Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 11.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:Венелин Николаев
Съдебни заседатели:……………...
Членове:
при секретаря Иглика Игнатова и в
присъствието на прокурора … , като разгледа докладвано от съдия Николаев н.а.х.д.
№209 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №377084-F432049/15.11.2018г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново в ЦУ на НАП, на „Д.И.В.“ ЕООД, с БУЛСТАТ ***, представлявано от Ю.П.М. с ЕГН ********** е наложена административна санкция на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят „Д.И.В.“ ЕООД, представлявано от Ю.П.М., която го обжалва и моли съда да го отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата - редовно призован – се представлява в съдебното заседание от ю.к. Ж., който изразява становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Излага съображения относно законосъобразността на съставения акт и издаденото наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
На 21.10.2018г. свидетелите П.Г.П. и Х.К.Д. – инспектори по приходите в ЦУ на НАП-Велико Търново, извършили проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – кафене „***“, находящ се в гр. Плевен, ***, експлоатирано и стопанисвано от „Д.И.В. "ЕООД с ЕИК:***. При проверката установили, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми в касата. От наличното фискално устройство /ФУ/ модел „Тремол“ с per.№3811895 в НАП е разчетена касова наличност в размер на 43,50 лв., видно от междинен финансов отчет №011598 от 21.10.2018г. Като фактическата наличност, съгласно изготвения от Ю.П.М., в качеството си на представляващ, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката е установена в размер на 155 лева.
Контролните органи констатирали, че така установената разлика между разчетената наличност от фискалното устройство и фактическата наличност към момента на проверката – в размер на 111,50 лв., не са отразени до началото на проверката чрез ЕКАФП, като „служебно въведени“ в касата суми.
Установените факти и обстоятелства при проверката са документирани с протокол за извършена проверка № 0293946/21.10.2018г., подписан от Ю.М. с възражение, че установената разлика са нейни лични пари. Протоколът е съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. За констатираното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ бил съставен АУАН на дружеството.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение № F432049/25.10.2018г., Протокол за извършена проверка № 0293946/21.10.2018г., фискален бон от 21.10.2018г., 1 бр. дневен финансов отчет от ФУ от 21.10.2018г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 21.10.2018г., както и от показанията на актосъставителя П.Г.П. и свидетелката Х.К.Д..
Актосъставителят П.Г.П. поддържа съставения от него акт за установяване на административно нарушение. Заявява, че работи в Главна дирекция „Фискален контрол“ на длъжност „инспектор по приходите“. Твърди, че на 21.10.2018г. извършили проверка в кафе „***“, находящо се в гр. Плевен, ***. Посочва, че проверката започнала с контролна покупка и консумация кафе и чай. Заявява, че след това лично управителката на заведението М. изготвила опис на паричните средства в портмонето си, тъй като заявила, че няма каса и че прибира парите в едно портмоне. След преброяване на паричните средства се установила разлика от 111 лева, т.е. над сумата, която е отчетена с междинен фискален отчет от фискалното устройство в обекта. Резултатите от проверката били отразени в протокол за извършена проверка, а за констатираното нарушение съставили АУАН на дружеството-жалбоподател.
Показанията на актосъставителя се
подкрепят и от показанията на свидетелката Х.К.Д. – присъствала при извършване
на нарушението и при съставянето на АУАН. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Велико Търново в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице –
инспектор в ЦУ на НАП.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващ нарушителя и
свидетел.
В хода
на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на
дружеството, спрямо което е наложена имуществената санкция. Съставения АУАН и
издаденото НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим на основание чл. 193, ал. 1 ЗДДС. Описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са
били нарушени са посочени пълно и ясно.
При това положение следва да се приеме безспорно, че е извършено нарушението така, както е описана в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ гласи: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми...“. От представените като писмени доказателства по делото и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите П.Г.П. и Х.К.Д., се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между установената фактическата наличност в обекта в размер на 155 лв. и разчетената фискална наличност от фискалното устройство в размер на 43,50 лева. Разликата между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата наличност в размер на 111,50 лв. не е била отразена във фискалното устройство като „служебно въведени суми”. Казано по друг начин, намерената парична сума в М. е в повече от отчетената от фискалното устройство, а видно от приложения при проверката дневен финансов отчет на фискалното устройство за 21.10.2018г., то разполага с операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но наличните суми не са били въведени служебно през деня, нито са били отчетени като извършени продажби с издаването на фискален касов бон.
От текста на НП е видно, че административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. От анализа на посочените правни норми се установява, че жалбоподателят действително е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като в разрез със задължението си е пропуснал да отрази промяна на касовата наличност (въвеждане на пари в касата) на ФУ, която е следвало да се регистрира във ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми. Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС въвежда правното основание за издаване на цитираната Наредба на МФ и е цитирана, за да се запознае нарушителя с корелативната връзка между закона и подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС регламентира вида и размера на наказанието за конкретно извършеното от жалбоподателя нарушение.
При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание изрично е записано, че това наказание се налага на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, т.е. коректно е изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни норми.
Съгласно разпоредбите на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, за допуснато такова нарушение търговецът са наказва с имуществена санкция в размер от 500,00 /петстотин/ лева до 2000,00 /две хиляди/ лева.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и при наличието единствено на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства е наложил наказание на едноличния търговец в минималния размер, предвиден в закона, а именно 500 лв.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се потвърди.
Поради всичко изложено дотук, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал.1 от ЗАННН наказателно
постановление №377084-F432049/15.11.2018г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Д.И.В.“ ЕООД, с БУЛСТАТ ***,
представлявано от Ю.П.М. с ЕГН ********** е наложена административна санкция на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева
за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: