РЕШЕНИЕ
№ ............
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, III-Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава
Алексиева в.гр.дело № 3106 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение
№ 20000315
от 04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 49791/2019 г. по описа на СРС, 56
състав е осъдено З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на П.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, по иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 3 500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило на
26.02.2019 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Витиня“,
ведно със законната лихва, считано от 27.05.2019 г. до окончателното плащане,
като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лв.
Съобразно изхода от спора на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът разпределил отговорността за разноски по делото, като осъдил
З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******** да заплати на адвокат М.Б.Н.- Т. от САК сумата от
385,44 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за оказана безплатна
правна помощ на П.П.Д. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА,
осъдил П.П.Д. да заплати на З. „Б.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 280 лв., представляваща разноски по делото, осъдил З. „Б.И.“ АД да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 316,80 лв.,
представляваща дължима държавна такса и депозит за вещи лица по САТЕ и по СМЕ,
платени от бюджета на съда.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство в частта, с
която исковете с правно основание чл. 432 ГПК са отхвърлени за разликата над
уважения размер от 3500 лв. до размер от 8000 лв. Жалбоподателят счита, че СРС не
е обсъдил всички доказателства по делото и неправилно определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа, че след ПТП е изпаднал в
безсъзнание, в Пирогов бил приет с болки в крака, ляво рамо, кръста и лява
лопатка, а от свидетелските показания се установило, че след инцидента цялата
му лява част е била със синини, а коляното му било подуто близо три месеца.
Имал главоболие, сънувал кошмари, преустановил спортните занимания, страхувал
се да шофира. Изтъква, че при определяне на размера на обезщетението, съдът не
е съобразил в пълнота нито събраните по делото доказателства, нито критериите
за справедливост, като е присъдил занижен размер на обезщетението. Искането до
въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
уважи предявения иск в посочения размер.
Постъпил е отговор на
въззивната жалба от ответника в производството З. „Б.и.“ АД, с който жалбата се
оспорва. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на решението,
като при постановяването му СРС взел предвид всички релевантни обстоятелства и
правилно преценил същите, като правилно е определил размера на обезщетението.
Въззиваемият обръща внимание, че се касае за контузии със засягане на меките
тъкани, както и че възстановителния период е около 1-2 седмици, не по-късно от
4 седмици. Травмите на ищеца не довели до
състояние на опасност за живота Възстановяването му било преминало сравнително
бързо и без значителен дискомфорт. Заявява искане за потвърждаване на
обжалваното решение в посочената от ищеца част и за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено З. „ Б.и.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.П.Д., ЕГН:
**********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от
3 500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило на
26.02.2019 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Витиня“,
ведно със законната лихва, считано от 27.05.2019 г. до окончателното плащане е влязло в законна сила, тъй като не е
обжалвано.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, че към датата
на настъпване на процесното ПТП /26.02.2019 г./ лек автомобил марка „Пежо 508“,
с рег. № ********, e бил застрахован в ответното дружество с договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/118003029843.
От констативен протокол за ПТП № К –
107/26.02.2019 г., приетото като неоспорено заключение на САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно се установява, че на
26.02.2019 г. около 08,15 ч. лек автомобил „Пежо 508“, с рег. N ********, се е
движел по бул. „Ботевградско шосе“ , с
посока на движение от бул. „Ситняково“ към ул. „Летоструй“, и на кръстовището с
ул. „Витиня“, водачът му преминава на червен сигнал на светофара. В същото
време и с посока от дясно на ляво – към бул. „Ситняково“, водачът на лек
автомобил „Фолксваген Кади“, с рег. № ********, е предприел маневра за завой
наляво, при разрешен зелен сигнал на светофарната уредба. Вследствие на
движението на двете превозни средства траекториите им се пресичат и настъпва
удар между тях. Причината за настъпването на процесното ПТП е поведението на
водача на лек автомобил „Пежо 508“, с рег. № ********, който е преминал на червен
сигнал на светофарната уредба, вследствие на което е настъпил удар с товарен
автомобил „Фолксваген Кади“, с рег. № ********.
От показанията на св. А.Д., се установява, че ударът е бил от страната
на ищеца отзад, както и че колата, управлявана от ищеца, е била обърната в
обратната посока, което в посочената част
съответства на събраните по делото доказателства.
