Решение по дело №4161/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                          №                 260416/22.3.2021г.            

                                                 град Варна

 

 

 

 

 

 

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

 

Варненският районен съд                           тридесет и седми състав

На десети март                        година две хиляди  двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар : Петранка Петрова

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4161 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

      Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

      Образувано е по жалба на „М.8." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Н.Н., срещу Наказателно постановление № 03 – 012528/26.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което за нарушение на  чл.152 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от КТ  на дружеството е  наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1900 /хиляда и деветстотин / лева.    

         В жалбата се моли за отмяна на НП, като се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради това, че нарушението не е извършено. Сочат се аргументи за приложението на  чл.28 от ЗАНН.

        В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована не  се явява и не се представлява.

 

       Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к. Б.Н., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        На 03.02.2020 год. св.М.Д.-*** извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в обект, снек-бар „Масса Китчън“, находящ се в гр.Варна, ул.“Андрей Сахаров“ № 2, ет.2 стопанисван от въззивното дружество „М.8." ЕООД ЕИК *********.

 

        С призовка изискала да представят документи относно трудовите правоотношения на работещите, работно време и други документи, свързани с трудовото законодателство. Във връзка с документалната проверка й били представени график на работата за месец май 2019 г. и за месец юни 2019 г., отчетна форма за явяване и не явяване на работа за месец май 2019 г. и месец юни 2019 г., в това число и лицето Х.П.Н., ЕГН ********** на длъжност „мияч съдове /ръчно/“, както ТД и идентификационна карта за лицето.

        Като разгледала представените й документи, свидетелката Д. установила, че съобразно тях Х.П.Н. е работила на 31.05.2019 г. в работна смяна от 13.30 ч. до 22.00 ч, а на 01.06.2019 г. е започнал изпълнение на трудовите си функции в 09.00 ч., като не и е осигурена между дневна почивка между 31.05.2019 г. и 01.06.2019 г. в размер не по-малко от 12 /дванадесет/ часа.

        При така установените факти св. Д. приела, че  въззивното  дружество  е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ и на 19.02.2020 год.  съставила срещу  него  АУАН № 03-012528.  

 

        Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от представляващия  въззивното лице, надлежно предявен и връчен на това лице.

 

        В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не било подадено писмено възражение.

 

       Въз основа на акта Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него. Приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1 900.00 /хиляда и деветстотин/ лв.

 

        Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, отчетни форми, обяснения, трудови договори, и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

 

     Съдът кредитира и показанията на актосъставителя св. М.Д. и св.К.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи  с  писмените доказателства по делото.

 

      Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие. 

 

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

       Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

 

       АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

 

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

 

       Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.

 

      Наказващият орган не е нарушил задължението, вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. По АУАН не са постъпили възражения, поради което и е нямало спорни обстоятелства, които да се изясняват. Следва да бъде посочено и че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и излагането на мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП.  

 

      Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 152 от КТ, съгласно която работникът или служителят има право на непрекъсната между дневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12  /дванадесет/ часа.

 

      В конкретния случай по категоричен начин от приложените към АНП писмени доказателства (отчетна присъствена форма за явяване на работа, трудов договор, график за работа) се установява, че въззивното дружество има качеството на работодател по отношение на лицето Х.П.Н. на длъжност „мияч съдове /ръчно/“. От друга страна по категоричен начин от приложената към АНП отчетна присъствена форма за месец май 2019 год. и месец юни 2019 год.,  представена от въззивното дружество в хода на проверката се установява, че Н. е била на работа на 31.05.2019 год. от 13:30 часа до 22:00 часа и на 01.06.2019 год. е застъпила първа смяна с начален час 09.00 ч. При тези условия очевидно е, че между дневната почивка на лицето е единадесет часа при минимално допустима дванадесет часа. Тук следва да бъде посочено и че възражения  за различно работно време и респективно различни отчетни форми не са правени от въззивното дружество в хода на АНП. Същото не е оспорило и наличните в отчетната форма подписи на лицето Н., удостоверило присъствието си на работа на 31.05.2019 г. от 13.30 ч. до 22.00 ч. При това положение работодателят е бил длъжен да му осигури полагащата се по закон междудневна почивка.

 

 

      Представените в хода на проверката отчетни форми за явяване на работа представляват частни писмени документи и удостоверява факти относно действително отработеното от Н. време през посочения период. Тъй като присъствените форми удостоверяват неизгодни факти за страната, която ги е представила по време на извършване на проверката, то същите се ползват с материална доказателствена сила в административнонаказателното производство.  

 

        С оглед на горното и съдът счете, че нарушението е безспорно доказано, поради което и въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ, тъй като работодателят не е осигурил между дневна почивка от 12 /дванадесет/ часа на Х.П.Н..

 

      В конкретния случай е ангажирана обективната имуществена отговорност на дружеството, поради което въпросът за липса на виновно поведение е ирелевантен. За констатираното нарушение е предвидена както обективна отговорност на работодателя, така и субективна отговорност на конкретното длъжностно лице, поради което в правата на АНО е да прецени чия отговорност да ангажира.

 

       Нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид, същото не визира настъпването на съставомерни вреди, поради което съдът не счита, че в конкретният случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.  

 

        Според настоящия съд цитираната норма на чл. 415в. от КТ не може да намери приложение в случая, тъй като в случая нарушението е от категорията на тези, които няма как да бъдат поправени и отстранени. С нарушението са засегнати конкретни права на работниците и служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят неблагоприятно върху здравето на същите. Налице са вредни последици, които няма как да бъдат отстранени. Лицето вече е било лишено от полагаща му се между дневна почивка. Дали на по-късен етап ще му бъде осигурена такава е ирелевантно, защото вредните последици вече са налице и няма как да бъдат поправени.

 

        В горната насока е налице и достатъчно константна съдебна практика на Адм. съд Варна – Решение № 177/02.02.2015 год. по К.Н.А.Х.Д. № 11/2015 год.; Решение от 14.04.2014 год. по К.Н.А.Х.Д. № 487/2014 год.; Решение от 25.03.2014 год. по К.Н.А.Х.Д. № 538/2014 год. и  други.  

 

         АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наказващият орган е наложил на  въззивното дружество, в качеството му на работодател „имуществена санкция” малко над минималния размер - 1 900.00 /хиляда и деветстотин/ лева.

 

        При определяне на размера на наложената „Имуществена санкция” наказващият орган обаче не се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН , а именно че нарушението е извършено за първи път. Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложената „имуществена санкция” от 1900.00 лв. в минималния предвиден размер от 1500.00 лв. Това наказание е съответно на допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост целите на ЗАНН.

 

        С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

        При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП. На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80.00 лв. до 120.00 лв.

 

        Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., а в съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр.ал.1 от ГПК и да присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 64.00 лв., пропорционално с изменения размер на административната санкция.

 

 

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

        ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 - 012528/ 26.02.2020 год. на Директор Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на „М.8." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Н.Н., е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция” от 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лв. на 1500.00 / хиляда и петстотин лева/ лв.

 

         ОСЪЖДА „М.8." ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „ИТ”-Варна, сумата от 64.00 /шестдесет и четири/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ :