Р Е Ш Е Н И Е
№….........../………..2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на
19.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на
секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16340 по описа на съда за 2019
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано е въз основа на искова молба, изпратена по подсъдност
Софийски районен съд, с която е предявен иск от Д.Л.С. срещу ответника О.Б.Б. с
искане да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
8430.02 лева, представляваща непогасена главница по изпълнително дело № 85/2013
г. по описа на ***, район на действие ОС-Варна, както и 2086.29 лева мораторна
лихва върху главницата по същото изпълнително дело за периода от 25.01.2013 г.
до 06.11.2018 г.
Претендират
се от ищеца и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
твърди, че срещу него е било образувано изпълнително дело № 85/2013 г. по описа
на ***, с район на действие РС-Варна, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
28.01.2013 г. от ВРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 940/2013 г. на РС-Варна по молба на ответника ОББ.
Посочва,
че натрупаните задължения по изпълнителното дело са за сумата от 8340.02 лева и
лихва за забава в размер на 2086.29 лева за периода от 25.01.2013 г. до
06.11.2018 г. В тази връзка заявява, че тези вземания на ответника са погасени
по давност, тъй като са изтекли пет години от последното извършено изпълнително
действие, което било на 22.02.2013 г.
По
същество се моли за уважаване на предявения иск. Ангажират се доказателства.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
В
открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. Депозира
молба, с която поддържа предявения иск. Моли за уважаването му. Претендира
разноски. Ответникът не се явява, не се представлява.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 01.02.2013 г. в полза на
ответника „О.б.Б.“ АД е бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца за заплащане
на следните суми: сумата от 8430.02 лева главница по договора за кредит; сумата
от 675.55 лева договорна лихва за периода от 10.05.2012 г. до 24.01.2013 г.;
сумата от 421.56 лева наказателна лихва за периода от 10.05.2012 г. до
21.01.2013 г.
На
05.02.2013 г. ответникът е образувал срещу ищеца изпълнително дело № 85/2013 г.
по описа на ***. Видно от приложеното изпълнително дело за периода
от образуването на 05.02.2013 г. до 05.02.2015 г. не е извършено нито едно
изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, установен с
приетото от ОСГТК на ВКС ТР 2/2013 г., нито е било поискано от взаскателя
извършването на такова. Ето защо, съобразно правилото на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК изпълнителното дело е било перемирано (прекратено) по право, тоест
автоматично по силата на самия процесуален закон, в който смисъл са и
постановките на горецитираното тълкувателно решение. Ново изпълнително дело не
е било образувано, нито се навеждат такива твърдения от ответника в тази насока.
Поради тази причина всички предприети изпълнителни действия след датата на
перемиране на изпълнителното дело, не са валидни, респ. са недопустими и не
могат да произведат своя ефект, вкл. да прекъснат течащата в полза на длъжника
погасителна давност. Това е така, тъй като валидни действия по принудително
изпълнение могат да бъдат извършвани само при едно действащо, висящо
изпълнително производство. В този смисъл, последното се явява абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на
принудително изпълнение.
Предвид
горното, следва да се приеме, че с изтичането на пет години от образуването на
изпълнителното дело, на която дата взискателят на основание чл. 18 от ЗЧСИ е
възложил на ЧСИ действия по принудително изпълнение, вземането на ответника се
е погасило по давност, считано на 05.02.2018 г.
С
оглед пълнота, следва да се отбележи, че дори и при приложение на Постановление
№ 1/1980 г. на ППВС до датата на приемането на ТР №2/2013 г. (26.06.2015 г.), в
каквато насока е част от съдебната практика, вкл. и с оглед образуваното т.д.
No 3 /2020 г.на ОСГТК, давността пак не е изтекла. Съгласно постановките на
изгубилото сила Постановление № 1/1980 г. на ППВС давност не тече докато е
висящо изпълнителното производство. В случая изпълнителното дело е било висящо
до 05.02.2015 г., тъй като след тази дата е било перемирано на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следователно дори и да се приеме, че едва от този
момент е започнала тече в полза на длъжника погасителна давност, последната е
изтекла съответно на 05.02.2020 г. в хода на настоящия съдебен процес. Както
вече се посочи извършените след перемирането на делото действия по принудително
изпълнение са невалидни и недопустими и не могат да прекъснат давността.
Предвид
горното вземането на ответника за главница е погасено по давност, вкл. и за
акцесорното вземане за лихва, съгласно чл. 119 от ЗЗД. Ответникът е изгубил
правото да търси принудително изпълнение на процесните суми. Искът е
основателен.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Съдебната власт по сметка на РС-Варна съдебно-деловодните разноски за
държавна такса за образуване на настоящото делото в размер на 420.65 лева,
както и сумата от 24.00 лева, заплатена на ЧСИ от бюджета на съда за изготвяне
на препис от изпълнителното дело.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата
от 1050.00 лева разноски за заплатена адвокатски хонорар. Ответникът „***“ АД не е
направил възражение за прекомерност. Възражението от „***“ ЕООД за
прекомерност не следва да се взема предвид, тъй като първо – не е страна в
процеса и второ - няма качеството на представител на ответника по пълномощие,
тъй като не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 32 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.Л.С., ЕГН:**********
НЕ ДЪЛЖИ НА „О*** сумата 8430.02 лева, представляваща
непогасена главница по изпълнително дело № 85/2013 г. по описа на ***, район на
действие ОС-Варна, както и 2086.29 лева мораторна лихва върху главницата по
същото изпълнително дело за периода от 25.01.2013 г. до 06.11.2018 г., на основание чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА „О*** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 444.65 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА *** да заплати на Д.Л.С., ЕГН:********** сумата от 1050.00 (хиляда и петдесет)
лева представляващи сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото
исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: