№ 3957
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100511475 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20158149 от 16.07.2021 г., постановено по гр. д. №
65034/2020 г. на Софийски районен съд, 173-ти състав, са отхвърлени
предявените от предявените от М.В.Р., ЕИК ****, срещу А. И. А., ЕГН
**********, искове е правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати, както следва: 594,31 лева- представляващи
получени от ответника в периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. възнаграждения
в качеството му на вещо лице по наказателни дела на Софийския градски съд,
Районния съд в град Ямбол, Окръжния съд в град Пловдив и Окръжния съд в
град Варна, които е следвало да постъпят в бюджета на МВР и с които
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (23.12.2020г.) до
окончателното й изплащане; 170,04 лева - лихва за забава върху главницата за
периода 28.02.2018 г. - 22.12.2020 г.
Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното
производство - М.В.Р., действащо чрез процесуалния си представител.
Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението.
1
Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на събраните
доказателства и неправилно приложение на материалния закон, районният
съд е отхвърлил като недоказани и неоснователни предявените искове.
Твърди се, че от събраните в производството пред районния съд
доказателства се установява по категоричен начин фактическия състав на чл.
59 ЗЗД – ответникът за работата си като вещо лице реално получавал
едновременно две възнаграждения - заплата от бюджета на МВР и
възнаграждение като самоосигуряващо се лице - вещо лице. Съгласно чл. 60,
ал. 3 ЗМВР и чл. 22, ал. 1 от Наредба № 2/2015г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица (Наредба № 2/2015г.),
разходите за труд, режийни и консумативни разноски във връзка с
експертизата следвало да се заплащат от възлагащия орган на МВР. Моли се
решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат уважени и да се
присъдят сторените пред двете инстанции съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба - А. И. А., е депозирал в
законовоустановения срок отговор на въззивна жалба, действащ чрез
процесуалния си представител. В него се излагат съображения за правилност
и законосъобразност на решението на районния съд. Иска се присъждане на
разноски в полза на въззиваемия за изплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и
2
приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което исковете са
отхвърлени, първоинстанционният съд е приел за доказано, че през
процеснии период А. И. А. е бил служител на НИК-МВР, както и че е
получил като вещо лице описаните в исковата молба суми за главница в общ
размер от 594,31 лева. Също така е безспорно между страните, че тази
сума представлява единствено сбор от възнаграждения, изплатени на
ответника в качеството му на вещо лице за явяването му в съдебни
заседания. Обоснована е констатацията на районния съд, че Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 2/29.06.2015г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица (НВКВВЛ), с която е
предвидено възнагражденията по чл. 21, ал. 1 от нея да се изплащат на
Министерството, няма обратно действие и не се разпростира върху
възнаграждения, определени и изплатени преди влизането й в сила (три
дни след обнародването й в ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 г.). Действалата до този
момент редакция на нормата на чл. 21, ал. 1 НВКВВЛ недвусмислено
определя като платими в полза на МВР само разходите за труд, консумативи
и режийните разноски. Самостоятелната уредба на възнаграждението за
явяване в съдебно заседание в чл. 21, ал. 1 НВКВВЛ, отделно от
възнаграждението за изготвяне на експертизата и покриване на разноските по
същото, както и другите свързани с това разноски (чл. 19 и чл. 20 НВКВВЛ)
демонстрира ясно, че законодателят до изменението на НВКВВЛ през 2018 г.
не включва възнаграждението за явяване в съдебно заседание по чл. 21, ал. 1
НВКВВЛ в рамките на разходите за труд, консумативи и режийни разноски,
включително по смисъла на чл. 60, ал. 3 ЗМВР. Основателно в тази насока е
заключението на районния съд, че в патримониума на ищеца не е възникнало
право да получи процесиите възнаграждения, съответно не е възможно в
3
правната му сфера да е настъпило обедняване поради изплащането им на
ответника, който напълно правомерно и на годно правно основание ги е
получил.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е
отхвърлил предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при
правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото
доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното
решение е правилно и следва да се потвърди. Напълно неоснователни са
възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба.
Действително спорът по делото се концентрира единствено до това, дали
процесните суми е следвало да бъдат изплащани на Министерството или
правото да ги получи е било на неговия служител А. И. А.. На първо място
следва да се отбележи, че евентуалното уважаване на процесните искове би
предизвикало в действителност неоснователно обогатяване в полза на М.В.Р..
Такъв ясно несправедлив резултат обрича на неоснователност предявените
искове. Видно от писмо с изх. № 19вр-2595/08.06.2021 г. на МВР-НИК
(намиращо се на л. 154 от делото пред районния съд), за явяване в съдебно
заседание служителите на НИК се командироват без право на пътни, дневни и
квартирни разходи от МВР. При това положение, ако и възнаграждението за
явяване в съдебно заседание би следвало да се изплаща на МВР, то в такъв
случай служителите - вещи лица явно ще бъдат изправени пред
необходимостта да поемат за своя сметка явяването си пред съда, когато
делото е отложено, което от гледна точка на справедливостта и житейската и
правна логика е недопустимо. На следващо място за процесния период от
01.01.2016 г. до 30.06.2017 г., през който са заплатени процесните
възнаграждения на А. И. А. в качеството му на вещо лице, действалата по
това време редакция на чл. 21, ал. 1 НВКВВЛ определя като дължими в полза
на МВР единствено разходите за труд, консумативи и режийните разноски,
като сред тях не подадат неслучайно възнаграждението за явяване в съдебно
заседание. Последно се дължи на служителя на МВР, за разлика от
възнаграждението за изготвяне на експертизата, както и другите свързани с
нейното изготвяне разноски. Ето защо законодателят до изменението на
НВКВВЛ през 2018 г. не е включвал възнаграждението за явяване в съдебно
заседание по чл. 21, ал. 1 НВКВВЛ в рамките на разходите за труд,
консумативи и режийни разноски, включително по смисъла на чл. 60, ал. 3
ЗМВР и процесните възнаграждения за явяване в съдебно заседание
основателно са дължими и изплатени на А. И. А.. Следва да бъде посочено
освен това, че съдебната практика, на която се позовава въззивника, няма
обвързващ и задължителен характер за настоящия съдебен състав, който не я
споделя. Поради изложеното въззивният съд също намира за неустановени по
4
категоричен начин на всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 59
ЗЗД, който правилно е отхвърлен от районния съд. Неоснователността на
главният иск води до неоснователно и на акцесорния иск за присъждане на
мораторна лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК
следва да се потвърди изцяло.
По разноските във въззивното производство:
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК има право
да му бъдат присъдени сторените от него разноски. Съгласно представен от
него списък по чл. 80 ГПК и надлежни доказателства въззивникът следа да
бъде осъден да му заплати 300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Размерът от 300 лева е под минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20158149 от 16.07.2021 г., постановено по
гр. д. № 65034/2020 г. на Софийски районен съд, 173-ти състав.
ОСЪЖДА М.В.Р., ЕИК ****, да заплати на А. И. А., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5