Р Е Ш Е Н И Е
No-
гр.Варна, 21.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, търговско
отделение, в публично заседание, проведено на двадесети и първи октомври, през
две хиляди и тринадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ж.ДИМИТРОВА
при
секретаря Хр.А., като разгледа докладваното от съдия
Ж.Димитрова т.д.№3027 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени в отношение на субективно
пасивно съединяване искове от „Юробанк и еф джи България” АД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Цар
Освободител”, No-14, представлявано от А.В.Я. и П.Н.Д., съдебен адрес:
гр.София, бул.”Васил Левски”, 38, тел:02/9804338 срещу С.С.Х., ЕГН-********** ***,
No-12 и Ф. Х. Х., ЕГН-********** за признаване за
установено, в отношенията между страните, че дължат солидарно на „Юробанк и еф джи България” АД сумата от
31352.49 евро, представляваща неиздължена главница по договор за кредит сума в
размер на 360.02 евро – такси; сумата от 977.69 евро, представляваща лихва,
считано от 10.02.2012 година до 18.07.2012 година, ведно с разноски в размер на
1278.73 лева, представляваща заплатена държавна такса и 1307.24 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, за които е издадена Заповед за незабавно
изпълнение No-5669/23.07.2012г., 33 състав на ВРС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 19.07.2012 година до окончателното
изплащане на задължението, ведно с разноски, на осн.
чл.422 ГПК.
В исковата си молба от 18.12.2012 година ищецът „Юробнак и еф джи
България” АД излага, че между него и ответниците е сключен договор за банков
кредит, по силата, на който банката отпуска на кредитополучателите С.С.Х. и Ф.Х.Х.
потребителски кредит за рефинансиране на потребителски кредит и жилищен кредит.
На 12.05.2008 година е подписан Анекс No-1 към договора за кредит от 14.01.2008
година. На 30.09.2009 година е подписнао допълнително
споразумение, в което страните са уговорили въвеждането на 12 месечен облекчен
ред за погасяване на съществуващите задължения, като е уговорено служебното
преоформяне на просрочените задължения като редовна главница. С допълнително
споразумение от 14.10.2010 година е постигнато съгласие за прекратяване на
действието на въведеното облекчено погасяване на дълга по договора за кредит,
като са уговорени последиците от същото. На 27.10.2010 година е подписано допълнително
споразумение към договора за потребителски кредит, с което е дадена възможност
Банката да преоформи посочените просрочия и е
уговорен нов облекчен ред. На 10.10.2011 година е подписан Анекс към договора
за потребителски кредит от 14.01.2008 година, в който страните са посочили
сметката, по която ще се обслужва дълга по договора за кредит. На 16.11.2011
година е подписано допълнително споразумение към договора за потребителски
кредит от 14.01.2008 година, с което е въведен шестмесечен период на облекчено
погасяване на дълга. Считано от 10.04.2012 година кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Банката подава заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и се снабдява с изпълнителен лист. От представеното
извлечение е видно, че ответниците дължат сумите от 31352.49 евро,
представляваща неиздължена главница по договор за кредит сума в размер на
360.02 евро – такси; сумата от 977.69 евро, представляваща лихва, считано от
10.02.2012 година до 18.07.2012 година, ведно с разноски в размер на 1278.73
лева, представляваща заплатена държавна такса и 1307.24 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение
No-5669/23.07.2012г., 33 състав на ВРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК – 19.07.2012 година до окончателното изплащане на
задължението. Длъжникът е възразил в срок срещу заповедта, поради което за
ищеца е възникнал правния интерес да предяви иск за установяване на вземането
си.
Ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва обстоятелството, че договора за
потребителски кредит HL31667 е подписан от надлежно упълномощени лица към
датата на сключване на договора. Счита, че допълнителното споразумение,
приложено към исковата молба между „Бългериън ритейл сървисиз” АД не е относимо
към правния спор. Не е извършена валидна цесия и се оспорва качеството кредитор
на „Бългериън ритейл сървисиз” АД. Оспорват допълнително споразумение към
договор за кредит като неподписано. Оспорва се приложени към договор за банков
кредит, тъй като същото е без дата. Оспорва се документа Анекс към договор, тъй
като няма такъв в оригинал. Оспорва размера на претендираните суми. Оспорва се
обстоятелството, че лицата, подписали допълнителното споразумение имат
представителна власт. Оспорват между страните да има погасителен план, тъй като
представения план е подписан от лица без представителна власт. Твърдят, че
банката едностранно е променяла лихвите по кредита, като такова право за нея не
съществува. Едностранна промяна на лихви по кредит е нищожна като неравноправна
клауза. Оспорва се подписа на Ф.Х..
Съдът, след съвкупна преценка на представените по
делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Между страните няма спор, а и се установява от
представените писмени доказателства, че по подадено заявление за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.д.10536/2012 година по описа на ВРС, като по него е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Установява се от представените доказателства, че по
договор за потребителски кредит, сключен на 14.01.2008 година ответниците С.С.Х.
и Ф.Х.Х. са получили сума в размер на 30 000 евро, от които 17900 евро за
рефинансиране на потребителски кредит към ОББ АД и жилищен кредит към Юробанк и
еф джи България АД и
12 100 евро за текущи нужди.
От заключението по назначената СГЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че подписите,
положени за Ф.Х. в допълнително споразумение към договор за кредит за покупка
на недвижим имот от 30.09.2009 година; от 14.10.2010 година; 27.10.2010 година
и погасителен план за кредит от 03.11.2010 година не са изпълнени от Ф.Х., а
подписът в допълнително споразумение от 16.11.2011 година и Анекс към договор
за жилищен кредит са изпълнени от Ф.Х..
От заключението по назначената ССЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че сумата от общият
размер на непогасеното задължение е в размер на 32690.11 евро, като по пера
задължението е както следва: главница в размер на 31352.40 евро; лихви в размер
на 977.69 евро; такси в размер на 138.68 евро и застраховка в размер на 221.34
евро. Кредитополучателя изпада в забава от вноската с падеж 10.02.2012 година.
Към датата на преструктурирането на кредита като
предсрочно изискуем на дата 18.10.2012 година е налице допусната забава за
най-старото неплатено задължение от 693 дни забава. Датата на извършеното
прехвърляне с вальор „предсрочно изискуем” съгласно счетоводните записвания е
на 10.04.2012 година.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК. На осн. чл.146 ГПК, в тежест на ищцовата страна е да установи наличието
на издадена заповед за незабавно изпълнение и постъпило възражение от страна на
длъжника, както и наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за
банков кредит, а в тежест на ответника е да установи погасяването на
задължението си по договора.
Установява се наличието на издадена заповед за
изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника. В тежест на кредитора
е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на вземането
си, съобразно твърдяното от него основание. В процесния случай вземането се
основава на договор за банков кредит, който е подписан от страните. Допълнителните
споразумения, които не са подписани от Ф.Х. са правно иррелевантни
за процеса, тъй като се установява, че последното подписано допълнително
споразумение към договора, което е от 16.11.2011 година е подписано от
страните, поради което правата и задълженията са възникнали по това
споразумение.
Съобразно договорките в това споразумение страните се
съгласяват да предоговорят съществуващите към датата
на допълнителното споразумение задължения на кредитополучателя към банката по
реда и при спазване на следните условия: въведен е 6-месечен период за
облекчено погасяване на дълга по договор за кредит, като към дълга ще се
начислява 4.71% годишна фиксирана лихва като през периода на облекчено
погасяване кредитополучателя погасява дълга на равни месечни погасителни вноски
в размер на 122 евро на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване
върху дълга се натрупва начислената, но непогасена лихва. Плащането на падеж на
всяка от вноските по погасителния план през периода на облекчено погасяване е
задължително условие за начисляването на намалената фиксирана лихва върху дълга
по чл.4, ал.2. В случай, че кредитополучателят не заплати изцяло или частично
две последователни дължими месечни погасителни вноски; същите губят правото да
погасяват дълга при условията на намалена фиксирана лихва върху дълга по чл.4,
ал.2.
В случаите по предходната алинея банката едностранно,
незабавно и без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
кредитополучателя прекратява действието на чл.4 преоформя дълга служебно като
считано от датата на първия следващ падеж кредитополучателят е длъжен да погасява
дълга съгласно чл.6 от настоящето споразумение. С цел избягване на
противоречиво тълкуване страните се съгласяват, че уговореното в настоящия член
по никакъв начин не засяга правата на Банката по договора за кредит в случай на
неизпълнение от страна на кредитополучателя.
От заключението по назначената ССЕ се установява, че
след подписване на допълнителното споразумение от 16.11.2011 година длъжникът е
плащал до 10.01.2012 година, като след тази дата не са плащани дължимите суми
за главница и лихви. По този начин за вноската с падеж 10.02.2012 година
кредитополучателят изпада в неизпълнение. Съгласно чл.18, ал.2 от договора за
кредит банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, без да е
необходимо волеизявление от другата страна при неплащане на три последователни
месечни погасителни вноски. Гореизложеното обуславя извода, че на 10.04.2012
година е възникнало потестативното право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което същата е сторила. Съобразно заключението на в.л.
сумата за главница е в размер на 31352.40 евро, поради което искът за
признаване за установено, че ответниците дължат тази сума е основателен и
следва да бъде уважен. Установява се, че се дължат и такси в размер на 360.02
евро, поради което искът се явява основателен и за тази сума.
На осн. чл.86 ЗЗД следва да
бъде уважено и искането за признаване за установено, че се дължи и законната
лихва върху главницата, считано от 19.07.2012 година до окончателното изплащане
на задължението.
Съдът намира, че след датата на която кредитът е
обявен за предсрочно изискуем – 10.04.2012 година, кредиторът е упражнил
потестативното си право с едностранно волеизявление да промени правната сфера
на длъжника, като към тази дата изискуемо е цялото вземане по договора за
кредит, поради което след тази дата облигационното правоотношение по договора
се прекратява и страната не може да претендира договорна лихва.
Договорната лихва е възнаграждение, което банката
получава за услугата по договора за банков кредит, което след като е обявен за
предсрочно изискуем кредита не се дължи. Договорната лихва е възнаградителна и
се дължи до датата, на която длъжникът реално изпълнява задълженията си по
договора за банков кредит и е възнаграждение за банката за това, че е
предоставила паричен ресурс на длъжника. Датата, на която кредита се обявява за
предсрочно изискуем е момента, от който е настъпило пълно неизпълнение, поради
което се претендира връщане на цялата сума и за банката не съществува вземане
за договорна лихва, тъй като от този момент тя може да претендира връщане на
цялата сума, ведно с обезщетение за забава, като това обезщетение не е
договорената лихва.
До датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем – 10.04.2012 година дължимата договорна лихва е в размер
на 366 евро, до който размер искът се явява основателен и следва да бъде
уважен, а отхвърлен за разликата над евро до предявения размер от 977.69 евро,
като се съобрази и заключението на в.л. в тази му част.
С оглед
отхвърлянето частично на предявените искове, съдът следва да разгледа и размера
на разноските, присъдени в заповедното производство. Същите не са предмет на
иска по чл.422 ГПК, но следва да бъдат преизчислени от съда, разглеждащ иска по
чл.422 ГПК, при отхвърляне на иска /в този смисъл определение No-417/03.06.2011 година
на ВКС, постановено по ч.т.д.315 по описа за 2011 година/.
Присъдени са
разноски в заповедното производство в размер на 2585.97 лева,
поради което същите следва да бъдат изчислени съобразно уважената част на иска
в размер на 2537.58 лева.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 3213.82 лева, направени по делото разноски,
съразмерно на уважената част на иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, в отношенията между
страните, че С.С.Х., ЕГН-********** ***, No-12 и Ф. Х.
Х., ЕГН-********** дължат солидарно на „Юробанк и еф джи България” АД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Цар
Освободител”, No-14, представлявано от А.В.Я. и П.Н.Д., съдебен адрес:
гр.София, бул.”Васил Левски”, 38, тел:02/9804338 сумата от 31352.49 евро,
представляваща неиздължена главница по договор за кредит; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.07.2012 година до окончателното изплащане на задължението; ведно
със сумата от 366 евро, договорна лихва за периода 10.02.2012 година –
18.07.2012 година; сума в размер на 360.02 евро – такси; ведно с разноски в
размер на 2537.58 лева, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение
No-5669/23.07.2012г., 33 състав на ВРС, на осн.
чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк и еф
джи България” АД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Цар
Освободител”, No-14, представлявано от А.В.Я. и П.Н.Д., съдебен адрес: гр.София,
бул.”Васил Левски”, 38, тел:02/9804338 искове срещу С.С.Х., ЕГН-********** ***,
No-12 и Ф. Х. Х., ЕГН-********** за заплащане на сумата
за разликата над 366 евро до размера от 977.69 евро, представляваща лихва,
считано от 10.02.2012 година до 18.07.2012 година, ведно с разноски в размер
над сумата от 2537.58 лева до размера от 2585.97 лева, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК No-5669/23.07.2012г., по
описа на ч.гр.д.10536/2012 на ВРС, 33-ти състав, на осн.
чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.Х., ЕГН-********** ***, No-12
и Ф. Х. Х., ЕГН-********** да заплатят на „Юробанк и еф
джи България” АД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Цар
Освободител”, No-14, представлявано от А.В.Я. и П.Н.Д., съдебен адрес:
гр.София, бул.”Васил Левски”, 38, тел:02/9804338 сумата от 3213.82 лева, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в 2-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: