№ 555
гр. Пловдив , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330200182 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. А. М., ЕГН: **********, с адрес: с. А., общ.
С., обл. П., ул. "***" №* против Електронен фиш серия К № 3768176 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание
чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да липсва
надлежно описание на мястото на извършване на нарушението в електронния
фиш, което да ограничава правото му на защита и да създава неяснота какво е
било въведеното ограничение на скоростта на движение. Поддържа
направената правна квалификация на нарушението да е неправилна и
вътрешно противоречива, с което да е допуснато съществено процесуално
нарушение, обуславящо на самостоятелно основание отмяна на електронния
фиш. Сочи, че не той е автор на вмененото му във вина деяние, тъй като към
момента на извършването му е бил на работа. Пояснява, че не знае кое лице
действително е управлявало автомобила, доколкото последният се ползва и
от други членове на семейството му – съпругата и синът му. Моли
електронният фиш да бъде отменен. В допълнително становище с вх.
№7524/17.02.2021 г. поддържа наведените с жалбата възражения и взема
становище авторството на деянието да не е доказано. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
1
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено по преписката,
оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Взема становище възраженията на
жалбоподателя да са неоснователни, като намира, че мястото на извършване
на нарушението е описано по ясен начин, а дадената правна квалификация на
деянието счита за правилно определена. Поддържа жалбоподателят да е
наказан в качеството си на собственик, а не на водач на превозното средство,
с което е извършено деянието, и сочи, че той не се е възползвал от правото си
да подаде писмена декларация с данни за друго лице, което твърди, че е
управлявало автомобила. Твърди още нарушението да е установено с одобрен
тип средство за измерване и при отчитане на максимално допустима грешка
от 3 км/ч в полза на водача. Моли електронният фиш да бъде потвърден.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Г. А. М., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) съгласно писмото
по чл. 189, ал. 8, изр. трето от ЗДвП на лист 1 от делото, както и писмото на
лист 16 от делото не разполага с доказателство за датата на връчване на
екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което жалбата
следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва срокът
за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. По делото
няма данни и за въведена дата на връчване в системата за управление на
административнонаказателната дейност на ОДМВР – Пловдив. По тези
съображения съдът приема срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП за спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Г. А. М. бил собственик на лек автомобил „Ровър 618
И“ с рег. № ***.
На 29.06.2020 г. в 11:29 часа на път II-64, км 31 неустановено по делото
лице управлявало лекия автомобил „Ровър 618 И“ с рег. № ***, собственост
на жалбоподателя М., със скорост на движение от 86 км/ч при разрешена
скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26.
Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-M с фабр. номер 511. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 89 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
2
на движение от 86 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 26 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден Електронен фиш серия К №
3768176, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
След връчването на електронния фиш жалбоподателят не подал писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в ОД на МВР –
Пловдив.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол от проверка № 1-33-20 от 26.02.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство TFR1-M с идент. № 511 е преминало
последваща проверка на 26.02.2020 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система № 273р-6818/30.06.2020 г. (лист 17 от делото), се установява, че на
дата 29.06.2020 г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 511 е
заснела статични изображения с номера от 8964 до 8979, с начален час на
работа 10:30 ч. и краен час на работа 11:30 ч. и с място на контрол път II-64,
км 31 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово, където е действало
ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, сигнализирано с пътен
знак В26.
От приложената по преписката снимка от радар TFR1-M № 511 се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с
рег. № *** е 89 км/ч, а заснемането е извършено на 29.06.2020 г. в 11:29 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Г. А. М..
От писмо с вх. № 11169/08.03.2021 г. от директор на ОПУ – Пловдив
(лист 25 от делото) се установява, че на път II-64 в посока от гр. Пловдив към
гр. Карлово са поставени пътни знаци В26, указващи на водачите на МПС
максимално допустима скорост на движение от 60 км/ч, на км 32+600 и на км
34+605. Изяснява се още, че нарастването на километража е при движение в
посока от гр. Карлово към гр. Пловдив.
От съдебно удостоверение с изх. № 60979/04.11.2020 г. по описа на
Районен съд – Карлово (лист 9 от делото) и препис извлечение от съдебен
протокол от открито съдебно заседание по АНД № 165/2020 г. по описа на РС
3
– Карлово (лист 11 от делото) се изяснява, че на дата 29.06.2020 г. в периода
от 10:55 часа до 12:00 часа жалбоподателят М. се е намирал в сградата на
Районен съд – Карлово.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-64, км 31 в
посока от гр. Пловдив към гр. Карлово; датата – 29.06.2020 г.; точният час на
извършване на нарушението – 11:29 часа; регистрационният номер на МПС –
***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят Г. А. М.; описание на нарушението – управление на МПС с
превишена скорост от 86 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата –
100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-M е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът приема, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в
приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във
време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в
стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на
деянието с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото
снимка. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 29.06.2020 г. в 10:30 часа и е
приключила в 11:30 часа на същата дата. Именно в този времеви интервал е
заснето и процесното статично изображение от техническо средство TFR1-M
с фабр. № 511.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 29.06.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
4
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Неоснователно е възражението за съществуваща неяснота при
описанието на мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е посочено, че
деянието е осъществено на път II-64, км 31 при посока на движение от гр.
Пловдив към гр. Карлово. Така описаното място изцяло кореспондира и с
мястото на контрол, вписано в протокола за използване на АТСС. Не се
споделя и твърдението по жалбата чрез направеното описание да е обозначен
участък от пътя с дължина от 1 километър. Напротив – в случая се твърди
нарушението да е извършено точно на тридесет и първия километър. В
противен случай се прави отбелязване и на конкретен метър от този
километър по протежението на пътя. Следователно направеното в ЕФ
описание на мястото на извършване на нарушението определя еднозначно
място от земната повърхност на територията на страната и позволява то да
бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност. По
този начин не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението в нарушение на установените правила. Правото на
жалбоподателя да узнае къде се твърди да е извършено нарушението, което е
част от общото му право на защита, не е ограничено. Не е препятствана и
възможността за съдебен контрол, което се установява от постъпилото по
делото и прието като писмено доказателство писмо от директора на ОПУ -
Пловдив.
Съдът намира за неоснователно и възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение поради неправилна правна квалификация на
вмененото във вина на жалбоподателя деяние. Последното е квалифицирано
като нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. По този начин ясно е
посочено, че е прието приложение да намира хипотезата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, тъй като стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава,
е била различна от посочената в ал. 1 и е била сигнализирана с пътен знак.
Привръзката с ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП е направена, тъй като именно в тази
разпоредба е разписано конкретното задължение за водачите на пътни
превозни средства за определено поведение, чието неизпълнение на свой ред
ще осъществява състав на административно нарушение. Забраната за водач на
пътно превозно средство за движение със скорост над максимално
разрешената без всякакво съмнение е предвидена с разпоредбата на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП. В случая препращането към първата алинея се прави, тъй като
именно там е разписано изпълнителното деяние на нарушението,
задължението за съблюдаване на определено поведение, там е посочен и
субектът на нарушението - водач на ППС. Без подобно препращане
нарушението би останало безадресно. Същевременно субектът на
нарушенията по чл. 21, ал. 1 и по ал. 2 от ЗДвП е един и същи - водач на ППС,
както и поведението, което му се вменява в задължение, е едно и също - да
5
избира такава скорост на движение, която да съответства на нормативно
предвидено в различните хипотези по ал. 1 и ал. 2. В процесния случай
препращането е направено именно към тези общи за двете нарушения
обстоятелства, което е видно от изписването на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП на второ място, т.е. основният състав препраща към нея, но е прието
в конкретния случай жалбоподателят при избиране на скоростта си на
движение да е превишил скорост, различна от посочената в таблицата по ал. 1
и която е сигнализирана с пътен знак. Съдебната практиката приема, че
посочване на правна квалификация само по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП не нарушава
правото на защита на наказаното лице и му позволява да разбере за какво
деяние е санкциониран. Това обаче не означава, че изписването на пълната,
по-точна и изчерпателна правна квалификация съставлява съществено
процесуално нарушение. В тази връзка споделя се становището на
въззиваемата страна, че в съдебната практика е трайно и последователно
прието дадената правна квалификация на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от ЗДвП да е допустима, а процесуално нарушение на не е допуснато -
така Решение № 378 от 22.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3239/2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 254 от 08.02.2021 г. по
к.а.н.д. № 2819/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1835 от 06.08.2013 г. по к.а.н.д. № 1572/2013 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1485 от 20.07.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1279/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2015 от
23.09.2013 г. по к.а.н.д. № 1927/2013 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1962/2019 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 266 от
31.01.2020 г. по к.а.н.д. № 3685/2019 г. на XXIV състав на Административен
съд – Пловдив.
По възражението срещу недоказаността на авторството на деянието съдът
приема, че същото не се явява основание за отпадане на наказуемостта за
извършеното нарушение. Действително от доказателствата по делото се
установява, че към времето на извършване на нарушението жалбоподателят
се е намирал на различно място от това, посочено в ЕФ. Основателно обаче се
възразява от въззиваемата страна, че наказанието е наложено на
жалбоподателя М. в качеството му на собственик на лекия автомобил, с който
е извършено нарушението, и който не е посочил фактическия водач съгласно
предоставеното му от закона право. В съдържанието на електронния фиш
изрично е разяснено правото на собственика, против когото изначално се
съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, както и срокът за това действие. По този начин правото на
защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Законът за движението по
пътищата регламентира законова презумпция относно субекта на
отговорността с разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
6
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Разпоредбите на ЗАНН относно личната отговорност за
извършване на административното нарушение са дерогирани от разпоредбите
на чл. 188 от ЗДвП, които въвеждат презумпция за отговорност на
собственика на МПС. Последният е могъл да обори презумпцията по изрично
регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е
извършило нарушението. Следователно създаден е механизъм, по който
собственикът може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо
поведение. По делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят М.
да е подал писмена декларация с данни за друго лице, което да е извършило
нарушението, в териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи. След като жалбоподателят не се е възползвал от предвидената в
закона възможност за посочване на самоличността на водача, то
законосъобразно е ангажирана отговорността му като собственик на
превозното средство – така Решение № 2173 от 30.10.2019 г. по к.а.н.д. №
2036/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
2357 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2694/2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив. В тежест на собственика е да знае на кое
лице предоставя управлението на собствения си автомобил, а в случай че не е
съгласен с констатацията в ЕФ, че той е извършил заснетото нарушение, е
имал осигурена от закона възможност да възрази, при което първоначално
издаденият електронен фиш е щял да бъде анулиран. Ирелевантно за
определяне субекта на отговорността е причината, поради която собственикът
е бездействал и не е упражнил правото си по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП
(например, защото не е сигурен кое лице е управлявало автомобила),
последицата в тези случаи е понасяне на отговорността от лицето, определено
по реда на чл. 188 от ЗДвП, а в случая това е жалбоподателят М..
Възраженията на последния са свързани именно с незнанието от негова
страна кой реално е управлявал автомобила към момента на заснемането с
техническото средство, тъй като той се ползва още от съпругата и сина му. За
съставяната в хода на процеса снимка обаче няма нормативно изискване да е
годна да установи самоличността на водача (така Решение № 1767 от
14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1694/2020 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив). Въпросът е могъл да бъде обсъден в семейната среда на
жалбоподателя, а действителният водач да бъде установен. Незнанието от кое
конкретно лице е ползван автомобилът, чийто собственик е жалбоподателят,
не е основание за отпадане на отговорността при доказано извършване на
нарушението, нито за черпене на права.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от удостоверение
№ 10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на одобрения тип на
средството за измерване е до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се
отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като
съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
7
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху
употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 511, тъй
като тя е била в употреба към 29.06.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Последното обстоятелство е категорично доказано по делото от протокол №1-
33-20 за извършена последваща проверка на средството за измерване на дата
26.02.2020 г. Заключението е, че то съответства на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите
е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН, публично достъпна на интернет страницата на
ДАМТН, на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/2019/03/z-616-11-9-
18.pdf. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с
одобрен тип средство за измерване. В този смисъл е и съдебната практика:
Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д.
№ 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение
от 19.02.2009 г. по к.а.н.д. № 742/2009 г. на Административен съд – Добрич;
Решение № 5472 от 02.12.2011 г. по к.а.нд. № 7257/2011 г. на
Административен съд – София; Решение № 787 от 28.10.2010 г. по к.а.н.д. №
594/2010 г. на Административен съд София – област; Решение № 336 от
05.06.2009 г. по к.а.н.д. № 284/2009 г. на Административен съд – Плевен.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че от
обективна и субективна страна е осъществено административното нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, за което е издаден ЕФ. От обективна страна
на 29.06.2020 г. в 11:29 часа на път II-64, км 31 в посока от гр. Пловдив към
гр. Карлово лекият автомобил „Ровър 618 И“ с рег. № ***, собственост на
жалбоподателя М., се е движил със скорост от 86 км/ч при разрешена скорост
от 60 км/ч.
Съдът вече изложи мотивите си, по които приема, че правилно
електронният фиш е издаден против жалбоподателя, а възраженията му за
недоказано авторство на деянието са неоснователни. Установената от закона
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването от собственика на
ЕФ, то именно собственикът на превозното средство се смята за извършител
на нарушението, се явява необорена, а електронният фиш е издаден против
жалбоподателя М. при правилно приложение на закона.
Доказа се по делото и че в конкретния пътен участък разрешената
стойност на скоростта е 60 км/ч. От постъпилата справка от Областно пътно
управление – Пловдив се установява наличието на поставен пътен знак В26,
който е указвал на водачите максимално разрешена стойност на скоростта на
движение от 60 км/ч. Процесният автомобил с рег. № *** се е движил по път
II-64 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово. От тази страна са били
поставени пътни знаци В26, сигнализиращи ограничение от 60 км/ч, на км
8
32+600 и на км 34+605. Установява се и че знаците са поставени заедно с
табелки, указващи дължината на сигнализирания участък. Тъй като
нарастването на километража е в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив, т.е.
обратната на движението на процесния автомобил, то мястото на извършване
на нарушението – км 31 на път II-64, се явява попадащо в обхвата на пътен
знак В26, поставен на км 32+600, указващ максимално допустима скорост от
60 км/ч и с установена по делото зона на действие съгласно табелка Т2.
Автомобилът първо е преминал през км 32+600, където е бил поставен
знакът, след което е продължил движението си, достигайки до мястото,
където е бил заснет от техническото средство тип TFR1-M с № 511. Макар в
писмото от директора на ОПУ - Пловдив да се сочи, че проверка за наличието
на знаците не е извършвана на дата 29.06.2020 г., то това обстоятелство не е
оставило делото неизяснено от фактическа страна. От протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. се установява, че е извършена
проверка на наличните пътни знаци преди и след измерването, като
контролният орган е констатирал поставен пътен знак В26, а указаната с него
максимално допустима скорост е била 60 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му водачът е формирал
съзнание за това, че управлявала моторно превозно средство, съзнавал е с
каква скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при
движение в процесния пътен участък, следователно в съзнанието му се е
отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение.
За така извършеното административно нарушение съгласно разпоредбата
на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е определена приложимата
санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената
максимална скорост е с 26 км/ч, поради което то попада в приложното поле
на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване
от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост извън населено място.
Правилно е установена и стойността на скоростта на движение, а именно 86
км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не
измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че
приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от
измерената скорост, която в случая се изясни да е 89 км/ч, се извадят 3 км/ч
максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност
на скоростта, а именно 86 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния
фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 60 км/ч, поради което
превишаването й е с 26 км/ч. По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че не е налице несъответствие или неяснота при определянето
на наказуемата скорост.
9
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ
наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и
не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението е доказано по категоричен начин, а
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв
трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище, приложено по
преписката. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния
размер на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. В настоящото производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище, в което е дал отговор
по всяко от наведените от жалбоподателя възражения, позовал се е и на
съдебна практика, която се явява относима към настоящия казус. Делото
обаче не разкрива завишена фактическа или правна сложност, в хода на
съдебното следствие не са разпитвани свидетели. Като отчете тези
обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Г. А. М..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3768176 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Г. А. М., ЕГН: **********,
с адрес: с. А., общ. С., обл. П, ул. ***, №9 на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Г. А. М., ЕГН: ********** да заплати на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11