Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., ……….2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на деветнадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2909 по описа за 2018 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.143, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86
вр. и вр. с чл.99 от ЗЗД .
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 от ГПК въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в
резултат на което и съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за него възникнал правен
интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията срещу ответника. Между „Ф.Б.“ ЕООД като кредитор и О.В.В. като
кредитополучател бил сключен Договор за кредит №*** от 27.07.2016г., чрез
средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт/ във формата
на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи, ЗЗД и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема
били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и
неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.
Съгласно сключения договор, кредитополучателят декларирал, че приема всички
условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова
услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР, както и тези посочени в
Общите условия. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят
удостоверявал, че получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Тарифа на „Ф.Б.“ ЕООД в случаите, в които същата била
приложима, както и с Общите условия неразделна част от същия. По силата на
сключения договор за кредит №*** от 27.07.2016г. на кредитополучателя бил
отпуснат кредит в размер на *** лв., който следвало да бъде върнат ведно с
лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на *** лв., за срок от 360
дни. Поради наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК, кредиторът
следвало да оцени кредитоспособността на кредитополучателя. От своя страна с
цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде
одобрен кредитът от „Ф.Б.“ ЕООД, кредитополучателят предложил обезпечение,
предоставено от Гарант – „Ф. Б.“ ЕООД, което дружество било одобрено от
кредитора и същото фигурирало под №237 в списък на кредитни институции,
лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на
територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 27.07.2016г. между
О.В.В. /кредитополучател/ и „Ф. Б.“ ЕООД /Гарант/ бил сключен договор за
гаранция с №***, по силата на който гарантът се задължил в полза на кредитора
да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се
задължавал солидарно с последния. Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при
неизпълнение на задълженията на кредитополучател, дружеството кредитор имало
право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо
предварително да е поискал удовлетворяването им от кредитополучателя. Съгласно
чл.5 от Общи условия, които се прилагали към договор за гаранция №***, сключен
между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД, кредитополучателят се задължил да плати
на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в договора
за гаранция, като в случая таксата за гаранция била *** лв.. Ответникът не
изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Ф. Б.“ ЕООД. Вследствие на това, дружеството – гарант „Ф. Б.“
ЕООД, погасило дължимата сума в пълен размер към „Ф.Б.“ ЕООД, с което встъпило
в правата на кредитор и от този момент за него възникнал правен интерес за
предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя. Датата на
последна вноска по кредита била на 22.07.2017г., респективно вземането било
изискуемо в пълен размер след тази дата. В изпълнение разпоредбата на чл.10 /т.1-т.8/
от Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне
която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна
дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за
конкретния случай към настоящия момент била в размер на *** лв. и
представлявала административна такса за събиране на вземането. На 01.12.2017г.
бил сключен договор за покупко-продажба на отписвания н.необслужвани
потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017г. между „А.з.к.на п.з.“
ООД, ЕИК:*** /цесионер/ и „Ф. Б.“ ЕООД /цедент/ с регистрационен № С 56251, по
силата н. който вземането било прехвърлено в полза н.„А.з.к.на п.з.“ ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По договора за кредит,
ответникът извършвал плащания в размер на 334 лв., поради което дългът бил в
общ размер ***лв., от които: ***лв.
главница, ***лв. договорна лихва за периода от датата на първа
вноска-26.08.2016г. до 22.07.2017г.-датата на последната вноска, *** лв.
административна такса за събиране на вземането, ***лв. такса за гаранция, ***лв.
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване
на забавата- 23.07.2017г. до 17.05.2018г. – дата на подаване н.заявлението. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че „А.з.к.на п.з.“ ООД има срещу О.В.В. по Договор за
кредит №*** от 27.07.2016г. вземания: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва
за периода от 26.08.2016г. до 22.07.2017г. *** лв. административна такса за
събиране на вземането, ***лв. такса за гаранция, ***лв. мораторна лихва върху
непогасената главница от 23.07.2017г. до 17.05.2018г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба подаден в срока
по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника оспорва предявеният иск като неоснователен. Счита, че приложените доказателства не установяват валидно сключен Договор
за кредит от 27.07.2016 г. между „Ф.Б.“ ЕООД като кредитор и О.В.В. като кредитополучател.
Съгласно приложените Общи условия към Информация за заявка за кредит №*** всеки
потенциален потребител, който желаел да сключи договор за паричен заем с
Дружеството, следвало да попълни електронна форма за регистрация - заявка
(молба) за отпускане на заем, намираща се на сайта на дружеството. Заявителят
декларирал своето запознаване и съгласие с общите условия и съгласие да сключи
договор при индивидуални условия в съответствие с тях. За да се пристъпи към
сключване на договора за заем, съгласно т.6 от ОУ било необходимо дружеството
да е одобрило отпускането на заем на кандидат - заемателя и да го е информирало
за одобряването по един от следните начини: -чрез изпращане на СМС на
идентификационния номер на кандидат - заемателя, съдържащ инструкции за начина,
по който заемателят може да заяви съгласието си за конкретните условия на заема
и общите условия; -чрез изпращане на условията на заема, включващи конкретни
условия и общи условия, както и индивидуалният код за потвърждение на електронния
адрес, посочен от кандидат - заемателя. Съгласно т.6.3 от приложените ОУ след получаването на одобрението за отпускане
на заема, заемателят е необходимо да изрази своето съгласие за сключване на
договора за заем по един от следните начини: -чрез изпращане на СМС,
задължително съдържащ думите „FЕR РRIEМАМ“. Изразеното по този начин приемане
се отнасяло, както за конкретните условия на заема, така и за общите условия;
-чрез попълване на кода за потвърждение на заглавната страница на интернет адреса на дружеството.
Изразеното по този начин приемане се отнасяло, както за конкретните условия на
заема, така и за общите условия. Съгласието на заемателя за сключване на договора трябвало да бъде
изпратено до Дружеството в срок от 48 часа от получаването на уведомлението от
Дружеството за одобрено отпускане на заема, съгласно т. 6.4 от ОУ. След изпращане на
съгласието за сключване на договора от заемателя, договорът за заем се считал
за сключен и обвързвал страните /видно от т. б.б от ОУ/. Отговорът,
съдържащ съгласието на заемателя за сключване на договора за заем, потвърждавал
неговото желание за незабавното превеждане на заема по избрания от заемателя
начин. По делото липсвали доказателства, с които да се установи по безспорен
начин, че ответникът О.В. е извършил всички посочените фактически действия за
сключване на договор с „Ф.Б.“ ЕООД - да изрази своето съгласие за сключване на
Договор за заем и това съгласие да е изпратено в посочения срок в ОУ към
договора. Позовава се на чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР, чл.18 ал.2 от ЗПФУР,
съгласно който за доказване на електронните изявления се прилагал ЗЕДЕП, а
съгласно чл.18, ал.3 от ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видео връзка или електронна
поща, се записвали със съгласието на другата страна и имали доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В ОУ на договора
било предвидено, че кредитополучателят следвало да изрази своето съгласие за
сключване на договор за заем чрез СМС с конкретно съдържание или чрез попълване
на код за потвърждение. Кодът за потвърждение имал силата на обикновен
електронен подпис на заемателя, по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП. Страните,
на основание чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП, заявявали изричното си съгласие да
признават кода за потвърждение на заемателя за негов саморъчен подпис във
взаимоотношенията му с дружеството. От този момент се считало, че между тях е
възникнала валидна облигационна връзка, но доказателства за потвърждаване и че
именно ответникът е потвърдил договора, както и последващите му действия не
били ангажирани. Счита, че ищецът не е доказал наличието на валидно сключен
договор за заем между „Ф.Б.“ ЕООД и О.В.. Сочи, че по делото липсват доказателства,
които да установят кога, дали и по какъв начин е изплатена заемната сума.. Ако
се приемело, че е сключен договор за кредит и че О.В. е получил заемната сума,
неясно било дали, кога и по какъв начин гаранта „Ф. Б.“ ЕООД е погасил
задължението на ответника по договора му с „Ф.Б.“ ЕООД. Липсвало и изявление на „Ф.Б.“ ЕООД, че е
получило плащане от гаранта.Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, можел да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск. По делото било недоказано, че гаранта „Ф. Б.“ ЕООД е извършил плащане към „Ф.Б.“
ЕООД, с което да е погасено задължението на О.В., поради което гарантът не
можел да реализира правото си на регресна отговорност към длъжника. Не било
доказано и, че ответникът се е регистрирал в сайта н.Дружеството, че той е
изпратил заявка и е потвърдил, чрез парола за достъп, изпратения му договор з.заем.
Моли съда да
отхвърли изцяло предявените от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД искове срещу
ответника О.В. като неоснователни и недоказани.
По
делото е конституирано трето лице помагач „А.за с.н. в.“ ЕАД на страната на
ищеца, което оспорва възраженията на ответната страна и изразява
становище за основателност на предявените от ищеца искове. Моли съда да
постанови решение с което да уважи същите. Претендира разноски в производството.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1328/2018 г.
по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №714/29.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника О.В.В. / О. А. В./
с ЕГН-********** ***, за сумите: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва от 26.08.2016 г. до 22.07.2017 г., *** лв. такси, ***лв.
гаранция по кредитната сделка, ***лв. мораторна лихва от 23.07.2017 г. до 17.05.2018 г. и законната лихва от 28.05.2018 г. до изплащане
на вземането, както и ***лв. разноски по делото, от които: ***лв. държавна
такса и *** лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в
срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът
предявява иска за установяване съществуването на вземанията си.
От
представените договор №*** от 27.07.2016 г. и разпечатка / л.7/ е видно, че на
27.07.2016 г. ответникът, с посочени лични данни, е завил от IP адрес
217.10.245.244, заем в размер на *** лв., за срок от 360 дни, при
лихва от *** лв., с гаранция в размер на *** лв., с начин за получаване EasyPay.
В разпечатката е посочено, че заема е потвърден на 27.07.2016 г. с SMS към
клиента, с дата на превода към клиента 27.07.2016 г., датата на трансфер към
„Фератум Банк“ на 23.08.2017 г.
По делото са представени Общи условия към д„Ф.
Б.“ оговори за предоставяне на финансови услуги / заеми/ от разстояние,
приложими в отношенията между кредитора „Ф.Б.“ ЕООД и ответника, е видно, че
преди сключване на договор за кредит кандидат –заемателя за да повиши
кредитоспособността си и вероятността искането му за отпускане на заем да бъде
одобрено може да предложи на кредитора едно от следните обезпечения:
обезпечение предоставено от Гарант, във формата на договор за поръчителство;
обезпечение предоставено въз основа на договор за поръчителство от
поръчител-физическо лице и застраховка, покриваща рисковете от неплащане на
заема – чл.5.3 от ОУ.
От представената Разписка №07000467747686 от
27.07.2016 г., 13:05:09 на EasyPay, не оспорена е видно, че заемната сума от ***
лв. по договора за кредит №*** е получена от ответника О.В., което е удостоверено с положен в разписката подпис срещу клиент.
Представеното е заверено копие на потвърждение от „Ф. Б.“ ЕООД, съгласно
което кредит №*** на О.В. с ЕГН-********** е обезпечен с банкова гаранция,
предоставена от „Ф. Б.“ ЕАД като поради неизпълнение на задълженията от
длъжника „Ф.
Б.“ ЕООД изпратил писмено искане за погасяване на дължимите от
длъжника-кредитополучател суми, които поръчителят „Ф. Б.“ ЕАД му изплатил и на
основание чл.146 от ЗЗД „Фератум Банк“ ЕАД встъпил в правата на кредитора.
От заверени копия на договор за придобиване
/покупко-продажба/ на вземания от 01.12.2017 г., приложение към него и
потвърждение з.сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД е видно, че „Ф.
Б.“ ЕООД е прехвърлил н.ищеца „А.за к.на п.з.“ ООД вземанията си към трети
лица-длъжници по договори за кредит, като под №5177 е вземане в общ размер ***
лв. по договор за кредит №*** от 27.07.2016 г. с длъжник О.В..
Съгласно договора за цесия цедента се е задължил да предостави
на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента- цесионера да
уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне. От заверено копие н.пълномощно
/л.22/ е видно, че „Ф. Б.“ е упълномощил ищеца да уведоми от негово име всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани с договора з.придобиване
/цесия/, сключен на 01.12.2017 г. между него като цедент и „А.за к.на п.з.“
ООД като цесионер, включени в приложение
Г като неразделна част от договора за придобиване /цесия/. Към исковата молба е
приложено уведомление до О.В. за извършеното прехвърляне на вземането, с искане
да бъде връчено н.ответника, ведно с препис от исковата молба и
доказателствата.
Представени са заверени копия н.договор з.продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г., сключен между „А.з.к.на п.з.“ ООД и „А.за с.на в.“ ЕАД, потвърждение з.сключен.цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и препис-извлечение от Приложение №1/03.05.2019 г., от съдържанието, н. които става ясно, че вземането на „А.за к.н.п.з.“ ЕООД към ответника О.В. по кредит *** от 27.07.2016 г. с първоначален кредитор „Ф. Б.“ АД с общо задължение към датата на продажбата 03.05.2019 г-. ***лв. в т.ч. остатък от главница- ***лв.; договорн. лихва-***лв.; лихва з.просрочие-***лв. и такси/неустойки ***лв., прехвърлени на „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Представено е и заверено копие н.пълномощно /л.68/, по силата, н.което „А.з.к.на п.з.“ ЕООД като цедент е упълномощило „А.з.с.н. в.“ ЕАД като цесионер да уведоми от името на „А.за к.н.п.з.“ ЕООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани/прехвърлени/ съгласно договора з.продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от 03.05.2019 г., сключен между „А.з.к.на п.з.“ ЕООД в качеството на цедент и „А.за с.на в.“ ЕАД в качеството на цесионер.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по
ч.гр.д.№1328/2018 г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на договор за
придобиване /продажба на вземания от 01.12.2017
г., ведно с приложение Г към него, сключен с „Ф. Б.“ ЕООД. След завеждане на настоящото производство е процесното
вземане е прехвърлено на „А. за с. на в.“
ЕАД. Съгласно правилото на чл.226 ал.1 от ГПК ако в течение на производството
спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между
първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в
делото като трето лице. В настоящия случай вторият по ред цесионер е
конституиран като трето лице- помагач.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен
от цедента и предишен кредитор Ф. Б.“ ЕООД от негово име писмено да уведоми
длъжниците за прехвърлянето на вземанията по всички договори за кредити. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. По
делото няма наведени твърдения, а и представени доказателства приложеното към
исковата молба уведомление за извършената цесия, да е връчено на длъжника преди
образуване на ч.гр.д.№1328/2018 г. на РС-К. поради което волеизявлението
на цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е достигнало до него. Ответникът не е бил намерен нито в хода на
заповедното производство, нито в настоящото исковото производство на постоянния и
настоящ адрес по справка в НБДН, не е установена и месторабота му, където да му
бъдат връчени съдебните книжа, като видно от изисканата справка от НАП за
регистрирани трудови договори на лицето, такива няма поради което за да бъдат защитени правата на ответника
О.В. в
настоящото производство му е назначен особен представител. Процесуалното
представителство произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно
представителство/ или от договор, а представителството чрез назначаване на
особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма
/чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда,
при осъществяване на определените за това предпоставки /т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният
представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице / в случая ответника/ материално-правни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването от стария кредитор
по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба на вземания
/цесия/, а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията, поради което тя няма действие спрямо него- чл.99, ал.4 от ЗЗД./ в т.см. Решение №2/06.01.2020 г. по
в.гр.д.№1370/2019 г. на ОС-Стара Загора, Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д. №1342/2018
г. на ОС-С., Решение от 05.03.2019 г. по в.т.д.№1387/2018 г. на ОС- С.,
решение от 19.04.2019 г. по в.т.д.№1028/2018 г. по описа на ОС-С., решение
№74/27.07.2017 г. по в.т.д. №154/2017 г. АС-Бургас, определение №567/18.09.2018
г. по т.д.№3153/2017 г. на ВКС, II т.о./. Гореизложените съображения се отнасят и за
прехвърлянето на вземането от ищеца на третото лице-помагач в рамките на
висящото съдебно производство, като цесията не е породила действие поради
липсата на уведомяване на длъжника-ответник. Освен това следва
да се посочи, че в представените договор за кредит и общите условия не е уговорена възможността за
прехвърляне правата на кредитодателя на трети лица, а съгласно чл.26, ал.1 от ЗПК „кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски
кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност.“. Предвид изложеното съдът
намира, че ищецът не се явява кредитор на ответника поради което предявените
искове за установяване на вземанията
с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.143, ал.1 вр. с чл.240 и
чл.86 във вр. с чл.99 от ЗЗД са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход н.делото претенцията на ищеца з.разноски в заповедното производство
и настоящото исково производство се явява неоснователна.
Неоснователно се явява искането на
третото лице-помагач за присъждане на разноски предвид разпоредбата на чл.78,
ал.10 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”А.за к.на п.з.“
ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление *** срещу О.В.В., ЕГН-********** ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.143, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 във
вр. с чл.99 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане по
договор за кредит №*** от
27.07.2016 г., сключен между „Ф. Б.“ ЕООД и О.В.В.,
във връзка с договор за гаранция, за сумите: ***лв.
главница, ***лв. договорна лихва от 26.08.2016г. до 22.07.2017г., *** лв.
административна такса за събиране на вземането, ***лв. такса за гаранция, ***лв.
мораторн.лихва от 23.07.2017г. до 17.05.2018г. и законната лихва върху главницата от 28.05.2018 г. до изплащане на вземането, з.които вземания то е издадена заповед №714/29.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1328/2018
г. по описа на PC –К. като
неоснователни.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач – „А.за с.на в.“ ЕАД, ***,
със седалище и адрес на управление ***, офис сграда ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1328/2018 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: