№ 41
гр. гр.м, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – м, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИН И.
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело №
20211630101352 по описа за 2021 година
Разглежда се положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е от л. В. П., ЕГН ********** с адрес: с.нс, обл.в, ул.,,с‘‘
№ 6 и М. В. Ф., ЕГН ********** с адрес: гр.с,ж.к.,,л‘‘, бл.001, вх.Б, ап.13
срещу ответниците: В. МЛ. ИВ., ЕГН ********** от гр.б, обл.м, улпг‘‘ № 2 и
ИВ. МЛ. ИВ., ЕГН ********** от гр.в, ул.,,мд положителен установителен
иск, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са
собственици при равни права, на основание наследство и давностно на
следните имоти: Поземлен имот с идентификатор № 52180.7.1/петдесет и две
хиляди сто и осемдесет точка седем точка едно/ по КККР на с. нс, общ.нс,
обл.в, одобрени със Заповед РД-18-50/17.09.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 15 324/ петнадесет хиляди триста двадесет и
четири/ кв.м., с начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение, IV-
та категория, с адрес на имота: с.нс, местност ,,ц‘‘, с номер по предходен
план: 007001, при съседи имоти: 52180.6.11, 52180.7.2, 52180.148.11,
52180.6.9 и Поземлен имот с идентификатор № 52180.18.11/петдесет и две
хиляди сто и осемдесет точка осемнадесет точка единадесет/ по КККР на с.
нс, общ.нс, обл.в, одобрени със Заповед РД-18-50/17.09.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 19 184/ деветнадесет хиляди
сто осемдесет и четири/ кв.м., с начин на трайно ползване: нива, IV-та
категория, с адрес на имота: с.нс, местност ,,кп‘‘, с номер по предходен план:
018011, при съседи имоти: 52180.18.20, 52180.18.13, 52180.18.12, 52180.18.10,
52180.18.9.
1
В исковата молба се излагат следните твърдения:
мгс е бивш жител на с. нс, обл. в,
починал на 01. 02. 1983г. Негови наследници по закон са двете му дъщери -
лми, б. ж. на с. нс, починала на 20. 03. 2015г. и лм Ф.а, б. ж. на с. нс, починала
на 13. 03. 2012г. От своя страна лми е наследена след смъртта си от двамата
си сина, ответници в процеса, а лм Ф.а от ищците по настоящия иск. С
решение взето по Протокол № 337 от 28. 04. 1993г., на ПК- с. нс, обл. в, по
заявление на лм Ф.а от 04. 12. 1991г., на наследниците на мгс, б. ж. на с. нс, е
признато за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне
върху изчерпателно изброени земеделски земи в землището на с. нс,обл. в, с
обща площ 41 .700дка.
След постигната договорка между двете сестри, че имотите, които се
възстановяват ще останат в изключителна собственост на праводателката на
ищците, с молба от 24. 07. 1995г., вписана под № 124/1995г., в особената
книга по чл.49, ал.1 ЗНасл, при РС- в, лм
Илиева се отказала от наследството останало от нейния баща мгс.
С решение № 07/ 20. 08. 1999 г., на ПК - нс, обл. в на
наследниците на мгс, е възстановена с план за земеразделяне собствеността
върху следните недвижими имоти :
1. Овощна градина с площ от 15 324кв.м., І\/-та кат. м.“ ц“ имот
№ 007001 по действалият ПЗ, ПИ с идентификатор 52180.7.1 по КК на с. нс,
обл. в;
2. Нива с площ от 19 184кв.м., м.“ кп“, І\/-та кат., имот
№ 018011, по действалия ПЗ, ПИ с идентификатор 52180.18.11 по КК на с. нс,
обл. в.
С оглед нормата на чл.91а ЗНасл, депозираният от лми отказ от
наследство не породил желаните и от двете правни последици.
С протокол за въвод във владение № 337 от 24. 09. 1999г., л
м Ф.а била въведена във владение на гореописаните наследствени имоти, като
наследник на мгс.
Действайки на база формираните субективни представи, за направен по
надлежния ред отказ от наследство от страна на сестра и, лм Ф.а, встъпила
във владение на двата имота и започнала да ги владее като единствен и
изключителен собственик. От своя страна лми, считайки, че е направила
действителен отказ от наследство по отношение на земеделските земи
останали в наследство от нейния баща не предявила претенции към същите.
Владението на наследодателката на ищците продължило непрекъснато, явно и
необезпокоявано от 24. 09. 1999г., до смъртта й на13. 03. 2012г. През този
период афиширайки се като едноличен собственик лм предприемала всички
необходими действия на ползване и управление по отношение на процесните
земеделски земи, като предоставяла същите на различни лица под аренда, а
2
договореното арендно плащане получавала единствено за себе си. Действията
на лм били известни на другия съсобственик, който през целия период не се
противопоставил и не
предявил претенции за ползване на имотите или за получаване на съответната
част от реализираните приходи. На база продължилото над
десет години непрекъснато, афиширано и необезпокоявано владение, и по
силата на чл. 79, ал.1 ЗС, наследодателката на ищците придобила правото
на собственост и върху останалата 1/ 2 ид. част от процесните два имота.
След смъртта на лм Ф.а / 13. 03. 2012г./ владението върху земеделски земи
продължило непрекъснато, афиширано и необезпокоявано от ищците в
процеса, в качеството им на наследници по закон на последната.
Предвид горното считат, че са собственици на 1/2 идеална част от
процесните имоти на основание наследяване по закон от лм Ф.а, и на
останалата 1/2; идеална част - по силата на наследяване и давностно владение,
упражняване от тях лично и присъединено от праводателката им лм Ф.а.
През лятото на 2020г., по повод желание от тяхна страна да уредят
документално изключителната си собственост върху двата имота, правата им
били оспорени от ответниците, в качеството им на наследници по закон на лм
И.а. Всеки един от тях предявил право на собственост върху 1/4 ид. ч. от
двата процесни имота. Последното обусловило и правния интерес на ищците
от предявяване на настоящия установителен иск.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок от ответната страна e постъпил писмен отговор на исковата
молба, в който искът се оспорва като неоснователен.
Ответниците твърдят, че са в кръга на законните наследници и по
силата на Закона са собственици на общо ½ ид.ч. от процесния имот.
На следващо място оспорват, че ищците са придобили имотите по
давност, тъй като не са установили фактическа власт върху имотите с
намерението да ги своят.
Твърди се, че между сънаследници придобивна давност/ако е налице
такава/ не тече, тъй като сънаследникът няма статус на владелец, а на
държател на дяловете на останалите наследници.
Действията по управление на имота- отдаване под наем и аренда са
извършвани със съизволителни действия на ответниците.
Ищците не били извършили никакви действия, с които да са
обективирали към ответниците и наследници по закон намерение да владеят
техните идеални части за себе си.
С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания.
Претендират деловодни разноски.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на
3
основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, като предявен
от и срещу надлежни страни в производството.
Разгледан по същество, съдът намира искът за частично
неоснователен.
Съображенията на настоящият съдебен състав са следните:
По делото са приети писмени доказателства, допуснати са до разпит и
са разпитани пред съда свидетелите при режим на довеждане от ищците:
Лиляна И.а Топтарова/братовчедка на майката на ищцата/ и Валери Викторов
Йонов-без дела и родство.
Първо съдът следва да отбележи, че съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, при
условията на пълно и главно доказване, ищците л. В. П., ЕГН **********
с адрес: с.нс, обл.в, ул.,,с‘‘ № 6 и М. В. Ф., ЕГН ********** с адрес:
гр.с,ж.к.,,л‘‘, бл.001, вх.Б, ап.13следва да установят факта на придобивна
давност за имота, продължило явно, непрекъснато и необезпокоявано повече
от 10 г.:
Владението, съгласно разпоредбата на чл. 68 от Закона за
собствеността, представлява ,,упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично, или чрез другиго, като своя‘‘. Владението,
което води до придобивна давност, има един обективен критерий- фактическа
власт върху вещ/corpus/ и субективен-да държи вещта като своя, като
собственик/animus/. Владението, на следващо място, следва да притежава
следните компоненти в тяхната свъкупност/кумулативност/: то да е явно,
спокойно и необезпокоявано, непрекъснато.
Не е спорно по делото, както и е видно от приобщената по делото
доказателствена съвкупност е, че:
мгс е бивш жител на с. нс, обл. в,
починал на 01. 02. 1983г. Негови наследници по закон са двете му дъщери -
лми, б. ж. на с. нс, починала на 20. 03. 2015г. и лм Ф.а, б. ж. на с. нс, починала
на 13. 03. 2012г. От своя страна лми е наследена след смъртта си от двамата
си сина, ответници в процеса, а лм Ф.а от ищците по настоящия иск. С
решение взето по Протокол № 337 от 28. 04. 1993г., на ПК- с. нс, обл. в, по
заявление на лм Ф.а от 04. 12. 1991г., на наследниците на мгс, б. ж. на с. нс, е
признато за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне
върху изчерпателно изброени земеделски земи в землището на с. нс,обл. в, с
обща площ 41 .700дка.
С молба от 24. 07. 1995г., вписана под № 124/1995г., в особената книга
по чл.49, ал.1 ЗНасл, при РС- в, лми се отказала от наследството останало от
нейния баща мгс.
С решение № 07/ 20. 08. 1999 г., на ПК - нс, обл. в на
4
наследниците на мгс, е възстановена с план за земеразделяне собствеността
върху следните недвижими имоти :
1. Овощна градина с площ от 15 324кв.м., І\/-та кат. м.“ ц“ имот
№ 007001 по действалият ПЗ, ПИ с идентификатор 52180.7.1 по КК на с. нс,
обл. в;
2. Нива с площ от 19 184кв.м., м.“ кп“, І\/-та кат., имот
№ 018011, по действалия ПЗ, ПИ с идентификатор 52180.18.11 по КК на с. нс,
обл. в.
С протокол за въвод във владение № 337 от 24. 09. 1999г., л
м Ф.а била въведена във владение на гореописаните наследствени имоти, като
наследник на мгс.
За периода от 2007 г. до 2017 г. първоначално наследодателката на
ищците лм Ф.а, а впоследствие и ищцата л. В. П. сключвали облигационни
договори- за наем и арендни относно процесните поземлени имоти.
Безспорно е, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от спорните имоти на
основание наследяване.
Спорният въпрос в производството е дали ищците, присъединили се
към владението на своята праводателка лм Ф.а съгласно чл.82 от ЗС, са
придобили чрез давностно владение по реда на чл. 79, ал.1 от ЗС
собствеността върху ид.ч. на ответниците от двата процесни поземлени
имота.
Не е спорно по делото и видно от приложения на л. 23 от делото
Протокол за въвод във владение, както и от разпитаните по делото двама
свидетели, че считано от 24.09.1999 г. наследодателката на ищците-лм Ф.а е
встъпила във владение на имотите и е осъществявала
облигационни/управителни/ сделки относно тях непрекъснато до своята
смърт на 13.03.2012 г.
Относно отказът от наследство: Съгласно чл. 91а от ЗН: ,,При
наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в
трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз
основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се
възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването,
съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези
имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона‘‘.
Разпоредбата е приложима в случая и е била действаща към момента на направения отказ от
наследството на общия наследодател-мгс от страна на лми/наследодателката на ответниците/ на
24.07.1995 г.. Следователно още на датата, на която е направен отказът от наследство, той е нямал
действие, бил е нищожен, ,,правно нищо‘‘ и не би следвало да се взема предвид. Респективно,
идеалните части са останали в патримониума на лми, а не са отишли в този на наследодателката на
ищците.
По делото липсват доказателства, че преди отказът от наследство лми е
дала своето съгласие нейните идеални части от поземлените имоти да бъдат
завладяни от лм Ф.а. Липсват доказателства във връзка с направена каквато и
5
да е договорка между тях. Още повече, че отказ от наследство се прави само
изцяло от наследството, а не от отделни имоти и вещи, включени в
наследствената маса.
Тъй като, както вече съдът посочи, отказът от наследство не е породил
правно действие, то наследодателката на ищците, съгласно постановките на
задължителното за съдилищата ТР № 1/2012 г. по т.д№ 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС/ и предвид, че съсобствеността е възникнала от наследяване/, с
встъпването си във владение през 1999 г. на имотите, е била владелец на
своята ½ ид.ч. от тях и държател/осъществяване на обикновена фактическа
власт/ върху ½ ид. ч., собственост на лми.
Съгласно цитираното по-горе ТР, всеки един сънаследник, който
осъществява фактическата власт върху целия имот, може да промени своя
анимус/с намерението да държи имота не за друг, а за себе си, да го ,,свои‘‘/ и
по този начин да придобие по давност дела на другия сънаследник. За да
промени своя анимус в такъв за своене, волята за това следва да е
недвусмислена и изразена външно до другия сънаследник, който следва да е
разбрал за това и да е дал своето съгласие или поне да не се е
противопоставил. Според практиката на ВКС, на следващо място,
управителните действия, включително сключването на облигационни
договори по повод на ползването на наследствения имот, не представляват
доказателство за промяна в анимуса, като такъв за своене. Направеният от
наследодателката на ответниците мним ,,отказ от наследство‘‘ по никакъв
начин не дерогира тези изисквания, предвидени със задължително
тълкувателно решение-след като Лукреция Илиева е останала собственик на
½ ид.ч. от имотите, то наследодателката на ищците е следвало по изричен
начин да се заяви пред нея като едноличен собственик на целите имоти, на
което Илиева да не се е противопоставила, за което липсват доказателства по
делото.
В заключение следва да се каже, че ищците не са придобили
собствеността върху целия имот/не са придобили ид.ч. на ответниците/ на
основание давностно владение по чл. 79, ал.1 от ЗС,а са собственици само на
своята 1/2 ид.ч. по наследство.
Мотивиран от всичко гореизложено, съдът намира, че установителният
иск за собственост: следва да се уважи до ½ ид.ч./собствеността на ищците по
наследяване/ и да се отхвърли за другата ½ ид.ч./претендирана като
придобита по давност/.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на
ответниците следва да се присъдят реализираните от тях деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение от 400,00 лв./1/2 съразмерно с отхвърлената
част от иска/. Що се касае до възражението, направено от ищцовата страна за
намаляване на адвокатскоото възнаграждение поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, то съдът го намира за неоснователно, тъй като
адвокатът представлява и двамата ответници и възнаграждението му е дори
6
под минимално определения в НМАВ.
Ищците не претендират деловодни разноски, поради което такива не им
се следват-съдът не ги присъжда служебно, а само по изрично искане на
страната.
Водим от горното, съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 124, ал.1
от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че л. В. П., ЕГН
********** с адрес: с.нс, обл.в, ул.,,с‘‘ № 6 и М. В. Ф., ЕГН
********** с адрес: гр.с,ж.к.,,л‘‘, бл.001, вх.Б, ап.13 са собственици при
равни права на основание наследяване на 1/2 ид.ч. от следните имоти:
Поземлен имот с идентификатор № 52180.7.1/петдесет и две хиляди сто и
осемдесет точка седем точка едно/ по КККР на с. нс, общ.нс, обл.в, одобрени
със Заповед РД-18-50/17.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 15 324/ петнадесет хиляди триста двадесет и четири/ кв.м., с начин на
трайно ползване: изоставено трайно насаждение, IV-та категория, с адрес на
имота: с.нс, местност ,,ц‘‘, с номер по предходен план: 007001, при съседи
имоти: 52180.6.11, 52180.7.2, 52180.148.11, 52180.6.9 и Поземлен имот с
идентификатор № 52180.18.11/петдесет и две хиляди сто и осемдесет точка
осемнадсет точка единадесет/ по КККР на с. нс, общ.нс, обл.в, одобрени със
Заповед РД-18-50/17.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ
от 19 184/ деветнадесет хиляди сто осемдесет и четири/ кв.м., с начин на
трайно ползване: нива, IV-та категория, с адрес на имота: с.нс, местност ,,кп‘‘,
с номер по предходен план: 018011, при съседи имоти: 52180.18.20,
52180.18.13, 52180.18.12, 52180.18.10, 52180.18.9, като:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от л. В. П., ЕГН ********** с адрес: с.нс,
обл.в, ул.,,с‘‘ № 6 и М. В. Ф., ЕГН ********** с адрес: гр.с,ж.к.,,л‘‘, бл.001,
вх.Б, ап.13 срещу В. МЛ. ИВ., ЕГН ********** от гр.б, обл.м, улпг‘‘ № 2 и
ИВ. МЛ. ИВ., ЕГН ********** от гр.в, ул.,,мд положителен установителен
иск, В ЧАСТТА за признаване за установено спрямо В. МЛ. ИВ., ЕГН
********** от гр.б, обл.м, улпг‘‘ № 2 и ИВ. МЛ. ИВ., ЕГН ********** от
гр.в, ул.,,мд, че л. В. П., ЕГН ********** с адрес: с.нс, обл.в, ул.,,с‘‘ № 6
и М. В. Ф., ЕГН ********** с адрес: гр.с,ж.к.,,л‘‘, бл.001, вх.Б, ап.13 са
собственици при равни права, на основание давностно владение на 1/2 ид.ч.
от следните имоти: Поземлен имот с идентификатор № 52180.7.1/петдесет и
две хиляди сто и осемдесет точка седем точка едно/ по КККР на с. нс, общ.нс,
обл.в, одобрени със Заповед РД-18-50/17.09.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 15 324/ петнадесет хиляди триста двадесет и
четири/ кв.м., с начин на трайно ползване: изоставено трайно насаждение, IV-
та категория, с адрес на имота: с.нс, местност ,,ц‘‘, с номер по предходен
план: 007001, при съседи имоти: 52180.6.11, 52180.7.2, 52180.148.11,
7
52180.6.9 и Поземлен имот с идентификатор № 52180.18.11/петдесет и две
хиляди точка сто и осемдесет точка осемнадсет точка единадесет/ по КККР на
с. нс, общ.нс, обл.в, одобрени със Заповед РД-18-50/17.09.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 19 184/ деветнадесет хиляди
сто осемдесет и четири/ кв.м., с начин на трайно ползване: нива, IV-та
категория, с адрес на имота: с.нс, местност ,,кп‘‘, с номер по предходен план:
018011, при съседи имоти: 52180.18.20, 52180.18.13, 52180.18.12, 52180.18.10,
52180.18.9 като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК л. В. П., ЕГН ********** с
адрес: с.нс, обл.в, ул.,,с‘‘ № 6 и М. В. Ф., ЕГН ********** с адрес:
гр.с,ж.к.,,л‘‘, бл.001, вх.Б, ап.13 ДА ЗАПЛАТЯТ на В. МЛ. ИВ., ЕГН
********** от гр.б, обл.м, улпг‘‘ № 2 и ИВ. МЛ. ИВ., ЕГН ********** от
гр.в, ул.,,мд сумата от 400,00 лв.-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- м в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – м: _______________________
8