На следващо място, от неоспореното
от страните заключение на СМЕ /изготвено въз основа на медицинската
документация по делото/, което съдът приема като компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено се установява, че въз основа на медицинската
документация по делото непосредствено след преживяно ПТП на 26.02.2019 г.
пострадалият като водач на л.а. П.Д. е транспортиран до болнично заведение,
където е установена контузия на крак (долен крайник), отразени са оплаквания от
болки в ляво рамо, кръста и лява лопатка, като от проведени образни изследвания
не са установени данни за травмирания в зоните на субективните оплаквания. При
тези данни според вещото лице при пострадалия при ПТП са били причинени леки,
мекотъканни увреждания. Травмите не са налагали хоспитализация и такава не е
предлагана на пострадалия. По делото липсват данни за проследяване с прегледи
на пострадалия във връзка с оплаквания от негова страна, което също не
позволява да се приеме по-сериозен травматизъм. За установените травми в
медицинската документация няма конкретно морфологично описание (размер, форма,
прецизна локация и др.), като въз основа на наличните данни само най-общо може
да се посочи, че травматичните увреждания от типа на контузии със засягане само
на меките тъкани може да се причини и в условията на ПТП при удари на
пострадалия в интериора на л.а. Даденото
описание за травми в наличната документация и липсата на проследяваща
медицинска документация дават основание единствено за извод, че причинените при
ПТП травми са реализирали критериите на медикобиологичния признак: болка или
страдание. Последиците от мекотъканните увреждания отшумяват до 1-2 седмици
след инцидента, като дори да се касае за по-обширни и по-дълбоко разположени в
меките тъкани травми, възстановяването не е по-продължително от 4 седмици.
Според
свидетелските показания на А.Д., съпруга на ищеца, по отношение на претърпените
травми цялата му лява част била натъртена със синини, лявото коляно му било
подуто около 3 месеца, като продължавал да има главоболие и да сънува кошмари,
а заради травмата в коляното му спрял работа. В ежедневните нужди му помагали
майка му и баща му заради коляното. Отказвал да шофира на дълъг път. Преди
инцидента пътували по-често, но след този случай се налагало друг човек да ги
придружава при пътувания. След инцидента ищецът спрял да спортува.
Съдът не кредитира свидетелските показания
на А.Д. при преценката им по чл. 172 ГПК, в частта, в която същата сочи, че в
резултат от ПТП, коляното на ищеца било подуто за около 3 месеца, което
изисквало чужда помощ за обгрижването му и в резултат от това спрял да работи,
тъй като не се подкрепя от писмените доказателства по делото. От представената
медицинска документация и заключението на СМЕ следва извода, че причинените
травми са мекотъканни и леки и не се е налагала хоспитализация. Липсват писмени
документи, които да установяват по-тежки увреждания, каквито се сочат от
свидетеля. Според вещото лице по СМЕ, мекотъканните наранявания отшумяват до
1-2 седмици след инцидента, като дори да се касае за по-обширни и по-дълбоко
разположени в меките тъканни травми, възстановяването не е по-продължително от
4 седмици. Следователно преценени по реда на чл. 172 ГПК показанията на
свидетеля в тази част не следва да бъдат кредитирани, тъй
като не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Въззивният съд не следва да обсъжда
свидетелските показания на св. Д., в частта, в която твърди, че същият бил в
безсъзнание, тъй като такива твърдения не са били въведени в исковата молба.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната от
ищеца част.
Искът с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ е допустим по арг. от чл. 498, ал. 3 КЗ, доколкото по делото
е приложена застрахователна претенция от ищеца с вх. № OК-193768/27.02.2019 г.,
като в срока по чл. 496 КЗ ответникът се е произнесъл с отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, обективиран в писмо с изх. № НЩ – 3007/15.04.2019
г.
Във връзка с доводите на
въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да
насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя,
при който делинквента има застраховка „гражданска отговорност“. При този иск
ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач
на МПС / фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка, от който са произлезли вреди, като вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„гражданска отговорност“ между този водач и застрахователя /ответно дружество/.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че по делото са доказани елементите:
ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобил, като е доказано, че в срока на действие на договора, вследствие на
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил е
настъпило процесното ПТП.
Правният спор между
страните по делото пред въззивната инстанция се състои в това какъв е видът,
тежестта на уврежданията и справедливият размер на обезщетението за претърпени
от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, намиращи се в причинна връзка
с противоправното деяние на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника водач на МПС.
Настоящият състав приема,
че от съвкупната преценка на доказателствата се установяват причинени в
резултат от процесното ПТП травматични увреждания: контузия на крак (долен
крайник), болки в ляво рамо, кръста и лява лопатка, без установени данни за
травмирания от проведени образни изследвания, със засягане само на меките
тъкани, реализиращи критериите на медикобиологичния признак: болка или
страдание и представляващи мекотъканните увреждания с възстановителен период до
1-2 седмици след инцидента, като дори да се касае за по-обширни и по-дълбоко
разположени в меките тъкани травми, възстановяването не е по-продължително от 4
седмици. Установява се също така, че ищецът спрял да спортува и изпитвал страх
от шофиране на дълъг път, като се налагало друг човек да го придружава при
пътувания.
Тук е мястото да се
подчертае, че настоящият съдебен състав не намира за установени по делото
твърденията във въззивната жалба, че в резултат от ПТП коляното на ищеца се
подуло, като възстановителният период продължил 3 месеца, доколкото не са
ангажирани доказателства за такива увреждания по делото, а свидетелските
показания на съпругата в тази част при преценката по чл. 172 ГПК, настоящият
състав намира за изолирани и некореспондиращи на доказателствения материал.
Няма данни в приетата по делото медицинска документация за такова травматично
увреждане, довело до подуване на коляното, изискващо тримесечен възстановителен
период. Такова не е установено и от вещото лице с оглед изслушаното по делото
заключението на СМЕ. Ето защо съдът приема, че в хода на съдебното дирене тези
факти не са установени и правилно не са били взети предвид от
първоинстанционния съд при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, а възраженията на въззивника в тази посока са
неоснователни.
На следващо място, следва
да бъде посочено, че твърдението, че ищецът е изпаднал в безсъзнание при
процесното ПТП, въведено за първи път във въззивната жалба липсва в исковата
молба, поради което не е предмет на разглеждане във въззивното производство.
Съгласно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това
заместващо обезщетение настоящият състав намира, че следва да бъде съобразени:
характера и вида травматични увреждания, причинени при ПТП: контузия на крак
(долен крайник), болки в ляво рамо, кръста и лява лопатка, без установени данни
за травмирания от проведени образни изследвания, със засягане само на меките
тъкани, реализирали критериите на медикобиологичния признак: болка или
страдание, представляващи мекотъканни увреждания, възстановителният период - до
1-2 седмици след инцидента, като дори да се касае за по-обширни и по-дълбоко разположени в меките тъкани
травми, възстановяването не е по-продължително от 4 седмици, липсата на
последващи усложнения в процеса на възстановяване, което е протекло нормално,
както и липсата на хоспитализация, негативното отражение на инцидента за
пострадалия - преживяния стрес от случилото се, страх от шофиране на дълъг път,
спрял да спортува, както и възрастта на ищеца към момента на настъпване на
инцидента- 38 г., съществуващите в
страна обществено-икономически условия към датата на непозволеното увреждане, индиция
за която са както нормативно определената минимална работна заплата / МРЗ в
размер на 560 лева за 2019 г./, така и лимитите на застрахователно покритие,
без те да имат самостоятелно значение /в този смисъл решение № 83 от
06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от
26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 95 от
24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 57 от
01.08.2018г. по т.д. № 677/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 28 от 09.04.2014г.
по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о./, както и създаденият в съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Настоящият въззивен
състав приема, че присъденото обезщетение от първоинстанционния съд в размер на
3500 лева е определено в съответствие с горепосочените критерии и не се налага
завишаването му. Обезщетение в по-висок размер би довело до нарушаване на
критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния
вид, характер и интензитет и неоснователно разместване на имуществени блага.
Въз основа на горното
първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт, представлявал въззиваемото дружество в производството пред
въззивния съд, в размер на 100 лв. Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ********* от 14.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 49791/2019 г. по описа на СРС, 56 състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от П.П.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде осъден З. „ Б.и.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.П.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата над уважения размер от 3 500 лв. до
пълния предявен размер от 8 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от ПТП, настъпило на 26.02.2019 г. в гр. София, на кръстовището на
бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Витиня“, ведно със законната лихва, считано от
27.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П.П.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******** сумата в размер на 100
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
Решението може да се
обжалва, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.