6