О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №72
гр.
Пазарджик, 17.02 .2020 г.
Пазарджишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в
закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ
ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Трънджиева В ч.гр. дело № 114 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.274 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
Обжалвано е определение на Районен съд Велинград,с
което е прекратено производство по гр.д.№ 915/2019 година по описа на съда и
върната искова молба на К.К. на основание чл.129 ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят К. ,чрез процесуалния си представител
твърди,че обжалваното определение е неправилно , тъй като към исковата молба
бил приложил удостоверение по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗЕТОССР,което не било
ценено от съда.Необходимите обстоятелства се установявали чрез него.
Снабдил се с второто съдебно удостоверение със
съдействието на предходния собственик на капитала на дружеството.Съдът следвало
да му даде възможност да изясни въпроса с подписването на това удостоверение
,тъй като дори управителят да е починал било възможно друго лице в дружеството
, което осъществявало стопанската дейност, да е подписало документа.
Моли определението да бъде отменено и делото върнато
за продължаване на съдопроизводствени действия.
В срок е постъпил писмен отговор от представител на
НОИ,който намира жалбата за неоснователна.
Съдът намира жалбата за допустима ,като подадена в
установения в закона срок срещу подлежащ на обжалване акт.По същество счита ,че
тя е неоснователна.
Производството пред Велинградски районен съд е
образувано по искова молба на К.К. за установяване на осигурителен стаж за
времето от 1.07.2000 година до 8.03.2004 година ,в което е бил управител на
„Пътно поддържане –Велинград ЕООД“.
Иска е предявен срещу ТП на НОИ.
Представено е удостоверение към исковата молба ,в което е посочено ,че
разплащателните ведомости за този период са изгубени.Удостоверението е с дата
8.07.2019 година , издадено от „Пътно поддържане – Велинград „ ЕООД ,като е
положен подпис и печат , без да е посочен управител.
С разпореждане на съда от 2.09.2019 година исковата молба е оставена без
движение с указания да се посочи надлежен ответник и удостоверение по чл.5 ал.1
от ЗУТОССР.
В изпълнение на тези указания ищецът е
посочил като дружество – работодател „Пътно поддържане – Велинград „
ЕООД , за което твърди,че не е прекратило дейността си и се представлява от К.В.Т..
Представено е удостоверение ,подписано от посоченото като управител
лице,чрез което всъщност отново се удостоверява,че разплащателните ведомости са
загубени.
Съдът е предприел размяна на книжа.При тази размяна на книжа от
отбелязването върху призовката за посоченото като работодател дружество , става
ясно ,че на този адрес няма седалище на
фирма ,това е адреса на управителя ,който отдавна е починал.
Съдът е извършил справка в регистъра на населението и е установил ,че
лицето ,посочено като управител на дружеството и издател на документа е починал
през 2012 година.
Справка в ТР показва ,че дружеството е регистрирано със седалище именно на
този адрес и с посоченото лице като управител.
При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел,че указанията му не
са изпълнени,тъй като ищецът твърди,че дружеството – работодател осъществява
дейност и в изпълнение указанията на съда обаче представя документ ,който
очевидно е неистински.Видно е от извършените справки,че единствения
представител на дружеството е именно лицето ,за което има данни ,че е
Чрез това си укоримо действия ищецът всъщност не е изпълнил указанията на
съда.Липсва валидно удостоверение по чл.5 ал.1 от ЗУТОССР,със изискващото се от
закона съдържание.
Като е съобразил това и счел,че са налице основанията на чл.129 ал.3 от ГПК
– върнал исковата молба и прекратил производството , съдът е постановил
правилно определение ,което следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение
на Районен съд Велинград от 12.11.2019
година,с което е прекратено производство по гр.д.№ 915/2019 година по описа на
съда и върната искова молба на К.К. на основание чл.129 ал.3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.