Р
Е Ш Е Н И Е
София, 02.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на шести февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 9616/2017 г., за да се
произнесе взе пред вид:
Предявени са искове с
правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от
Ш.С.У., ЕГН ********** и М.А.У., ЕГН **********
чрез адв. П.К. - САК, съдебен адрес: ***0 против
З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление:***, за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на сина им С. У. вследствие на ПТП в размер на по 130 000
лв., частичен иск от по 200 000 лв. - за всеки един от тях, ведно със законната
лихва, считано от 01.03.2017 г. – дата на изтичене на
тримесечния срок за произнасяне до окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищците разноски по
делото, в това число и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
заедно с начислен ДДС.
В исковата молба се твърди, че
на 02.06.2016 г. , около
23,40 ч. на път I-6, км. 325, при управление на л.а. Опел Вектра с рег. № ********, водачът А.Б.К. нарушил правилата
за движение по пътищата, като се движил с несъобразена скорост, поради което
реализирал удар с излизащия от района на бензиностанция л.а. Фолксваген Голф с
рег. № ********, управляван от водача С. М. У.. Влседствие
на удара е загинал водача С. У., като са причинени увреждания на още две лица.
По случая е образувано ДП № 678/2016 г. по описа на РУП -
Казанлък и пр.пр. № 1979/2016 г. по описа на ОП –
Стара Загора.
Според отразеното в
исковата молба, за автомобила, причинил катастрофата, ищците твърдят да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № 02116001562329,
валидна към датата на ПТП.
Ищците заявяват, че изключително тежко понасят смъртта на
сина си, едва на 26 години, тъй като между тях съществували отношения на
изключителна близост, обич, уважение и взаимна привъзраност
и подкрепа. Той бил тяхната опора, като мъката от загубата на детето им ще
търпят до края на дните си.
По повод ПТП, ищците твърдят, че са сезирали ответното
дружество с молба-претенция за изплащане на обезщетение. Образувани са преписки
№ ********** и № **********, по които застрахователя с писмо изх. № НЦ-651/02.02.2017 г. и писмо с изх. № НЦ-652/02.02.2017
е отказал да изплати застрахователно обезщетение.
Представили са писмени доказателства.
Поискали са допускане на гласни такива.
В хода по
същество молят съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер.
Оспорва механизма на катастрофата, както и изключителната
вина на водача на л.а Опел Вектра с рег. № ********.
Счита, че причина за настъпване на процесното
ПТП е поведението на починалия, който е управлявал автомобила си без
необходимата правоспособност и е отнел предимство на движещият се по главен път
л.а Опел Вектра.
Твърди, че е налица съпричиняване от страна на пострадалия, който е управлявал
автомобила си без необходимата правоспособност, без поставен обезопасителен колан и е отнел предимство, в противоречие с
изискванията на ЗДвП, като степента му на вина е поне 90 %.
Оспорва интензитета и проявлението на неимуществените
вреди, така както са описани в исковата молба.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва акцесорните искове за
лихви, поради неоснователност на главния.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни
доказателства и съдебно медицинска и автотехническа експертиза.
По тези
съображения моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани. Претендира
разноски по списък.
По делото е
конституиран като трето лице – помагач на
ответника, на основание
чл. 219 ГПК, водачът на лекия автомобил Опел Вектра с рег. № ******** –
А.Б.К., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. ********,
който оспорва предявения иск и парви възражение за съпричиняване, пред вид факта, че пострадалият не е бил с
поставен обезопасителен колан, не е имал необходимата
правоспособност и не е осигурил предимство.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
лихва за забава, ведно със законните последици.
В хода на процеса по делото е представен заверен препис
от влязла в сила на 24.10.2019 г. Присъда № 13/05.04.2018 г. по НОХД № 585/2017
г. по описа на ОС – Ст. Загора, Решение № 277/21.11.2018 г. по ВНОХД № 373/2018
по описа на ПАС и Решение № 182/24.10.2019 г. по КНД № 740/2019 г. по описа на
ВКС.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 02.06.2016 г. около 23.40 ч. на път I-6, км. 325, е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ********,
управляван от А.Б.К. и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, управляван от С.
М. У..
Ищата Ш.С.У. е майка на починалия С. М. У., а ищеца М.А.У.
е негов баща.
С Присъда № 13/05.04.2018 г. А.Б.К. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. чл.
343, ал. 3, пр. 1,4 и 5, б. „Б“ предл. второ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „Б“ и б. „В“, вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК във вр.
с чл. 58а, ал. 1 от НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от шест години, което да изтърпи при първоначален „Общ режим“ Осъден е и
на основание чл. 343б, ал. 1, във вр. чл. 54, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК във вр.
с чл. 58а, ал. 1 от НК на лишаване от свобода за срок от две години и глоба в
размер на 1000 лева. С Решение № 277/21.11.2018
г. по ВНОХД № 373/2018 по описа на ПАС присъдата е измемена
като въззивният съд увеличава наказанието от шест
години лишаване от свобода на седем години и четири месеца лишаване от свобода
като го признава за невинен и ОПРАВДАВА по обвинението за извършено
престъпление по извършено престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 от НК. Присъдата е
влязла в сила на 24.10.2019 г. след постановяване на Решение № 182/24.10.2019
г. по КНД № 740/2019 г. по описа на ВКС.
С Присъдата А.Б.К.
е признат за виновен в това, че на 02.06.2016 г. около 23.50 ч. на ПП – I – 6, км.
325, в землището на град Мъглиж, обл. Стара Загора,
при управление на МПС – л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ********, в посока изток-запад, нарушил
правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, като управлявал процесното МПС със скорост
– 130 км./ч., като по непредпазливост в условията на независимо съпричиняване със С. М. У. причинил телесни повреди и
смърт на повече от едно лице, а именно причинил смъртта на три лица, един от които е С. М. У..
Съдът приема за безспорно установено между страните обстоятелството, че към момента на
ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на, л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******** е налице валидно застрахователно
правоотношение по по
з.п. № 02116001562329,
валидна към датата на ПТП.
Спорът между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, както и до размера
на исканото обезщетение претърпени неимуществени вреди, който ответникът счита
за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
По искане на
страните и за доказване на техните твърдения и възражения
е изслушано и прието заключение на
САТЕ,
кредитирана от съда като безпротиворечива и съответстваща
с доказателствата, от която се
установява, че механизмът на станалото на 02.06.2016 г. ПТП
е следният:
На 02.06.2016 год., около
23.50 часа, лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“
с рег. № *******с водач А.Б.К. се движи по ПП I-6 с посока
от с. Дъбово към гр. Мъглиж /изток-запад/. В зоната на км. 325 намиращ се в
землището на гр. Мъглиж при наличие на крайпътна бензиностанция скоростта на
движение на автомобила е била около 130 км/ч. Пътят е прав, хоризонтален. В
същото време от изхода на бензиностанцията лек автомобил „Фолксваген“ модел
„Голф“ с рег. № *******, управляван от С. М. У. навлиза в първокласния път, с
намерение да се включи в лентата за движение в посока изток. На границата между
двете ленти, около разделителната линия настъпва удар между двете превозни
средства. Скоростта на л.а. „Фолксваген“ в момента на удара – 38 км./ч. Ударът
е с предна лява част на лекия автомобил „Опел“ в лява странична част на лекия
автомобил „Фолксваген“. В резултат на удара, л.а. „Опел“ получава ротационно
движение и продължава своето движение транслационно и ротационно се установява
в положението регистрирано в протокола за оглед. Лекият автомобил „Фолксваген“
също се завърта като едновременно с това се обръща по таван и се плъзга по него
в посока обратна на първоначалната му посока.
Като причини за настъпването
на ПТП вещото лице посочва: 1/ Движение на л.а. „Опел“ със скорост 130 км/ч.,
при разрешена максимална скорост за този пътен участък – 90 км/ч., при наличие
на алкохол в кръвта на водача 1,68 ‰ като при скорост на движение около и по 90
км/ч. удар не би настъпил; 2/ Технически неправилно навлизане в платното за
движение по ПП I-6 на л.а. „Фолксваген Голф“. Водачът на л.а.
„Фолксваген“ – пострадалият У. е следвало да изчака преминаването на л.а. „Опел
Вектра“ и след това да предприеме навлизане по пътя.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищците поискаха и съдът допусна разпит на свидетеля С.С.Д..
Свидетелят знае за катастрофата, при която е починал племенникът му С.,
който е бил на 26 години. Видял сестра си като отишъл в Стара Загора в
болницата и разбрал, че С. е починал. След това са се върнали в Хаджи
Димитрово. Сестра му Ш. и съпругът й М. били разтроени и плачели, неадекватни. Било
им мъчно и тежко. Те живеели заедно с
момчето в една къща. Били са близки. Разбирали се много добре и били в добри
отношения. Сега не са добре, тежко им е, ходят на гробища, плачат има голяма
промяна в тях. Те са му помагали и той ходел с тях на сезонна работа да копаят
лавандула. Те имали пет деца.
Други релевантни към спора доказателства по
делото не са представени.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и
експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
от правна страна следното:
Предявените
искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 02.06.2016 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищците.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане.
Вещото лице
изчерпателно посочва причините за настъпването на катастрофата и те се коренят
в поведението и на двамата шофьори – на водача на л.а. „Опел Вектра“ и на пострадалия, починал водач на л.а. „Фолксваген
Голф“ - наследодател на ищците. Това се установява, освен от приетата и
неоспорена от страните САТЕ и от влязлата в сила присъда на наказателния съд,
която приема поведението на С. У. за независимо съпричиняване.
В резултат на
станалото ПТП е причинена смъртта на сина на двамата ищци С. У..
Причинената смърт
е в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на
товарния автомобил не бе опровергана, но, заедно с това, бе установена такава и
у двамата водачи – водача на застрахования при ответника лек автомобил „Опел Вектра“ и на починалия пострадал, управлявал л.а. „Фолксваген Голф“.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат предвид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищците.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата,
описана подробно по – горе, на ищците са причинени болки и страдания,
изразяващи се в получените дълбоки душевни травми и страдания,
предизвикани от загубата на много скъп човек, член на семейството, съответно техен
син. Приживе те живеели заедно, били са задружно и сплотено семейство, имали са
отношения на разбирателство и взаимопомощ. Починалият е бил опора и подкрепа за
семейството си и сега, в резултат на катастрофата, те са лишени завинаги от
присъствието му, обичта и грижите му. Тази болка не може да отмине с времето и
те не се чувстват добре.
Както бе посочено
по – горе, в хода на делото от ответната страна бе направено възражение за съпричиняване, бяха събирани доказателства и съдът дължи
произнасяне по него.
От приетото и неоспорено
експертно заключение на САТЕ се установи по безспорен начин, че пострадалият,
като водач на л.а. „Фолксваген Голф“, е допринесъл за вредоносния резултат,
пред вид факта, че от техническа гледна точка бе възприето
и неоспорено от странитне, че причините
за настъпване на ПТП са, от
една страна - Движение на л.а. „Опел“ със скорост 130 км/ч., при
разрешена максимална скорост за този пътен участък – 90 км/ч., при наличие на
алкохол в кръвта на водача 1,68 ‰ . При скорости на движение около и под 90
км/ч. удар не би настъпил; Технически неправилно навлизане в платното за
движение по ПП I-6 на л.а. „Фолксваген Голф“. Водачът на л.а.
„Фолксваген“ У. е следвало да изчака преминаването на л.а. „Опел Вектра“ и след това да предприеме навлизане по пътя.
Съпричиняването е признато
и от приетата по делото присъда, която е задължителна за гражданския съд.
Съгласно
заключението по приетата САТЕ недоказано остава наведеното с отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване поради
нарушение на разпоредбата, която вменява задължението на водача да използва
предпазен колан.
С оглед на това,
съдът намира, че настъпилата катастрофа се дължи едновременно на действията на
двамата водачи – на водача на застрахования л.а. „Опел Вектра“
и на починалия С. У. управлявал л.а. „Фолксваген Голф“, при съотношение 50 % на
50 %.
С оглед на това, настоящият
съдебен състав,
като съобрази всички обстоятелства по делото, счита, че
исковете са доказани по основание,
а, досежно техния
размер, следва да бъде
разгледано
и възражението
на ответника за неговото намаляване
и той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Доказано бе, че ищците са били много близки с починалия –
той е техен син, били са едно сплотено семейство, той е бил тяхната подкрепа и
опора, както и че много трудно те преживяват смъртта му – болка, която ще
продължи и занапред до края на живота.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищците
вследствие смъртта на един толкова близък за тях човек,
техния вид, интензитет и продължителност, обстоятелството, че ищците имат пет деца, и приложи
принципа за справедливост, при наличие на съпричиняване
в съотношение 50 % - 50 %, съдът намира,
че адекватното обезщетение, което следва да бъде присъдено следва да бъде в размер по
65 000 лв. на всеки ищец.
Върху посочените
суми следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от 01.03.2017 г.-
датата, на която изтича срока за произнасяне на ответника по заведената
претенция до окончателното му изплащане.
За тези суми
исковете са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени за
определените суми, а в останалата част – за разликата до 130 000 лева, следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото, съобразно уважената част от
иска, на адвоката на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 4530 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, с ДДС.
В полза на
ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 10 300 лева, съгласно представения по делото списък с разноски и
липсата на възражение по него.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК*********,
със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Ш.С.У., ЕГН ********** и М.А.У., ЕГН **********, с
адрес: *** – 32, чрез адв. П.К.
- САК, със съдебен адрес: ***0, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, при което е починал синът им С. М. У., в размер общо 130 000 лв. - по 65 000 лв. за всеки ищец, ведно със
законна лихва, считано от
01.03.2017 г.- датата, на която изтича срока за произнасяне на ответника по
заведената претенция до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата между присъдените по 50 000 лева на всеки от ищците, до пълния
предявен размер от по 130 000 лева на всеки ищец, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на адв.
П.К. - САК, със съдебен адрес:
***0, адвокатско
възнаграждение в размер на 4530 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, с ДДС.
ОСЪЖДА Ш.С.У. и М.А.У., да заплатят на З.
„Б.И.“ АД разноски по
делото, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 10 300 лева.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие на трето лице –
помагач на ответника, на основание
чл. 219 ГПК, А.Б.К., ЕГН ********** с адрес за призоваване:
гр. Казанлък, ул. ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: