№ 1209
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120203811 по описа за 2022
година
Производството е oбразувано по жалба на П. Л. О., ЕГН: **********, с
адрес: ****** срещу Наказателно постановление № 20-0769-
002479/04.08.2020 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция гр.
Бургас към ОДМВР, упълномощен със заповед № 251з-1776/31.05.2016г., с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 400 лв.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. Не изразява становище. Не ангажира доказателства. Не прави
искане за разноски.
За ответника по жалбата - АНО, се явява представител. Моли НП, да
бъде потвърдено. Не прави искане за разноски.
Жалбата е депозирана в рамките на седмодневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
1
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.06.2020 г. около 16:10 часа в гр. Бургас, на бул. „Сан Стефано до
пощата, в посока бул. „Стефан Стамболов“, жалбоподателят като водач на
товарен автомобил – „Форд Транзит“, с per № ******, собственост на фирма
„***“ ЕООД, с Булстат: ****, управлявал автомобил, регистриран на
територията на Република България и не е спрян от движение, като не е
сключил задължителен договор за „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на управлението.
Това актосъставителят счел, че представлява нарушение на
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, поради което съставил на жалбоподателя
АУАН от 09.07.2020г. Въз основа на него било издадено и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 400 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя
и свидетеля, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
2
От датата на нарушението – 19.06.2020г. до датата на връчване на НП е
изминал период от около две години, като за допуснатото нарушение,
относителната преследвателна погасителна давност е три години. Връчването
на НП е преди изтичането на погасителната давност, поради което се явява
законосъобразно и води на извод, че същото не следва да бъде отменено от
съда на това основание, каквато е тезата на жалбоподателя. Настоящият
състав намира, че в административно наказателното производство не е
ограничено правото на защита на жалбоподателя до степен, даваща основание
да се отмени НП по тази причина, без да се разглежда спора по същество.
Императивната норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда, че договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, включително когато не е собственик и управлява моторно
превозно средство, като при неизпълнение на това задължение, подлежи на
санкциониране – глоба, в размер на 400лв.
Нарушението безспорно се установява от материалите по преписката и
от разпита на актосъставителя в съдебно заседание. Като водач на превозно
средство, независимо че не е негова собственост, жалбоподателят е бил
длъжен да съблюдава за редовността на необходимите документи, в случая за
сключена застраховка „ГО”.
Жалбоподателят не е бил лишен от право да реализира своята защита
против издаденото НП, доказателство за което е производството по
настоящото дело. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 638, ла. 3 от КЗ.
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице
маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от
състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към
административно - наказателна отговорност. Вмененото му нарушение е на
формално извършване. Евентуално последващо поведение по отстраняването
на нарушението е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и
не може да се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да
обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ на лице, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба, в размер на 400 лв. за
3
физическо лице. В този смисъл, законосъобразно е била определена
санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който
случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, но АНО не са направили искане за присъждане на разноски,
поради което същите остават, както са направени от страните.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна
или изменение на наказателното постановление и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-
002479/04.08.2020 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция гр.
Бургас към ОДМВР, упълномощен със заповед № 251з-1776/31.05.2016г.
против П. Л. О., ЕГН: **********, с адрес: ******, с което на жалбоподателя
за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 3 от
КЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4