№ 6514
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110140627 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от ЗД „....“ АД срещу ЗАД .....“ АД иск с правно
основание чл. 411 КЗ за сума в размер на 5189.86 лева – представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” /с включена сумата от
15.00 лева – ликвидационни разноски/, ведно със законната лихва от датата на ИМ –
28.07.2022год. до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 15.02.2021г. в района на гр. София, на ул. „Момино
венче“ до № 27 управлявайки МПС с марка „....”, с рег. № ..., водачът му Л. В. Б.
реализира ПТП, при което уврежда МПС с марка „....“, с рег. № ........, управлявано от
В. В. Д., който към момента на увреждането има сключена валидна застраховка в ЗД
„....“ АД – полица № ....... Изплатена е сума, представляваща застрахователно
обезщетение, в размер на 5174.86 лева.
Съгласно двустранен протокол за ПТП вина за настъпването му има водачът на
МПС с марка „....”, с рег. № ..., вследствие на което са настъпили материални щети.
Делинквентът е представил валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена при ответника. След изплащане на застрахователното
обезщетение и суброгирането в правата на застрахованото лице от ЗД „....“ АД е
изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 5189.86 лева /с включена
сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски/, но ответникът не я е заплатил.
Прилага писмени доказателства, които като относими към предмета на делото следва
да бъдат приети. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който изразява становище по допустимостта и
основателността на исковата претенция. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП
„ГО“ на увреждащия автомобил е застрахована при същия, както и съществуването на
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца за
1
увредения автомобил. Не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Оспорена е верността на представения
двустранен констативен протокол за ПТП. Заявява, че липсват каквито и да било
обективни доказателства за механизма на процесното ПТП и за отговорността за
настъпването му. Оспорва вината на делинквента. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС.
Оспорва твърдението на ищеца, че всички вреди се намират в причинната връзка с
процесния инцидент. Евентуално посочва, че действително причинените вреди са в по
– нисък размер. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
В тежест на ищеца ЗД „....“ АД е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на
лицето причинило увреждане, 2/. характерът и размерът на вредите; 3/. наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период; 4/.
плащането на застрахователно обезщетение и 5/. наличие на застрахователно
правоотношение на делинквента с ответника, по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличие на
предпоставките на деликтната отговорност на лицето, причинило увреждане, следва да
се изложи следното: фактическият състав на деликтната отговорност, регламентирана в
нормата на чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното
деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения извършител.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
15.02.2021г. /л. 8/ се установява, че на 15.02.2021г. в района на гр. София, на ул.
„Момино венче“ до № 27 е осъществило пътно-транспортно произшествие с участници
– Л. В. Б., управляващ МПС с марка „....”, с рег. № ... и В. В. Д., управляващ МПС с
марка „....“, с рег. № ......... На МПС с марка „....“, с рег. № ........ са нанесени щети. В
тази връзка ответникът изрично е оспорил механизма на процесното ПТП, както и
вината на водача Л. В. Б.. В тази връзка следва да се вземе предвид обстоятелството, че
видно от представения по делото протокол /л. 8/ се установява, че делинквентът Л. В.
Б. е признал обстоятелството, че вината за процесното ПТП е негова. Посоченото
обстоятелство напълно съответства на механизма на настъпване на ПТП, посочен в
протокола и в исковата молба. Този факт съответства и на събраните по делото гласни
доказателства, получени чрез разпита на свидетелите Л. В. Б. /л. 73 и сл./ и В. В. Д. /л.
101, стр. 2 и сл./.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно,
поради следните съображения: съгласно константната практика на ВКС изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
2
обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за
настъпването му или го е улеснил /в този смисъл са Решение №206/12.03.2010г. по т. д.
№ 35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т. д. № 286/2011г. на I т.о.
на ВКС, Решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т. д. № 44/2012г. на II т.о. на ВКС/. В случая в производството по
предявения иск е доказано, че вредите са причинени в резултат от противоправното
поведение на водача на МПС с марка „....”, с рег. № ..., доколкото от представения по
делото протокол за ПТП и от изготвената САТЕ се установява, че последният не е
спазил правилата за движение по пътя, ударил е паркираното МПС с марка „....“, с рег.
№ ........ и е причинил процесното ПТП. Не са установени по надлежния ред, с
ангажирани, съобразно въведената с чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствена тежест,
каквито и да било годни доказателствени средства, въз основа на които настоящият
състав да приеме, че е налице съпричиняване от страна на водача на пострадалото
МПС с марка „....“, с рег. № .........
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период;
плащането на застрахователно обезщетение и наличие на застрахователно
правоотношение на делинквента с ответника, по договор за застраховка Гражданска
отговорност, с изготвения по делото доклад /л. 48, стр. 2/ същите са отделени като
безспорно установени в отношенията между страните.
Относно последната предпоставка за уважаване на иска, а именно – доказване
на размера на вредите, следва да се посочи, че спорът между страните касае именно
обема на регресната отговорност на ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Във връзка с този елемент от
фактическия състав на предявения иск следва да се вземат предвид следните
съображения:
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, съгласно чл.343, ал.1 КЗ, като по правилата на
чл.499, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Нормата на 411 КЗ установява, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение (което, на
основание чл.499, ал. 2 КЗ, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие), както и обичайните разноски направени за
неговото определяне. По правилата на чл.411 КЗ застрахователят по имуществена
застраховка (в случая - ищецът) може да предяви вземанията си направо към
застрахователя на причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” (в
случая - ответникът).
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че вредите,
нанесени на процесния лек автомобил се намират в причинно-следствена връзка с
описания механизъм на ПТП. Вещото лице е посочило още, че пазарната стойност на
щетите възлиза на сумата 5395.58 лева / л. 96/. Доколко ищецът е претендирал сума в
по-нисък размер, то съобразно принципа за диспозитивното начало съдът е обвързан от
размера на предявения иск, поради което искът се явява основателен и доказан изцяло.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от
предявяване на заявлението – 28.07.2022год. до окончателното изплащане на сумата.
3
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца, които възлизат
на сумата от лева, от които сума в размер на 1080.00 лева, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК /л. 88/.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД .....“ АД, с ЕИК ......, със съдебен адрес: ...... да заплати на ЗД
„....” АД, с ЕИК ......, със съдебен адрес: ...., на основание чл.411 КЗ сума в размер на
5189.86 лева – представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско” /с включена сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски/,
ведно със законната лихва от датата на ИМ – 28.07.2022год. до изплащане на
вземането., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1080.00 лева – разноски
за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4