№ 179
гр. Благоевград , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20201200501144 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.Г.С.Я, в качеството си на
особен представител на С.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., кв. С, бл., вх., срещу
Решение №3807 от 13.05.2020 г., постановено по гр.д.№104/2018 г. по описа на РС-
Благоевград в частта, с която, на основание чл.415 от ГПК, съдът е признал за установено по
отношение на ответника С.Р.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, кв.С, бл., че
дължи на "А за с на в" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул. Д-р П.Д. №,
представлявано от Н.Т.С и М.Д.Д, чрез пълномощника юрк. Б.Н.Р, частично следните суми,
предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д.№2268/2017 г. по описа
на Районен съд-Благоевград, произтичащи от Договор за паричен заем с №2277786, сключен
на 30.03.2015 г. между "И.А.М" и С.Р.Б., прехвърлено от страна на "И.А.М" по силата на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. в полза на
"А за с на в" ЕАД, както следва: сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лева),
представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в Районен съд-Благоевград
(31.08.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Едновременно с това, с атакуваното решение ответницата С.Р.Б., ЕГН ********** е осъдена
да заплати на "А за с на в" ЕАД, ЕИК, сторените от последната разноски в заповедното
производството в размер на 27, 98 лв. и в исковото производство в размер на 294, 55 лв.,
1
съобразно уважената част от предявения иск.
Във въззивната жалба се поддържа, че атакуваното решение е недопустимо в обжалваната
част, а по съществото си е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че
решението (в обжалваната част) е постановено в отклонение от принципа на
диспозитивното начало в процеса и при съобразяване на невъведени в процеса факти от
страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в резултат на което се
поддържа, че съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В тази връзка се
навежда, че в настоящото производство се претендират вземания, които се твърди, че са
възникнали от валиден договор за потребителски кредит, чиято предсрочна изискуемост е
настъпила. Именно това бил и предметът на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, както и на установителния иск по чл.422 ГПК. Т.е. ищецът се е позовал на
договорен източник на твърдяното от него облигационно отношение. Ответникът не е въвел
като предмет на делото заплащане на „чистата стойност на кредита“ по смисъла на чл.23
ЗПК, което представлявало извъндоговорен източник на облигационни отношения.
Поддържа се, че съдът не може да служебно да присъжда чистата стойност на кредита, без
ищецът да е направил такова искане. Твърди се, че в настоящия случай, съдът се е
произнесъл по предмет, който не е въведен от ищеца нито с депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, нито чрез предявения установителен иск по чл.422 ГПК.
Ето защо се поддържа, че решението в атакуваната част е недопустимо, поради което се
моли за обезсилването му в тази част, с която е уважен частично искът по чл.422 ГПК.
На следващо място, в жалбата се излагат и съображения, че атакуваното решение е
неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила поради следното. На първо място,
поддържа се, че съдът неправилно е приел, че ответникът е надлежно уведомен за сключен
договор за цесия с предмет процесните вземания. Твърди се, че в случая нямало данни
цедентът "И.А.М" да е съобщил на С.Б., че прехвърля своите вземания на трето лице.
Поддържа се, че макар и ищецът да е представил уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания, същото не било връчено на С.Б.. Навежда се, че уведомителното
писмо не следва да се счита, че е връчено и с исковата молба, защото не било налице
съгласие на особения представител на ответницата С.Б. да му бъде връчено съобщение за
цесията, както и одобрение на съда. Прави се извод, че не е налице надлежно уведомяване
за сключения между "А за с на в" ЕАД и "И.А.М" договор за цесия, поради което се
поддържа, че същият не е произвел действие спрямо ответника. На следващо място, в
жалбата се твърди, че нищожността на договора за кредит влече нищожност и на договора за
цесия, доколкото последният се оказва сключен при невъзможен предмет. Това било така,
т.к. с него цедентът „прехвърля“ на цесионера едно несъществуващо вземане. Договорът за
цесия не обхващал и вземания с извъндоговорен характер, като това по чл.23 ЗПК.
Независимо от изложеното, особения представител счита, че в хода на
2
първоинстанционното производство ищецът не е осъществил пълно и главно доказване на
твърденията, изложени в исковата молба, включително, че ответникът е бил страна по
процесния договор, че е бил обвързан от същия, че са спазени изискванията относно
защитата на потребителите при договора за потребителски кредит, че ответникът е получил
заемната сума, че е бил сключен договор за прехвърляне на вземания, че процесиите
вземания са били прехвърлени върху ищеца, че последното с било надлежно съобщено на
ответника. На основание изложените съображения се прави искане за отмяна на атакуваното
решение в атакуваната част и отхвърляне на уважения иск. Моли се за отмяна на решението
и в частта за разноските.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от
въззиваемата страна – "А за с на в" ЕАД, чрез юр.к.М.Ц.. В него се поддържа, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата оплаквания са
неоснователни, с оглед на което се моли за потвърждаване на атакуваното решение (в
обжалваната част). Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, не се явява особения
представител на жалбоподател, не се явява също така и представител на въззиваемото
дружество. И двете страни са депозирани становища преди откритото съдебно заседание, в
които поддържат процесуалните си позиции и претендират присъждане на разноските по
делото.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение в частта, с която искът е уважен, поради което
съдът я намира за допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда, същото е допустимо в обжалваната част, като постановено при наличието на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Неоснователно е
повдигнатото с жалбата оплакване, че решението в обжалваната част е недопустимо, защото
съдът не можел служебно да присъжда чистата стойност на кредита по чл.23 ЗПК, без
3
ищецът да е направил такова искане. Тук следва да се чл.23 ЗПК посочва, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, като за
приложението на тази разпоредба не се изисква изрично искане от страна на ищеца. Първата
инстанция се е произнесла съобразно предмета на делото, поради което решението в
атакуваната част не е недопустимо. Изложените в тази връзка доводи от особения
представител са неоснователни.
Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част е и правилно, а жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд правилно, поради което
съдът препраща на основание чл.272 ГПК към изложената от него фактическа обстановка.
Конкретно във връзка с атакуваната част от решението се установяват следните факти:
От материалите по делото се установява, че между "И.А.М" и въззивника С.Р.Б. е сключен
договор за паричен заем №2277786 от 30.03.2015 г., по силата на който в полза на
последната кредиторът е предоставил в заем сумата от 1500 лв., при подробно уговорените
условия, вкл. в погасителен план, неразделна част от договора. С чл.3 страните изрично са
посочили, че с подписването на договора заемателят удостоверява, че получил от
заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за
предадената, съответно получена заемна сума. Договорът е сключен за срок от 8 месеца
(чл.2, т.3), като в същият са уговорени още договорни лихви (чл.2, т.4 и 7), неустойки (чл.4,
ал.2) и такси.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) №35-00-20/16.11.10 г.
"И.А.М" цедира на "А за с на в" неизпълнените, но ликвидни и изискуеми вземания по
договорите за потребителски кредити с физически лица, които вземания ще се
индивидуализират в Приложение№01, неразделна част от цесионния договор (чл.2.1).С
цитираната клауза страните договарят реда, начина, формата и съдържанието на акта при
прехвърлянето на нови вземания.
В съответствие с горните уговорки с приложение №1/01.02.16 г. под №1621 са цедирани
вземанията към въззивника по процесния договор, възлизащи към 01.02.16 г. на 2235, 42 лв.,
в т.ч. и 44, 10 лв. лихви.
Видно от двете пълномощни на л.л.20 и 21 стария кредитор упълномощава новия да
уведоми от негово име всички длъжници с цедирани вземания за цесията, с оглед
изпълнение законовите изисквания на чл.99, ал.3 ЗЗД.
В тази връзка е изготвено уведомително писмо изх.№УПЦ-Ц-ИАМ/2277786 от цесионера с
изискуемото се от цитираната норма съдържание до въззивника С.Р.Б.. Като доказателство
за връчване на горното писмо е приложена към исковата молба обратна разписка към
4
товарителница №67576228, издадена от куриерска фирма "Л е", с подадтел: С.Р.Б. и
получател "А за с на в" ЕАД, подписано на дата 20.12.2017 г. в частта относно куриера.
Служебната справка в ТР действително сочи въззиваемото дружество за правоприемник на
цесионера.
Според съдебно-счетоводната експертиза остатъкът от задължението на С.Р.Б. по процесния
договор за паричен заем от 30.03.2015 г. към датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК (31.08.2017 г.) е в размер на 2422, 30 лв., в това число: 1161,04 лв. – главница, 139,16
лева – договорна лихва за периода от 29.04.2015 г. до 25.11.2015 г., 864,12 лева – неустойка
по чл.4, ал.2 от договора за периода от 24.04.2015 г. до 25.11.2015 г., 27,00 лева – неустойка
по чл.8, ал.1 от договора за периода от 28.07.2015 г. до 25.11.2015 г., 44,52 лева – неустойка
по чл.8, ал.5 от договора за периода от 29.06.2016 г. до датата на цесията – 31.01.2016 г.,
/вкл./, и 186,45 лева – законна лихва за забава от 01.02.2016 г. до 31.08.2017 г. Посочено е по
отделни пера задълженията относно главница, договорна лихва, неустойка по чл.4, ал.2 от
Договора, неустойка по чл.8, ал.2 от договора, както и законната лихва за забава. Посочено е
по отделни пера, а именно дължима сума 3372,30 лева, платена сума 950,00 лева и остатък за
плащане 2422,30 лева. В заключението се посочва, че в счетоводството на ищеца са
отразени две плащания от страна на ответника, на обща сума в размер на 950,00 лева, от
която сума 433.40 лева са отнесени към месечните вноски, 498.60 лева са отнесени за
погасяване на неустойка по договор за заем, 18,00 лева са отнесени към такса разходи по
чл.8, ал.1 от договора.
По делото са допуснати и назначени две единични съдебно-графологически експертизи,
както и тройна съдебно-графологическа експертиза. С оглед формираните изводи на
експертите и техния брой, съдът кредитира заключението от тройната съдебно-
графологическа експертиза като пълно, ясно и обосновано, съобразно което се налага
категоричния извод, че процесния договор и декларация са подписани от жалбоподателя
С.Б..
Видно от приложените по делото материалите по ч.гр.д.№2268/17 г. по описа на РС-
Благоевград със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ищцовото
ЕАД е поискал и респ. получил заповед за изпълнение срещу въззивника за следните суми:
сумата от 1161, 04 лв. главница по сключения Договор за паричен заем №2277786 от
30.03.2015 г., сключен между "И.А.М" и С.Р.Б., което вземане е прехвърлено на "А за с на в"
(правоприемник на "А за с на в" АД, понастоящем "А за с на в" ЕАД) с Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и Приложение №1/01.02.2016 г. към
Рамков договор за продажба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (31.08.2017 г.) до
окончателното изплащане на дължимото; сумата в размер 139. 16 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 28.06.2015 г. до 25.11.2015 г. (падеж на последната
погасителна вноска); сумата в размер на 864. 12 лв., представляваща неустойка за
5
неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.06.2015 г. до 25.11.2015 г. (падеж
на последната погасителна вноска); сумата в размер на 238. 95 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 29.06.2015 г. до 30.08.2017 г.; сумата от 27. 00 лв.,
представляваща такса разходи; сумата от 48. 61 лв., представляваща внесена държавна
такса, сумата от 75 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В предвидения от
закона срок и ред от длъжника е постъпило възражение, в което отрича дължимостта на
посочените суми.
При тези фактически данни, които правилно са установени от първоинстанционния съд, в
обжалваното решение е прието, че ответницата дължи единствено сумата от 550 лв. –
главница, като извършените от нея плащания в размер на общо 950 лв. е зачетено за
погасяване на главницата в размер от 1500 лв. Първоинстанционният съд е приел, че на
основание чл.23 ЗПК процесният кредитен договор е нищожен, поради което се дължи само
връщане на главницата. За неоснователни са счетени исковете за договорна лихва за сумата
от 139, 16 лв. за периода от 28.06.2015 г. до 25.11.2015 г., такса за разходите – 27 лв.,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 864, 12 лв. за периода от
28.06.2015 г. до 25.11.2015 г. и обезщетение за забава за сумата в размер на 238, 95 лв. за
периода от 29.06.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
При така изложените факти, съдът намира, че правилно районният съд е счел за доказани
предпоставките за признаване съществуването по реда на чл.422 ГПК на заявеното вземане
за сумата от 550 лв. главница по кредитния договор, основано на представения договор за
цесия. Решението в отхвърлителната част не е атакувано с жалбата, поради което и съдът не
разполага с право да обсъжда въпросите за недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, на която база са отхвърлени същите и е присъдена на основание
чл.23 ЗПК чистата стойност на кредита (арг. от чл.269 ГПК).
Съдът намира, че правилно и законосъобразно районният съд, след преценка
недействителността на договора за потребителски кредит, е присъдил в полза на
въззиваемия сумата от 550 лв. Изложените в тази връзка съображения от районния съд се
споделят изцяло от настоящият състав, който препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Неоснователно се поддържа в жалбата, че цесията на процесните вземания не е породила
действие по отношение на длъжника- ответницата по предявените искове. Въззивният съд
намира за основателно възражението на особения представител, че не е доказано
съобщението за цесията да е връчено лично на длъжника с представената по делото обратна
разписка. Това е така, защото от една страна, въпросната обратна разписка е с подател (а не
получател) С.Б. и получател (а не подадетел) "А за с на в" ЕАД, а от друга страна, същата е
подписана в долния десен ъгъл, където са изписани данните на ищеца и под графата,
касаеща куриера. Ето защо, съдът намира, че от приложената обратна разписка, не може да
се направи еднозначен извод, че описаната в нея пратка (уведомителното писмо за цесията) е
връчено на длъжника С.Б.. Останалата невръчена пратка обаче, не променя извода, че
6
ответницата е била уведомена за извършената цесия, тъй като уведомлението е достигането
до знанието на ответницата с приложенията към исковата молба. Този факт, настъпил в хода
на производството по делото следва да бъде съобразен по реда на чл.235 ал.3 ГПК. В
съдебната практика е прието, че уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД за прехвърлянето на
вземането може да бъде извършено от новия кредитор (цесионера), ако е упълномощен за
това от стария кредитор /цедента/ -решение по т.д.№62/2015г. на ВКС-ТК-В т.о., решение
№137/2.06.2015г. по гр.д.№5759/2014г.-ГК-Трето г.о.;решение №156/30.11.2015г. по т.д.
№2639/2014г.-ТК-В т.о. В случая освен включената в цесионния договор клауза за
предоставяне на право на цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането,
има и изрично упълномощаване за това по представеното пълномощно. Връчването на
уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД като приложение към исковата молба на особения
представител на ответницата поражда за нея предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД действие
/вж.решение №114/07.09.2016г. на ВКС-ТК-В т.о. по т.д.№362/2015г.;решение
№123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ТК-В т.о.;решение №3/16.04.2014г. по т.д.
№1711/2013г. на ТК-Първо т.о./. Връчването на особен представител е приравнено на
връчване на страната /решение №209/28.11.2018г. по т.д.№2530/2017г. на ТК-Първо
т.о.;определение №260/16.05.2019г. по т.д.№1821/2018г. на ТК-Първо т.о.Предвид
изложеното доводът на особения представител на ответницата за неизвършено съобщаване
на цесията по чл.99 ал.3 ЗЗД, е неоснователен.
Несъстоятелно е възражението на особения представител, че нищожността на договора за
кредит влече и нищожност на договора за цесия. От една страна, такова възражение не е
направено в срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което
въззивният съд не може да го разгледа, като преклудирано. От друга страна, това
възражение по съществото си е неоснователно, защото процесния договор за кредит не е с
невъзможен предмет. С него е прехвърлено съществуващо вземане на "И.А.М" към С.Б.,
поради което договорът не е с невъзможен предмет. Обстоятелството, че част от неговите
разпоредби са били недействителни, изобщо не означава, че договора е с невъзможен
предмет. Обект на цесията може бъде всякакво прехвърлимо вземане, което съществува към
момента на цедирането /включително неизискуемо и спорно вземане/. Безспорно към
момента на цедирането е съществувало вземане на "И.А.М" към С.Б. за главницата, по
отношение на която искът е уважен, поради което доводът на особения представител за
нищожност на договора за цесия, освен че е преклудиран, е и несъстоятелен.
Изцяло несъстоятелни, с оглед данните по делото, са и останалите доводи в жалбата, а
именно, че не е осъществено пълно и главно доказване на твърденията в исковата молба, че
ответникът е бил страна по процесния договор, че е бил обвързан от същия, че са спазени
изискванията относно защитата на потребителите при договора за потребителски кредит, че
ответникът е получил заемната сума, че е бил сключен договор за прехвърляне на вземания,
че процесиите вземания са били прехвърлени върху ищеца, че последното с било надлежно
съобщено на ответника. От приложения договор за паричен заем е видно, че същият е
сключен между страните по делото, доказва се, че страна по него в качеството на длъжника
7
е ответницата Божинова, която го е подписала лично (вж. тройната съдебно-графологическа
експертиза), както и се доказа, че същата е получила заемната сума (вж. чл.3 от договора),
като се доказа, че вземанията са надлежно прехвърлени в полза на ищеца, за което
ответницата е била уведомена с връчване на исковата молба. Доказан е и непогасения
остатък от главницата. Ето защо и изложените в противната насока доводи са
несъстоятелни.
С оглед изложеното, атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен в обжалваната
част, поради което в тази част следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.8 ГПК,вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП
жалбоподателят дължи на въззиваемото дружество направените по делото разноски пред
настоящата инстанция за юрисконсулт в размер на 100 лв. и 300 лв. за заплатени разноски за
особен представител пред въззивния съд. Или общо сумата от 400 лв. за разноски по делото.
На особения представител на жалбоподателя – адв.Г.С.Я, следва да се изплати
възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство пред въззивния съд
в размер на 300 лв., внесено с платежно нареждане на л.15 от въззивното дело.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3807 от 13.05.2020 г., постановено по гр.д.№104/2018 г. по
описа на РС-Благоевград, в частта, с която, на основание чл.415 от ГПК, съдът е признал за
установено по отношение на ответника С.Р.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б,
кв.С, бл., че дължи на "А за с на в" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул. Д-р
П.Д. №, представлявано от Н.Т.С и М.Д.Д, чрез пълномощника юрк. Б.Н.Р, частично
следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д.
№2268/2017 г. по описа на Районен съд-Благоевград, произтичащи от Договор за паричен
заем с №2277786, сключен на 30.03.2015 г. между "И.А.М" и С.Р.Б., прехвърлено от страна
на "И.А.М" по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г. в полза на "А за с на в" ЕАД, както следва: сумата от 550 лв. (петстотин и
петдесет лева), представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в Районен съд-Благоевград
(31.08.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските.
В останалата част, с която исковете са отхвърлени, решението е влязло в законна сила,
поради необжалването му в установения от закона срок.
ОСЪЖДА С.Р.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, кв.С, бл., да заплати на "А за с
8
на в" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул. Д-р П.Д. №, сумата от 400 лв.
(четиристотин лева) – разноски пред въззивния съд.
ДА СЕ изплати на адв.Г.С.Я възнаграждение за осъщественото от нея процесуално
представителство на жалбоподателката пред въззивния съд в размер на 300 лв. (триста
лева), внесено с платежно нареждане на л.15 от въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9