Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-248                 27.08.2020 година                              град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                            Трети състав

На двадесет и първи юли                                                         година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                          2. Йорданка Майска-Иванова           

                                   Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  1367 по описа за  2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 5468/03.02.2020г. на БРС от „Свободна безмитна зона – Бургас“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Трапезица“ № 5, представлявано от изпълнителния директор Василий Феодоров Скрипка, против решение № 180/14.01.20г. по гр.д.№ 9226/17г. БРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството против ЕТ „Ради – Лиляна Стоянова“ – гр.София, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, бл.432, вх.А, ет.6, ап.24, представляван от търговеца Лиляна Стоянова Йончева, осъдителен иск в полза на „СБЗ Бургас“ АД за сумата над 755,73лв., дължими по договор № Л-674/ 25.11.2005г. между страните, до предявения размер от 10 774.12лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част от претенцията от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, ведно със съответна част от направените разноски в исковото производство. Твърди, че постановеното решение не е правилно в обжалваната част. Излага подробни аргументи, оспорва квалификацията на иска. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде уважен и за горницата. Няма  доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата по жалбата страна - ЕТ „Ради – Лиляна Стоянова“ – гр.София, представляван от Лиляна Йончева, оспорва жалбата, няма искания по доказателствата. Моли решението да бъде потвърдено в тази обжалвана част. Моли за присъждане на разноски.

От своя страна ЕТ „Ради – Лиляна Стоянова“ – гр.София, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, бл.432, вх.А, ет.6, ап.24, представляван от Лиляна Стоянова Йончева, също е депозирал въззивна жалба вх.№ 7913/17.02.20г. на БРС против решение № 180/14.01.20г. по гр.д.№ 9226/17г. БРС, в частта, с която е уважен предявеният против ЕТ „Ради – Лиляна Стоянова“ – гр.София, осъдителен иск в полза на „СБЗ Бургас“ АД за сумата от 755,73лв., дължими по договор № Л-674/ 25.11.2005г. между страните, ведно със законната лихва върху уважената част от претенцията от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, ведно със съответна част от направените разноски в исковото производство. Твърди, че решението в тази част не е правилно и моли да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде изцяло отхвърлен.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и са допустими.

Искът е с правно основание чл.573 ТЗ, вр. с чл.79 ЗЗД.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от „Свободна безмитна зона – Бургас“ АД против ЕТ „Ради – Лиляна Стоянова“ – гр.София. Ищецът твърди, че съгласно сключен между тях договор № Л-674/25.11.2005г., „СБЗ – Бургас“ АД е предоставило на ответника условия и терен за стопанска дейност, срещу ежемесечна  цена на услугите, платима съобразно клаузите на договора и Общите условия на „СБЗ – Бургас“ АД към него. За периода 01.11.2014г. – 31.10.2017г. ищецът е издал фактура за сборната сума на стойността на предоставените услуги и надлежно е уведомил ответника. Въпреки това плащане не е извършено, ето защо е заведен настоящият иск. Претендира се присъждане на сумата на главницата, както и законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане и направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

Искът е оспорен от ЕТ „Ради – Лиляна Стоянова“ – гр.София в депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор. На първо място въззивникът-ответник твърди прекратяване на договора по право – с неплащане на три месечни възнаграждения за предоставените от въззивника-ищец услуги, считано от първия ден на четвъртия месец. На изложеното основание моли за отхвърляне на иска. Позовава се на предоставени пълномощия от негова страна в полза на „СБЗ Бургас“ АД да се разпореди със стоките, вложени в предоставената от дружеството складова площ и да се удовлетвори от получената за тях цена. На следващо място се позовава на давност за получаване на съдебна защита – твърди, че договорът е подписан през 2005г. и в исковата молба не се посочва до кога е действал и на какво основание е прекратен. Заявява, че считано от 2012г. дружеството няма дейност и това е декларирано по официален ред. Също ангажира доказателства.

Видно от изложението на исковата молба и отговора срещу нея, страните не оспорват сключването на приложения на стр.4 и сл. по делото договор № Л-674/25.11.2005г., ведно с неразделните му части – ОУ на „СБЗ – Бургас“ АД, представляващи Приложение № 1 и Приложение № 2, надлежно приподписани от ЕТ „Ради – Лиляна Стоянова“ – гр.София, с който въззивникът-ищец е предоставил на ответника условия и терен за стопанска дейност, срещу заплащане на ежемесечна  цена. Не се спори, също така, че за исковия период е съставена фактура - № 7866/31.10.2017г. за сумата от 10 774.12лв., представляваща стойността на услугите по предоставяне на закрита площ в СБЗ Бургас – стр.30 по делото. Фактурата е връчена на едноличния търговец с писмо с обратна разписка на 24.11.2017г. – стр.29 по делото.

Съгласно чл.9 от Приложение № 2 към договор № Л-674/25.11.2005г., плащанията за отдаване на терени и сгради под наем се извършва ежемесечно за наема от предходния месец в седемдневен срок от датата на получаване на фактурите, като по настоящото дело липсват твърдения, че претендираната сума е заплатена.

Спорният по делото въпрос е дали с неплащане на три поредни месечни възнаграждения от страна на получателя на услугата договорът се прекратява и дали след прекратяването му се дължат суми, при условие, че заетите площи не са освободени и вложените стоки не са вдигнати.

По този повод съдът подробно се запозна с клаузите на договора и приложенията към него, съставляващи неделима част. Видно от чл.5, договорът е с неопределен срок от време, като прекратяването му става по правилата на чл.15, ал.1 и ал.2 от Приложение № 2: едностранно, с двуседмично предизвестие и на второ място – поради неизпълнение на паричните задължения в продължение на три последователни месеца, считано от първия ден на четвъртия. В случая е съвсем ясно, че плащания за претендирания период не са извършвани.

Въпреки това, в случая се касае за предоставяне на площ за съхранение на стоки по правилата за влога – чл.572 ТЗ, но стоки с особен статут – въведени на територията на Р България и подлежащи на митнически надзор. Видно от приложение № 2 към договора, те биват строго контролирани, като при приемане или предаване на стока на клиента в и от склад в Зоната, се съставя приемателен протокол, съответно – експедиционна бележка, подписани от двете страни – както от клиента, така и от дружеството и копия от тях се предоставят за съхранение на Дружеството. Стоките биват съхранявани по правилата на влога от МОЛ – служител на „СБЗ Бургас“ АД. Както приемането, така и изнасянето им от Зоната са предхождани от изготвяне на декларация по образец, депозирана пред Дружеството и митническите органи, с която се декларира спазване на нормативните изисквания – чл.66 ЗМ.

При така описаното и съгласно чл.80 ЗМ, в редакцията към сключване на договора и до влизане в сила на изменението на закона с ДВ бр. 58 от 2016г.: „Когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено“. Ето защо правозащитното възражение на въззивника-ответник за възможност Дружеството да се удовлетвори от продажбата на стоките, не може да доведе до обоснован извод за неоснователност на иска, още повече, че съгласно чл.8 от договора за Дружеството се поражда право да се разпореди по своя преценка със стоките на клиента, но не и задължение за това. Още повече, че твърдението на едноличния търговец за предоставяне на пълномощия в полза на „СБЗ Бургас“ АД за разпореждане със стоките, вложени в помещение на Зоната, остана недоказано.

Всичко гореизложено води до извод за доказаност на иска по своето основание. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че в конкретния случай се обсъжда договор за влог на стоки, подчинени на специалния режим на ЗМ, със строга отчетност, при която складодържателят не може да се разпореди с тях по реда на чл.585, ал.2 ТЗ. Ето защо той е задължен да ги пази и при това положение за него се поражда възможността да претендира цената за площите, в които се съхраняват.

Освен описаното, съдът се съобрази и с Решение № 68 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 529/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева, постановено по аналогичен казус.  

Що се отнася до размера, в който искът е основателен: по делото е приложен анекс № 2 към договор № Л-674/25.11.2005г. Установява се, че на едноличния търговец е предоставена закрита площ от 60кв.м. в склад № 10.4 срещу заплащане на 0.07 евро/кв.м./24ч., т.е. 4.2 евро/денонощие. Съгласно т.2, раздел I от Приложение № 1 към договор № Л-674/25.11.2005г., цените по тарифата са крайни и върху тях не се начислява ДДС, а дължимите суми в лева се определят по обявения валутен курс на БНБ. За процесния период се претендира сума от 4590.60евро, за 1093 дни, видно от приложената фактура на стр.30. Изчислена в лева, сумата възлиза на 8978.43лв., до който размер искът е основателен. Начисляването на ДДС върху тази сума е в противоречие с договореното между страните.

С първоинстанционното решение е присъдена сума в размер на 755.73лв., следователно с настоящото следва да бъде присъден остатъкът до  8978.43лв. или 8222.70лв. В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноските на страните са, както следва:

На „Свободна безмитна зона Бургас“ АД – 430.96лв. пред БРС (разноските от 15лв. за обжалване на определение са били дължими по друго производство – частното и е следвало да бъдат присъдени в него) и 215.48лв. – за настоящата или общо: 646.44лв. Според уважената част от иска, в полза на „СБЗ Бургас“ АД се следват разноски в размер на 538.70лв. за двете инстанции. Пред районния съд е присъдена сумата от 31.28лв. и остава дължима сумата от 507.42лв.

Разноските на въззивника-ответник са 830лв. за първата инстанция (извършването на транспортни разходи е недоказано) и 376.13лв. за втората. За втората инстанция разноски не се дължат, поради неоснователността на въззивната жалба, а за първата, според отхвърлената част от иска, в полза на ЕТ „Ради – Лиляна Стоянова“ – гр.София се дължи сумата от 138.33лв.

С оглед всичко изложено по-горе, следва постановяване на решение в този смисъл.

Водим от всичко описано и направените правни изводи, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 180/14.01.20г. по гр.д.№ 9226/17г. БРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Свободна безмитна зона – Бургас“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Трапезица“ № 5, представлявано от изпълнителния директор Василий Феодоров Скрипка, против ЕТ „Ради – Лиляна Стоянова“ – гр.София, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, бл.432, вх.А, ет.6, ап.24, представляван от търговеца Лиляна Стоянова Йончева, иск за заплащане на сумата от 8222.70лв., дължима по договор № Л-674/ 25.11.2005г. между страните за периода 01.11.2014г. – 31.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба на 08.12.2017г. - до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която „Свободна безмитна зона – Бургас“ АД е осъдена да заплати на ЕТ „Ради – Лиляна Стоянова“ – гр.София разноски по производството за първата инстанция за размера над 138.33лв. до размера от 771.78лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА ЕТ „Ради – Лиляна Стоянова“ – гр.София, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, бл.432, вх.А, ет.6, ап.24, представляван от търговеца Лиляна Стоянова Йончева, да заплати на „Свободна безмитна зона – Бургас“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Трапезица“ № 5, представлявано от изпълнителния директор Василий Феодоров Скрипка, сумата от 8222.70лв., дължима по договор № Л-674/ 25.11.2005г. между страните за периода 01.11.2014г. – 31.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба на 08.12.2017г. - до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по производството за двете инстанции в размер на 507.42лв. допълнително.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 180/14.01.20г. по гр.д.№ 9226/17г. БРС в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: