РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17890 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени * срещу Д.Д.Д. обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено
в Заповед № *. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11182/2018 г. по описа
на Районен съд – *, 34 с-в,
за сумата от 485,50 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard № * г. и сключения към него * г., сумата от 128,47 лв., представляваща изискуема възнаградителна
лихва („редовна лихва”) за периода от * г., включително, и сумата от 291,67 лв., представляваща мораторна неустойка
(„наказателна
лихва”) за
периода от * г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че между страните бил сключен процесният
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard № * г., по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя
кредитен лимит в размер на 500 лв., който бил усвояван поетапно от него.
Поддържа, че поради натрупани задължения по кредитната карта и настъпилата
невъзможност за редовно обслужване на кредита на 30.07.2014 г. договорът бил
изменен и допълнен с Анекс № 1. Съгласно чл. 1 от същия се установявало, че към
датата на подписването му вземането на банката е в размер на 485,49 лв. и
същото се трансформирало в срочен кредит, погасяван на 36 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния
месец, считано от * г. Сочи,
че съгласно чл. 3 от анекса кредитополучателят се задължил да заплаща на
банката годишна лихва в размер на СБР плюс 11,95 пункта надбавка за ползвания
кредит, като към датата на подписване на същия стойността на банковия ресурс
(СБР) била в размер на 5,85%. Уговорена била и наказателна надбавка към лихвата
при забава в плащането на дължими суми в размер на 10 пункта годишно. Навежда
довод, че кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение на 36 анюитетни погасителни вноски, първата от които с падежна
дата 15.08.2014 г., а последната – 15.07.2017 г. С оглед тези обстоятелства
банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
основание чл. 417 ГПК, като длъжникът в заповедното производство депозирал
възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение в полза на
ищеца, което обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
При тези съображения ищецът моли за уважаване на същите и присъждане на
сторените разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д.Д.Д. не е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Същият не се явява в първото
заседание по делото, не изпраща и процесуален представител, респ. не взима
становище по така предявения иск, не е направил и искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца отправя искане за постановяване
на неприсъствено решение.
Съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На
ответника е указано с връчените по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК разпореждане по
чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и предвид представените от ищеца писмени
доказателства съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен. Ищецът е
представил надлежно заверени за вярност документи, неоспорени от ответника,
установяващи наличието на всички материални предпоставки (юридически факти),
при проявлението на които възниква спорното материално право, предмет на
предявения иск.
При
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявеният
иск следва да бъде уважен, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в исковото производство, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 475 лв., представляваща
сбор от заплатена държавна такса в размер на 125 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. и заплатен депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 200 лв. По отношение на заповедното производство в тежест
на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в общ
размер – 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 11
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна и по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД в отношенията между
страните, че Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, р*, сумата от 485,50 лв. (четиристотин осемдесет и
пет лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатена главница по Договор
за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard № * и
сключения към него Анекс № ** г.,
сумата от 128,47 лв. (сто двадесет и
осем лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща изискуема възнаградителна лихва („редовна лихва”) за периода от
15.07.2014 г. до 16.07.2017 г., включително, и сумата от 291,67 лв. (двеста деветдесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща мораторна неустойка („наказателна лихва”) за периода от 15.08.2014 г.
до 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена Заповед № 5563/24.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 11182/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 34 с-в.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р* сумата от 475
лв. (четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни
разноски в исковото производство на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р*, сумата от 75
лв. (седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № */2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 34 с-в, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: