Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 256
Ботевград, 07.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на седми ноември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 621 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”П.К.Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: ГР.С.,
БУЛ.Б. №**, БЛ.***, ВХ.*, с ЕИК:*********, чрез пълномощник юрисконсулт К.К.А.,
моли да бъде признато за установено по отношение на ответника М.П.Х. *** и
настоящ адрес:***, с ЕГН: **********, на съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 7684 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.11.2017г. по ч.гр.д.№
2467/2017г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от
2955.12 лева, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит
№ ********* от 09.11.2016г., както и за заплащане на направените разноски по
делото.
В с.з. ищецът ”П.К.Б.”ЕООД,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по така
предявения иск.
Ответникът-М.П.Х. ***, чрез назначения
му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител-адв.З.Б. от САК, е
направил възражение по иска и е
представил писмен отговор с вх.№ 6002 от 13.09.2018г., в предвидения в закона
срок.
В писмения отговор ответникът оспорва
иска, като заявява, че няма доказателства, за това, че ответникът е уведомен за
прекратяване на договора за кредит и настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането. Освен това ищецът не е използвал всички варианти за най-доброто
уреждане на финансовите отношения между тях преди да се пристъпи към събиране
на вземането по съдебен ред.
В с.з. ответникът, чрез назначения му
особен представител адв.З.Б. от САК, оспорва иска и поддържа направените
възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 2467/2017г.
по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 22.11.2017г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 7684 от 22.11.2017г. по
ч.гр.д.№2467/2017г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично
задължение, както следва: за сумата-главница от 2955.12 лева, представляваща парично
вземане по Договор за потребителски кредит № ********* от 09.11.2016г., както и
за сумата от 8.51 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
11.05.2017г. до 18.07.2017г., както и за
законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 17.11.2017г.
до окончателното заплащане.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 2467/2017г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника,
ответник по настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.77/ или чрез
залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 01.03.2018г. за възможността на предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №994 от 19.02.2018г./л.79/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 621/2018г. по
описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на
02.04.2018г. в РС-Ботевград, изпратена по пощата с п.кл. от 30.03.2018г., т.е.
в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното
разпореждане.
Ищецът твърди, че с ответника е сключил договор за потребителски кредит Стандарт № *********
от 09.11.2016г., по който „П.К.Б.“ ЕООД
е кредитор, от една страна и ответникът М.П.Х. е клиент /кредитополучател/ от
друга страна, при следните параметри: сума по кредита-1250лв., размер на
месечна вноска от 60.99лв., срок на кредита 36 месеца, като в общата сума на
кредита е включен допълнителен пакет от услуги в размер на 1130.04лв., размер
на вноската от 31.39лв., за което общо задължението по кредита и пакет от
допълнителни услуги е сумата от 3325.68лв. и общ размер на вноската от 92.38лв.
с дата на погасяване 10-ти ден от месеца.
Неразделна част от договора за потребителски
кредит са приложените копия от Общи Условия към него (наричани още за краткост
ОУ). Съгласно описания по-горе договор за кредит от 09.11.2016г. на ответника е
отпуснат кредит в размер на 1250лв. Кредитът е усвоен от ответника, съгласно
уговореното в договора и ОУ чрез извършен паричен превод по банкова сметка, ***мънт
АД в размер на 862.44лв. и остатъчната парична сума от рефинансирането в размер
на 387.56лв. е преведена на посочена от ответника негова лична банкова сметка.
***новява и от приложените писмени
доказателства-копия от искане за отпускане на потребителски кредит „П.К.С.“ №*********,
от декларация във връзка с обработка на личните данни КР/СД, от стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
от допълнителна преддоговорна информация, от приложение към стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
от молба от М.П.Х., от договор за потребителски кредит „П.К.С.“ №*********, от
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, от Общи условия
на П.К.Б. ЕООД към Договор за потребителски кредит, от погасителен план към
договор за потребителски кредит №*********, от вносни бележки, от извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит №********* към 28.03.2018г.
Ответникът не погасява в срок, а именно от
10.04.2017г. до 10.07.2017г., за което
на 18.07.2017г. ищецът прекратява едностранно горния договор и изпраща до
ответника уведомително писмо, в което кредиторът уведомява длъжника за едностранното прекратяване на
договора, считано от 18.07.2017г. и обявяване на предсрочната изискуемост на
останалата част от дълга по договора. Доказателства това писмо изобщо да е
изпратено, респективно да е достигнало до длъжника, ищецът не е представил,
липсват и твърдения в тази насока.
Горното се установява от приложените писмени
доказателства-копия от извлечение по сметка към договор за потребителски кредит
№********* към 28.03.2018г., както и от уведомително писмо от „П.К.Б.“ ЕООД до М.П.Х..
След като договорът за кредит се
твърди, че е прекратен на 18.07.2017г., няма данни след това ответникът да е
извършил плащания на ищеца.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да
приеме, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
е допустим, тъй като са предявени в
срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване
на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 2955.12 лева, представляваща
парично вземане по Договор за потребителски кредит № ********* от 09.11.2016г. е
неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Фактите и
обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца срещу
ответника е на основание сключен между страните на 09.11.2016г. договор за потребителски
кредит Стандарт № *********,
твърдейки неизпълнение на задълженията от ответника, който е кредитополучател
по същия и позовавайки се на настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по този договор и автоматичното му
прекратяване на 18.07.2017г., т.е. преди подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 17.11.2017г., по което е образувано
ч.гр.д.№ 2467/2017г. по описа на РС-Ботевград.
Не е спорно по делото наличието на договор за потребителски кредит между
страните с уговорени подробни параметри; получаването на сумата от 1250 лв. от
ответника, от които е платил изцяло първите четири и частично петата вноска, общо в размер на платена сума от 371.40лв.; обявяването едностраннно от ищеца предсрочната изискуемост на
останалата част от дълга по договора, считано от 18.07.2017г., за което
ответникът не е уведомен до подаване
на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
17.11.2017г.
Търсената общо
сума-главница от 2955.12
лева представлява парично вземане по Договор за потребителски кредит № *********
от 09.11.2016г., включва сбора от изцяло неплатените вноски по този договор от 5-та
до 36-та, като последната месечна вноска е с падеж 10.11.2019г. или сумата от по 92.38лв., формирана от сбора
на: главница, лихва и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги,
като е приспадната платената част от 5-тата вноска/ 1.04лв./.
Основателно е възражението на ответника за това, че няма доказателства,
че той е уведомен за прекратяване на договора за кредит и настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
2467/2017г. по описа на РС-Ботевград.
Спорни са въпросите за
приложимостта на Тълкувателно решение № 4/201Зг. на ОСГТК на ВКС, т.18, за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като ищецът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл.З, ал.1 от Закона за кредитните институции, чията стопанската активност не е подчинена на Закона за
кредитните институции и респективно неговият, чл. 60, ал.2 от ЗКИ се явява
неприложим за тях. Правната рамка
на сключвани от тях договори за кредит обхваща нормите за заема за потребители
в закона за задълженията и договорите и тези на действащия закон за
потребителския кредит, като извън нея остават неотносимите към банковото
кредитиране разпоредби на чл.430 - чл.432 от ТЗ. Поради неприложимост на чл.60,
ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели с техните клиенти липсва
нормативна опора за настъпване на последиците й да се въвеждат допълнителни
преюдициални условия извън договорно утвърдените, поради което указанията на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/201Зг. на ОСГТК
следва ли да бъдат прилагани в съответния казус или спорният
момент е относно обстоятелството дали кредитът е станал предсрочно
изискуем преди кредитодателят да потърси защита на
правата си чрез депозиране на заявление за издаване за заповед за изпълнение на
парично вземане.
Настоящият съдебен състав намира, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а датата
на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт.
Действително
ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.
3 от Закона за кредитните институции, а процесният договор
не е договор за банков кредит. Даденото в т.18 на цитираното по-горе Тълкувателно решение/ТР/ разрешение за необходимостта да се изпрати до длъжника изявление на
кредитора е принципно, поради което следва да се прилага не само за настъпване
на предсрочна изискуемост на задължения по договор за банков кредит, но и по
отношение настъпване на предсрочната изискуемост и на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. В съдебната практика
е прието, че и при вземания по договор за потребителски кредит с клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявление
кредиторът да е уведомил длъжника за възползването му от правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до
длъжника.
Срокът
за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора
за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на
договорна клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от
това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
банката, съответно финансовата институция изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение
№123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. отд. на ВКС.
В
настоящия случай ищцовото дружество дори не твърди, че направеното
волеизявление, че счита кредитът за предсрочно изискуем е
достигнало до длъжника преди започването на заповедното производство. В исковата молба ищецът е заявил
само, че до длъжника е изпратено писмо уведомление на 20.07.2017г.
Ето защо, съдът намира, че в
хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за
кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание. Уведомяването на длъжника,
че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК не може да
обуслови неговата основателност, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение, доколкото съобразно
т. 11.б от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, да се изменя основанието, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл са и Решение № 129/09.11.2015г.
по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, Решение №161/08.02.2016г по т.д.
№1153/2014г., II т.о. на ВКС и Решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г.,
II т.о. на ВКС.
С оглед на
изложените доводи, съдът приема, че доколкото кредиторът не е довел до знанието
на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задължението по договора, същият
не е прекратен на претендираното основание, при което вземанията по него не са
изискуеми, обстоятелства, обуславящи извод за неоснователност на предявения иск
и неговото отхвърляне изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК при липсата на данни за направени
от ответника разноски по делото, тъй като има назначен особен представител,
съдът намира, че не следва да присъжда разноски по делото на ответника.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от ”П.К.Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: ГР.С.,
БУЛ.Б. №**, БЛ.***, ВХ.*, с ЕИК:*********, предявен чрез пълномощник
юрисконсулт К.К.А. срещу М.П.Х. ***
и настоящ адрес:***, с ЕГН: **********, за признаване на установено на
съществуване на вземането, за което е издадена
Заповед № 7684 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
22.11.2017г. по ч.гр.д.№ 2467/2017г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за
сумата-главница от 2955.12 лева/две
хиляди деветстотин петдесет и пет лева и 12 стотинки/, представляваща парично
вземане по Договор за потребителски кредит № ********* от 09.11.2016г., като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/