ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 11.04.2022 г.
Административен
съд-Русе, 7 състав,
в закрито заседание на единадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 137 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.3 и ал.4 от АПК вр.чл.46,
ал.5, изр.2 от ЗОС.
Образувано
е по искане на М.П.Р. *** за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на оспорената заповед № РД-01-714/16.03.2022 г. на кмета
на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя,
както и К.М.П. за жилищен имот, частна общинска собственост, находящ се на
адрес гр.Русе, ж.к.“Дружба 3“, бл.15, вх.4, ет.4, ап.10, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба. В жалбата, с която
е оспорена заповедта, е обективирано искането, като с допълнителна молба са
изложени съображения в негова подкрепа.
Посочено
е, че предварителното изпълнение на заповедта би оставило семейството без дом,
тъй като не разполагат с друго жилище, не разполагат и с парични средства, чрез
които да заплащат наем.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна, адресат на
акта, при образувано съдебно производство по оспорването му, при наличие на
правен интерес, поради което е допустимо.
Разгледано
по същество, искането е основателно.
Разпоредбата на чл. 46, ал.
5, изр. 2 ЗОС предвижда, че жалбата срещу заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение не спира нейното изпълнение, като е дадена възможност на съда да
разпореди спиране на изпълнението. За разлика от случаите по чл. 60 АПК, в
които административният орган прави преценка за наличието на предпоставките, обуславящи
допускането на предварително изпълнение на издадената от него заповед, при
допуснато от закона предварително изпълнение законът презумира наличието на
поне една от предпоставките по чл. 60 АПК, поради което спиране може да бъде
постановено от съда, само ако съществува възможност изпълнението да причини
значителна или трудно поправима вреда (чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК).
Искането си до административния съд оспорващата е
аргументирала с липсата на друг жилищен имот и достатъчно парични средства за
задоволяване на жилищната нужда.
От
мотивите на оспорената заповед се установяват, че в
жилището, освен
М.П.Р., е настанен и К.М.П..
Не са налице данни за притежаван друг недвижим имот, в който могат да се настанят
веднага. М.П.Р. е пенсионер, като К.М.П. реализира доходи в минимален размер.
При тези релевантни факти е доказан противопоставим
на презумирания с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
интерес.
Накърняването
му по хипотеза би породило вреди със степен на значимост, съизмерима с
квалификацията по чл. 166, ал. 2 АПК. От друга страна, трудността да бъдат
поправени вредите е последица от съдържанието на засегнатите от евентуалното
незабавно изпълнение права. Не е налице и важен обществен интерес, който да
бъде защитен с предварителното изпълнение. Интересът, стоящ в основата на
изключването от закона на суспензивното действие на жалбата против заповедта,
едва ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за
законосъобразността на административния акт, респ. неговото влизане в сила.
Затова и фактическото положение, съществувало до издаването на заповедта,
следва да бъде запазено.
Съдът
приема, че изпълнението,
поради незабавния си характер,
може да бъде предпоставка за вреди от вида по чл. 166, ал. 2 АПК (дори само
поради срока за освобождаване на жилището, в който по хипотеза трябва да бъде
намерен друг имот и съответно обезпечено настаняването на домакинството в
него), поради което то
следва да бъде осуетено. При данните относно имущественото състояние на
ползващите жилището лица, предварителното изпълнение е и несъразмерно на
преследваната с прекратителната заповед цел на закона.
Съгласно чл.46, ал.5, изр.трето от ЗОС, решението на административния съд по жалбата срещу заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение е окончателно. Това обосновава извод за едноинстанционност на главното производство, образувано
по жалба срещу заповед по чл.42, ал.2 от ЗОС, а искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на тази заповед се явява акцесорно.
Допустимостта на главното производство обуславя допустимостта и на акцесорното.
Поради това едноинстанционно е и производството по акцесорното искане за
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет
на съдебен контрол за законосъобразност по главното производство (в този смисъл
изрично определение № 11989 от 23.08.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9387/2019 г., II о.). Затова в определението, на основание чл.254, ал.1, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК, следва да бъде посочено, че то е окончателно.
Така
мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповед № РД-01-714/16.03.2022 г. на кмета на Община Русе, с
която е прекратено наемното правоотношение с М.П.Р. и К.М. П. ***, за жилищен
имот, частна общинска собственост, находящ се на адрес гр.Русе, ж.к.“Дружба 3“,
бл.15, вх.4, ет.4, ап.10, състоящ се от
две стаи, кухня, сервизни помещения и
изба, до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: