МОТИВИ по НОХД №1239/09г.:

Обвинението против подс. М.Г.Й., А.К.А.,Ф.К. е за това, че:

          1. На 18.01.2008 г. в гр. Пазарджик, на ул. ”Бузлуджа” № 23, в съучастие като извършители са причинили средна телесна повреда на Ф.М. ***, изразяваща се в ИЗБИВАНЕ НА ЗЪБИ - първите долни десен и ляв резец, довело до трайно затрудняване на речта- ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и за това, че:

2. На 18.01.2008 г. са влезли в чуждо жилище - дома на Ф.М. ***, в гр. Пазарджик, като са употребили за това сила – счупване на врата и прозорци и деянието е извършено от повече лица - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 170 ал.ІІ от НК във вр. с чл.170 ал.І от НК.

Проведено е предварително изслушване на страните, при което подсъдимите се признават изцяло фактите , изложени в  обстоятелствената част на обвинителният акт, като са съгласни да не се събират доказателства за тези факти.

По делото са приети за съвместно разглеждани предявени от пострадалия Ф.М.М., граждански искове :

Против подсъдимите Й., А. и Ф.А. за сума в размер от 3000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени щети от престъплението по чл.170,ал.2,във вр. с ал.1 от НК считано от 18.01.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

Против подсъдимите Й., А. и Ф.А. за сума в размер от 6000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени щети от престъплението по чл.129 от НК считано от 18.01.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

          Съдът прецени събраните по делото доказателства и при условията на чл.373,ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

Пострадалият Ф.М. живеел със семейството си в гр. Пазарджик, на ул. **** № 21. През месец януари 2008 г. всички живеели в една стая, тъй като строяли нова къща. На 18.01.2008 г. около 06.00 ч. сутринта в пострадалия, съпругата му - св. Е.М., синът му - св. А.М., дъщеря му - св. Ш.М. и внукът му - св. К.Ш. били в дома си и спели.

В това време подсъдимите М.Й., А. А. и Ф.А. дошли до дома на пострадалия, счупили вратата и стъклата на прозорците в стаята и нахлули през тях вътре. Започнали да псуват и обиждат постр. М. и близките му. С юмруци и ритници подс. Й. започнал да бие св. А.М.. Св. Ш. се намесил и го помолил да остави св. А. М., но тогава подс. Й. му нанесъл няколко удара в лицето с юмруци.

В същото време другите двама подсъдими - А.А. и Ф.А. хванали постр. Ф.М. за ръцете и започнали да го удрят с юмруци по главата. Подс. Й. нанесъл на пострадалия силен удар с юмрук в областта на устата , след което нанесъл още няколко удара в лицето му, в резултат на което Ф.М. паднал на леглото.

Св. Ш. се изплашил и излязъл, за да потърси помощ. Отишъл до съседа им- св. О.А.- ходжа в местната джамия. След като св. А. пристигнал на място, ситуацията била по-спокойна и тримата подсъдими били прекратили саморазправата. Св. А. извел подсъдимите Й., А. А. и Ф. А. навън и ги помолил да си отидат по домете. За случилото се постр. Ф.М. подал незабавно жалба в РПУ- Пазарджик, след което отишъл в Болницата за преглед. При освидетелстването му се установило, че на постр. М. било причинено разклащане ІІІ степен на долните ляв и десен резци, което наложило оперативното им отстраняване, както и кръвонасядане на долната устна, причинило болка и страдание.

          От приетата по делото Съдебно медицинска експертиза  е видно, че на пострадалия Ф.М. му е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в ИЗБИВАНЕ НА ЗЪБИ- първите долни десен и ляв резци, без които се нарушава говоренето.

          Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани на досъдебното производство доказателства – писмени и гласни.

С действията си тримата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна и престъпния състав на чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 18.01.2008г. в гр.Пазарджик, са влезли в дома на Ф.М., използвайки сила – счупване прозорци и на врата на помещението. Налице е квалифициращия признак - деянието е извършено от повече лица.

И тримата обвиняеми са действали умишлено с целени и настъпили общественоопасни последици.

Установи се по един безспорен и категоричен начин, че подс.М.Й. е причинил средна телесна повреда на постр.Ф.М., нанасяйки му удар с юмрук в лицето.Но фактите в обстоятелствената част на ОА, не могат да доведат до извода, че подс.А.А. и Ф.А. са причинили като извършители заедно с подс.М.Й. средна телесна повреда на пострадалия.Установи се, че и те са нанасяли удари и то не само на пострадалия Ф.М.,но за да е налице съизвършителство следва да има общ умисъл.Не се доказа , именно субективният елемент – общият умисъл у тримата подсъдими за причиняване на средна телесна повреда на пострадалия Ф.М..

С оглед на гореизложеното съдът призна двамата подсъдими – А.А. и Ф.А. за не виновни,     за това, че като съизвършители с М.Й. са причинили средна телесна повреда на пострадалия Ф.М. като ги оправда за престъпление по чл.129,ал.2 въ вр. с ал.1 от НК.

