Решение по дело №123/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 май 2010 г.
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20101200600123
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 март 2010 г.

Съдържание на акта

Определение № 917

Номер

917

Година

30.10.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.30

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Пламен Александров Александров

Кирил Митков Димов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Въззивно частно гражданско дело

номер

20125100500381

по описа за

2012

година

Производството е по реда на чл.278 ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от Е. Г. Д. от гр. К. срещу протоколно определение, постановено в проведеното на 15.08.2012г. открито съдебно заседание по гр. д. № 1826/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което определение е оставена без разглеждане молбата, подадена от частната жалбодателка по чл.8 от Закона за защита от домашно насилие срещу Ж. И. Ж. от гр. К. и е прекратено производството по делото.

Прекратителното определение се обжалва като незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че изводът на съда, че издадената заповед за защита от домашно насилие по гр.д. № 863/2009г. по описа на Кърджалийския районен съд не е ограничена със срок, бил неправилен. Определените мерки за защита със заповедта били с определен срок на действие, който бил изтекъл, поради което за молителката, при нов акт на домашно насилие от страна на ответника, бил налице интерес от търсенето на нова защита. Моли съда да отмени обжалваното протоколно определение и реши спора по същество.

Отговор на частната жалба от ответника Ж. И. Ж. от гр. Кърджали в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, не е постъпил.

Кърджалийският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:

Гр.д. № 1826/2012г. по описа на Районен съд-Кърджали е образувано по молба, подадена от Е. Г. Д. от гр. К. срещу Ж. И. Ж. от гр. К. за налагане на мерки и издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие за действия, сочени от молителката като акт на домашно насилие по смисъла на закона, извършени от ответника на 11.07.2012г. и 30.07.2012г. С определение по реда на чл. 18, ал.1 ЗЗДН № 3759/03.08.2012г. е издадена заповед за незабавна защита в полза на молителката.

С определение, постановено в открито съдебно заседание по делото, проведено на 15.08.2012г., съдът оставил без разглеждане молбата, прекратил съдебното производство и постановил изпращане на материалите по делото на Районна прокуратура-Кърджали за проверка за извършено престъпление по чл. 296 НК от ответника Ж.. За да постанови определението си, Кърджалийският районен съд приел, че молителката е получила търсената съдебна защита с издадената по гр.д. № 863/2009 г. по описа на същия заповед за защита с наложени мерки. Тъй като действието на заповедта не било ограничено със срок, за молителката не бил налице интерес от провеждането на ново производство.

Установява се по делото, че с решение № 18/18.08.2009г., постановено по гр.д. № 863/2009г., Кърджалийският районен съд по молба по чл.8 ЗЗДН, подадена от Е. Г. Д. е наложил мерките за защита срещу домашно насилие в нейна полза срещу Ж. И. Ж. по чл. 5, т.1, т.2, предл. второ, трето и четвърто за срок от десет месеца и по т. 5 от ЗЗДН. На ответника е наложена и глоба в размер на 200 лв. по чл.5, ал.4 от ЗЗДН.

С молбата, предмет на прекратеното производство, се иска защита срещу ответника за негови действия, квалифицирани от молителката като акт на домашно насилие, извършено на 11.07.2012г. и 30.07.2012 година.

При тези данни по делото, частната жалба е основателна. Наложени спрямо ответника са мерки за защита от домашно насилие, като тези по чл.5, т.1 и т.5 ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и да посещава специализирани програми не са ограничени със срок, а тези по чл.5, т.2, предл. второ, трето и четвърто от закона - забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, съгласно ал.2 на посочената разпоредба, са наложени от съда за срок от 10 месеца. От прочита на посочената разпоредба се налага изводът, че мерките за защита от домашно насилие в зависимост от вида си са такива, които не са ограничени със срок на действие и такива, които се налагат за определен срок - от три до 18 месеца. В случая на ответника са наложени и от двата вида мерки. При това положение, първоинстанционният съд е следвало да изследва служебно кога решението, по гр.д. № 863/2009г. е влязло в сила, респ. респ. заповедта за защита и с оглед на това да прецени дали срочните мерки, все още имат действие или срокът, за който са били наложени, е изтекъл. В тази връзка, въззивният съд счита, че няма законово ограничение при нов акт на домашно насилие, извършен след срока на действие на мерките за защита, наложени за определен срок, пострадалият да потърси нова защита. Доколкото съдът не е обвързан да наложи поисканите с молбата по чл. 8 ЗЗДН мерки за защита, а налага една или няколко мерки по своя преценка – чл. 16, ал.1 ЗЗДН /като няма задължение с диспозитива на съдебния си акт да се произнесе по исканите мерки за защита, които не налага/, е въпрос отново на преценка на съда дали да наложи повторно мерките за защита, които не са ограничени със срок и които веднъж са наложени със заповед за защита, или с оглед на това обстоятелство да наложи само тези, на които срокът на действие е изтекъл. По повод приетото от първоинстанционния съд, че последващите актове на насилие са само основание за налагане на наказателна отговорност, но не и за търсене на нова защита, следва да се посочи, че съгласно чл.1, ал.2 ЗЗДН, отговорността по този закон не изключва гражданската, административнонаказатÕлната и наказателната отговорност на извършителя. Т.е. няма пречка, при неизпълнение на заповедта за защита и то по отношение на безсрочните мерки, издадена веднъж спрямо извършителя на насилието, да бъде търсена включително съответната наказателна отговорност. С оглед на това, доводите на районния съд, различни от изложените и мотивирали го да остави без разглеждане молбата по чл. 8 ЗЗДН и прекрати производството по делото са неправилни, поради което обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия и решаването му по същество. В такъв смисъл следва да се постанови и настоящият съдебен акт.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в с.з. на 15.08.2012г., проведено по гр.д. № 1826/2012г., с което Кърджалийският районен съд е оставил без разглеждане молба по чл. 8 ЗЗДН, подадена от Е. Г. Д. от гр. К., ЕГН * срещу Ж. И. Ж. от гр. К., ЕГН * и е прекратил производството по делото.

ВРЪЩА гр.д. № 1826/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Определение

2

ub0_Description WebBody

B829A2358C776378C2257AA7002C8445