№ 504
гр. Варна, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20223100500402 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът Н. Д. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б. и
адв. Л., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, редовно призована, представлява се от юр. П., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБИТЕ
Срещу Решение № 1720/17.11.2021г., постановено по гр.дело № 6124/2021г. по
описа на Районен съд – Варна са постъпили следните въззивни жалби: 1.) Въззивна жалба от
Н. Д. В., чрез адв. В.С., в частите от решението, с които са отхвърлени исковете на
жалбоподателя за осъждане на ответника за разликата над присъдената сума от 1 511,17 лв.
до пълния претендиран размер от 1 634,42 лв представляваща дължимо допълнително
1
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 190 часа за периода 01.04.2018 г. –
30.06.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.04.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и за разликата над присъдената сума от 265,48 лв. до целия
претендиран размер от 290.57 лева , представляваща обезщетение за забава върху
допълнителното възнаграждение за периода 01.08.2018 г. – 27.04.2021 г. на основание чл.
86, ал, 1 ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат твърдения, че в отхвърлителната част
решението е неправилно, тъй като няма как възнаграждението за отчетения период да бъде
изискуемо на 01.04.2018 г., преди положения труд да бъде отчетен по реда на чл. 23 от
действалата към процесния момент Наредба 8121з-776/2016 г. Сочи още, че от приложимата
към 2018 г. разпоредба на чл. 33, ал. 1 от наредбата на министъра на вътрешните работи,
постановявало, че възнаграждения за труд извън работното време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца следващ този, в който е положен труда. С
посоченото обосновава извод, че сроковете за изплащане на дължимите възнаграждения се
определят в месеци, а длъжникът изпада в забава с изтичането на месеца, през който се
дължи заплащането. Така претендираното от страната заплащане за периода от януари-март
2018 г. е следвало да бъде извършено през април 2018 г., съответно давностният срок е
започнал да тече от 01.05.2018 г., като същият е прекъснат с подаване на исковата молба
през април 2021 г. По изложените съображения моли за отмяна на решението в посочените
части и уважаване на претенциите в цялост, съобразно заявените размери. Претендира
присъждане на разноски в първоинстанционното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР, чрез юриск. П., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Страната сочи, че от заключението на проведената пред
първоинстанционния съд експертиза се установява, че сумата за първо тримесечие на 2018 г.
е в размер на 175,45 лева и мораторна лихва за забава в размер на 53,27 лева, като в предвид
датата на подаване на исковата молба 27.04,2021 г. същите са погасени по давност. Излага
твърдения още, че съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР относима към процесният период
вземането на ищеца за допълнително трудово възнаграждение се дължи при сумирано
тримесечно отчитане на работното време, поради което вземането за първото тримесечие е
станало изискуемо на 01.04.2018 г. и към датата на завеждане на исковата молба по делото
27.04.2021 г. тригодишният давностен срок е изтекъл, следователно претенцията за този
период се явява неоснователна. По посочените съображения моли за потвърждаване на
решението в обжалваните от насрещната страна отхвърлителни негови части и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
2.) Въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, чрез процесуален представител юриск. С.П., срещу частта от
обжалваното решение, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Д. В. сумата в
размер на 1511,17 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за
2
положен извънреден труд в размер на 190 часа за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 27.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 265 .48 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата. В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, като при постановяването му съдът в нарушение на
съдопроизводствените правила не се е произнесъл по своевременно направеното от
въззивника възражение за погасяване на исковете по давност. Съдът не е обсъдил в цялост и
реално не е приложил относимите нормативни актове, действали и уреждали дейността на
служителите в МВР през процесния период. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 на
чл.187 е установено 8 часова продължителност на нощния труд, полаган на смени, от
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, поради което и в случая
не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. По
отношение на служителите в МВР за процесния период е действала наредба, в която липсва
изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове труд в дневни с определен
коефициент. Налице е специална уредба по отношение на отчитането и заплащането на
нощен труд в МВР, поради което са неприложими разпоредбите на НСОРЗ. Посочва, че от
ангажираните по делото доказателства безспорно се установява, че не са налице отработени
часове над нормата, съгласно разпоредбите на ЗМВР. Изложени са аргументи, че
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Жалбоподателят счита, че
съдът не е обсъдил спецификата на служебните правоотношения на държавните служители
в МВР и предвидените компенсаторни механизми, като допълнителни възнаграждения за
прослужено време, размер на платен отпуск, обезщетение за неизползван отпуск, по –
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд и др. Заплащането на трудово
възнаграждение за нощен труд е със самостоятелна функция и значение, като предвидените
условия за разграничаване на нощен и извънреден труд в ЗМВР, кореспондират с Директива
2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. Твърди се, че от представените по делото
доказателства се установява заплащане на часовете нощен труд, положени от ищеца. Въз
основа на посочените аргументи се претендира отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло като
неоснователни, като се присъдят разноските по делото. С въззивната жалба е отправено
искане съдът да спре производството по делото, поради образувано преюдициално дело С-
262/20 на Съда на ЕС, Люксембург по искане на РС Луковит на основание чл.267 от
Договора за функциониране на ЕС за тълкуване на нормите на Директива 2003/88/ЕО от
04.11.2003г. по въпросите: ефективната защита по чл.12, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО от
04.11.2003г. изисква ли нормална продължителност на нощния труд на полицаи и
пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня;
принципът на равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на ЕС
изисква ли определената в националното право нормална продължителностна нощния труд
3
7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор;
ефективното постигане на целта по §8 на Директивата – да се ограничи продължителността
на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е
нормалната продължителност на нощния труд.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
АДВ. Б.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам отговора. Оспорвам въззивната
жалба на насрещната страна.
АДВ Л. : Поддържам нашата въззивна жалба. Оспорвам тази на насрещната страна.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Оспорвам жалбата на насрещната страна и поддържам
нашата. Представям решение на съда на ЕС С-262 по направено преюдициално запитване от
РС Луковит. Решението е постановено на 24.02.2022 г.
АДВ. Б.: Запознати сме.
АДВ. Л.: Запознати сме, доколко следва да бъде прието като доказателство
предоставям на преценката на съда.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Държим да бъде прието като доказателство, доколкото на
основание чл. 633 ГПК същото е задължително както за съда така и за всички учреждения.
Съдът намира че представеното от въззиваемата страна решение по дело С-262/2020
г. на съда на ЕС следва да бъде прието за сведение от съда като не представлява
доказателство по настоящото производство по смисъла на ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА решение дело С-262/2020 г. за сведение.
Прилага същото към корицата на делото.
АДВ. Б.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
4
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Моля да се произнесете с решение, с което частично да отмените
първоинстанционното, досежно отхвърлителните части по двата иска като постановите
друго, с което да уважите изцяло предявените искове. Моля да се остави без уважение
въззивната жалба на насрещната страна. Моля да присъдите разноски за настоящата
инстанция, съобразно списъка за един адвокат. Относно възражението за прекомерност
считам, че няма основание за съдебна редукция. Представям писмени бележки, които моля
да вземете под внимание при постановяване на решението.
АДВ. Л.: Считам, че духът на това решение на ЕС и смисълът му е, че следва да има
обезщетение или компенсация за служителите, полагащи нощен труд. В тази връзка е
запитването и решението на ЕС. Към настоящия момент единствената форма на
компенсация за полагания нощен труд явно е воденето на дела. Това решение не променя
утвърдилата се практика на периторията на РБ, напротив по-скоро я подкрепя.
ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да уважите подадената от нас жалба и отхвърлите
жалбата на насрещната страна. Моля да постановите решение, отхвърляйки исковете пред
първоинстанционния съд и уважавайки нашата жалба. Считаме решението на
първоинстанционния съд в тази част за незаконосъобразно, т.к. нормите на Наредба на
структурата и организацията на работната заплата са неприложими спрямо статута на
държавния служител по ЗМВР. В този случай твърдим, че изразеното в решението
постановено от съда на ЕС предвижда, че не следва продължителността на нощния труд да
бъде различна от тази на дневния и да бъде определяна в рамките на по-малка
продължителност – 7 часа. Това води до извода, че коефициент 1,43 е неприложим по
отношение на статута на държавния служител. В решението си съдът на ЕС поставя въпроса
за обезщетителната функция. Твърдим, че такива обезщетения и компесаторни механизми се
съдържат в ЗМВР и са многобройни – обезщетения под формата на отпуски, обезщетения
при прекратяване на служебното правоотношение, предвидени вса специални разпоредби,
които определят застраховане на служителите при работа при специфични условия на труд и
редица други, вкл. и отпуски. Считаме, че същото е относимо и следва да бъде взето
предвид при постановяване на решението. Моля за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Представям писмени бележки.
5
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.19 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6