№ 3410
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503781 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „С.в.“ АД срещу решение от 25.01.2022 г.
по гр.д. №38419/2020 г. по описа на СРС, 156 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу А. Д. С. кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.318 ал.1 ТЗ вр. чл.110
ал.2 ЗС и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 2000,78 лв., представляваща незаплатена цена за
потребена вода по договор при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София,
ул. „****“, бл.****, кл. №**********, за периода 06.03.2012 г. – 01.09.2019 г., и сумата от
633,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода 06.04.2012 г. – 01.09.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №56197/2019 г. по
описа на СРС, 160 състав.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при нарушение материалния закон и на процесуалните правила. Сочи, че
неправилно и необосновано СРС е приел, че ответникът не е собственик на процесния
недвижим имот, респ. не е в облигационни отношения с ищцовото дружество и че няма
качеството на потребител. Поддържа, че в противоречие със събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано стойността на
предоставените ВиК услуги през процесния период. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. Д. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
1
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена и
потребена вода за периода 06.03.2012 г. – 01.09.2019 г. и съответната мораторна лихва върху
главницата за периода 06.04.2012 г. – 01.09.2019 г.
В първоинстанционното производство в срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е
оспорил издаването на ежемесечни фактури от страна на дружеството-ищец за потребените
и начислени ВиК услуги, че ползвал сочените от ищеца услуги и количеството на
потребената вода. Релевирал е и възражение за изтекла погасителна давност.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е предоставял ВиК услуги на ответника. В негова
тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал ВиК услуги в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на
ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между
страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „С.в.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-
064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
Ответникът не е възразил да е собственик или ползвател на процесния имот в
едномесечния срок по чл.131 ГПК, като това обстоятелство се установява и от представената
и неоспорена справка по лице от Служба по вписванията – София, както и от заявление за
смяна на собствеността в имота от 19.03.2012 г., поради което следва да се приеме, че има
качеството „потребител“ на ВиК услуги през процесния период, противно на прието от
първоинстанционния съд.
2
Съгласно обвързващите ищеца като абонат на търговското дружество – ответник, и
потребител на предоставяните от него ВиК услуги Общи условия – чл.6 т.2 - за ищеца е
възникнало задължение да заплати ползваните ВиК услуги за исковия период в 30-дневен
срок след датата на фактурирането им /чл.31 ал.2 от общите условия/.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи
цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за предоставяне
на ВиК услуги, като, както вече бе посочено, в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване количеството доставена, отведена и пречистена питейна вода в
имота на ответника.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, по делото е изготвена и приета КСТСчЕ, която настоящият
състав кредитира като компетентно и обективно изготвена. От същата се установява, че
процесният имот е водоснабден, като доставяните до него ВиК услуги са начислявани на
база за 1 живущ плюс разпределението от общия водомер на разхода за общи нужди, тъй
като е установено, че в имота липсват монтирани и пломбирани водомери в процесния
период и няма приложен документ за метрологична проверка на уредите в имота.
Съгласно чл.32 Наредба №4 от 14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Доколкото обаче
се установи, че в процесния недвижим имот липсват изправни водомери, то и на основание
чл.39 ал.5 Наредба №4/14.09.2004 г., респ. чл.25 ал.4 и ал.8 т.1 ОУ от 2016 г. ищецът
правилно е определял количеството доставени ВиК услуги на база, според броя обитатели,
като общият размер на дължимите от ответника суми за предоставените му ВиК услуги за
процесния период възлиза на сумата от 2000,78 лв., видно от заключението на КСТСчЕ.
Поради което съдът приема, че искът е основателен за сумата от 2000,78 лв.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
неоснователно. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111 б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „С.в.” АД е
тригодишна.
В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на 06.04.2012 г.,
поради което към момента на предявяване на иска /02.10.2019 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е
изтекъл тригодишният срок за вземанията за периода от 06.03.2012 г. до 02.09.2016 г., които
са в общ размер на сумата 1088,45 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен до размера на
сумата от 912,33 лв., поради което следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер.
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг, който
в случая е в размер на сумата от 912,33 лв. и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно разпоредбата на
чл.31 ал.2 от ОУ, потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им. В този смисъл и
съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на
цитираните разпоредби на ОУ, без да е било необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото
задълженията му са били срочни.
3
Възражението за погасяване на дълга за лихва е частично основателно. Вземанията за
обезщетение за забава, възникнали до 02.10.2016 г. /три години преди предявяване на иска/,
са погасени по давност. След тази дата ответникът дължи обезщетение за забава в
плащането на отделните месечни суми за главница, общият размер на което е 116,00 лв.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен до сумата от
116,00 лв., поради което следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са отхвърлени исковете за цена на потребена вода за сумата от 912,33 лв. и за лихва за забава
за сумата от 116,00 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове
бъдат уважени до посочените размери. В останалата част, в която исковете са отхвърлени за
разликата над посочените по-горе размери, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: в заповедното производство – в размер на сумата
от 20,57 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 19,52 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в размер на сумата от 20,57
лв., представляваща държавна такса, сумата от 175,68 лв., представляваща депозити за вещи
лица, сумата от 58,56 лв., представляваща депозит за особен представител, и сумата от 58,56
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и разноски за въззивното
производство в размер на сумата от 20,57 лв., представляваща държавна такса, сумата от
58,56 лв., представляваща депозит за особен представител, и сумата от 58,56 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 25.01.2022 г., постановено по гр.д. №38419/2020 г. по описа
на СРС, ГО, 156 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „С.в.“ АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес център „И.Ц.Б.“, бул. „****, срещу
А. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.318 ал.1 ТЗ вр. чл.110
ал.2 ЗС и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 912,33 лв., представляваща незаплатена цена за
потребена вода по договор при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София,
ул. „****“, бл.****, кл. №**********, за периода 03.09.2016 г. – 01.09.2019 г., и сумата от
116,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.11.2016 г. – 01.09.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №56197/2019 г. по
описа на СРС, 160 състав, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че А. Д.
С., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, дължи на „С.в.“ АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. София, Бизнес център „И.Ц.Б.“, бул. „****, на основание чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД сумата от 912,33 лв., представляваща цена за предоставени ВиК услуги за кл.
№**********, за периода 03.09.2016 г. – 01.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от 02.10.2019 г. до плащането, и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 116,00 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 03.11.2016 г. – 01.09.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №56197/2019 г. по описа на СРС,
160 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
4
ОСЪЖДА А. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на
„С.в.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Младост 4“, ул.
****, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 40,09 лв., представляваща разноски във
заповедното производство, сумата от 313,37 лв., представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, и сумата от 137,69 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5