№ 3941
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110144220 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в, в публичното заседание на 17.01.2022 г... , в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело №44220/20г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че в полза на ищеца съществуват вземания към последните
за посочените от него суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергя,
начислена за процсния период, за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за както и за плихва, ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответниците са депозирали в законоустановения срок отговор на исковата молба, с
който оспорват основателността на исковата молба.
1
Правят и възражение за погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изпраща процесуален представител,
като не взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, а и от представените по делото доказателства е видно, че
онменвиците са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на
транслативен акт, сключен в период предхождащ последния , а именно през 1991 г. В акта
не са посочени в какъв размер възлизат правата им върху имота, поради което с оглед
презупцията на чл. 30, ал. 2 ЗС съдът приема, че всеки от ответниците е придобил права
върху ½ идеална част от правото на собственост върху имота.
Следователно ответниците се явява купувачи по процесното правоотношение и
носители на задължението за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна
енергия.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
през процесния период ищецът е доставял до описания в исковата молба топслоснабедн
имот твъряното от него количество топлинна енергия на цена, възлизаща на посочения от
него размер.
От заключението от допусната ССЕ, което съдът кредитира като вярно, обективно и
компетентно се установява, че за периода м.04. 2018г. до м.04.2020 г., цената на топлинна
енергия, доставяна до процесния топлоснобден имот възлиза на сумата от 889.29 лв..
Съдът намира именно периода . м.04. 2018г. до м.04.2020 г за релевантен при
определяне на това за какъв размер следва да се уважи процесното вземане на ищеца поради
следното, а именно:
От ответниците е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност".
Завлението по чл. 410 ГПК е подадено на19.05.2021 г. г.., поради което в този
момент е прекъснато теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 04..2018г. този срок е изтекъл на 15.06.2018г., т.е. вземането за
2
цена на топлинна енергия за м.06.2017г. следва да се приеме за първото по време вземане,
включено в непокрития по давност период.
От заключенишето от ССЕ е видно, че за периода м.04.2018г. до м. 04.2020 г. цената
на топлинна енергия възлиза на сумата от 889.29лв./ 857.59лв. –цена на топлинна енергия за
периода м.05.2018г. до м.04.2020г., съгласно заключението от ССЕ +29.5лв.-прогнозна цена
по фактурата за м.04.2018г. /таблица № 1, стр. 2 от заключението от ССЕ/ +2.20 лв. -
резултатът от изравнителните сметки за м.04.2018г./26..51лв. за периода м.05.2017г.-
м.04.2018г./12месеца/.
Следва да се отбележи, че съдът е поставил задача на вещото лице по ССЕ да даде
заключение за цената на топлинна енергия за периода м.05.2018г. до м.04.2020 г., като към
момента на формулиране на задачата на вещото лице не е отчел, че и вземането за
м.04.2018г. не е погасено по давност, поради което стойността на същото следва да се взе
предвид при формиране на извод за това какъв е размерът на процесното вземане за
непотрития по давност период.
По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.04.2018г. до
м.04.2020 г. възлиза на сумата от 889.29лв.
С оглед припадащата се част на овсеки от ответниците от процесното задължение
искът срещу всеки от тях следва да се уважи за сумата от 444.6лв. . и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 629.93 лв. и за периода м.05.2017г.-
м.03.2018г.,вкл.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от м.04.2018г. до
м.04.2020г.
За вземането за м. 04..2018г. този срок е изтекъл на 15.06.2018г..
С оглед принципа на диспозитивното начало ищецът е поискал присъждане на лихва
не от датата на която е изтекъл 45 дневния срок от момента на изтичане на периода, за който
се относя вземането за м.04.2018г., от изтичане на 45 дневен от издаване на общата фактура,
с която са начислени вземанията за периода м.05.2017г.-м.04.2018г., като този срок е изтекъл
на 14.09.2019г., т.е. ищецът претендира лихва от 15.09.2019г. до 23.04.2021г., като тази
лихва възлиза на сумата от 97.9 лв.
Вещото лице е дало заключение, че лихвата възлиза на сумата от 92.73лв., като е
изчислило този размер, приемайки за база главница, начиселена за периода м.05.2018г. –
м.04.2020 г.
По делото се установи, че непокритият по давност период обхваща времето от
3
м.04.2018г. до м.04.2020 г., като ако като формиращ елемент от главницата се включи и
взменато за месец април 2018г. в общ размер от 31.7лв./. 29.5лв.-прогнозна цена по
фактурата за м.04.2018г. /таблица № 1, стр. 2 от заключението от ССЕ/ +2.20 лв. -резултатът
от изравнителните сметки за м.04.2018 г./, то лихвата, изчислена върху главницата,
начислена за периода м.04.2018г. до м.05.2020 г., възлиза на сумата от 97.9 лв
Сглед припадащата се част на овсеки от ответниците от процесното задължение
искът срещу всеки от тях следва да се уважи за сумата от 48.95 лв.. . и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 97.81 лв.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от първоначалната ССЕ стойността на таксата за дялово
разпределение, начислена за процесния период възлиза на сумата от 34.47 лв./таблица № 3,
ст. 6 от експертизата/..
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая по делото е депозиран договор от 13.11.2007г. /л. 23-25 от делото/, сключен
между ищеца и дружеството, извършващо услугата дялово разпределение, за срок от три
години.
В договора няма клауза за автоматичното му подновяване; по делото не е представен
действащ към момента на съсществуване на процесното облигационно правоотношение
договор, удостоверяващ в какъв размер е уговерена между ищцовото дружество и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение цената на услугата за дялово
разпределение и срока за изпълнение на задължението за нейното заплащане.
Ето защо този иск и акцесорния му иск по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
4
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
общ размер от 508.01 лв. в исковото производство и в размер
от
52.78 лв. в заповедното производство.
В полза на всеки от ответниците следва да се присъдят разноски за адвокат в размер
от 100 лв..
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА по исковете с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, че „Т. С.” ЕАД,
ЕИК ЕИК, има вземания към Д. В. ИЛ. ЕГН: ********** адрес за сумата от 444.6лв..,
представляваща ценна на топлинна енергия за периода м.04. 2018г. до м.04.2020 г., , ведно
със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълния предявен размер от 629.93 лв. и за периода м.05.2017г.-
м.03.2018г.,вкл., както и вземане за сумата от 48.95 лв., представляваща мораторна лихва,
текла върху главницата за периода 15.09.2018г. до 23.04.2021 г..., като ОТХВЪРЛЯ този иск
за за разликата до пълния предявен размер от 97.81 лв.
ПРИЗНАВА по исковете с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, че „Т. С.” ЕАД,
ЕИК ЕИК, има вземания към Т. К. ИЛ. ЕГН: ********** адресза сумата от 444.6лв..,
представляваща ценна на топлинна енергия за периода м.04. 2018г. до м.04.2020 г., , ведно
със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълния предявен размер от 629.93 лв. и за периода м.05.2017г.-
м.03.2018г.,вкл., както и вземане за сумата от 48.95 лв., представляваща мораторна лихва,
текла върху главницата за периода 15.09.2018г. до 23.04.2021 г..., като ОТХВЪРЛЯ този иск
за за разликата до пълния предявен размер от 97.81 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, срещу Т. К. ИЛ. ЕГН:
********** , по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът има вземания към ответника за сума в размер на 17,24 BGN
/седемнадесет лева и 24 стотинки/, представляваща такса за дялово разпределение за
периода м.04.2018г. до м. 04.2020 г и за , мораторна лихва от 31.05.2018г. до 23.04.2021 г. в
размер на 3,06 BGN /три лева и 06 стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, срещу Д. В. ИЛ. ЕГН:
**********, по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът има вземания към ответника за сума в размер на 17,24 BGN
/седемнадесет лева и 24 стотинки/, представляваща такса за дялово разпределение за
периода м.04.2018г. до м. 04.2020 г и за , мораторна лихва от 31.05.2018г. до 23.04.2021 г. в
размер на 3,06 BGN /три лева и 06 стотинки/.
5
ОСЪЖДА Д. В. ИЛ. ЕГН: ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК,
сторените от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещи лица в общ размер от 254.005 лв. и разноски в размер от 26.39 лв... в
заповедното производство
ОСЪЖДА Т. К. ИЛ. ЕГН: ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, сторените
от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещи лица в общ размер от 254.005 лв. и разноски в размер от 26.39 лв... в
заповедното производство
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, да заплати на Т. К. ИЛ. ЕГН: ********** разноски
за адвокат в размер от 100 лв. .
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, да заплати на Д. В. ИЛ. ЕГН: ********** разноски
за адвокат в размер от 100 лв. .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач –„Б. Б.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6