№ 11316
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110102117 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск от „С.В.“ АД с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за признаване на установено между страните, че ответникът В. Г.
Г. дължи на ищцовото дружество сумата 7377.18 лева – неплатена цена на доставена и
потребена вода, за която са издадени фактури за периода 01.03.2012 г. до 18.03.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.09.2021
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№51472/2021 г. на Софийски районен съд, 168 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия на „С.В.“ АД с предмет доставка на Вик услуги. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в
обект, находящ се в АДРЕС, които не са заплатени. Твърди, че ответникът следва да
отговаря като потребител на ВиК услуги по смисъла на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги в качеството си на собственик на имота.
Съгласно действащите общи условия на ищеца потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на
фактуриране. Претендира присъждането на разноски и за двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага доводи за неоснователност на иска. Поддържа, че не е обвързан с облигационно
правоотношение с ищеца, както и че не е потребител на ВиК услуги. Посочва, че общите
условия на ищеца не го обвързват, тъй като липсват доказателства същите да са
публикувани. Счита, че не се установява действително потребената вода, както и начина, по
който ищецът е остойностил количествата вода. Позовава се на изтекла в негова полза
кратка погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198, ал. 1
1
от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми, както и че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на този закон и
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според
същия закон ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции
и другите съоръжения. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ се съдържа легална дефиниция на
понятието „потребители“ на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
По делото е установено от представената, неоспорена от ответника, извадка от
имотния регистър по отношение на лицето В. Г. Г. ЕГН ********** за периода 01.01.1998 г.
до 05.03.2021 г., че лицето на 23.12.2010 г. е вписано като изключителен собственик на
недвижим имот, находящ се в АДРЕС. Видно от справката по отношение на имота
ответникът в качеството си на ипотекарен длъжник е учредил договорна ипотека на
23.12.2010 г., която на 29.01.2020 г. е заличена. Предвид това, съдът приема с оглед
разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, че през исковия В. Г. Г. е бил потребител на ВиК
услуги в качеството си на собственик и титуляр на партидата на имота, и като такъв е бил в
облигационна връзка с ищцовото дружество при публично известни общи условия. За да
възникне облигационно правоотношение между страните с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1
от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, не е необходимо подаването
на изрично заявление от името на собственика на имота, ползващ ВиК услуги.
По делото обаче не са представени никакви доказателства, от които да се установи
реалната доставка на ВиК услуги за процесния период до сочения от ищеца имот, въпреки
че още с доклада по делото съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест за
установяване както на наличието на облигационно отношение между страните, така и на
това, че през исковия период е доставил ВиК услуги в претендираното количество в
процесния обект. При липсата на пълно и главно доказване от страна на ищеца на
твърдените факти, че до процесния имот са доставени ВиК услуги в претендираните
количества и на претендирната стойност, следва да се приеме, че не са доказани елементите
на фактическия състав на вземането му, въпреки указанията на съда, поради което и
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ следва да
бъде отхвърлен. По делото е изслушано заключение на съдебно – счетоводната експертиза,
според което след проверка в счетоводството на ищеца е установено, че дължимата сума за
периода 10.03.2021 г. до 17.04.2021 г. е в размер на 7377.18 лева – главница. независимо от
това следва да се посочи, че счетоводните записвания на ищцовото дружество не
установяват реалната доставка и доставените количества още повече, че ищецът бе задължен
2
да представи по реда на чл. 190 ГПК документи за извършените отчети, чието непредставяне
трябва да се съобрази по реда на чл. 161 ГПК, респ. че реалните количества доставена вода
не са отчетени. Издадени от ищеца през процесния период фактури за клиентски номер
********** са с получател Бегония Г.а Цветкова и също не установяват доставка на ВиК
услуги по отношение на процесния имот за процесния период
С оглед недоказване възникването на вземането на ищеца съдът не следва да обсъжда
евентуалните възражения на ответника за погасяването му по давност.
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва. По изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответника, който претендира
присъждането на такива за адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лева за
настоящото производство, които следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.В.“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление;
АДРЕС срещу В. Г. Г. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 7377,18 лева – неплатена
цена на доставена и потребена вода за периода 01.03.2012 г. до 18.03.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.09.2021 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№51472/2021 г. на Софийски районен съд, 168 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление; АДРЕС да
заплати на В. Г. Г. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
750,00 лева – разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3