Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260116 30.12.2020
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …............……………........................………..…….... състав
на тридесети декември …..………………………… две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар …….………….………………………………………………………..……….……
прокурор ……………………….........................................................………………….….......
като разгледа докладваното от ..........................председателя ...…..................…..………...
В. гр. дело № 967 по описа за 2020 г…..…………………………………………….……
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК, образувано по жалба вх. № вх. № 2260 ОТ 11.09.2020 г. / п.к. 10.09.2020 Г./ , подадена от З.В.Д. *** против Разпореждане на ДСИ при РС Димитровград от 30.06.2020 г., постановено по изп.д. № 702/2018 г., с което са приети размер на разноски в изпълнителното производство, представляващи платено възнаграждение на адвокат от 405 лв.
Недоволна от това разпореждане е останала жалбоподателката Д., която обжалва в срок.Твърди,че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и моли то да бъде отменено. Твърди,че пълномощникът не е извършвал никакви действия до момента, както и че взискателят е лице с юридическа правоспособност, поради което може сам да извършва процесуални действия в производството.
В срок няма постъпили писмени възражения.
В приложените по делото писмени мотиви на ДСИ Кр.Маджурова – Тодорова взема становище за допустимост на подадената жалба, а по същество – за нейната неоснователност.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страната, обсъждане на събраните по изпълнителното дело доказателства и обясненията на ЧСИ, констатира следното:
Изп.дело № 702 от 2018 г. е образувано по молба вх. № 15022 от 21.12.2018 г., подадена от П.В.П. въз основа на изпълнителен лист издаден на 08.11.2018 г. от РС Хасково по гр.д. № 852/2014 г. по описа на съда.Длъжник в производството е З.В.Д.. Присъединен взискател е Държавата.
Извършено е проучване на имущественото и имотно състояние на длъжника, насрочен е опис на недвижим имот и публичната му продан. Към настоящият момент производството по изпълнителното дело е спряно въз основа на издадена обезпечителна заповед от 09.10.2020 г., издадена от ОС Пловдив по ч.гр.д. № 2344/2020 г. по описа на съда.
На 04.02.2020 г. е депозирана молба от адв. Д.Г. с искане всички книжа по делото да бъдат връчени на посочения в молбата адрес. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 06.02.2020 г. Предмет на договора е процесуално представителство по изп.д. № 702/2020 г. по описа на СИС при РС Димитровград. Договорено е възнаграждение в размер на 500 лв., което видно от направеното отбелязване в договора е заплатено в брой.
На 27.02.2020 г. е депозирана молба от адв. Г. с искане да бъдат присъдени направените в изпълнителното производство разноски.
С Разпореждане от 04.03.2020 г. ДСИ е приел като разноски по делото сумата в размер на 500 лв., представляващо платено възнаграждение на адвокат.
В срок длъжникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С Разпореждане от 30.06.2020 г., предмет на настоящата жалба ДСИ е приел за основателно направеното възражение и намалил размера на разноските, представляващо платено възнаграждение на адвокат от 500 лв. на 405 лв.
Разпореждането е връчено на длъжника на 27.08.2020 г./л.164/. Жалбата е подадена на 10.09.2020 г. по пощата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е по реда на чл.435 от ГПК, подадена от легитимирано лице - длъжник, в установените срокове и е процесуално допустима. Преценена по същество е частично основателна
В чл.
435 от ГПК законодателят изчерпателно е посочил качествата на лицата в
изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава
процесуалното право на жалба срещу конкретни и изрично изброени действия на
съдебния изпълнител. Съгласно ал. 2 т.7 длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. В случая направените и приети от ДСИ разноски са в размер на 500
лв., представляващи платено възнаграждение на адвокат. Длъжника е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение е
било уважено и намален размера на 405 лв. От мотивите на атакуваното
разпореждане не става ясно механизмът на определяне на това възнаграждение. В
писмените мотиви ДСИ е посочил, че приетият размер от 405 лв. е ориентиран към
минимума.
Настоящият съдебен състав не споделя така
изложените мотиви от ДСИ. Съгласно чл.10 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението на адвокат
за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие на страна в
изпълнителния процес и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземания
над 1000 лв. е 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2-7. Дългът е в
размер на 1556,11 лв., без законовата
лихва, която се дължи върху главницата от 1200 лв. от 01.04.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата. Определено по правилото на чл.10 т.2 вр.
чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата минималното възнаграждение е в размер на 169.47 лв.
Съдът намира,че с оглед на фактическата и правна сложност на делото и това,че
към момента производството не е приключило и вземането на взискателя не е
удовлетворено, не са налице предпоставки за намаляване на адвокатското
възнаграждение в минимума предвиден в Наредбата. Същото следва да бъде
определено на 350 лв., който размер е около средния размер между минималното
предвидено в Наредбата и платеното от взискателя възнаграждение на адвокат.
Неоснователно е направеното от длъжника
възражение, че не се дължат тези разноски, доколкото взискателят е лице с
юридическо образование и това му позволява сам да извършва процесуалните
действия. Това,че взискателят е лице с юридическо образование не го лишава от
възможността да упълномощи адвокат, който да го представлява в изпълнителния
процес.
С оглед изложеното атакуваното разпореждане на ДСИ при РС Димитровград следва да бъде отменено и намален размера на приетите разноски, представляващо платено възнаграждение на адвокат от 500 лв. на 350 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
По подадената от З.В.Д., ЕГН ********** *** против Разпореждане на ДСИ при РС Димитровград от 30.06.2020 г., постановено по изп.д. № 702/2018 г.,с което са приети размер на разноски в изпълнителното производство, представляващи платено възнаграждение на адвокат от 405 лв.
ОТМЕНЯ Разпореждане на ДСИ при РС Димитровград от 30.06.2020 г., постановено по изп.д. № 702/2018 г., с което са приети размер на разноски в изпълнителното производство, представляващи платено възнаграждение на адвокат от 405 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на приетите разноски в изпълнителното производство, представляващи платено възнаграждение на адвокат от 500 лв. на 350 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове 1.
2.