          Причините за извършване на престъплението следва да се търсят в ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подс.Й., А.А. и Ф.А., незачитането на правовия ред в страната и неприкосновеността на жилището.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият М.Г.Й. за извършеното от него рестъпление по чл.170 , ал.2 НК във вр. с чл.170,ал.1 от НК съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация, както и разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК.

          Обществената опасност на деянието извършено от подс.Й.  е сравнително висока с оглед начина на извършване на престъплението. Подсъдимият Й.  е личност със сравнителнониска степен на обществена опрасност – не е осъждан но е с  лоши характеристични данни.

          При спазване  разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК съда определи наказанието на подсъдимият при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, като наложи на подсъдимият Й. наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца.

          С оглед данните за личността на подсъдимия съдът прецени, че за неговото поправяне не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи същото за изпитателен срок от три години.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият А.К.А. за извършеното от него рестъпление по чл.170 , ал.2 НК във вр. с чл.170,ал.1 от НК съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация, както и разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК.

          Обществената опасност на деянието извършено от подс.А.А.  е сравнително висока с оглед начина на извършване на престъплението. Подсъдимият А.А.  е личност със сравнително ниска степен на обществена опрасност – не е осъждан но по-скоро с негативни характеристични данни.

          При спазване  разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК съда определи наказанието на подсъдимият при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, като наложи на подсъдимият А.А.  наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца.

          С оглед данните за личността на подсъдимия съдът прецени, че за неговото поправяне не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи същото за изпитателен срок от три години.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият Ф.К.А. за извършеното от него рестъпление по чл.170 , ал.2 НК във вр. с чл.170,ал.1 от НК съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация, както и разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК.

          Обществената опасност на деянието извършено от подс.Ф.А.  е сравнително висока с оглед начина на извършване на престъплението. Подсъдимият Ф.А.  е личност с ниска степен на обществена опрасност – не е осъждан ,с положителни характеристични данни.

          При спазване  разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК съда определи наказанието на подсъдимият при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, като наложи на подсъдимият Ф.А.  наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца.

          С оглед данните за личността на подсъдимия съдът прецени, че за неговото поправяне не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи същото за изпитателен срок от три години.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият М.Г.Й. за извършеното от него рестъпление по чл.129 ал.2 НК във вр. с чл.129,ал.1 от НК съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация, както и разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК.

          Обществената опасност на деянието извършено от подс.Й.  е сравнително висока с оглед нанасянето не само на един удар на пострадалия . Подсъдимият Й.  е личност със сравнително ниска степен на обществена опрасност – не е осъждан но е с  лоши характеристични данни.

          При спазване  разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК съда определи наказанието на подсъдимият при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК, като наложи на подсъдимият Й. наказание пробация, пре следните пробационни мерки:1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца при честота на подписване два пъти седмично и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.

На основание чл.23 от НК съда определи на подс.Й. едно общо наказание в размер на шест месеца.

На основание чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на така определеното общо наказание за изпитателен срок от три години.

От деянието по чл.170,ал.2 във вр. с ал.1 НК Ф.М. е претърпял неимуществени вреди -  страдания – изразяващи се в преживян стрес от нахлуването в дома му и нанасянето на побой на членовете на неговото семейство, за които подсъдимите – М.Й., А.А. и Ф.А. солидарно дължат обезщетение, ведно с обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва, считано от деня на увреждането 18.01.2008г. до окончателното изплащане - чл.45 във връзка с чл.86 ал.1 и чл.84 ал.3 от ЗЗД. При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване изискванията на чл.52 от ЗЗД, като взе предвид причиненият стрес , съдът определи обезщетение от 1 500 лв. За разликата до 3000 лв. отхвърли предявения иск като неоснователен

Осъди подсъдимите да заплатят ДТ върху размера на уваженият граждански иск в размер на 60 лв., т.е. всеки от тях следва да заплати по 20.00лв.

От деянието по чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 НК Ф.М. е претърпял неимуществени вреди -  болки и страдания – изразяващи се в невъзможността за говорене за един дълъг период от време, за който подсъдимият – М.Й., дължи обезщетение, ведно с обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва, считано от деня на увреждането 18.01.2008г. до окончателното изплащане - чл.45 във връзка с чл.86 ал.1 и чл.84 ал.3 от ЗЗД. При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване изискванията на чл.52 от ЗЗД, като взе предвид причиненият стрес и дисконфорт, съдът определи обезщетение от 1 000 лв. За разликата до 6000 лв. отхвърли предявения иск като неоснователен

Осъди подсъдимият да заплати ДТ върху размера на уваженият граждански иск в размер на 40 лв..

Отхвърли предявеният граждански иск от пострадалия Ф.М. срещу подсъдимите А.А. и Ф.А. като неоснователен, с оглед оправдаването им за извършено престъпление по чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 НК.

Осъди подсъдимите М.Й., А.А. и Ф.А. да заплатят на Ф.М. сторените от него разноски в размер на 200лв. за адвокатски хонорар.

Осъди подсъдимият М.Й. да заплати сторените по делото разноски за експертизи в размер на 300 лв..         

                    По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :