РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Велико Търново, 20.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора Светлана Иванова, изслуша докладваното
от съдия Банев Административно дело №
709 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с вх. №
5092/ 01.10.2018 г., подадена от М.М.С.-Д., в качеството й на едноличен
търговец с фирма „АИППМП – ***М.С.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***. Ищецът предявява иск
срещу Национална здравноосигурителна каса - гр. София, като претендира заплащане на обезщетение за
вредите, причинени му от незаконосъобразно Наказателно постановление РД-09 № 1182 от
28.08.2014 г., издадено от
директора на Районна здравноосигурителна
каса /РЗОК/ – гр. Велико Търново, с което на едноличния търговец са наложени два броя
финансови неустойки, всяка в размер на 100,00 лева. Изтъква обстоятелството, че
посоченото наказателно постановление е отменено с Решение № 188/ 21.03.2015 г.
по НАХД № 2311/ 2017 г. на Районен съд – Велико Търново, обжалвано и оставено в
сила с Решение № 167/ 28.05.2015 г., постановено по КНАХД № 10160/ 2015 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените
на ищеца имуществени вреди които последният оценява в размер на 300,00 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 2311/ 2014
г. на РС – Велико Търново и заплащане на законната лихва върху посочената сума,
считано от 28.05.2015 г. - датата на влизане в сила на отменителното съдебно
решение, до окончателното
изплащане на сумата. В съдебно
заседание ищецът, чрез пълномощника си по делото *** Д. от АК - Хасково,
поддържа исковете така, както са предявени, по доводите, изложени в исковата
молба и в хода на устните състезания. Претендира
и присъждане на направените в производството по делото разноски в размер на
360,00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Национална
здравноосигурителна каса - гр. София, юридическо
лице създадено със закон /чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване/,
чрез пълномощника си ***Х.А., в месечен срок от получаването на преписа от
исковата молба, е подал писмен отговор, в който е заявил, че оспорва изцяло предявените
искове за обезщетения за имуществени вреди и лихви както по основание, така и
по размер. По отношение иска за имуществени вреди счита, че се
претендира обезщетение за настъпили вреди от акт, издаден от лице което не е
държавен служител по служебно правоотношение, а такова, работещо по трудов
договор, като освен това не е доказано наличието на незаконосъобразен акт,
издаден от служител в РЗОК – Пловдив, според посоченото в абзац последен на
страница втора от исковата молба. Намира за недоказани и направените от ищеца разходи
за адвокатско възнаграждение във връзка с производството по отмяната на
наказателното постановление, тъй като представеният договор за правна защита и
съдействие не е датиран и не установява по безспорен начин заплащането на
възнаграждението в това производство, а отделно поставя затруднения при
преценка за евентуално изтекла погасителна давност. С тези аргументи, развити в
писмения отговор и поддържани в хода на устните състезания, ответникът моли
исковата молба да бъде оставена без уважение, не претендира присъждане на
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, предвид фактическата и правна
сложност на делото.
Участващият в
производството прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново, пледира
допустимост и основателност на иска за причинените имуществени вреди, намира
същия за доказан по основание и размер. Конкретно възражението за липсата на
дата в договора за правна помощ, представен по делото пред ВТРС счита за
неоснователно, предвид безспорно осъщественото от *** Д. представителство в
него производство. Претенцията за лихви върху адвокатските възнаграждения счита
за неоснователна.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които се основават исковете и формулирания
петитум, определя предявените искове, като
такива с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, които на основание ал. 2 от същия текст, следва да бъдат разгледани
по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От наличните по делото писмени
доказателства – представени от ищеца и тези съдържащи се в НАХД № 2311/ 2014 г.
на Районен съд – Велико Търново, се установява, че с Наказателно постановление РД-09 № 1182 от
28.08.2014 г., издадено от
директора на РЗОК – Велико Търново, за извършени нарушения на
изискванията за работа с медицинска документация по чл. 55, ал. 2, т. 5 от
Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, на М.М.С.-Д., в качеството й на
едноличен търговец с фирма „АИППМП – ***М.С.“, са били наложени два броя „финансови корекции“, всяка в размер на по
100,00 лева. Наказателното постановление е било обжалвано от М.С.-Д.в качеството й на едноличен търговец и
е отменено като незаконосъобразно с Решение № 188/ 21.03.2015 г. по НАХД №
2311/ 2014 г. на Районен съд – Велико Търново. Така постановеното решение е
обжалвано от ответната дирекция и е оставено в сила с Решение № 167/ 28.05.2015
г. по КНАХД № 10160/ 2015 г. на Административен съд – Велико Търново.
От протоколите, изготвени по повод
проведените на 17.11.2014 г. и 23.01 2015 г. открити съдебни заседания, по
посоченото дело на РС – Велико Търново се установява, че в същите М.М.С.-Д., в
качеството й на едноличен търговец, е била представлявана от *** Ж.Д.Д. от АК –
Хасково – неин защитник, съгласно пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, и двете без дата, но представени преди първото открито заседание
/л. 26 от делото на РС/. Съгласно отбелязаното в договора, уговореното
възнаграждение е в размер на 300,00 лв., платено в брой. В рамките на
настоящото производство, като доказателство по делото е вложено НАХД № 2311/
2014 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, съдържащо коментираните
по-горе документи.
Приобщаването на цитираното дело е
извършено по искане на ищеца, с цел установяване на основанието и размера на
направените разноски за адвокатска защита, във връзка с издаването и
оспорването на наказателното постановление. В хода на съдебното производство не
са ангажирани писмени доказателства по съществото на спора, извън съдържащите в
посоченото съдебно дело. С писменото становище от ищеца са представени доказателства за упълномощаването на *** Д.
за представителство по настоящото дело и за заплащането на договореното
адвокатско възнаграждение – пълномощно от 26.09.2018 г. и инкорпорирана в
съдържанието на същото разписка за получаване от адвоката на сумата от 350,00
лв., платени в брой при подписването /л. 8 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се
претендират вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление,
издадено от директора на Районна здравноосигурителна каса – Велико Търново,
като адресат на неблагоприятните последици, предвидени с това НП е именно
ищецът. Искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от
незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен срещу субект по
чл. 205 от АПК, тъй като издателят на акта е орган на администрацията, намиращ
се в системата на юридическото лице, сочено като ответник в молбата –
Национална здравноосигурителна каса /чл. 6, ал. 2 и чл. 20, ал. 1 от ЗЗО, чл.
36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от действащия през процесния период Правилник за
устройството и дейността на НЗОК/. Съгласно константно възприетото в съдебната
практика, вкл. тази на ВАС, макар и НЗОК да не е сред органите на държавна
власт, осъществяващи изпълнителната власт в нормативния или законовия смисъл на
това правно понятие, тя е орган, осъществяващ държавната политика в областта на
здравеопазването и регулиращ обществените отношения във връзка със
задължителното здравно осигуряване на населението. Затова по закон НЗОК
извършва административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, макар и от
особен вид, като характеристиките на тази административна дейност са уредени в съответните
нормативни актове //ЗЗО, ПУДНЗОК и НРД/. Поради това предявените искове по чл. 1 ЗОДО, се явяват
насочени срещу пасивно легитимиран да отговаря по тях ответник. Исковата молба
е предявена пред родово и местно компетентен съд - Административен съд – Велико
Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД № 2/
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК, в приложимата й редакция, за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
/претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
В разглеждания случай безспорно се
установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът – НП РД-09 № 1182 от
28.08.2014 г. на директора на
РЗОК – гр. Велико Търново, е отменен като незаконосъобразен с влязло в
сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от цитираното по-горе Тълкувателно
постановление № 2/ 19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на процесното
наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност.
Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява
административна дейност и в този смисъл наказателното постановление
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че
поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност. Характерът на въпросната дейност и последиците от нея
се определят от вменените с нормативен акт правомощия на съответния
орган/длъжностно лице, за издаване на наказателни постановления, каквито
директорът на РЗОК – В. Търново е притежавал към релевантния момент /чл. 105з
от ЗЗО, в приложимата редакция/. По аргумент от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чл. 203,
ал. 1 от АПК, а и от общата дефиниция за административен орган, дадена с § 1,
т. 1 от ДР на АПК, административните правомощия, и конкретно тези за извършване
на санкционираща административна дейност не са поставени в зависимост от
основанието на което наказващият орган заема съответната длъжност. Ето защо
съдът не споделя доводите на ответника за неоснователност на исковата претенция,
само поради факта, че АНО е заемал длъжността си по силата на трудово
правоотношение, а не на служебно такова по ЗДСл. Що се отнася до посоченото на
едно място в исковата молба, че директорът на РЗОК – В. Търново е държавен
служител в РЗОК – Пловдив, то очевидно се дължи на техническа грешка, допусната
при изготвяне мотивите на молбата, в какъвто смисъл е заявеното от пълномощника
на ищеца в съдебно заседание. Съобразно горното настоящият състав намира
претенцията за обезвреда по реда на ЗОДОВ за допустима, а по същество - за
доказана, първата от визираните по-горе предпоставки – отменен като
незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на
административна дейност.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен
ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният субект /физическо
или юридическо лице/, е
ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното
възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на
имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно
постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено
наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран
защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се
намира с обжалвания акт
в отношение на обуславяща причина и следствие. Субектът на санкцията не би
потърсил адвокатска помощ и заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ законните му права и интереси, защитата срещу който акт е
единствено по съдебен ред. Тоест единственият логичен мотив за
ангажирането на квалифицираната помощ и нейното заплащане, е преследваната от
адресата на наказателното постановление цел – то да бъде отменено по
предвидения от закона ред, изискващ познания в областта на правото, каквито
притежават адвокатите. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на
адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от
издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от
съда.
Предвид горните съображения и тези
изложени в Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС
по тълкувателно дело № 2/
Частично основателен е искът за
присъждане на законната лихва върху
сумата от 300,00 лв., като съгласно
уеднаквената практика на ВАС, такава следва да бъде присъдена от датата на
подаване на исковата молба. Това разбиране е в съответствие с разпоредбата на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, според която при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. С подаването на
исковата молба се счита,че ответникът е поканен от ищеца и затова ще следва
главницата от 300 лв. да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата. Исковата претенция за присъждане на
законната лихва върху сумата от 300,00 лв., за периода от 28.05.2015 г. –
датата на влизане в сила на решението на ВТРС, до датата на исковата молба, е
неоснователен.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на М.М.С.-Д., в качеството й на едноличен търговец с фирма „АИППМП
– ***М.С.“, за присъждане на
имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат по НАХД № 2311/ 2014 г. на Районен
съд – Велико Търново и искът за присъждане на законната лихва върху горната
сума, считано от 01.10.2018 г., до окончателното й изплащане. Искът за
присъждане на законната лихва върху
сумата 300,00 лв., считано от 28.05.2015 г. до 01.102018 г., е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Ищецът претендира присъждане на
направените по делото разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство е 350 лв. -
платени в брой /л. 8 от делото/. Възражението за прекомерност на договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния представител на
ответника е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е същото надвишава с
50,00 лв. минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния
интерес и не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Изхождайки
от посоченото по-горе правило и съобразно уважената част от иска, съдът намира,
че следва да присъди в полза на ищеца разноски за един адвокат в размер на
346,52 лева, както и 10 лева – държавна такса, или общо 356,52 лева. Предвид
изхода на делото и по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ,
разноски на ответника не следва да бъдат присъждани.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Национална здравноосигурителна каса - гр. София, да заплати на М.М.С.-Д., в качеството й на
едноличен търговец с фирма „АИППМП – ***М.С.“ с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление ***,
сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат от отмененото като незаконосъобразно Наказателно
постановление РД-09
№ 1182 от 28.08.2014 г.,
издадено от директора на Районна здравноосигурителна каса – гр. Велико Търново,
ведно със законната лихва върху посочената сума, от предявяване на иска
на 01.10.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
Отхвърля предявения от М.М.С.-Д., в
качеството й на едноличен търговец с фирма „АИППМП – ***М.С.“ - гр. Велико Търново, иск срещу Национална здравноосигурителна
каса - гр. София, за
заплащане на законната лихва върху сумата от 300,00 лева, считано от 28.05.2015
г. до 01.10.2018 г., като неоснователен.
Осъжда Национална здравноосигурителна каса - гр. София, да заплати на М.М.С.-Д., в качеството й на
едноличен търговец с фирма „АИППМП – ***М.С.“ - гр. Велико Търново,
направените в настоящото производство разноски общо в размер на 356,52 лв.
/триста петдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: