Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.05.2021
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.04. 2021
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: АНТОНИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1048
по описа за 2021 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260435/16.12.2020 г. постановено по гр. д. №
1673/16.12.2020 г. на Районен съд - С.З., с което е отхвърлен като
неоснователен предявения от „С.“ ЕООД, иск за признаване за установено по
отношение на „Е.” ЕАД, че не му дължи сумата от общо 1 411, 99 лв.,
представляваща цената на допълнително начислените му общо 7200 кВтч
електрическа енергия по дебитно известие № **********/21.05.2020 г. към фактура
№ **********/30.04.2017 г., дебитно известие № **********/21.05.2020 г. към фактура № **********/31.05.2017 г. и
дебитно известие № **********/21.05.2020 г.
към фактура № **********/30.06.2017 г., с която е коригирана сметката му
за миналия период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г. и „С.“ ЕООД е осъдено да
заплати на „Е.” ЕАД разноски в размер на 630 лв.
Въззивикът „С.“ ЕООД излага подробни съображения във въззивната жалба и
моли да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното
решение и да се уважи предявения иск. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Е.“ ЕАД, в която се излагат
подробни съображения. Считат въззивната жалба за неоснователна. Молят да се
потвърди обжалваното решение. Представят списък са разноските и молят да бъдат
присъдени.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият
състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „С.“
ЕООД моли съда да признае за установено по отношение на „Е.” ЕАД, че не му
дължи сумата от 1 411, 99 лв. по дебитно известие № ********** към фактура
№ **********/30.04.2017 г., по дебитно известие №********** към фактура №
**********/31.05.2017 г. и по дебитно известие № ********** към фактура №
**********/30.06.2017 г., за отчетен период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г.
Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е.” ЕАД, с който заявява, че счита
предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го
отхвърли изцяло.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия за имот, находящ
се в гр. Н., с ИТН 4111176 и клиентски номер **********.
От констативен
протокол № 359056/25.05.2017 г. за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване, и протокол от същата дата за оглед на средството за
измерване при демонтажа от електрическата мрежа, се установява че на 25.05.2017
г., служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на
посочените в същия протокол двама свидетели, извършили проверка на процесния
електромер с фабричен номер 46080012, който измерва доставената ел. енергия до
посочения имот на ищеца. При тази проверка тези служители, в присъствието на
посочените свидетели, демонтирали този електромер за метрологична експертиза,
поставили го в безшевна торба, която пломбирали с пломба № 476968 и на негово
място поставили друг.
Видно от констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 79/18.02.2020 г.
при отваряне на процесния електромер е установено, че е манипулирана тарифната
му таблица по часови зони, като по време на работния ден по часовника на
електромера от 3 до 4 и от 6 до 10 часа, същият не отчита на нито една от двете
тарифи (1.8.1 и 1.8.2), а от 4 до 6 часа - отчита по първата тарифа (1.8.1).
С представените
дебитно известие № **********/21.05.2020 г. към фактура № **********/30.04.2017
г., дебитно известие №**********/21.05.2020 г. към фактура № **********/31.05.2017
г. и дебитно известие № **********/21.05.2020 г. към фактура №
**********/30.06.2017 г., ответникът е начислил на ищеца, за миналия исков
период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г., допълнително общо 7200 кВтч ел.
енергия, на цена от общо 1 411, 99 лв., която не е заплатена от ищеца.
От заключението на
комплексна съдебна технико-икономическа експертиза се установява от една
страна, че отчетената електрическа енергия в общ размер от 7200 кВтч,
предоставени мрежови услуги и добавки, така, както са отразени от ответника в
процесните дебитни известия, са остойностени от същия правилно, в съответствие
с цените, утвърдени с действащите за периода решения на КЕВР
От друга страна се установява още, че е
възможно на база техническите характеристики на сваления електромер -
използване на специалната му памет, подаване на предоставена мощност и
консумирана ел.енергия в реално време, да се изчисли реалното количество
ел.енергия, употребена от ищеца за исковия период, като в паметта на процесния
електромер № 46080012/2008 г., в нерегламентирания регистър 1.8.3, общо за
процесния период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г., е натрупана именно 7200
кВтч потребена и измерена, но неотчетена ел.енергия, което количество
съответства на сумата от отразените количества ел.енергия в дебитните известия
по делото за процесния период.
Процесният електромер
е манипулиран, като върху него е била приложена софтуерна манипулация, която
води до промяна на тарифната му таблица и метрологичните му характеристики,
като част от консумираната от ищеца и измерена от същия електромер ел.енергия, се
натрупва в регистър, който не съответства на избраните от клиента тарифни зони;
същият регистър не се визуализира, отчита и остойностява; електромерът
несъответства на техническите и метрологичните изисквания, и неотчита реално
консумираната ел.енергия, което му състояние е случай на частично неотчитане на
консумираната ел.енергия. Началният момент на неточното отчитане е 01.03.2017
г., като скритата му тарифа е действала в часовите периоди от 06 до 10 часа и
от 16 до 04 часа.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед предмета на спора,
направените от въззивника възражения в жалбата основните спорни въпроси по
делото са дали действително е доставена и потребена допълнително начислената за
обекта на ищеца ел. енергия и ако това е така, дали ищецът дължи заплащане
цената за същата на доставчика. Следва да се прецени и дали евентуалната липса
на приет в ОУ на доставчика ред за уведомяване на абоната при хипотеза на
корекция на сметката му е основание абоната да не дължи плащане стойността на
допълнително начислената му ел. енергия.
В настоящия случай от констативен
протокол от експертиза на средство за измерване № 79/18.02.2020 г. на БИМ се
установява, че е манипулирана тарифната му таблица по
часови зони, като по време на работния ден по часовника на електромера от 3 до
4 и от 6 до 10 часа, същият не отчита на нито една от двете тарифи (1.8.1 и
1.8.2), а от 4 до 6 часа - отчита по първата тарифа (1.8.1). Тези факти
не се оспорват от ищеца, нито се опровергават с ангажирани доказателства, както
в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство.
Предвид така
установените факти, въззивният съд приема, че в случая е налице основание за
т.нар корекция на сметката на ищеца за периода от 01.03.2017 г. до 25.05.201 7г.
за сумата от 1 411, 99 лв., тъй като е доставена и потребена в обекта му
ел. енергия през посочения период, която е останала неизмерена поради
манипулация на монтираното в обекта СТИ. В настоящия случай приложение намират
разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ /2013 г./, които са действали към датата на
проверката. Сумата по процесната фактура съответства на стойността на реално
доставената, респ. консумирана в обекта на ответника ел. енергия, неизмерена
поради манипулация на СТИ.
В случая, тъй като
се касае за задължение за заплащане на цената на доставена стока по договор за
продажба, въпросът дали манипулацията на СТИ е извършена от абоната е ирелвантен,
тъй като не се касае за вземане за обезщетение за вреди (при което да се
изследва има ли виновно поведение от страна на абоната), а за задължение на
купувача да заплати пълната цена на доставената му стока (чл.183 ЗЗД).
В настоящия случай, съдът
съобрази и споделя актуалната практика на ВКС / Решение №150/26.06.2019г. по
гр.дело №4160/2018 г. III г. о, Решение №124/18.06.2019 г. по гр. дело №
2991/2018 г. III г. о./, че липсата на приет в ОУ на доставчика ред за
уведомяване на абоната при хипотеза на основание за корекция на сметката му, е
евентуална пречка абонатът да бъде поставен в забава в извънсъдебната фаза на
спора, но не е основание за недължимост на начислената допълнително цена за ел.
енергия, ако в съдебното производство се установи, че ел. енергията е реално
доставена и консумирана от абоната, какъвто е и настоящия случай. Поради това
въззивният съд намира, че предявеният иск от „С.“ ЕООД за
признаване на установено по отношение на „Е.” ЕАД, че ищецът не му дължи сумата
от 1 411, 99 лв. по дебитно известие № ********** към фактура № **********/30.04.2017
г., по дебитно известие №********** към фактура № **********/31.05.2017 г. и по
дебитно известие № ********** към фактура № **********/30.06.2017 г., за
отчетен период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото „С.“ ЕООД следва да заплати на „Е.” ЕАД направените във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260435/16.12.2020 г. постановено по гр. д.
№ 1673/16.12.2020 г. на Районен съд - С.З..
ОСЪЖДА
„С.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., *** да заплати на „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град П.** направените във въззивното производство разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.