Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик
06.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в
публичното заседание на 14.09.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И.Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 429/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на М.И.И., ЕГН ********** против Електронен фиш серия К, № 2666961 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.
В
подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на
атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален
представител.
За
ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно
призована чрез директора, не се явява представител. Постъпва писмено становище,
с което се иска ЕФ да се потвърди.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят И. е
санкционирана при условията на чл.188 ал.2 от ЗДП, а именно като законен
представител на юридическото лице „К.” ЕООД, ЕИК ***, което било собственик на
МПС марка „БМВ Х РЕИХЕ“ с рег. № ***. Това МПС на 11.03.2019 година, в 11:57 часа, на АМ „Тракия“, километър 104, в
посока за гр.София, се движело с превишена скорост от 161 км/ч, при максимално
разрешена за движение по автомагистрала от 140 км/ч. Скоростта
била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1, което отчело движение със скорост от от 166 км/ч, т.е. превишение на
скоростта от 26 км/ч, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 4.98 км/ч,
закръглено на 5 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което
е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 21
км/ч.
Въз основа на това
бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на неустановена
дата, а жалбата против ЕФ бил подадена чрез наказващия орган на 23.01.2020г. При
липса на достоверна дата на връчване на ЕФ следва да се приеме в интерес на
обжалващия, че жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
При така
установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по
следните съображения:
Първо следва да се
каже, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин
се доказа фактът на извършеното нарушение по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДП.
Следва да се отбележи, че процесният електронен фиш без всякакво
съмнение е бил връчен на жалбоподателя И., доколкото след това тя го е обжалвала.
В ЕФ изрично е цитирана дадена от законодателя възможност на санкционираното
лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В
законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя,
поради което с оглед нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, И. правилно е била
привлечена към отговорност в качеството й на законен представител на собственика
на процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на
санкционирания субект е безспорно доказано, а възражения в противния смисъл се
явяват неоснователни.
Съдът констатира,
че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо
от ЗДП: „При нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител
се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че
когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава
се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани
в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно
§6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни
- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган,
т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС,
което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това
положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на
контролния орган. В този смисъл възраженията във въззивната жалба за
установяване на нарушението в присъствие на контролен орган са несъстоятелни.
С
оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви, дори и служебно
установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият
ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро
от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на
съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с
цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в
подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на
скоростта по чл. 21,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
Всичко това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на Началник
СПП при ОД на МВР-Пазарджик, съпровождащо преписката, горните обстоятелства са
посочени, респ. писмени доказателства са приложени. Отделно от това и в самия
ЕФ обаче е било посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна
радарна система ARH
CAM S1 с № 11743bb. Също така мястото на
нарушението –път ІІ-37, км 118+502, както и посоката на движение – в посока на
движение към гр.Пазарджик.
Видно
е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл. 189
ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство,
изведени на фотос /лист 42 от делото/. Описано е нарушението по време, място и
констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се
сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се
отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка
от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените
разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Като се има предвид фотосът с № 0111700 /лист 42/,
направен от ARH CAM S1 с № 11743bb, придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същият този фотос,
заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е
напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Визираните
реквизити най-долу на фотосът, напълно съответстват на възприетото като време,
начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване,
която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се
автомобили, какъвто на фотосът е процесният автомобил. Установява се
въведеното ограничение на скоростта 140 км/ч, както и конкретно засечената скорост
на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични
края на фотоса, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат
хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на
пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата
предница, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че
засечената скорост е именно този автомобил, а не на друг, движещ се зад него.
Мястото
на разположение на АТСС е било отразено и съставения протокол за използване на
АТСС /лист 6 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак,
въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е
било 140 км/ч. Отразено е мястото на разположението на АТСС, както и че
последното е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие
„П” – приближаващ.
Спазено
е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е
била снимка /лист 7 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на
конкретните дата, час и участък от пътя.
Освен
всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се
идентифицира и посредством посочените географски координати в представения фотос от АТСС.
ЕФ
не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и
за дата на издаването му. Тук следва да се припомни, че посочването на
конкретното физическо лице - оператор на мобилната система, както и
датата, на която то е разпечатило на
хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП.
В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Няма
съмнение, че ЕФ е издаден след датата на установяване на нарушението – 11.03.2019г.
и е връчен в периода до датата на подаване на въззивната жалба, т.е. най-късно
на 23.01.2020г., което сочи, че е издаден при спазване на давностните срокове
по чл.34 от ЗАНН, а към момента не е изтекла и давността за
административнонаказателно преследване, регламентирана в сроковете по чл.80
ал.1, т.5 НК или по чл.81 ал.3 от НК, които норми са субсидиарно приложими в
настоящото производство по силата на чл.11от ЗАНН.
Процесното
техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към
момента на установяване на нарушението е било технически изправно /виж приетите
като писмени доказателства удостоверение и протокол от проверка за техническа
изправност на лист 11-13 от делото/.
Мястото, където е
извършен видеоконтрол на скоростта не е било предварително обозначено с
поставянето на пътен знак Е24, което се установява от приетия като писмено
доказателство протокол за използване на АТСС /лист 6 от делото/, но с
измененията на чл.165 ал.2, т.8 от ЗДП през 2017г. и с отмяната на чл.7 от
Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР това изискване е отпаднало, както е
отпаднало изискването и за оповестяване на мястото на контрол на скоростта чрез
средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
Поради всичко
казано до тук следва да се заключи, че възраженията във въззивната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото на
защита, респ. за нарушение на материалния закон, при издаването на обжалвания
ЕФ, се неоснователни.
С оглед на всичко гореизложено
съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя И. като законен представител на юридическото лице,
собственик на процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение, доколкото
за превишение на разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък,
т.е. по магистрала от 140 км/ч, със
скорост от порядъка на 21 – 30 км/ч се налага глоба в размера на 100 лева.
По делото няма
данни да са направени разноски и няма искане за присъждане на такива, поради
което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По изложените до
тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 2666961 на ОД на МВР-Пазарджик, с който на М.И.И., ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: