№ 31
гр. М., 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - М. М. К. М.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221600600040 по описа за 2022 година
С присъда на РС М. от 15.09.2021г. по НОХД № 356/2021г., подсъд. В.А.от гр. В. е
признат за виновен в това, че на 22.09.2019г. на път Е-79, км 75+100 /разклона за с. Б.,
обл.М./, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „ХХХ” с рег.
№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал със скорост от 70
км/ч, по-висока от разрешената за пътния участък скорост – 60 км/ч, с което нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост
причинил на Ц.А. от гр. Л., обл. М., тежка телесна повреда, изразяваща се в подкапсулни и
паренхимни кръвоизливи на далака /слезката/, довели до оперативното й отстраняване, което
увреждане отговаря на самостоятелен медико-биологичен признак - „загуба на слезка” и
средна телесна повреда, изразяваща си в травма на задстомашната жлеза с остър
кръвоизлив, което увреждане причинило на А. разстройство на здравето, временно опасно
за живота, с оздравителен период около 1.5 - 2 месеца, поради което и на основание по чл.
343, ал.1, б. ”б”, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 54 от НК го е
осъдил на една година и четири месеца, изпълнението на което наказание на основание чл.
66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подсъд. В.А. от
право да управлява МПС за срок от една година и два месеца, считано от отнемането на СУ
на МПС и го е осъдил да заплати направените по делото разноски.
1
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъд. В.А., който чрез
защитника си адв. И. я обжалва в срок и изцяло. В жалбата се твърди, че присъдата страда
от непълнота на доказателствата, вследствие на некомпетентни експертизи, които не са дали
заключение на какво отстояние е бил подсъдимият, когато автомобилът „ХХХ“ е станал
опасност за него. Твърди се и че е нарушен закона, като е прието, че пострадалата не е
нарушила закона и не е станала причина за настъпилото ПТП и че е прието отегчаващо
вината обстоятелство – престъпният резултат, който е елемент на състава на
престъплението.
Окръжен съд М. е провел разпоредително заседание на 24.02.2022г. и е преценил, че
не следва да се допуска разпит на подсъдимия, както и събиране на нови гласни
доказателства.
В открито съдебно заседание прокурора счита жалбата за неоснователна,а
постановената присъда за правилна и законосъобразна.
Жалбоподателят В.А. се явява лично и с адв. И., поддържа жалбата и моли съда да
бъде отменена присъдата и делото бъде върнато за ново разглеждане или подсъдимият да
бъде признат за невиновен и оправдан или изменена с редукция във всичките й части.
Частната обвинителка и пострадала Ц.А. се явява лично и с адв. И. С., оспорва
жалбата, счита постановената присъда за правилна и законосъобразна и моли съда да я
потвърди като такава.
Окръжен съд М., след като прецени основателността на постъпилата жалба,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбата е частично основателна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от
РС М.. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и
пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на досъдебното производство, както и
по време на съдебното следствие, е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено,
поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното решаване на делото по същество - фактът на извършване
на деянието, неговото авторство, механизмът на осъществяването му, субективното
отношение на извършителя към деянието и личността на подсъдимия.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно
обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обек-тивна и субективна страна
е доказано по несъмнен начин подсъд. В.А. на 22.09.2019г. на път Е-79, км 75+100 /разклона
за с. Б., обл.М./, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„ХХХ” с рег. № *** да е нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал със
скорост от 70 км/ч, по-висока от разрешената за пътния участък скорост – 60 км/ч, с което
2
нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, и по
непредпазливост е причинил на Ц.А. от гр. Л., обл. М., тежка телесна повреда, изразяваща се
в подкапсулни и паренхимни кръвоизливи на далака /слезката/, довели до оперативното й
отстраняване, което увреждане отговаря на самостоятелен медико-биологичен признак -
„загуба на слезка” и средна телесна повреда, изразяваща си в травма на задстомашната
жлеза с остър кръвоизлив, което увреждане причинило на А. разстройство на здравето,
временно опасно за живота, с оздравителен период около 1.5 - 2 месеца, с което е
осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.1, б. ”б”, пр. 1 и 2, във вр. с чл.342, ал.1,
пр. 3 от НК.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка
на всички възможни доказателства. Присъдата е обоснована и не проти-воречи на
материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати същест-вени нарушения на
процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили
отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
Подсъд. В.А. е роден и живее в гр. В., не е осъждан за извършени престъпления от
общ характер и е правоспособен водач на МПС. Притежава СУ на МПС № *** за категории
А, М и В, издадено на 13.05.2019г. и не е изземвано. Не е лишаван от право да управлява
МПС, има нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 22.09.2019г. в около 14.30ч. частният обвинител Ц.А. и съпругът й – свид. А.А.
пътували с лек автомобил марка „ХХХ-19”, с ДК № *** в посока от с. Б., обл.М. към гр. Б.,
обл.М.. Автомобила бил собственост на свид. А., но управлявано от съпругата му –
пострадалата Ц.А..
Свид. А. пътувал на предна дясна седалка. На изхода на с. Б., обл. М., където се
образува кръстовище с главен път Е-79, свидетелката А. спряла на знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, не забелязала движещи се превозни средства и с
ниска скорост започнала да навлиза на главен път Е-79.
По същото време от гр. В. към гр. М. пътувал лек автомобил марка „ХХХ”, м. „ХХХ”
собственост и управляван от подсъд. В.А.. На предна дясна седалка в автомобила пътувала и
съпругата му – свид. В.М. - А.а.
В района на местопроизшествието имало ограничение на скоростта до 60 км/час,
регламентирано от съответния пътен знак, както е видно от протокола за оглед.
Подсъдимият забелязал бавно движещият се към кръстовището автомобил на пострадалата,
тъй като имало добра двустранна видимост и но не го възприел като опасност, тъй като
знаел, че се движи по път с предимство и че пострадалата следва да му го осигури, като спре
на знак Б2. Автомобила на подсъд. А. се е движел със скорост от 70 км/час, която надвишава
пределно-допустимата за конкретния пътен участък. В момента в който постралата
започнала навлизане в кръстовището, подсъдимият задействал спирачната система на
автомобила си, но не могъл да предотврати удара между двете превозни средства и такъв
3
настъпил на 13.40 метра от линията на ориентира по посока на огледа и на 4.7 до 5.7 метра
вдясно от левия край на ширината на платното за движение, по посока на огледа, в лявата
лента за движение, отново по посока на огледа.
Механизма на възникване на ПТП се е реализирал по следния начин:
Лекият автомобил „ХХХ ХХХ”, управляван от подсъдимия В.А., в светлата част на
денонощието на 22.09.2019г. около 14.30ч се е движил по платното за движение на
първокласен път Е-79 в посока от гр. В. към гр. М. със скорост около 70 км./час при
ограничение в зоната на произшествието с пътен знак на 60 км./ч. В същото време на
кръстовището на главен път Е-79 и път 11216 на км 75+100 /разклон за с.Б./ водачът на
лекия автомобил „ХХХ-19” с рег. № *** пострадалата Ц.А. от гр. Л. е предприела пресичане
на кръстовището от дясно на ляво по посока на движение на лекия автомобил „ХХХ ХХХ”,
като не е възприела своевременно възникналата опасност.
Поради липса на време и разстояние, лекия автомобил „ХХХ” при достигане на
мястото на удара с предната си част, в процеса на аварийно спиране блъснал челно в лявата
странична част лекия автомоби „ХХХ-19” в областта на предна лява врата. В резултат на
удара, лекия автомобил „ХХХ ХХХ” е продължил движението си напред, около метър, след
което, останал без водач зад волана, по инерция се върнал косо назад през платното за
движение и се установил на мястото, фиксирано в огледния протокол.
Лекия автомобил „ХХХ-19” се завъртял на около 40 градуса по посока на
часовниковата стрелка с постъпателно движение, изминавайки около 9 метра и се установил
на мястото, фиксирано от огледния протокол.
Вещото лице изпълнило на досъдебното производство авто-техническата експертиза
е категорично, че ако лекия автомобил „ХХХ ХХХ” се е движил с разрешена скорост /под
ограничението с пътен знак от 60 км/час/, водачът би могъл, в условията на произшествието
да спре, преди мястото на удара и да го предот-врати. От друга страна, „от техническа
гледна точка, водачът на лекия автомобил „ХХХ-19”, с рег.№ *** преди станалото ПТП не е
възприел опасността”.
Състоянието на пътя, метеорологичните условия, видимостта и техническото
състояние на превозните средства, реализирали пътнотранспортното произшествие не са в
причинно-следствена връзка с него.
В хода на съдебното следствие е назначена повторна авто-техническа експертиза
изпълнена от вещи лица Р.Г. и К.Х., от заключението, на която се установява, че мястото на
удара между двете МПС се намира на 13.40м по дължината на ПО и 5.20м по ширина в
дясно от линията на измерване. Мястото на удара е определено като пресечна точка на
спирачните следи оставени от лек автомобил ХХХ. Към заключението е приложена и
мащабна скица която в т. 5 е визуализирала мястото на удара. Взаимната видимост в зоната
на ПТП е била ограничена до 126м, поради наличието на завой и високи храсти и дървета.
Вещите лица изпълнили експертизата са категорични, че има нарушение на ограничението
на скоростта на автомобила ХХХ, който се е движел със скорост от 70.05км/ч при
4
ограничение с пътен знак от 60км/ч. Вещите лица категорично вземат становище, че ако
скоростта на това МПС е била до 63.42км/ч би се предотвратило това ПТП.
Водачът на лекия автомобил ХХХ е имал техническата възможност да забележи
навлизащия от дясната страна автомобил ХХХ и е очаквал, че ще спре преди да навлезе в
платното за движение. Когато автомобила ХХХ навлиза в платното, за подсъд. А. възниква
момента на опасността.
На досъдебното производство е назначена съдебно – медицинска експертиза, от която
е видно, че на пострадала Ц.А. в следствие на ПТП са били причинени: травма на
задстомашната жлеза с остър кръвоизлив - разстройство на здравето, временно - опасно за
живота, което представлява средна телесна повреда; подкапсулни и паренхимни
кръвоизливи на далака /слезката/, довели до оперативното му отстраняване, което
представлява тежка телесна повреда; разкъсно - контузна рана на главата с лекостепенно
разстройство на съзнанието - временно разстройство на здравето - неопасно за живота, което
представлява лека телесна повреда.
По механизъм, уврежданията отговарят, да са получени вследствие от
пътнотранспортно произшествие.
На подсъд. В.А., също била назначена съдебно – медицинска експертиза и видно от
експертния анализ, било му причинено счупване на втора кост на „пестницата” на дясната
длан на мястото, в далечната й част в залавното място на външния страничен лигамент.
Нараняването води до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и не
затруднява движенията на десния горен крайник за продължителен период от време. По
естеството си, представлява лека телесна повреда.
Тази фактическа обстановка е установена по делото и възприета от първостепенният
съд и настоящата инстанция я намира за законосъобразно и правилно установена. Правилно
и законосъобразно съдът е възприел всички експертни заключения, които не си
противоречат, като дадени обективно и компетентно и в този смисъл са неоснователни
твърденията в жалбата за непълнота на доказателствата, поради некомпетентни заключения.
Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенният съд, че в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на пътнотранспортното произшествие и
вредоносния резултат, изразяващ се в причинените на посрадалата наранявания е
единствено поведението на подсъд. А., който от една страна, превишавайки пределно -
допустимата скорост за движение в конкретния пътен участък сам се е поставил в
невъзможност да реагира на появилата се на пътното платно опасност, а от друга страна бил
поставил в невъзможност и водачът на другия автомобил да го забележи навреме и да му
предостави предимството, което подсъд. А. принципно е имал, като движещ се по главен
път.
Този извод е незаконосъобразен и не почива на трайно установената съдебна
практика. В конкретния случай е налице класическо съпричиняване на вредоносния
резултата при съотношение 50:50 от двамата водачи.
5
Няма спор по делото, че подсъд. В.А. се е движел по главен път Е79 с предимство, че
в райна на произшествието е имало знак за ограничение на скоростта от 60км.ч. и че същият
се е движел с около 70 км/ч. с което нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.2 от Закон за
движение по пътищата. Заключенията на съдебно авто-техническите експертизи са
категорични, че ако се е движел със скорост до 63 км.ч., в момента в който пострадалата А. е
навлязла в кръстовището и вече е представлявала опасност за него, е могъл да спре.
Незаконосъобразно е становището на защитата на подсъдимия, че той се е движел по
път Е-79, т.е. път с предимство, било му е отнето предимството, поради което няма и
никаква вина за настъпилото ПТП.
Обстоятелството, че подсъд. А. се е движел по път с предимство не може да бъде
абсолютизирано. Задълженията за спазване на разпоредбите на ЗДвП са за всички участници
в движението. При конкуренция на предимството по път и движение, избиране на скоростта
и движение в участък на кръстовище и при задължение за движение с намалена скорост
такава, каквато е сигнализирана, конкуренцията е в полза на съобразената скорост - такава,
каквато е сигнализирана, а не на предимството. В този смисъл е Решение № 180/
07.05.1987г. по н.д. № 139/1987г. на ІІІн.о. – „противоречието между правото на предимство
за преминаване на кръстовище и задължението да се намали скоростта или спре при
възникнала опасност, трябва да се разреши в полза на основното правило по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, респ. в случая чл. 21, ал.1 от ЗДвП. При такива пътни ситуации водачът трябва да се
откаже от правото си на предимство, ако при осъществяването му има опасност да настъпи
произшествие, за което при настъпване на вредни последици той ще носи отговорност.” Или
отнесено към настоящия случай - в момента, в който подсъдимият е приближил участъка на
кръстовището, той е бил длъжен да се движи с разрешената скорост, а не се е движел с
такава.
В конкретния случай въпросът с т.н. „опасна зона“ не следва да бъде обсъждан и е
ирелевантен, тъй като същият подлежи на установяване и обсъждане единствено и само при
допустима /разрешена/, респ. съобразена скорост. Когато скоростта е превишена, въпросът с
опасната зона изобщо не може да бъде коментиран.
От друга страна пострадалата частна обвинителка се е движела по път без
предимство с ниска скорост от около 17 км.ч. и е приближавала кръстовище с излаз на
главен път и пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!"
И двамата водачи са имали еднаква видимост от около 126 метра помежду си и така както
подсъдимият е забелязал автомобила на пострадалата, не е имало никаква обективна пречка,
последната също да забележи неговият автомобил и да преустанови движението си преди
навлизането в кръстовището. Пострадалата е нарушила чл. 50, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата - „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“. Само по себе
си нарушението извършено от пострадалата е даже по-тежко наказуемо от това на
подсъдимия, тъй като и двете се наказват с по 20лв. глоба, но неспирането на пътен знак Б2
6
влече и отнемане на 7 контролни точки.
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира,
че подсъд. В.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
343, ал.1, б. ”б”, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 342, ал.,1 пр.3 от НК, като на 22.09.2019г. на път Е-79,
км 75+100 /разклона за село Б., обл.М./, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „ХХХ” с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като
управлявал със скорост от 70 км/ч, по-висока от разрешената за пътния участък скорост – 60
км/ч, с което нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от Закон за движение по пътищата, и по
непредпазливост причинил на Ц.А. от гр. Л., обл. М., тежка телесна повреда, изразяваща се
в подкапсулни и паренхимни кръвоизливи на далака /слезката/, довели до оперативното и
отстраняване, което увреждане отговаря на самостоятелен медико-биологичен признак -
„загуба на слезка” и средна телесна повреда, изразяваща си в травма на задстомашната
жлеза с остър кръвоизлив, което увреждане причинило на А. разстройство на здравето,
временно опасно за живота, с оздравителен период около 1.5 - 2 месеца.
От обективна страна, изпълнителното деяние, изразяващо се в управление на МПС с
неспазване на правилата за движение по пътищата довели до реализиране на ПТП, при което
са причинени телесни наранявания – тежка и средна телесна повреда е осъществено от
подсъдимия. Безспорно е установено в процеса, че подсъдимият е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата - „ Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак”. Безспорно е установено по делото и в тази насока са и
заключенията на изслушаните и приети авто-технически експертизи, че автомобила „ХХХ”
е навлязал след пътен знак А26 „Забранено е движението със скорост по–висока от
означената” – с 70км/ч при ограничение 60км/ч. На следващо място и в двете заключения
вещите лица са категорични, че при скорост по-малка от 63 км/ч., т.е. в границите на
разрешената, ПТП не би настъпило. При тази скорост от 70 км/ч. ударът е бил неизбежен и
непредотвратим, което се е и случило. Ето защо при нарушение на разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, допуснато от подсъдимия, и причинения вредоносен резултат, има пряка
причинно-следствена връзка.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при форма на
вината непредпазливост. Тази форма изхожда от установените факти по делото - деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
При индивидуализацията на наказанието, настоящата инстанция констатира, че
първостепенният съд, от една страна не е съобразил установеното по делото съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата, а от друга е наложил наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок по-малък от определеното наказание лишаване от свобода,
което не е допустимо. Тези нарушения не са съществени и могат да бъдат коригирани от
въззивната инстанция, чрез изменение на присъдата.
За извършеното престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 342, ал.1,
7
пр.3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до четири години. Видно от
справката за съдимост на подсъдимия към момента на извършване на деянието, както и към
настоящия подсъдимия не е осъждан за извършени престъпления от общ характер, както и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за така извършеното от него
престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като
за смекчаващо вината приема съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата и
чистото съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не намира.
В случая наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, под средния размер и като така, след като взе предвид личността на
подсъдимия, начина на извършване на деянието и настъпилия вредоносен резултат, намира,
че целите на наказанието могат да се постигнат с наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, като в тази насока следва да бъде изменена атакуваната присъда.
В конкретният случай няма законна пречка за приложението на чл. 66, ал.1 от НК и
изпълнението на наложеното на подсъд. А. наказание следва да се отложи за изпитателен
срок от три години. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, наложеното му наказание
лишаване от свобода е към законоустановения минимум и за постигане целите на
наказанието не е наложително подсъдимият да изтърпява ефективно наказание.
Присъдата следва да бъде изменена и в частта в която на основание чл.343г от НК,
подсъд. А. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца,
като този срок се редуцира на ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от отнемане на СУ на МПС.
С така наложените по вид и размер наказания съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, те да въздействат
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по
отношение на останалите граждани.
При извършената служебна проверка на основание ОС М. не намира основание за
отмяна или друго изменение на атакувания съдебен акт, поради което го потвърждава в
останалата част.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.334, ал.1, т. 3 НПК, окръжният
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 15.09.2021г. по НОХД № 356/2021г. по описа на РС М. в
ЧАСТТА в която подсъд. В.А. от гр. В., ЕГН ********** е признат за виновен за
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 1 и 2, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, по отношение
наложените наказания за това престъпление, като НАМАЛЯВА размера на наказанието
8
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като отлага на основание чл. 66,
ал.1 НК изтърпяването му с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, а наказанието по чл. 343г
НК – лишаване от правоуправление на МПС НАМАЛЯВА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
считано от датата на отнемане свидетелството за правоуправление.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.09.2021г. по НОХД № 356/2021г. по описа на РС М.
в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9