Р Е Ш Е Н И Е № 240
гр. Перник, 04.09.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти
септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
ИВЕТА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д.
№ 493 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 18.08.2017 г. на
Ю.П.Д. срещу постановление от 07.07.2017 г. за прекратяване на производството
по изп. дело № 147/2014 г. и обективираните в него откази на съдебния
изпълнител да извърши исканите от него действия за опис и изнасяне на публична
продан на възбранени недвижими имоти и за разпределение на събраните суми.
В жалбата се твърди, че незаконно
съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство, тъй като е
присъединен взискател по производството и не е давал съгласие за неговото
прекратяване. Поддържа, че са погасени само част от дължимите му от длъжника
Струма Автотранспорт АД суми, предмет на принудителното изпълнение по производство,
съдебният изпълнител е отказал да извърши поисканите от него действия по молба
от 05.10.2016 г. за извършване на опис и публична продан на недвижими имоти и
по молба от 13.03.2017 г. за извършване на разпределение на събраните суми,
въпреки че в производството има същите права, каквито има първоначалният
взискател – Община П., и същият е извършвал плащания при недостатъчност на
събраната сума за удовлетворяване на всички взискатели в производството и при неспазване
на реда за удовлетворяване. Иска да се отмени извършеното от съдебния
изпълнител и по отношение на него прекратяване на изпълнителното производство
по изп. дело № 147/2014 г. и обективирани в него откази на съдебния
изпълнител да извърши исканите от него действия за опис и изнасяне на публична
продан на възбранени недвижими имоти и за разпределение на събраните суми.
Длъжникът Струма Автотранспорт АД
изразява становище за неоснователност на жалбата, като първоначалният взискател
Община П. не изразява становище по нея, а в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК
- съдебният изпълнител описва извършени от него действия във връзка с така
подадената жалба, но без да изразява конкретно становище по нея.
Пернишки окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 147/2014
г. по описа на ЧСИ Е. Д. с рег. № *** и район на действие Пернишки ОС е
образувано по молба от 29.04.2014 г. на взискателя Община П. въз основа на акт
за установяване на задължение по декларация № 109 от *** г. на длъжника Струма
Автотранспорт АД за заплащане на сумата 2307.51 лева, представляваща данък недвижими
имоти от 542.94 лева и такса битови отпадъци от 1764.57 лева, и сумата 139.05
лева, представляваща лихви към 04.04.2014 г., или общо за заплащане на сумата
2446.56 лева.
С молба от 03.04.2015 г. жалбоподателят
Ю.Д., в качеството си на кредитор на същия длъжник, е поискал присъединяването
му към изпълнението по изп. дело № 147/2014 г. по описа на съдебния изпълнител,
като към молбата е приложил изпълнителен лист от *** г, издаден по ч.гр.д. №
1104/2014 г. по описа на Ш. РС, за сумата 25000 лева по договор за правна
защита и съдействие от *** г., заедно със законната лихва върху тази сума от 17.04.2014
г. до окончателното й изплащане и сумата 500 лева – държавна такса. По така
подадената молба на същата дата съдебният изпълнител е постановил образуване на
изп. дело № 108/2015 г. и присъединяването на последното към изпълнителното
производство по изп. дело № 147/2014 г.
Въз основа на удостоверение от
03.04.2015 г. по изп. дело № 217/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д. с рег. № *** и
район на действие Пернишки ОС, приложено към молба от 07.05.2014 г.,
жалбоподателят е поискал от съдебния изпълнител Е. Д. присъединяване към
изпълнението по изп. дело № 147/2014 г. и за паричните му вземания срещу същия
длъжник, указани в удостоверението. Според приложеното към молбата удостоверение
изпълнителното производство по изп. дело № 217/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д. е
образувано въз основа на изпълнителни листове от *** г., издадени по ч.гр.д. №
197/2014 г. и ч.гр.д. № 217/2014 г. по описа на Ш. РС, като неудовлетворените
по тях парични вземания на жалбоподателя срещу длъжника Струма Автотранспорт АД
са за сумата 23520 лева – главница, сумата 525.50 лева – разноски по граждански
дела, сумата 604.17 лева – лихва за периода от 17.01.2013 г. до 20.01.2014 г.,
сумата 2143.13 лева – обезщетение за забава от 10.04.2012 г. до 20.01.2014 г.
върху част от неплатено основно адвокатско възнаграждение в размер на 11760
лева по договор за правна защита и съдействие от *** г., и сумата 1256.91 лева
– законна лихва от 21.04.2014 г. до 31.07.2014 г.
По изп. дело № 147/2014 г. е
представено споразумение от *** г. с нотариална заверка на подписите на
представляващите длъжника Струма Автотранспорт и дружеството Г.Г. Моторспорт
ЕООД и на взискателя Ю.Д., с част от което страните са уговорили условията и
реда за погасяване на вземанията на взискателя Ю.Д. по изпълнителен лист от ***
г., издаден по ч.гр.д. № 1104/2014 г. по описа на Ш. РС, и изпълнителен лист от
*** г., издаден по ч.гр.д. № 2026/2016 г. по описа на Ш. РС, но не и на вземанията
на взискателя и жалбоподател Ю.Д. по изпълнителни листове от *** г., издадени
по ч.гр.д. № 197/2014 г. и ч.гр.д. № 217/2014 г. по описа на Ш. РС, и указани в
удостоверението от 03.04.2015 г. по изп. дело № 217/2014 г. по описа на ЧСИ С.
Д..
На 07.07.2017 г. е постъпила молба от
първоначалния взискател по изпълнението – Община П., с която същият е направил
изявление за погасяване на задълженията по акт за установяване на задължение по
декларация № *** г. и на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК е поискал
изпълнителните действия срещу длъжника да бъдат прекратени.
Въз основа на така направеното искане и
без съгласието на присъединените взискатели – държавата като присъединен
взискател по право (на която не е връчен препис от оспорваното постановление
чрез НАП) и Ю.Д. като присъединен взискател по подадените от него молби,
съдебният изпълнител е постановил оспорваното постановление от 07.07.2017 г., с
което на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК е прекратил изцяло изпълнителното
производство по изп. дело № 147/2014 г.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, видно от известието за доставяне за връчване на оспорваното постановление
на взискателя на 12.07.2017 г., като същата е допустима - насочена срещу
подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК акт на съдебния
изпълнител, само относно прекратяването
на принудителното изпълнение, но не и относно твърдените откази на съдебния
изпълнител.
В частта относно оспорваните откази на
съдебния изпълнител да извърши исканите от жалбоподателя действия за опис и
изнасяне на публична продан на възбранени недвижими имоти и за разпределение на
събраните суми жалбата е процесуално недопустима, поради което в тази й част
следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на тази част
от нея производство - прекратено. В постановлението от 07.07.2017 г. на
съдебния изпълнител липсва произнасяне от него по исканията на взискателя Ю.Д..
Липсата на нарочно произнасяне от съдебния изпълнител в оспорваното
постановление (липсата на предмет) е пречка да се упражни от окръжния съд
предвидения в чл. 435, ал. 1 от ГПК съдебен контрол за законосъобразност, а и
производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител,
регламентирано в чл. 435 – 438 от ГПК, не е средство за изземване на правомощията
на съдебния изпълнител, който е компетентният орган да се произнесе по
исканията, направени по висящото пред него изпълнително производство (така и
определение № 460 от 19.09.2011 г. по ч.гр.д. № 338/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ
ГО). А и съгласно чл. 462, ал. 2 от ГПК на контрол за законосъобразност подлежи
самото разпределение на събраните по изпълнителното производство суми, което дори
и не представлява изпълнително действие (в този смисъл задължителните разрешения,
дадени в точка 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК), но не и отказът на съдебния изпълнител да извърши
разпределение.
Разгледана по същество жалбата в частта
относно оспорването на прекратяването на принудителното изпълнение е основателна.
Присъединяването на кредитор, регламентирано
в чл. 456 и сл. от ГПК, представлява встъпване на кредитор на същия длъжник във
висящо изпълнително производство, образувано от друг взискател, за да бъде
удовлетворен присъединеният взискател от същия имуществен обект, върху който е
насочено принудителното изпълнение по висящото производство. Следователно
присъединеният кредитор става страна в изпълнителното производство, която
съгласно чл. 457, ал. 1 и 2 от ГПК има същите права в изпълнителното производство,
каквито има първоначалният взискател, и се ползва не само от изпълнителните
действия, извършени след присъединяването, но и от тези, които го предхождат.
Логическото и систематическо тълкуване на посочените разпоредби от процесуалния
закон с разпоредбите, регламентиращи прекратяването на принудителното
изпълнение, налага несъмнения извод, че без съгласието на присъединения
кредитор (независимо дали по молба или по право) първоначалният взискател не
може по свое искане на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК да прекрати изцяло
изпълнителното производство. Противното би обезсмислило присъединяването и би
довело до разпореждането с чуждо процесуално и материално право на вземане и до
осуетяване на възможността на присъединените взискатели да получат изпълнение
за удовлетворяване на вземанията си.
С оглед на изложеното, настоящият
състав приема, че в хипотезата на няколко взискатели, прекратяването изцяло на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК може да се
постанови, само когато искането е направено от всички взискатели - първоначални
и присъединени, независимо дали последните са присъединени по молба или по
право. След като е постановил прекратяване на изпълнителното производство изцяло
на посоченото основание само по искане на първоначалния взискател Община П., но
без съгласието на присъединения по негова молба взискател Ю.Д. – жалбоподател в
настоящото производство, действията на съдебния изпълнител по прекратяване на
принудителното изпълнение само на посоченото основание се явяват
незаконосъобразни и следва да се отменят по отношения на присъединилия се
взискател и жалбоподател по настоящото производство.
Предвид тези съображения, настоящият
състав намира за ненужно разглеждането на жалбата в открито заседание за
събиране на посочените в нея доказателствени средства, обсъжданите на
останалите доводи в жалбата и съединяването на настоящото дело с гр.д. №
410/2017 г. по описа на Пернишки ОС в едно производство, за което жалбоподателят
Ю.Д. е направил искане в молба от 04.09.2017 г. (с пощенско клеймо от
31.08.2017 г.).
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. №
8172 от 14.07.2017 г. по описа на ЧСИ Е. Д. и вх. № 4731 от 18.08.2017 г. по
описа на Пернишки окръжен съд от Ю.П.Д.,
ЕГН **********, подадена по реда на чл. 435, ал. 1 от ГПК, прекратяването на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК на изпълнителното производство по изп.
дело № 147/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Д. с рег. № *** и район на действие
Пернишки окръжен съд по отношение на присъединения взискател Ю.П.Д.,
обективирано в постановление от 07.07.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 8172 от 14.07.2017 г. по описа на ЧСИ Е. Д. и вх. № 4731 от
18.08.2017 г. по описа на Пернишки окръжен съд, подадена от Ю.П.Д., ЕГН **********, по изп. дело №
147/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Д. в
частта относно обжалване на откази на съдебния изпълнител да извърши искани
действия за опис и изнасяне на публична продан на възбранени недвижими имоти и
за разпределение на събрани суми по постановление от 07.07.2017 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №
493/2017 г. по описа на Пернишки окръжен съд в тази му част.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която
съдът се е произнесъл по основателността на жалбата е окончателно и не подлежи
на обжалване, а в частта, с която същата е оставена без разглеждане и има характер
на определение, може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.