РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Враца, 26.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 21.07.2022г. / двадесет и първи юли две хиляди
двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 213 по описа на АдмС – Враца за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано въз основа на жалба, предявена
от „Т.– К.и с.“ ЕООД ***, против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020г. изх.№02-060-2600/723 от 11.03.2022г.
на Зам.Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
гр.София. С това писмо жалбодателят е уведомен, че заявените от него суми по подмярка 13.1/НР1,
мярка СЕПП, мярка СПП и по схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, са намалени
/Таблица 1/, посочени са ставките за схема/мярка /лв./ха/ за кампания 2020г., отразени
са извършените плащания в Таблица №2, които се равняват на нула.
В жалбата се сочи, че оспореното
уведомително писмо, имащо характер на индивидуален административен акт, е
незаконосъобразно, тъй като при издаването му е допуснато нарушение на
процесуалния и материалния закони. Поддържа се, че оспореният акт е
немотивиран, тъй като в него не са
изложени всички факти и обстоятелства, както и правните основания, имащи
значение за издаването му. Освен това, в
акта не са посочени конкретните площи, които са приети за недопустими и въз
основа на какво е сторено това. Твърди
се, че всички заявени площи са допустими за подпомагане, тъй като
отговарят на всички изисквания, залегнали в Наредбите, в които тази дейност е
регламентирана. Сочи се, че по силата на
Заповед РД20-107/26.05.2022г. на Министъра на земеделието в допустимия
слой е включена цялата площ на имот 30606-458-1-3
от 94.39ха, което не е отчетено при
определяне на сумите за субсидиране. Прави се искане оспореното писмо да бъде отменено като незаконосъобразно и
преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне с указания. Претендират се разноски. В с.з. и в писмено становище
* М.С. развива подробни съображения за
незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител *
Л.Х.,в с.з., в писмено становище и в
писмена защита я оспорва, като заявява, че
законосъобразно на жалбодателя е
отказано плащане по отношение на имот от 1.58ха, като по отношение на имота от
94.39ха заявява, че действително цялата площ е включена в допустимия слой след
решение на АдмС Враца и последваща заповед на Министъра на земеделието,
цитирана по-горе, което не е взето предвид при издаване на уведомителното
писмо. Изтъква, че единствено МЗХГ е органът, който определя правните основания
за ползване на земеделски земи, като ответникът се е съобразил с предоставената
от министерството информация. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена по
отношение на парцела, чиято площ не е
включена изцяло в допустимия слой и да бъде уважена по отношение на парцела,
част от площта на който неправилно е
била изключена от допустимия слой. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Дружеството - жалбодател е
подало общо заявление за подпомагане
с вх.№19220561/09.04.2020г. с УРН
532503. Във връзка със заявлението е извършена автоматична проверка на
въведените данни на 15.05.2020г. в 11.45часа.
При тази автоматична проверка е
установена грешка в заявлението, изразяваща се в надвишена площ от 72.56ха,
като в детайли е посочен един брой БЗС - 30606-458-1-2. Депозирано е заявление с
редактиране на заявените схеми и мерки с дата 04.06.2020г., в което са вписани БЗС 30606-458-3 с площ от 94.39ха и БЗС 48129-221-1-2 с площ
от 1.53ха, които имоти са заявени за
ползване по схеми по подмярка 13.1/НР1, мярка СЕПП и мярка ЗДП. Извършена е
втора автоматична проверка на 04.06.2020г., която е установила разлика в
площите на декларираните БЗС.Приемайки установеното от автоматичните проверки,
че декларираните площи са повече от площите с правно основание, ответникът е издал оспорения пред съда
административен акт.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че пред него е оспорен индивидуален
административен акт, засягащ права и законни интереси на жалбодателя като
участник в административното производство, независимо от
наименованието “Уведомително писмо”.
Видно от съдържането му, с него е формирано волеизявление, съгласно което на жалбодателя е отказано финансово
подпомагане за кампания 2020г. по
детайлно посочени схеми и мерки, посочени са ставките за схемите и
мерките за кампания 2020г. и извършените
плащания. Оспорването е извършено и в законоустановения преклузивен срок.
Писмото е връчено чрез СЕУ и изтеглено от жалбодателя на 16.03.2022г., а
жалбата е депозирана чрез ответника на 24.03.2022г.
с вх.№02-060-2600/723#2,
поради което същата се явява процесуално
допустима.
Преди да разгледа основанията за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, съобразно задължението по
чл.168 ал.2 от АПК, съдът следва да се произнесе по отношение на неговата
валидност. Съгласно чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП
оправомощеният орган да се произнесе по заявлението за финансово
подпомагане е Изпълнителният директор на Фонд “Земеделие”, в качеството му на Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, като в ал.4 на
същата разпоредба му е предоставена възможността да делегира
тези свои правомощия на Зам.изпълнителните директори, което той е сторил
с представената по делото Заповед №
03-РД/772
от 08.03.2022г., с която е делегирал права на Зам.изп.директор П.С., който
е и издател на оспорения пред съда административен акт. С оглед изложеното
оспореното уведомително писмо се явява издадено от компетентен административен
орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената писмена форма,
поради което същото не е нищожно.
Оспореното Уведомително писмо обаче
се явява незаконосъобразно поради следните съображения:
На първо място административният акт не е мотивиран, в него
не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В уведомителното
писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за извършеното
намаляване на финансовото подпомагане. Не е изложено въз основа на какви
обстоятелства органът приема, че са налице недопустими за подпомагане парцели, които дори не са конкретно посочени. В
самото уведомително писмо не се
сочи точно коя хипотеза от колона 3 „Намаления“ в Таблица №1 е послужила
за намалението и как е направено
изчислението. Едва с жалбата се навежда
довода, че намалението е извършено въз основа на това, че за парцелите липсва
правно основание. Посочването на парцелите
в становищата на ответника под формата на таблица, не санира
този пропуск на административния акт. Също така
от съдържащата се в писмото
Таблица №2 е видно, че оторизираните суми не са изплатени, защото са
прихванати, но не се сочи на какво основание е сторено това, тъй като съгласно даденото разяснение това може да
бъде сторено на няколко независими едно от друго основания. Действително,
мотивите за издаване на уведомителното писмо могат да се съдържат в друг подготвителен акт, но в случая
единственото доказателство, на което се позовава ответника в представеното от
него становище от 30.03.2022г. е
резултатът от автоматичните проверки, извършени на 15.05.2020г. и на 04.06.2020г. за недопустими
площи. Също така, като забележка е
отразено, че тези проверки са само във връзка с наличните към момента грешки
във въведените данни и не представляват административни проверки по смисъла на
чл.37 от ЗПЗП. Уведомителното писмо не е съобразено и със Заповед
№РД20-107/26.05.2022г. на Министъра на земеделието, от която е видно, че в
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020г. е
извършена корекция и в него е включена
цялата площ на имот №30606-458-1-3,
което е предпоставка за друг начин на
изчисление на оторизираните суми.
Действително, тази заповед е издадена след издаване на уведомителното писмо, но
при наличие на висящо съдебно производство, изходът от което има значение за
волеизявлението на административния орган, той е следвало да спре административното производство до произнасянето на съда с окончателен съдебен
акт, респективно на Министъра на земеделието с нова заповед, след което да се произнесе, вземайки предвид
новите факти.
В оспорения акт не са посочени и
правните основания за издаването му. Посочената разпоредба на чл. 30 от ЗПЗП регламентира създаването, съдържанието и поддържането на електронна система с данни
за извършени през текущата година проверки, а разпоредбата на чл. 37 от ЗПЗП сочи
видовете проверки, които се извършват. Не са посочени разпоредбите, които са
нарушени, поради което съдът не може да осъществи съдебен контрол в тази
насока.
Поради това уведомителното писмо
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото следва да се върне
като преписка на административния орган за ново произнасяне, при което да бъдат изложени конкретни факти и правни основания за издаването
на акта, както и доказателства, с
които е извършено установяването на
нередностите на заявлението. При новото
произнасяне административният орган следва да се съобрази и със Заповед
№РД20-107/26.05.2022г. на Министъра на земеделието за включване на допълнителни площи, допустими за подпомагане,
по отношение на жалбодателя.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбодателя следва да се присъдят направените
от него деловодни разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146 т.3 и т.4 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020г. с изх.№02-060-2600/723 от 11.03.2022г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените
указания.
ОСЪЖДА
ДФ” ЗЕМЕДЕЛИЕ” ДА ЗАПЛАТИ на „Т.– К. и с.“
ЕООД *** сумата 650 / шестстотин и петдесет / лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: