Р Е
Ш Е Н
И Е
N93
гр.Русе, 24.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N27 по описа за 2020
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от ГД „ Гранична полиция“ - МВР-София против решение № 1863/08.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 3601/2019
г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявените от Д.Н.Д. иск за
сумата в размер на 1347.57 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
03.06.2016 г.- 02.06.2019 г. на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.179 от с.з., обезщетение за забава за периода 01.07.2016 г.- 02.06.2019 г. в
размер на 179.15 лв., иск за сумата в размер на96.60 лв., представляваща
паричната равностойност на ободряващи напитки за същия период, ведно със
законната лихва, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при неправилно приложение на материалния закон по съображенията,
подробно изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваните части
и постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят изцяло, както и да й се
присъдят направените разноски за производството. Счита жалбата на другата
страна за неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение по
съображенията, изложени в отговора.
Д.Н.Д. е обжалвал същото
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на
сумата в размер на 30 лв.- парична равностойност на хранителни продукти, както
и в частта за разноските. Твърди се, че решението в обжалваната част е
неправилно като постановено при неправилно приложение на закона по
съображенията, изложени в жалбата и претендира неговата отмяна и постановяване
на ново, с което и този иск бъде уважен. Счита жалбата на другата страна за
неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК.
Въззивният съд като
съобразява доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, приема следното:
Жалбите са подадени от процесуално
легитимирани лица в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане.
Производството по делото
е образувано по обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд с правно основание чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР във вр.чл.9.2 от НСОРЗ, за заплащане на обезщетение за непредоставяне на ободряващи
напитки с правно основание чл.181 от ЗМВР и парично обезщетение за храна, както
и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Установено е, че за
периода м. юни 2016 г.- м. юни 2019 г. страните са в били служебно
правоотношение като Д.Н.Д. е заемал длъжността : ***/ ***/ в група „Охрана на
държавната граница“ от ГПУ при РД „Гранична полиция“ към ГДГП-МВР. Основните
задължения на служителя са изрично посочени в специфична длъжностната характеристика, утвърдена със
заповед №3282з-2084/19.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи. За
процесният период Д. работил на 12-часови смени и с оглед характера на работата
полагал труд и пред нощта / от 22.00 ч.
до 6.00 ч./ съгласно утвърдени графици. Съгласно графиците служителят е положил
общо 1386 часа нощен труд, който е заплатен съобразно нормативната уредба. На същият са
изцяло заплатени положените часове нощен труд без да е извършвано преобразуване
на нощния към дневния труд.
За същия период
съгласно ЗМВР, Наредба
№8121з-904/30.07.2015 г. и заповеди на министъра на вътрешните работи на
служителя се е полагали ободряващи
напитки и безплатна храна на основание
План за овладяване кризисната ситуация от 2013 г., решения на МС и заповеди на
министъра на ВР. За процесния период на
служителя не са предоставяне ободряващи напитки като тяхната левова
равностойност възлиза на 96.60 лв. и съответно не са предоставяни хранителни
продукти на стойност 30 лв.
Тези факти са установени
както с признанията на страните, така и с представените писмени доказателства и
приетата по делото СИЕ, неоспорена от страните.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за заплащане на възнаграждение
за извънреден труд в размер на 1347.57 лв. по съображения, че за този период в
действащите Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, издадени въз основа на
законова делегация, липсва правна норма, регламентираща преобразуването на
положения нощен труд с коефициент, прието е, че е налице празнота в уредбата,
поради което субсидиарно следва да намери приложение
нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил предявеният иск, основан на тази правна
норма в размер, установен с приетата по делото експертиза. С оглед на това е
уважил и акцесорната претенция за заплащане на лихва
за забава в размер на 179.15 лв.
Районният съд е уважил и
претенцията за заплащане на левовата равностойност на непредоставените ободряващи
напитки по съображения, че работодателят не е изпълнил основно задължение и при
неизпълнението му за служителя възниква правото да претендира паричната
равностойност на същите като компенсация за неправомерно недадена натурална
престация.
Първоинстанционният съд
е отхвърлил претенцията за сумата в размер на 30 лв., представляваща паричната
равностойност за непредоставени хранителни напитки. Съдът е приел, че
основанието за допълнителни хранителни продукти е Заповед №1з-2335/20.11.2013
г. на министъра на ВР, но същата е издадена във връзка с План за овладяване на
кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към
територията на РБългария, прие от МС през 2013 г. и
План за изпълнение на допълнителните мерки за повишаване на готовността за реагиране
при очакван засилен миграционен натиск по границата, в които е посочено, че
действието му приключва през м. декември 2014 г., поради което за процесния
период липсва основание за дължимост на тази
допълнителна сума за хранителни продукти, обуславящо неоснователност и на
претенцията.
Съобразно изхода от
спора съдът е разпределил и отговорността за разноските.
При така установените
факти съдът намира жалбата на ГД „Гранична полиция“-МВР за основателна, а
жалбата на Д.Н.Д. - неоснователна.
Обжалваното решението в
частта, с която са уважени предявените искове за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, акцесорната претенция за лихва за забава, както и за
заплащане на паричната равностойност на непредоставени ободряващи напитки е
неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Страните по делото са
обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове по неговото приложение.
В закона няма препращаща
норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно,
както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови
нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
ЗМВР е специален нормативен
акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР като
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото
допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните
правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация
Наредби на министъра на вътрешните работи и негови заповеди.
Съгласно разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
В чл.178 от ЗМВР са посочени допълнителните
възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се дължат за положен извънреден
труд- чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
За процесният период правната уредба на нощният
труд на служителите в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР във вр.ал.3 и чл.179 от с.з., както и в Наредба №8121з-592
/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, които са съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на
извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват правната
регламентация на нощния труд на работещите в системата на МВР, поради което не
могат да намерят приложение правиланата както на КТ,
така и на НСОРЗ. / в т.см. и решение №55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№
5169/2014 г., ІІІ ГО/.
Неправилно е прието, че е налице непълнота в
специалната уредба, поради което на служителя се дължи допълнително
възнаграждение за положен от него извънреден труд, определен по правилата на
НСОРЗ.
Непълнота в закона е налице при липса на специална
нормативна уредба, каквато в настоящия случай няма. За положения от служителите
в системата на МВР извънреден труд и
нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират
правоотношенията между страните по делото и в съответствие с тях на служителя е
заплатен изцяло положения от него нощен труд.
НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по
приложение на КТ. В чл.2 от нея е очертано приложното й поле като същата е
неприложима дори за работещите по трудово правоотношение в администрация- чл.2,
ал.3. НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно, нито
по аналогия в хипотези, за които е налице изрична специална правна уредба.
Претенцията на служителя
за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положения от
него нощен труд като работещ на 12- часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ,
се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното
правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна.
В тази част решението е
неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с
което искът се отхвърли изцяло.
Неоснователността на
тази претенция обуславя и неоснователност на акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава, в която част решението също е
неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с
което искът за сумата в размер на 179.15 лв. се отхвърли.
Решението е неправилно и
в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на парична
равностойност на непредоставени на служителя ободряващи напитки.
По отношение на иска по
чл. 181, ал. 3 от ЗМВР за заплащане равностойността на непредоставени
ободряващи напитки и хранителни продукти във връзка с възложени дейности по
План за овладяване на кризисна ситуация, настоящата инстанция намира същите за неоснователни.
Разпоредбата на чл.181,
ал.3, изр.1 от ЗМВР сочи, че за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал.
3, се осигурява безплатна храна. Размерът на сумите и доволствията
по ал. 1 - 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи
/ал. 4/, а условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията
по ал. 1 - 3 се определят с Наредби на министъра на вътрешните работи (ал. 5 от
същата норма). За процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015
г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи
напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч., издадена
на основание чл.181, ал.5 във връзка с ал.3 ЗМВР.
Безспорно е по делото,
че служителят е полагал труд и през нощта, поради което същият има право на
тонизиращи напитки, каквито за процесния период не са му предоставени. Задължението
на работодателя е да престира
в натура, като в чл.10 от Наредба №8121з- 904/ 2015 г. изрично е посочено, че неизпълнението
на това задължение не може да се компенсира с пари. Предвид Специалната правна
норма, изключващо паричната компенсация на непредоставените ободряващи напитки,
искът се явява неоснователен и неправилно е уважен. В тази част решениетоке неправилно като постановено при неправилно
приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и тази
претенция като неоснователна да се отхвърли.
Решението, в частта, с
която искът за заплащане на паричната равностойност на хранителни продукти е
отхвърлен е правилно и следва да бъде потвърдено.
Цитираните правни норми,
регламентиращи предоставянето на безплатна храна сочат, че е свързано с
изпълняването на определени „специфични дейности“, изброени изрично в чл. 2 от
действащата наредба. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата служителите, извършващи
дейности, свързани със специфичния характер на труда, с право на безплатна
храна, се определят поименно със заповед на ръководителите на структурите по
чл. 33, т. 7 и по чл. 37 ЗМВР, както и на директорите на регионални дирекции
"Гранична полиция", регионални дирекции "Пожарна безопасност и
защита на населението" и дирекция "Жандармерия". Служителят е претендирал правото на безплатна храна във
връзка с възложени дейности по приет План за овладяване на кризисна ситуация,
възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на
Република България и издадената Заповед № Iз -2335/20.11.2013 г. По делото са представени два Плана,
съответно за 2013 и 2014 г., като липсват доказателства на приемането на такъв
план, действащ пред периода, за който се претендира предоставянето на безплатна
храна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва основание за дължимост на хранителни продукти за процесния период.
По делото не е
установено на служителя да са възложени специфични дейности по чл. 2 от Наредба
№ 8121з-904/30.07.2015 г. за процесния период и за същият да е предвидено
предоставянето на безплатна храна с нарочна заповед по чл. 4 от Наредбата.
Освен изложеното, настоящата инстанция намира, че нормативната уредба на
правото на служителите на безплатна храна при осъществяването на специфични
дейности не позволява същите да се компенсират с пари. Аргумент за този извод
на съда е разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г., съгласно
която безплатна храна за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със
специфичния характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура.
Целта на законодателя е да компенсира пряко служителите за специфичните
дейности, които извършва и то в момента на извършване на работата, което
изключва възможността този целеви стимул
да се компенсира с пари и то не към момента на извършване на работата. Поради
изложеното решението в тази му част се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора
решението се явява неправилно и при разпределение на отговорността за
разноските за първоинстанционното производство. Предвид неоснователността на
предявените искове разноските са в тежест на служителя, поради което в частта,
с която ГД „Гранична полиция“- МВР-София е осъдена да заплати разноските за
производство е неправилно и също следва да бъде отменено. В полза на същата
следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на
150 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за въззивната
инстанция са в тежест на Д.Д.- чл.78 от .
Същият следва да заплати направените от противната страна разноски в размер на 227
лв.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1863/08.11.2019
г., постановено по гр.д.№ 3601/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с
която ГД „Гранична полиция“-МВР-София е осъдена да заплати на Д.Н.Д. сумата в
размер на 1347.57 лв.-допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 03.06.2016 г.- 02.06.2019 г., лихва за забава в размер на 179, 15 лв.
за периода 01.07.2016 г.- 02.06.2019 г., сумата в размер на 96.60 лв.- парична
равностойност на непредоставени ободряващи напитки, както и изцяло в частта за
разноските, вкл. и присъдените по сметка на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.Д.
против ГД „Гранична полиция“-МВР-София
искове за заплащане на сумата в размер на 1347.57 лв.-допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 03.06.2016 г.- 02.06.2019
г., лихва за забава в размер на 179, 15 лв. за периода 01.07.2016 г.-
02.06.2019 г., сумата в размер на 96.60 лв.- парична равностойност на
непредоставени ободряващи напитки като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата в размер на 30 лв.-
парична равностойност на хранителни продукти.
ОСЪЖДА Д.Н.Д. *** да заплати на ГД „ГП“-МВР-София сумата в
размер на 377 лв. разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: