№ 1546
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20231100900372 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.232, ал.2 и 86 ЗЗД за заплащане на наемна
цена за периода м.09.2021 г. – м.12.2022 г. в размер на 48000 лв. по договор за
наем от 01.06.2021 г. на „колбасарски цех със застроена площ от 990 кв.м. и
технологичното му оборудване“, както и на обезщетение в размер на 3948,49
лв. за забавеното плащане на същата наемна цена за периода 01.09.2021 г. –
20.02.2023 г. Претендира се законна лихва от датата на исковата молба, както
и разноските по делото.
Твърденията на ищеца са, че между страните е сключен на 01.06.2021 г.
договор за наем на недвижим имот с производствено предназначение
„колбасарски цех със застроена площ от 990 кв.м.“, както и технологичното
му оборудване“, находящ се в гр. Костинброд, с идентификатор
38978.19.40.90, по силата на който ищецът предоставил на ответника
ползването на имота за срок до 31.12.2022 г., срещу задължение на ответника
да заплаща месечна наемна цена, чиито размер е изменяна с два анекса от
30.08.2021 г. и 30.12.2021 г., като считано от 01.09.2021 г. е в размер на 3000
лв. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, като платил само
наемната цена за месеците юни, юли и август 2021 г, след което преустановил
плащанията, като наемната цена до края на срока на договора е останала
неплатена и след покана.
Ответникът е депозирал отговор, с който не оспорва твърденията за
сключването на договора за наем, ползването на наетия имот и размера на
наемната цена, но твърди да я е заплатил изцяло в брой срещу издадени от
наемодателя разписки, които твърди да не може да представи, тъй като му
1
били насилствено отнети от ищеца, който самоволно го лишил от достъп до
наетите помещения, в които се намирали фирмените документи.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на
наем договор с твърдяното съдържание, изпълнението на задълженията си да
предаде имота на наемателя, които обстоятелства не се оспорват и не се
нуждаят от доказване.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за
заплащане на наемната цена в уговорените срокове и по начина, по който
твърди.
От приетия като доказателство договор за наем от 01.06.2021 г.,
приложение № 1 към него и два броя анекси от 30.08.2021 г. и 30.12.2021 г. се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
по договор за наем, по силата на който ищецът се е задължил да предостави за
временно възмездно ползване в периода 01.06.2021 г. – 31.12.2022 г. сграда в
гр. Костинброд на територията на Птицекомбинат Костинброд,с
предназначение за колбасарски цех, заедно с технологичното оборудване в
нея, срещу задължение за заплащане на месечна наемна цена от 2500 лв. за
периода от юни до септември 2021 г., в размер на 4500 лв. за периода от
септември до декември 2021 г. и в размер на 7500 лв. за останалия срок на
договора, които цени са без включен ДДС. С двата анекса първоначално
уговорената наемна месечна за периода от м.септември 2021 г. до края на
срока на наемния договор е намалена на 3000 лв. „крайна наемна цена“, която
уговорка съдът приема да включва и дължимия ДДС. Уговорено е, че
дължимата цена се заплаща до 10-о число на текущия месец, за който се
отнася.
Ответникът с отговора признава, че е ползвал наетия имот по
предназначение и следователно признава, че ищецът е изпълнил
задълженията си да му предаде фактическата власт, съобразно уговореното,
поради което и за ответника е възникнало задължение да заплаща уговорената
месечна цена от 3000 лв.
Ответникът, който носи тежестта и въпреки дадените му указания не е
направил допустими доказателствени искания за доказване на твърденията си,
че е изпълнявал паричните си задължения по договора за наем и в частност,
че е заплащал наема в брой срещу разписки, каквито не са представени, нито
са представени доказателства, установяващи, че такива разписки са
съставяни, но са отнети от ищеца, поради което и съдът приема, че
ответникът не е погасил задълженията си заплащане на наемната цена по
договора с ищеца, респективно предявеният главен иск за осъждането му е
изцяло основателен.
Ответникът е изпаднал и в забава на плащането, тъй като не е платил на
съответните дати – 10-о число на месеца, поради което и дължи обезщетение
2
за забавено плащане в размер на законната лихва върху всяка непогасена
месечна цена, считано от първия падеж на непогасена наемна цена -
10.09.2021 г. Размерът на обезщетението, изчислен от съда по формулата:
(основен лихвен процент+10):100 х брой дни забава, при съобразяване на
данните на БНБ за основания лихвен процент и броя дни забава надвишава
всяко от посочените в справката обезщетения за отделните месечни плащания
и общия им размер, поради което и с оглед диспозитивното начало
предявените акцесорни искове за законна лихва следва да се уважат както са
предявени и за периода до 20.02.2023 г.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, комуто следва
да се присъдят направените разноски в размер на 6877,94 лв., от които
2077,94 лв. за дължимата държавна такса и 4800 лв. за адвокатско
възнаграждение, като възражението на ответника за прекомерност на
последното е неоснователно, тъй като същото отговаря на минималния
размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул.**** да заплати на Д. К ЕООД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление:гр.Костинброд, Птицекомбинат на основание
чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД наемна цена за периода м.09.2021 г. –
м.12.2022 г. в размер на 48000 лв. по договор за наем от 01.06.2021 г. на
„колбасарски цех със застроена площ от 990 кв.м. и технологичното му
оборудване“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.02.2023 г. , обезщетение в размер на 3948,49 лв. за забавеното плащане
на същата наемна цена за периода 01.09.2021 г. – 20.02.2023 г. з, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 6877,94 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3