Определение по дело №2274/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6598
Дата: 7 май 2020 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Албена Марчева Ботева
Дело: 20201100502274
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………….

 

гр. София, 07.05.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

                                   председател: АЛБЕНА БОТЕВА

                                                         ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ

                                                                                   СВИЛЕН СТАНЧЕВ     

като разгледа докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 2274 по описа на СГС за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

На 09.12.2019 г., Р.  И.Н. е депозирал жалба, подадена чрез синдиците на „КТБ“ АД /в н./ до Софийски градски съд.

С жалбата се заявява, че се обжава прихващането, извършено от синдиците на „КТБ“ АД /в н./ с вземане на Р.  И.Н. в размер на 16 542.02 лева.

Р.  И.Н. (чрез процесуалния си представител) сочи, че е бил включен в списъка на кредиторите на „КТБ“ АД /в н./ под ред 5872 с вземане в размер на 146 370.46 лева, представляващо пълният размер на сумите по депозитите, които е имал в банката. Този списък бил съставен от синдиците, бил одобрен от съда по несъстоятелността с окончателен съдебен акт, поради което и това вземане се считало са прието в производството по неъстоятелност. Поради това, за Н. липсвал правен интерес да подава възражение по чл. 66 ЗБН.

В жалбата се сочи също, че Р.И.Н. е бил включен в списъка на кредиторите за първото частично плащане, на ред 5602, за сумата от 16 542.02 лева. Тази сума съответствала на утвърдения за разпределение процент, поради което и за Н. липсвал правен интерес да подава възражение по чл. 98 ЗБН. На основание чл. 99, ал. 2 ЗБН, синдикът бил длъжен да изпълни одобрената от ФГВБ сметка за разпределение.

Въпреки това, обаче, синдиците на „КТБ“ АД /в н./ не подали към „У.К.Б.“ АД информация за изплащане на сумата от 16 542.02 лева. Р.Н. подал жалба, на която му било отговорено с писмо с изх. № ЧСРІ-118/08.09.2019 г., че е солидарен длъжник за задължения на „А.“ ЕАД /в н./ към „КТБ“ АД /в н./, че е налице неприключило съдебно производство, резултатът от което би се отразил на погасяване на задълженията на „А.“ ЕАД /в н./ към „КТБ“ АД /в н./. Подадена била и втора жалба, на която бил получен идентичен отговор. Подадена била и жалба до ФГВБ, по която нямало произнасяне.

След това, Р.И.Н. получил изявление за прихващане, което заявява, че обжалва. Жалбоподателят сочи, че с решение № 1620/14.08.2017 г. по т.д. № 6036/2014 г. по описа на СГС, VІ ТО, 2 състав, е било разпоредено започване на осребряване на имуществото на „А.“ ЕАД /в н./. Вземането на „КТБ“ АД /в н./ било обезпечено с ипотека, поради което и то щяло да бъде погасявано в рамките на производството по несъстоятелност (по т.д. № 6036/2014 г. на СГС, ТО). Освен това, не било налице ликвидно и изискуемо вземане към Р.Н., тъй като не било установено каква част от задължението към банката е било погасено в производството по несъстоятелност на „А.“ ЕАД /в н./. Липсвала правна възможност и кредиторът да насочи изпълнението едновременно към всеки един от солидарните длъжници. Излага съображения, че липсва каквато и да е правна възможност и синдиците на „КТБ“ АД, извън производството по несъстоятелност на „А.“ ЕАД /в н.,/ сами да събират свои, приети вземания в това производство, като освен всичко друго, с това нарушавали правата на другите кредитори.

В жалбата се сочи, че разглеждането на жалбата, с която се обжава прихващането, извършено от синдиците на „КТБ“ АД /в н./, следва да стане по реда на чл. 88 ЗБН.

С молба от 19.02.2020 г., жалбоподателят уточнява, че желае да се образува съдебно производство по подадената чрез синдиците на „КТБ“ АД /в н./ до СГС жалба.

Софийски градски съд приема следното:

Производството по настоящото дело е недопустимо и следва да се прекрати, тъй като липсва акт, подлежащ на обжалване, респ. върху който може да се осъществи пряк и самостоятелен съдебен контрол.

От изявленията на жалбоподателя става ясно, че се обжава прихващането, извършено от синдиците на „КТБ“ АД /в н./ с вземане на Р.  И.Н. в размер на 16 542.02 лева.

Общата уредба на прихващането е уредена в чл. 103 – 105 ЗЗД. Съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД, прихващането е сподоб за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Прихващането има прекратително действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото задължение. Производство по „обжалване“ на изявлението за прихващане не е уредено, поради което и е недопустимо да се развие такова.

Специални материалноправни разпореждане за прихващане са в чл. 645 от Търговския закон ТЗ) и чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). В случая, специалните правила са неприложими, тъй като длъжникът не е търговец (респ. банка) в несъстоятелност.

Не е налице и хипотезата на чл. 88 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), а доводите в тази връзка са неоснователни.

Съгласно чл. 88 ЗБН, действията по осребряване могат да се обжалват пред съда по несъстоятелността от кредитор на банката или от трето лице със самостоятелни права върху вещта или правото, засегнати от действията по осребряване.

Осребряването представлява съвкупност от правни норми регламентиращи реда и условията за трансформиране на имуществото на обявения в несъстоятелност длъжник в пари с цел удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗБН, вещите и другите имуществени права от масата на несъстоятелността се превръщат в пари при условията и по реда на тази глава.  Изявлението за прихващане изобщо не е действие за осребряване, тъй като никакви имуществени права не се „превръщат в пари“. Предвиденият в чл. 88 ЗБН ред за обжалване не е допустимо да се приложи по аналогия, тъй като се касае за императивни правни норми, чиито разширително тълкуване е недопустимо.

Или в заключение, съдът (в частност Софийски градски съд) не е компетентен да се произнесе по искането на жалбоподателя, тъй като този въпрос не му е подведомствен. Подведомствеността изразява компетентността на даден орган да разгледа и реши определен въпрос, респ. изразява принадлежността на въпроса към компетентността на съответния орган.  Във всички случаи изрично следва да бъде нормативно предвидена компетентността на съда да се произнесе по въпрос, който не е включен в общатата му подведомственост, тъй като компетентността на съда не е безгранична.  Производство  по формулираното от жалбоподателя оплакване в закона не е уредено, поради което и е недопустимо да се развие такова.

Предвид изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено.

Така мотивиран съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2274/2020 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на Р.  И.Н..

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.